Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1468 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 7 от КРБ, вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, с правно
основание с чл. 4, §3 ДЕС вр. §63 и §107 ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, както и съединени с тях при условията на евентуалност
искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците „А.С.Г.“ ЕООД с ЕИК ******и „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК
******твърдят, че са производители на електрическа
енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и са собственици на фотоволтаични
електрически централи, които били въведени в експлоатация и свързани към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Е.Б.“ АД, а при това, двете дружества имали и сключени договори за изкупуване на електрическа
енергия с „ЕВН Е.Б.“ АД, въз основа на които
продавали на преференциална цена произведената от възобновяем източник електроенергия.
С влизане в сила на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3,
чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ била въведена такса в размер на 20%,
върху приходите от производство на електроенергия, добита от слънчеви и вятърни
централи. Адресат на задължението да заплаща въведената със ЗЕВИ такса, били производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, като нормативно установения
механизъм изисквал таксата да се удържа от крайните снабдители – а в в случая
от „ЕВН Е.Б.“ АД, след което крайният
снобдител имал задължение да я внася в държавния бюджет.
С Решение №13 от
31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд на РБ посочените нормативни
разпоредби на ЗЕВИ били обявени за противоконституционни, като самото решение
на КС на РБ било обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло
в сила на 10.08.2014г.
През целия период на действие на обявените за
противоконституционни законови разпоредби на ЗЕВИ тоест от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. - дружеството ищец получило
намалени с удържаните такси в размер на 20% плащания за цената на произведената
с неговото съоръжение и продадена електроенергия, съгласно чл.35б от ЗЕВИ, а
крайният снабдител фактически внасял начислената таса в приход на Държавния
бюджет.
При вече постановеното Решение №13 от 31.07.2014г. по
к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд, законодателният орган на Държавата -
Народното събрание, осъществило противоправно бездействие- доколкото не уредило
своевременно, в изпълнение на нормотворческите си правомощия възникналите при
действието на прогласените за противоконституционни разпоредби - в рамките на предвидения двумесечен срок от
влизане в сила на решението за Конституционни съд, както е предвидено в чл.22,
ал.4 от ЗКС и в действащия към онзи момент Правилник за организацията и
дейността на Народното събрание.
Неупражняването на правомощията от страна на
законодателния орган на Държавата довело до възникването на вредоносни
последици за ищеца, изразяващи се в нереализирана печалба от продажбата на
произведената през процесния период електрическа енергия в пълен размер.
Доколкото отговорността на Народното събрание на РБ за осъществени
незаконосъобразни действия/бездействия не можело да бъде ангажирана по реда на
ЗОДОВ преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ - ищецът
обосновава теза за наличие на надлежна материална легитимация за ответника-
Държавата, представлявана Министъра на финансите на РБ, да понесе юридическата
отговорност за причинените вреди и за приложимост на отговорността за чужди
действия/бездействия по общия ред. Общият размер на удържаните под формата на такси по чл. 35б от ЗЕВИ суми, от дължимата цена на
произведената
чрез фотоволтаичнните
електрически централи в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. постъпил
в Държавния бюджет, след като крайният снабдител „ЕВН Е.Б.“ АД превело тази сума по сметката на КЕВР, в изпълнение на законоустановените
задължения в чл.35б от ЗЕВИ.
Ищците твърдят, че описаният фактически състав осъществява деликт, тъй като
е налице нарушение на Конституцията на РБ, което е причинило имуществени вреди,
изразяващи се в неправомерно събиране на въпросната такса, на основание
противоконституционен закон. Освен това, законодателният орган на Държавата
осъществил неправомерно бездействие, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 22,
ал.4 от ЗКС, Народното събрание било длъжно
да уреди с последващи правила негативните правни последици, които възникнали
в резултат на прилагането на противоконституционните разпоредби, а приемане на
противното би означавало липса на възстановяване на нанесените вреди на тази
група субекти, произтекли от акт на Народното събрание на РБ, прилаган в
противоречие в Конституцията.
Ищците твърдят, че е с приемането на посочените разпоредби от ЗЕВИ било
осъществено и нарушение на общностното право на ЕС, изразяващо се в приемане на
закон, противоречащ на общностното право (нарушение на Договора за Европейски
съюз, Договора за енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми енергийни източници);
При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че чрез своите органи, Държавата не е
осъществила деликт, ищците твърдят, че е налице неоснователно обогатяване, тъй
като таксата от 20 % е била заплатена на отпаднало правно
основание за заплатените такси след влизане в сила на Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., вследствие на приложението
на обявените за противоконституционни законови разпоредби, въвеждащи такса
върху цената на произведената електроенергия. С преустановяването на правното
действие на противоконституционните разпоредби предвидените в тях задължения
загубвали характера си на публични държавни вземания, съответно претенциите за
възстановяване на сумите с които Държавата се е обогатила, подлежали на
разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство.
При изложените фактически твърдения, съгласно уточнителни молби с вх. №
9617/24.01.2020г. и вх. № 265488/29.09.2020г. всеки от ищците претендира за
осъждане на Народното събрание, в качеството на процесуален субституент на
Държавата, която е привлечена към отговорност, да заплати както следва:
Ø
на ищеца „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 200 643, 32 лева –
главница, представляваща обезщетение за
вреди и съставляваща сбора от удържаната от
ищеца такса от 20 %, за
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г., и обезщетение за забава,
в размер на законната лихва, върху присъденото обезщетение, за периода от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г., и
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.
Ø
на ищеца „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 406 993, 79 лева
– главница, представляваща обезщетение за
вреди и съставляваща сбора от удържаната от
ищеца такса от 20 %, за
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г., и обезщетение за забава,
в размер на законната лихва, върху
присъденото обезщетение,
за
периода от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г.
до деня на окончателното плащане;
При условията на
евентуалност (ако исковете бъдат отхвърлени на горното основание), всеки от ищците претендира за осъждане на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като процесуален субституент, да заплати,
както следва:
Ø
на ищеца „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 200 643, 32 лева –
главница, представляваща обезщетение
за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца
такса от 20 %, за периода от
01.01.2014г. до 09.08.2014 г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода
от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г., и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г.
до деня на окончателното плащане.
Ø
на ищеца „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 406 993, 79 лева –
главница, представляваща обезщетение
за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца
такса от 20 %, за периода от
01.01.2014г. до 09.08.2014г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода
от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г.
до деня на окончателното плащане.
При условията на
евентуалност (ако исковете бъдат отхвърлени на горното основание), всеки от ищците претендира за осъждане на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като процесуален субституент,, да
заплати, както следва:
Ø
на ищеца „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 200 643, 32 лева –
главница, представляваща обезщетение
за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца
такса от 20 %, за периода от
01.01.2014г. до 09.08.2014 г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване
по чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода
от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г., и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г.
до деня на окончателното плащане.
Ø
на ищеца „А.С.И.“ ЕООД с ЕИК ******:
сумата от 406 993, 79 лева
– главница, представляваща обезщетение
за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца
такса от 20 %, за периода от
01.01.2014г. до 09.08.2014г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване
по чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода
от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г.
до деня на окончателното плащане.
Сумата на главницата по всеки един от посочените по- горе главни и
евентуални искове се претендира заедно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания от тях благопритен изход на съдебния процес- всеки един от
ищците претендира и за осъждане на ответника, да му заплати за направените по
делото съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Народно събрание. В становището
си пред съда, този ответник оспорва допустимостта на исковете, а при условията
на евентуалност – оспорва тяхната основателност. Поддържа тезата, че законодателният орган не е надлежно пасивно
материално легитимиран да носи деликтна отговорност за вреди, произтичащи от
приемането на нормативни актове. При това оспорва тезата, че при описаната в
исковата молба фактическа обстановка е налице нарушение на задължението по чл.22,
ал.4 от ЗКС. Излага становище в посока за липса на пасивна материална и
процесуална легитимация, предвид самостоятелната правосубектност на Народното
събрание като законодателен орган. Релевира доводи за неприложимостта на чл. 7
от КРБ към законодателните нормативни актове и доводи за отсъствието на
възлагане на изрично задължение от страна на Държавата към конкретно действие,
за да може да бъде направен извод в противното т.е. за осъществено
„нормотворческо бездействие“. Позовавайки се на съдебната практика на Съда на ЕС
– привлеченото като ответник Народно събрание аргументира становище, че
твърдяното нарушение не се характеризирало като достатъчно явно и сериозно, за
да може да обоснове ангажирането на отговорността на Държавата. Посочва, че
вследствие на прогласената противоконституционност на ЗЕВИ, не са възникнали такива
правни последици, които да налагат преуреждане на висящите правоотношения с акт
на Народното събрание- какъвто е по смисълът на разпоредбата на чл. 22, ал.4 от
ЗКС. Сочи, че законодателният орган разполага с дискреционна власт, осигуряваща
възможността той сам да прецени, дали възникналите правоотношение при
приложението на обявените за противоконституционни разпоредби, налагат
предприемане на някакви конкретни действия за уреждането им. Оспорва
твърдението за извършване на възлагане от страна на Държавата - към
законодателния орган – което да би могло да обоснове осъществяване на състава
на деликта. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане
на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от Министъра на финансите, в качеството му на процесуален
субституент на ответника Държавата, по съображения, които са подробно изложени
в подадения отговор. Ответникът оспорва допустимостта на предявените главни
искове, като излага подробни доводи за неподведомственост на спора и
неприложимост на гражданското съдопроизводство при разглеждане и разрешаване на
спорове възникнали във връзка с дейността на законодателния орган. Оспорва като
неоснователни твърденията за осъществено противоправно бездействие от страна на
законодателния орган, предвид обстоятелството, че до датата на влизане в сила
на решението с което е била обявена противоконституционността на посочените
законови разпоредби, те са разполагали с обвързващо темпорално действие спрямо
правните субекти. Правоотношенията, възникнали вследствие на приложението на
посочените разпоредби от ЗЕВИ, се развили законосъобразно - в пълно съответствие
с Конституцията и законите на Република България. Постановеното от КС на РБ
решение, с което е обявена противоконституционността на спорните нормативни
разпоредби на ЗЕВИ, имало действие само „за напред“ и до момента на влизането
му в сила, законовите разпоредби запазвали юридическото си действие. Позовавайки
се на съдебната практика на СЕС, ответникът аргументира становище, че
твърдяното нарушение не се характеризира като достатъчно явно и сериозно, за да
обоснове ангажирането на отговорността на Държавата. Посочва също, че
вследствие на прогласената противоконституционност не са възникнали правни
последици, които да налагат преуреждането на висящите правоотношения им с акт
на Народното събрание по смисъла на чл.22, ал.4 от ЗКС. Оспорва настъпване на твърдените от ищеца вредоносни последици както и наличието на твърдяната
от ищците пряка причинно-следствена връзка, между поведението на законодателния
орган на Държавата от една страна и настъпилите имуществени вреди,
представляващи нереализирани печалби, от друга страна. Оспорва факта на
настъпване на твърдените от ищеца
вредоносни последици, в частност постъпването на удържаните суми в Държавния
бюджет. По отношение на предявения евентуален иск - излага съображения за
неговата неоснователност поради необоснованост и недоказаност на юридическите
факти, включени в състава на неоснователното обогатяване. Действието на
решението на КС на РБ, с което се прогласява противоконституционността на закона,
не обосновавало тезата за начална липса на основание при възникването на
правоотношението, във връзка с което са удържани процесните такси по ЗЕВИ.
Внесените след 10.08.2014г. такси били удържани, дължимо - предвид възникването
на задължението за тяхното заплащане, преди влизане в сила на решението за
прогласяване на противоконституционност на относимите разпоредби. Поддържа
тезата за неизискуемост на претендираното вземане, произтичащо от осъществен
състав на неоснователно обогатяване, поради
обстоятелството, че ищецът не е отправил покана към ответника по смисъла
на чл. 84 от ЗЗД. Оспорва предявените искове като недоказани по размер, като
посочва, че ищецът не е доказал твърденията си за осъществяване на факта на
удържане и постъпване на процесните суми в държавния бюджет, конкретните
размери на сумите на месечна база и за целия исков период и обстоятелството, че
дружеството не е получило вземанията си по представените фактури в пълен
размер. При благоприятен изход на процеса, ответникът претендира за осъждане на
ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят помежду си, а съдържанието на приетите
като доказателства документи: Разрешение за ползване № ДК-07-ПД-169/27.06.2012г.
и Разрешение за ползване № ДК-07-ПД-167/27.06.2012г. установяват, че ищците „А.С.Г.“ ЕООД с ЕИК
******и „А.С.И.“ ЕООД с ЕИК ******са
производители на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и са собственици
на фотоволтаични електрически централи, които били въведени в експлоатация и
свързани към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН Е.Б.“ АД, а при това, двете дружества имали и сключени договори за изкупуване на електрическа
енергия с „ЕВН Е.Б.“ АД, въз основа на които в процесния период са продавали на преференциална цена
произведената електроенергия.
Съдържанието на приетите като доказателство Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 599 от 25.07.2012г. и Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 600 от 25.07.2012г. мотивира извода за постигнатото
съгласие между ищеца като производител и и „ЕВН Е.Б.“ АД като разпределително
дружество, за изкупуване на произведеното количество електрическа енергия от „А.С.Г.“ ЕООД и „А.С.И.“.
Приетите като доказателство по делото фактури /стр.57-72/
от делото сочат произведеното от ищеца количество електроенергия, която е била
измерена и отчетена от „ЕВН Е.Б.“ АД, както и нейната единична и обща стойност.
Приетото като доказателство писмо с изх. №
Е-08-08-3/05.04.2022г. на КЕВР мотивира извода, че е било фактически изпълнено произтичащото от чл. 35, ал.2 от ЗЕВИ задължение за
удържане и внасяне на таксата, по отношение на произведената от от „А.С.И.“ ЕООД и от „А.С.Г.“ ЕООД електрическа енергия за процесния
период- първо второ и трето тримесечие на 2014г.
Заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене и
приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х.
мотивира следните изводи, относно подлежащи на установяване правнозначими
факти:
Общият размер на сумите за плащане по издадените от „А.С.И.“
ЕООД фактури, които са приложени като доказателство по делото и отразяват
произведеното/ доставено в електроразпределителната мрежа количество
електрическа енергия – в периода от периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. възлиза на 2 441 962, 74 лева, от които сумата от 2 065 520,
45 лева са заплатени на дружеството парични средства, сумата от 353 599, 74 лева са удържани на основание чл. 35а, ал.2
от ЗЕВИ и сумата от 22 842, 55 лева са прихванати вземания за
балансираща енергия. Удържаната сума на таксата по чл. 35, ал.2 от ЗЕВИ през
периода на първите три тримесечия на 2014г. /обхващати процесния период/ е била
преведена на по бюджетната сметка на КЕВР – на 15.04.,2014г на 15.07.2014г. и на 15.10.2014г.
Общият размер на сумите за плащане по издадените от „А.С.Г.“
ЕООД фактури, които са приложени като доказателство по делото и отразяват
произведеното/доставено в електроразпределителната мрежа количество
електрическа енергия – в периода от периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. възлиза на 1 203
859, 920 лева, от които сумата от 1 024 400, 18 лева са заплатени на
дружеството парични средства, сумата от 168
501, 65 лева са удържани на основание чл. 35а, ал.2 от ЗЕВИ и сумата от 10958,
09 лева са прихванати вземания за балансираща енергия. Удържаната сума на
таксата по чл. 35, ал.2 от ЗЕВИ през периода на първите три тримесечия на
2014г. /обхващати процесния период/ е била преведена на по бюджетната сметка на
КЕВР – на 15.04.,2014г на 15.07.2014г. и
на 15.10.2014г
Съдът приема за установени следните общоизвестните факти:
С
параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на ЗДБ за 2014г., с които са създадени чл. 35а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ, чл. 356, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, чл. 35,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ и чл. 73, an. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, считано от
01.01.2014г. се въвежда събирането на такса за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия, изчислявана по формулата на чл. 35а, ал.
2 ЗЕВИ /ТЛЕЕ - ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на
електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка
върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от
обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал.5 ЗЕВИ. Като задължени лица за таксата с нормата на
чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ са определени производителите на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия. Предвидено е таксата по чл. 35а да се удържа от
обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, и да се внася в
държавния бюджет.
С
Решение
№ 13 от 31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65
от 06.08.2014г./ са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници. На
основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни след
обнародването му, или решение № 13/31.07. 2014г. по к.д. 1/2014г. е в сила от
10.08.2014г.
Правните
последици от решенията на Конституционния съд, в хипотезата, когато се обяви за
противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, с оглед на чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията, са разяснени в Решение № 22 от 31.10.1995 г. по
конст. д. № 25/ 1995г. (обн. ДВ, бр.
105 от 1995г.): „Когато Конституционният
съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ
закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или
изменението от влизане в сила на решението на съда.“
С Решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, беше прието, че „обявените за
противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения
на Народното събрание и укази на Президента – са
невалидни от момента на приемането или издаването им. По отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението
на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се
обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По въпроса за допустимостта на предявения главен иск и процесуалната
субситуция на Държавата, като ответник:
Искът
е предявен срещу Държавата, в качеството й на субект на гражданското право, но
при това е насочен срещу ненадлежен процесуален субституент на Държавата –
Народното събрание. Надлежният процесуален субституент на ответника-
Държавата – съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ГПК е Министърът на
финансите, който е привлечен и участва като страна в настоящия процес.
Въпросът за процесуалната субституция е сред онези, за
които съдът следи служебно, но упражняването на това правомощие не повлиява
върху принципа на диспозитивното начало, доколкото не повлиява върху
идентифицирането на посочения от ищците надлежен ответник – този ответник си
остава Държавата.
Според
изричната разпоредба на процесуалния закон /чл. 31, ал.1 от ГПК/- надлежен
процесуален субституент на Държавата в настоящия процес е Министърът
на финансите. В същия смисъл е и задължителната практика на ВКС на РБ, / виж Решение № 71 от 06.04.2019 г. по гр. д. №
3804/2019 г., г. к., ІV г.о. на ВКС, Решение
№ 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г., г. к., ІV
г.о. на ВКС и др. която настоящият състав на съда не би
могъл да игнорира.
Доколкото Народното събрание не би могло да бъде надлежен
процесуален субституент на Държавата, която е привлечена като ответник по иска
за присъждане на обезщетение за вреди-производството срещу Народното събрание
следва да бъде прекратено, като се приложат правните последици по чл. 78, ал.4
от ГПК.
Възражението за процесуална
недопустимост на претенцията за отговорност на Държавата за вреди, поради
неподведомственост на спора на гражданските съдилища се явява неоснователно, а
съображения в подкрепа на този извод са изложени в редица съдебни актове,
постановени от различни състави на касационната инстанция. Константната
практика на ВКС на РБ се основава на становището, че когато отговорността на Държавата
не може да бъде реализирана по реда на специалния закон при участие в процеса
на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти – тя би
могла да се реализира на основание чл. 7 от Конституцията във вр. с чл. 4, пар.3 ДЕС. Такъв иск е процесуално допустим и трябва да бъде
разгледан, а въпросът за неговата основателност се преценява по съществото на
спора (виж напр. Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/ 2014 г. на ВКС
III г.о.)
Неоснователно е и
възражението на ответника, че в обхвата на актовете, за които Държавата носи
отговорност, не попадат актовете на законодателната дейност на Народното събрание,
защото българската правна система не допускала възможност друг орган, освен
Конституционния съд, включително и гражданският съд, да се произнася пряко или
косвено по претенции за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди,
произтичащи от законодателната дейност на Народното събрание. Аргументи срещу
това становище са изложени в Решение № 71 от 6.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019
г. на ВКС, IV г. о., които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Според становището
на ВКС на РБ, което е възприето в цитираното решение - съдът не разполага с
правомощието да установява противоречието на законите, приети при действието на
настоящата Конституция - след 13.07.1991 г. с принципите, които са залегнали в
самите конституционни норми. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 на Конституцията на
РБ - компетентен да установи това е Конституционният съд, но уреденото в чл. 5,
ал. 2 от Конституцията непосредствено действие на конституционните норми,
оправомощава съда да прилага разпоредбите на самата Конституция и при наличие
на различни тълкувания – да избере онова от тях, което съответства в най-голяма
степен на Конституцията.
По въпроса за основателността на главните искове:
По
съществото си, спорът между страните в настоящия процес е съсредоточен върху
правните последици от с Решение № 13/31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на КС с
което са обявени за противоконституционни разпоредбите на точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ. По този въпрос обаче, е
постановено споменатото по- горе Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. 5/2019г.
по описа на Конституционния съд, което е задължително за съдилищата на
основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Именно това решение следва да се приложи и при
разрешаването на настоящия спор. Отчитайки даденото от КС задължително
тълкуване, настоящият състав на съда приема, че е било реализирано противоправно поведение, от страна на законодателния
орган на Държавата- Народното събрание.
Това е така, доколкото прилагането
на обявения за противоконституционен закон, осъществява
правно действие, което се намира в противоречие с принципа на
върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 от Конституцията на РБ: Никой закон не може да противоречи на
Конституцията, а ако противоречи - той не е част от правната система, а следователно не е
приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни
спорове.
Спрямо правоотношения, предмет ца висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е
да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие, с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС изрично предвижда
правото и задължението на законодателния орган на
ответника- Държавата, тоест на Народното събрание, да уреди
възникналите и развилите се отношения до датата на влизане в сила на решението
на КС за обявяването на закона за
противоконституционен.
В конкретния случай е очевидно, че не е приет нормативен
акт,
който да урежда последиците от развилите се преди обявяване на закона за
противоконституционен обществени правни отношения,
а това бездействие е
противоправно и има за последица ангажиране отговорността на ответника - Държавата, за настъпилите вредоносни последици, които са били причинени от
незаконните действия и бездействия на държавния законодателен орган - Народно
събрание. В последния смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК по
аналогични спорове решение № 71/06.04.2019г. по гр.д. 3804/2019г., ГК, IV ГО на
ВКС и № 72/21.04.2019г. по гр.д. 2377/2019г., ГК, IV ГО на ВКС и др.
Като кредитира преимуществено заключението на приетата
без оспорване съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена въз основа на
счетоводни документи - съдът приема, че в
конкретния случай е причинена имуществена вреда за всеки от двамата ищци,
изразяваща се в пропускането на възможността да получат сумата на начислената и
внесена в Държавния бюджет такса по чл. 35а от ЗЕВИ. Това е така, защото ищецът бил обложен със
въведената от противоконституционните разпоредби на ЗЕВИ такса, вместо да
получи пълния размер на цената на произведената от него електроенергия, която е
била изкупена.
Налице е и необходимата за реализиране на деликтната
отговорност пряка причинно- следствена връзка, между настъпването на вредата и противоправното
поведение на законодателния орган на Държавата –доколкото ищците в настоящия процес
не са разполагали с изрично нормативно уреден механизъм, който да определи
правния статус на извършените от тях плащания на установената от противоконституционните
разпоредби на ЗЕВИ такса. Споменатата сума е била внесена в Държавния бюджет на
основание споменатата вече противоконституционна разпоредба.
Релевираното от ответника възражение за изтекъл срок на
погасителна давност на задължението за изплащане на обезщетение е неоснователно, като се отчита началния
момент на давностния срок – установен от обявяването на противоконституционност
на процесните разпоредби на ЗЕВИ /Решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.
1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014г./ и датата на предявяването на иска, което води до прекъсването на
давностния срок, но е основателно –
само по отношение на претенцията за изплащане на законната лихва, върху
сумата на присъдените обезщетения, за периода
30.01.2014г. до
30.12.2016 г., доколкото в хода на делото, от името на ответника бе
релевирано възражение за изтекъл срок на погасителна давност;
По въпроса за размера на претенциите по главните искове:
За да изчисли размера на претенциите, съдът използва
специални знания, като при това съобрази, че експертните изводи на съдебно-
икономическата експертиза не бяха оспорени по същество и заключението беше
прието без възражения. Направените от вещото лице изчисления, създават
предпоставка за подходящо прилагане на разпоредбата на чл. 162 от ГПК – там,
където е необходимо.
В заключение и по всички изложени по горе
съображения - съдът намира, че ответника
- Държавата, чрез надлежния си процесуален субституент – Министъра на
финансите, следва да бъде осъден, да заплати на ищеца „А.С.Г.“ ЕООД, сумата от 168, 501, 65 лева, представляваща изчислено
с помощта на специални знания на СИЕ обезщетение
за понесените имуществени вреди и съставляваща сбора от удържаната от
ищеца такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ в размер на 20 % от цената на
произведената и доставена електрическа енергия - за периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014г.
За разликата, над
изчислената от заключението на съдебно- икономическата експертиза сума и до
пълния претендиран размер на обезщетението - за сумата от 200 643, 32 лева –
претенцията на „А.С.Г.“ ЕООД следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Едновременно с осъждането да заплати
обезщетението за вредив размер на сумата от 168, 501, 65 лева, ответникът -
Държавата, чрез надлежния си процесуален субституент – Министъра на финансите, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
сумата на присъденото обезщетение - в периода- считано от датата на
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
Като неоснователна, поради изтеклия срок на погасителна давност, следва да бъде отхвърлена претенцията на „А.С.Г.“ ЕООД, за осъждане на ответника- Държавата, чрез
надлежния си процесуален субституент – Министъра на финансите, да му заплати обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на
присъдените обезщетения,
за
посочения от ищеца период- считано от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г.;
В заключение и по всички изложени по горе
съображения - съдът намира, че ответника - Държавата, чрез надлежния си
процесуален субституент – Министъра на финансите, следва да бъде осъден, да
заплати на ищеца „А.С.И.“
ЕООД сумата от 353 599, 74 лева, представляваща изчислено с помощта на специални знания на СИЕ обезщетение за понесените имуществени вреди и съставляваща сбора от удържаната от
ищеца такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ в размер на 20 % от цената на
произведената и доставена електрическа енергия - за периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014г.
За разликата, над
изчислената от съдебно- икономическата експертиза сума от 353 599, 74 лева
и до пълния претендиран размер на обезщетението - за сумата от 442 218, 05
лева – претенцията на „А.С.И.“ ЕООД следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Едновременно с осъждането да заплати
обезщетението за вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на предявяването на иска,
до деня на окончателното плащане.
Като неоснователна, поради изтеклия срок на погасителна давност, следва да бъде отхвърлена претенцията на „А.С.И.“ ЕООД, за осъждане на ответника- Държавата, чрез
надлежния си процесуален субституент – Министъра на финансите, да му заплати обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на
присъдените обезщетения,
за
посочения от ищеца период- считано от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г.;
Поради уважаването на главните искове, съдът не дължи произнасяне
по същество, по предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с които е бил сезиран.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски в настоящия
процес;
С оглед изхода на спора, ответникът - Държавата,
чрез надлежния си процесуален субституент – Министъра на финансите следва да бъде осъден
да заплати на ищеца „А.С.И.“
ЕООД, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК - направените съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете и представения от негово име списък на разноските /стр. 320 от
делото/. По изчисление на съда, дължимите разноски възлизат на 10 941
лева. При това, с оглед изхода на същия този спор - „А.С.И.“
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 78, ал.3, вр. с ал.8
от ГПК - сумата от 250 лева, представляваща съдебни разноски за възнаграждение
на процесуален представител.
С оглед изхода на спора, ответникът - Държавата,
чрез надлежния си процесуален субституент – Министъра на финансите, следва да бъде осъден да заплати на ищеца „А.С.Г.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете и
представения от негово име списък на разноските /стр. 320 от делото/. По
изчисление на съда, дължимите разноски възлизат на 5028 лева. При това, с оглед
изхода на същия този спор - дружеството „А.С.Г.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 78, ал.3, вр. с ал.8
от ГПК - сумата от 250 лева, представляваща съдебни разноски за възнаграждение
на процесуален представител.
Двамата ищци „А.С.И.“ ЕООД и „А.С.Г.“ ЕООД следва да бъдат
осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 4, вр. с ал.8 от ГПК на на
Народното събрание на РБ - сумата от 300
лева, представляваща съдебни разноски за възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ******,
да заплати на „А.С.Г.“ ЕООД с ЕИК ******и седалище-***, на основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7
КРБ – сумата от 168 501, 65 лева /сто
шестдесет и осем хиляди петстотин и един лев и шестдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за
понесените имуществени вреди, настъпили вследствие начислена за периода
от 01.01.2014 г. до 09.08.2014г. такса
на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от
ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г.
по к.д.№1 от 2014г. на КС на РБ, както и да заплати законната лихва върху
посочената сума на обезщетението, изчислена за период: считано от датата на
предявяването на иска на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане,
като при това отхвърля претенциите за
присъждане на обезщетение за вреди, в частта – за разликата, над
посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за 200 643, 32
лева, както и претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, в
частта за
периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност от „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******и седалище-***, срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ****** иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД
- за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, в размер на сумата от 200 643, 32 лева, представляваща удържана за период от 01.01.2014 г. до
09.08.2014г. такса на основание
§6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за
2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които
са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от
2014г. на КС на РБ и за законната
лихва върху посочената сума.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност от „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******и седалище-***, срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ****** иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД
- обезщетение за неоснователно обогатяване поради необосновано имуществено
разместване, в размер на сумата от 200 643, 32 лева, представляваща удържана за период от 01.01.2014 г. до
09.08.2014г. такса на основание
§6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за
2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които
са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от
2014г. на КС на РБ и за законната
лихва върху посочената сума.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да
заплати на „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
5028 лева (пет хиляди двадесет
и осем лева), представляващи съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК
– сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева), представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ******,
да заплати на „А.С.И.“ ЕООД
с ЕИК ******и
седалище-***, на основание чл. 4, пар. 3
ДЕС, вр. чл. 7 КРБ – сумата от 353 599, 74 лева /триста петдесет и три хиляди петстотин деветдесет и
девет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди, настъпили
вследствие начислена за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014г. такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към
Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и
т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за
противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г. на КС
на РБ, както и да заплати законната лихва върху посочената сума на
обезщетението, изчислена за период: считано от датата на предявяването на иска
на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане,
като при това отхвърля претенциите за
присъждане на обезщетение за вреди, в частта – за разликата, над
посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за 406 994
лева, както и претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, в
частта за
периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност от „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК ******и седалище-***, срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ****** иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД
- за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, в размер на сумата от 406 994 лева, представляваща удържана за период от 01.01.2014 г. до
09.08.2014г. такса на основание
§6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за
2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които
са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от
2014г. на КС на РБ и за законната
лихва върху посочената сума.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност от „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК
******и седалище-***, срещу Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, с адрес – гр. София, ул. ****** иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - обезщетение за
неоснователно обогатяване поради необосновано имуществено разместване, в
размер на сумата от 406 994 лева, представляваща удържана за период от 01.01.2014 г. до
09.08.2014г. такса на основание
§6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за
2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които
са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от
2014г. на КС на РБ и за законната
лихва върху посочената сума.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да
заплати на „А.С.И.“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
10 941 лева (десет хиляди деветстотин четиридесет и един лева),
представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „А.С.И.“
ЕООД с ЕИК
******да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите, на основание чл. 78, ал. 3
вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева),
представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта по отношение
на Народното събрание на Р. България, с адрес- гр. София, пл. „******.
ОСЪЖДА „А.С.Г.“
ЕООД с ЕИК ******и „А.С.И.“ ЕООД с ЕИК ******да заплатят на Народното
събрание на Р. България, на основание чл. 78, ал.4 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата
от 300 /триста/ лева, представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба,
която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: