№ 3298
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110210119 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от пълномощник на И. Г. Ш., ЕГН:
**********, срещу Наказателно постановление (НП) № ***/23.03.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя Ш. са наложени следните наказания:
1. На основание чл. 185 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на сумата
от 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че водачът не контролира МПС, което управлява. ПТП;
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право на управлява МПС” за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП,
изразяващо се в това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата
за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява
указанията й.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и при нарушение на закона. В подкрепа на тези доводи
се сочи, че жалбоподателката Ш. не е извършила нарушение на правилата на
ЗДвП, за което да бъде санкционирана. Претендират се разноски.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят Ш., редовно призована,
не се явява и не се представлява. От процесуалния представител адв. Г. е
постъпило писмено становище за даване ход на делото в нейно отсъствие, като
по същество заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна, Началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно уведомени, представляват се от юрк. С.М., която изразява
становище за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление, поради което счита, че НП следва да се потвърди. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
При оценката и анализа на доказателствената съвкупност по делото се
установява, че на 15.06.2022 г., около 14:50 часа в гр. София, по бул. „Джеймс
Баучер”, като водач на лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***,
собственост на В. Г. Д., ЕГН: *******, не осъществила достатъчно контрол
върху управляваното превозно средство и реализирала ПТП с паркиралия лек
автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, собственост на Г. Р. Г., в
резултат от което реализирала удар с паркирания лек автомобил, марка „***”,
модел „***”, с рег. № ***, като на последния са причинени щети по преден
десен калник. След реализиране на пътно-транспортното произшествие, И. Ш.
не спряла и напуснала мястото на ПТП, като не уведомила органите на МВР
за настъпване на произшествието.
На И. Г. Ш., по сведение от Г. Г. и въз основа на писмени доказателства е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
189791 от 05.10.2022 г., който е връчен на 17.02.2023 г. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП № *** от 23.03.2025 г., което се счита връчено от
28.11.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява без съмнение при
анализа на достоверните доказателства по делото. В хода на
2
административнонаказателното производство и в хода на съдебната процедура
са събрани следните доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показания на свидетелите А.С.С. /л. 63-64/; В. Г. Д. /л. 88-89/; Г. Р. Г. /л.
116-117/ и И. Т. К. /л. 139/;
Писмени доказателства: сведение Г. Г. /л. 10/; сведение В. Д. /л. 11/;
протокол за ПТП /л. 122/; докладна записка /л. 13/; договор за наем на лек
автомобил от 09.06.2022 г. /л. 17-18/; копие на лична карта /л. 19/; справка
картон на водача /л 26/; заповед № 513з-5073 от 21.07.2015 г. /л. 27-29/;
заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019 г. /л. 30/; акт за встъпвне в длъжност /л.
30 гръб/; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. /л. 31-32/; справка от
централна база АИС КАТ по история на регистрацията на лек автомобил,
марка „***”, с рег. № *** /л. 70-75/; АУАН № 189791 от 05.10.2022 г.;
Експертизи: Почеркова експертиза /л. 142-149/;
Показанията на свидетелите са достоверни гласни доказателствени
средства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и напълно
кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото.
От показанията на свидетеля А.С. се установява, че по сведения на Г. Г. е
съставил процесния АУАН по отношение на И. Ш., в качеството й на
ползвател на автомобила, с който е реализирано ПТП.
От показанията на свидетеля В. Д. става ясно, че към 15.06.2022 г. е била
собственик на лек автомобил, марка „***”, с рег. № ***, както и че към
посочената дата тя е била предоставила автомобила за ползване и
разпореждане на лице с имена И. К., за което го упълномощила.
От показанията на Г. Г. става ясно, че през лятото на 2022 г., около обяд,
се намирал седнал в колата си, която била паркирана на бул. „Джеймс Баучер”,
около № 83, при което докато изчаквал да се рестартира времето за зоната за
паркиране и задрямал в колата, чул издрънчаване от удар на друг автомобил в
неговия. Моментално излязъл от колата си, при което видял автомобила, който
го ударил, а именно малка кола, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, черен
на цвят, която се движила бавно и се отдалечавала. Свидетелят видял вътре
жена с дълга черна коса и светла кожа. Свидетелят започнал да ръкомаха с
3
ръце в опит да привлече вниманието й, за да спре, но тя се движила бавно,
след което рязко подала газ и напуснала мястото. След това свидетелят
извикал КАТ, които изпратили на място екип и по случая била извършена
проверка.
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че на 09.06.2022 г. в
изпълнение на договор за наем на лек автомобилот 09.06.2022 г. той е предал
на И. Ш. (в качеството на наемател) лек автомобил, марка „***”, с рег. № ***,
след което на 19.06.2022 г. тя му върнала колата.
Заявените от свидетелите обстоятелства по случая се подкрепят от
писмените доказателства по делото, поради което съдът формира изводите си
относно значимите факти, взимайки предвид гласните доказателствени
средства и приобщените писмени доказателства. В подкрепа на гласните и
писмени доказателства е и заключението на почерковата експертиза, което е
резултат от обективно и професионално проведено експертно изследване,
даващо ясен отговор на поставената задача. От това заключение става ясно, че
подписите за „Наемател” в договор за наем на МПС от 09.06.2022 г. от името
на И. Г. Ш. са изпълнени от И. Г. Ш.. Ето защо съдът приема, че
доказателствената съвкупност по делото еднопосочно и непротиворечиво
способства за установяване на описаната по-горе фактическа обстановка,
която правилно е била изяснена от наказващия орган, тъй като кореспондира с
описаната в НП.
Установява се, че жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в
законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съдът
приема, че атакуваното НП следва да се отмени в частта, с която на
жалбоподателя Ш., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена
„Глоба” в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право на
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в” от ЗДвП, изразяващо се в това, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията й.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
4
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП не са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които се твърди да е извършено второто нарушение.
Изрично са отразени време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния
механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от
ПТП, но липсва описание на фактите, касаещи поведението на жалбоподателя
Ш. непосредствено при настъпване на инцидента и след него, както и такива
касаещи поведението на другия участник в ПТП. Тези факти са от съществено
значение, тъй като пряко следва да опишат елементи от обективната, а от там
и от субективна страна на твърдяното второ нарушение. Не се установява след
настъпване на произшествието между двамата участници да са възникнали
разногласия относно обстоятелствата на ПТП и съответно тези разногласия да
са възприети от тях, при което Ш. да е напуснала мястото на ПТП. По делото
липсват доказателства, които да установяват наличието на представи в
съзнанието на Ш. за настъпилото пътно-транспортно произшествие и за
нанесените от него щети. Липсата на формирани представи относно
елементите на нарушението, на свой ред обуславя и липсата на субективна
страна при осъществяване на деянието, квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 б.
„в” ЗДвП. Съгласно този законов текст „ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.”. Текстът на посочената като нарушена правна норма
изисква формиране на представи в съзнанието на водача за настъпилото ПТП
и конкретни последващи действия, въз основа на които да се приеме, че са
били налице разногласия между участниците в ПТП, след което единият
участник да е напуснал мястото на ПТП, каквито факти в НП не са описани.
Съглсно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”
От словесното описание на нарушението по пункт 1 на НП и от
доказателствата по делото следва и по несъмнен начин се установява
извършването на нарушението, което е вменено на жабоподателя И. Ш. и то
5
напълно съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, без да е осъществен достатъчно контрол при това
управление, по начин, че в причинно-следстевна връзка с това волево
поведение на водача е причинен и вредоносеният резултат, като са нанесени и
щети. Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността -
И. Ш. е имала представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които
осъществява управлението на превозното средство, като е осъществила
управлението без достатъчен контрол, поради което е допуснала
реализирането на пътнотранспортно произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателя Ш. е наложена
глоба в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното
нарушение, поради което и не следва да бъде редуциран, а това е и
невъзможно, доколкото глобата е определена от законодателя в конкретно
фиксиран размер.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя Ш. за
второто нарушение, по изложените вече доводи, е била неправилно
ангажирана при липса на доказателства за обективна и за субективна
съставомерност на деянието.
С оглед изложеното, съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в частта, касаеща нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
отменено, в частта, касаеща нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.
Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни нарушения, тъй като неосъществяването на
достатъчно контрол над управляваното МПС е свързано със завишен риск за
живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
С оглед изхода на производството, доколкото в едната си част
обжалваното НП е потвърдено, а в другата – отменено, двете страни в
производството имат право на разноски, съответно съобразно уважената част
на жалбата и съобразно отхвърлената част на жалбата. От процесуалния
представител на жалбоподателя се претендира да се присъдят разноски на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, но до приключване на откритото
съдебно заседание по делото не се представи договор за правна защита и
6
съдействие, който да подкрепи твърдението за осъществена безплатна правна
помощ. Представено е пълномощно /л. 3/, което не доказва твърдението за
безплатна правна помощ. Ето защо в полза на жалбоподателя Ш. и на адв. Г. С.
Г. АК – гр. Хасково не следва да се присъждат разноски. Предвид
обстоятелството, че по повод оспорване авторството на подпис от страна на
жалбоподателката в хода на съдебната процедура е назначена почеркова
експертиза, която опровергава направеното оспорване, направените за
експертизата разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя Ш.,
която следва да бъде осъдена да заплати сумата от 754,00 /седемстотин
петдесет и четири/ лева, представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за експертиза. В полза на въззиваемата страна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 /четиридесет/
лева, за заплащането на което следва да се осъди жалбоподателката Ш..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от НК, Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № ***/23.03.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, в частта, с
която на И. Г. Ш., ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена „Глоба” в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от
право на управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, изразяващо се в това, че при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за
контрол, както и не изпълнява указанията й /ПУНКТ 2 от НП/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №
***/23.03.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, в частта, с която на И. Г. Ш., ЕГН: **********, на основание чл.
185 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на сумата от 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът не
контролира МПС, което управлява. ПТП.
ОСЪЖДА И. Г. Ш., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 754,00 /седемстотин петдесет и четири/
лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски
7
за експертиза.
ОСЪЖДА И. Г. Ш., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СДВР,
сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща направени във връзка със
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8