Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 152 от 31.01.2018 г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и трети януари две
хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: С.Х.
при секретаря Биляна
Чакърова, като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело номер 2261 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Първоначално, производството е образувано по жалба от М.С.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър. С оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПР, касаещ разделяне на УПИ ІІ-800 с идентификатор по КК 51500.502.800 в кв. 95 „А“ по плана на гр. Несебър, с който план УПИ ІІ-800 с предназначение „за жилищно строителство със средна височина“ с площ 5026 кв.м. се разделя на новообразуван УПИ ІІ-800 на площ от 2660 кв.м. с отреждане „за жилищно строителство със средна височина“ при следните устройствени показатели: Кплътност=40%, Кинт=2,00, максимална височина Н=15,00 м. и минимално озеленена площ 40% и новообразуван УПИ VІ-800 на площ от 2365 кв.м. с отреждане „за жилищно строителство със средна височина“ при следните устройствени показатели: Кплътност=30%, Кинт=1,80, максимална височина Н=15,00 м. и минимално озеленена площ 50%, съгласно приложените чертежи и таблици в съответните цветове, сигнатури, надписи и размери, неразделна част от заповедта.
По повод това оспорване е образувано административно дело № 716/2009 год. по описа на Административен съд гр. Бургас. С Решение № 1160/29.05.2013 год., постановено по адм. дело № 716/2009 год., състав на Административен съд гр. Бургас е отменил Заповед № 466/ 16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър и е осъдил Община Несебър да заплати направените от жалбоподателя К. разноски. Така постановения съдебен акт е бил оспорен пред Върховен административен съд от заинтересованата страна Н.Д. *** жалбата си, Н. е посочил, че първоначалната жалба на К., с която е бил сезиран Административен съд гр. Бургас е била процесуално недопустима, като в подкрепа на това твърдение са заявени няколко аргумента, единия от които е липсата на правен интерес. В подкрепа на този довод, Н. е заявил, че К. е оспорил заповедта за изменение на ПУП-ПР в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата, която е построена върху имота, предмет на изменението, но в хода на първоинстанционното производство, с нотариален акт от 16.10.2012 год. е прехвърлил правото на собственост върху този самостоятелен обект, поради което е загубил своята активна процесуална легитимация. Като друг довод относно недопустимостта на първоначалната жалба на К. е посочен и факта, че същия няма качеството на заинтересована страна, тъй като липсват данни, неговото ограничено право на строеж върху имота предмет на заповедта, да е вписано в имотния, респ. кадастралния регистър по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.
По повод така подадената жалба, във ВАС е било образувано адм. дело № 14076/2013 год., по което с Решение № 6773/20.05.2014 год. състав на Второ отделение е обезсилил Решение № 1160/29.05.2013 год., постановено по адм. дело № 716/2009 год. на Административен съд Бургас и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на М.С.К. против Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър. В мотивите на така постановения съдебен акт е прието, че след като в хода на първоинстанционното производство К. е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелния обект в сградата, то същия не е активно легитимиран да оспорва процесния административен акт. Така постановения съдебен акт на ВАС е окончателен.
С молба за отмяна, К.А.А. е оспорила пред Върховен административен съд – петчленен състав Решение № 6773/20.05.2014 год. по адм. дело № 14076/ 2013 год. В молбата е посочено, че действително с нотариален акт от 2012 год. М.К. е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелния обект, но в случая, К. Анестиева, като купувач на същия този имот е следвало да бъде конституирана по делото и да й се предостави възможност да встъпи в правата на жалбоподателя. По повод така депозираната молба, във ВАС-Петчленен състав е било образувано адм. дело № 14360/2014 год., по което е постановено Решение № 4646/27.04.2015 год., с което е отменено влязлото в сила Решение № 6773/20.05.2014 год., постановено по адм. дело № 14076/2013 год. на тричленен състав на ВАС и делото е върнато на друг тричленен състав на същия съд за ново разглеждане. В мотивите на така постановения съдебен акт е указано, при новото разглеждане да се предприемат необходимите процесуални действия с цел осигуряване участието на молителката в производството.
По повод така постановеното отменително решение, във ВАС е образувано адм. дело № 5912/2015 год., по което е постановено Решение № 12237/17.11.2015 год., с което е отменено Решение № 1160/29.05.2013 год. по адм. дело № 716/2009 год. на Административен съд гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
След връщане на делото, в Административен съд Бургас е образувано настоящото адм. дело № 2261/2015 год. На проведеното на 05.07.2016 год. първо заседание, в изпълнение на указанията на ВАС, с определение е прекратено производството по отношение на жалбоподателя М.С.К. и същия е заличен като жалбоподател. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК, К.А. е конституирана като жалбоподател по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Е.М. *** поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя писмени бележки по съществото на спора и претендира разноски.
Ответникът – Кмет на Община Несебър, редовно призован не изпраща представил и не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата страна – Н.Д.Н., чрез процесуалните си представители – адв. С. *** и адв. Х. от АК Бургас оспорва жалбата, като заявява твърдение за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя писмени бележки по съществото на спора, претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – А.Б.А., чрез процесуалния си представител – адв. Петя Колева от АК Бургас изразява становище са основателност на оспорването и формулира искане за отмяна на обжалваната заповед.
Заинтересованите страни - „Сити билдинг” ЕООД, „Да груп” ЕООД, ЕТ „ИППМПС – „д-р Д. Пеев”, Д.А.М., Република България чрез Министерство на земеделието и храните, Г.К.П., „Виксън инвест” ЕООД, Л.Л.П., С.Т.Т., Т.Г., А.И., ЕТ „М.-тур”, Г.А.Б., Р.Ч.П., Д.А.Т., Д.С.Д., В.В.Г., Е.Т.С., Х.Л.Д., Е.П.Д., Р.А.П., Н.В.К., А.Й.М., „Аюта БГ” ЕООД, Е.Ц.В., С.Е.Р., Д.Е.К., В.А.Е., А.К.В., Н.Г.З., С.А.Л., А.Н.Д., Е.Т.Ч., А.Т.Х., Н.П.Г., К.Х.С., М.Х.Т., Х.А.Д., С.С.С., М.Н.Ш., И.С.Б., В.Х.М., С.С.Л., Т.П.М., Л.Х.Б., С.Л.Б., Н.П.А., Д.А.Ч., Р.М.Й., Т.М.Й., С.И.Л., Ц.Д.Т., Ю.М.И., И.М.И., С.В.П., Р.Ж.Д., М.Т.З., С.Л.Ш., А.Д.А., Н.С.О., К.А.З., Е.П.Ш., О.А.П., В.А.П., Л.Л.А., А.А.М., Ф.-Е. Х.Т.,***, С.Г.М., Л.Г.М., Д.Н.С., А.Г.П., „Саюк” ЕООД, З.Н.М., В.С.Д., П.Т.Д., Л.М.К., Н.В.А., А.К., А.А.К., В.А.Н., Н.В.М., Х.Т.Т., редовно призовани не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по оспорването.
След като прецени твърденията на
страните и приложения към делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на допустимостта на оспорването от страна на встъпилата като жалбоподател К.А.А. с Определение № 2198/29.12.2016 год., настоящия съдебен състав е приел, че лицето не попада в изчерпателно очертания кръг на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, поради което е оставил без разглеждане оспорването и е прекратил производството по делото. Така постановения съдебен акт е бил оспорен с частна жалба пред Върховен административен съд, който с Определение № 10312/07.08.2017 год., постановено по адм. дело № 4495/2017 год. е отменил Определение № 2198/29.12.2016 год. по адм. дело № 2261/2015 год. на Административен съд Бургас и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на така постановения съдебен акт, ВАС е приел, че К.А. се явява заинтересована страна, във връзка с притежавания от нея нотариален акт, който удостоверява правото й на собственост върху самостоятелен обект в сградата, реализирана в имота, поради което, за нея е налице правен интерес от оспорването. Във връзка с така постановения съдебен акт на ВАС, настоящия съдебен състав приема оспорването на К.А.А. за процесуално допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се явява е основателно по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с молба вх. № 94-00-0621/ 31.01.2002г., заинтересованата страна Н.Д.Н. е поискал от Главния архитект на Община Несебър издаване на виза за изготвяне на ПУП на района находящ се в гр. Несебър срещу „Горубсо”. Във връзка с така депозираната молба, със становище № 94-00-0621/ 01.02.2002г., Главния архитект на Община Несебър е приел за целесъобразно допускане изменение на ПУП в частта му за УПИ ІV, в кв. 95А, по плана на гр. Несебър. С мотивирано предписание изх. № 94-00-0621/01.02.2002г. на Зам. Кмета на Община Несебър е допуснато изработване и процедиране на проект за изменение на плана за УПИ ІV, в кв. 95А, по плана на гр. Несебър. На основание така издаденото мотивирано предписание и по повод молбата на Н.Д.,*** е издал виза за проектиране, касаеща УПИ ІV, в кв. 95, по плана на гр.Несебър.
С Решение по т. 23 от проведено на 27.03.2002 год. заседание на общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при Община Несебър, обективирано в протокол № 9/27.03.2002г. е разгледан и приет представения проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ на УПИ ІV, кв.95а, гр. Несебър, като е указано да се изпълнят процедурите за преотреждане на земи от горски фонд и да се обяви на МЗГ.
По отношение на УПИ І, кв. 95а по плана на гр. Несебър, Кмета на Община Несебър е постановил Заповед № 262/12.05.2004г., по повод молба вх.№ 94-00-3521/04.04.2004г. от В.Д., по силата на която е одобрен частичен ПУП-ПЗ, касаещ установяване на новопредвидени застройки с височина до 15 м. За УПИ І, кв. 95а по плана на гр. Несебър е постановена и Заповед № 422/12.04.2005г. на Кмета на Община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ, като с плана за регулация от УПИ І на площ от 70 999 кв.м. се обособява новообразуван УПИ І на площ от 65 341 кв.м. и новообразуван УПИ VІІ на площ от 5 026 кв.м. С плана за застрояване се запазва обособяването на свободно стоящи сгради в УПИ VІІ и комуникационното им обезпечаване от публичен паркинг югоизточно от същия.
От протокол № 32/28.09.2005г. на ОЕСУТ се установява, че е констатирано несъответствие в номерацията на новообразуваните УПИ, поради което е взето решение да се промени номерацията на УПИ VІІ, в кв.95А, като същия в Заповед № 422/12.04.2005г. на Кмета на Община Несебър да се запише като УПИ ІІ, в кв.95А.
Със заявление вх. № 94-00-3208/24.03.2008г., Н.Д.Н. е внесъл за одобряване проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-800, кв. 95А-преработка. С решение по т. 53 от проведено на 09.04.2008 год. заседание на ОЕСУТ, обективирано в протокол № 7/09.04.2008г. е приет така внесения проект, като се коригира номерата на УПИ от VІІ-800 на ІІ-800 и от VІІІ-800 на V-800. Проекта за ПУП е обявен, като видно от доказателствата по делото, срещу него са постъпили възражения от „Виксън Инвест” ЕООД, ЕТ „М. тур” и Държавна дивечовъдна станция „Несебър”. Така депозираните възражения са били разгледани от ОЕСУТ, но видно от приложения протокол № 13/04.06.2008г. същите са приети за неоснователни, поради което проекта е бил приет.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 466/16.06.2008г., Кмета на Община Несебър е одобрил изменение на подробен устройствен план, в частта му план за регулация и застрояване за УПИ ІІ-800 с идентификатор по Кадастралната карта 51500.502.800 в кв.95А по плана на гр.Несебър, с който план УПИ ІІ-800 с предназначение „за жилищно строителство със средна височина” с площ 5 026 кв.м. се разделя на новообразуван УПИ ІІ-800 на площ от 2 660 кв.м.с отреждане „за жилищно строителство със средна височина”, при посочени устройствени показатели и новообразуван УПИ VІ-800 на площ от 2 365 кв.м. с отреждане „за жилищно строителство със средна височина”, при посочени показатели.
Недоволен от така постановената заповед, първоначалния жалбоподател - М.С.К., в чиито права встъпи жалбоподателката К.А.А. е оспорил същата, по което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че Заповед № 466/16.06.2008г. на Кмета на Община Несебър е незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В подкрепа на така заявеното твърдение, в жалбата е заявено, че лицето, по чието искане е постановено изменението на подробния устройствен план не притежава активна процесуална легитимация за иницииране на процедура за промяна на ПУП. Заявено е също, че в случая липсват предпоставките, регламентирани в чл. 134 от ЗУТ за изменение на влязъл в сила ПУП. На последно място, в жалбата са развити и подробни доводи за противоречие на предложението за изменение на ПУП с разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
При извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от
компетентен орган, в законоустановената писмена форма,
но при нарушаване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване и в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага
във връзка със следните мотиви:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспорената Заповед № 466/16.06.2008г. на Кмета на Община Несебър е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (в редакцията й към момента на постановяване на оспорената заповед – Дв. бр. 103 от 2005 год.), подробният устройствен план по чл. 128, ал. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. В този смисъл, оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че оспорената заповед е постановена в противоречие с административнопроцесуалните правила и по-конкретно с текста на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който указва, че когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. Видно от процесната заповед, като правно основание за издаването й е посочена нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, която, както вече се посочи по-горе, в относимата редакция указва компетентния административен орган, който има правомощия да одобрява подробен устройствен план по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. В този смисъл, така посочената норма не би могла да се ползва като валидно правно основание за постановяване на този административен акт. В мотивите на оспорения акт липсва посочване и на фактическите основания, които обосновават необходимостта от постановяване на заповедта. Посочените в заповедта решения по т. 53 от протокол № 7/ 09.04.2008г. и т. 45 от протокол № 13/04.06.2008г. на ОЕСУТ, също не биха могли да се приемат като фактически основания за постановяването й, доколкото с първото от тях е приет проекта, като единствено се сочи, че следва да се коригира номерацията на имота, а с второто решение са отхвърлени постъпилите възражения срещу проекта и той е приет. Също така от ОЕСУТ не е налице формирано решение, което би могло да послужи като основание за издаване на заповедта. В този смисъл, настоящия съдебен състав приема, че заповедта не съдържа фактически и правно основание за нейното издаване, което съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от една страна ограничава правата на заинтересованите страни в производството, а от друга препятства възможността на съда да извърши преценка на нейната законосъобразност.
Действително, съгласно Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, което не е загубило правното си действие и към настоящия момент, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая обаче, в изпратената административна преписка също липсват конкретни мотиви, които да обосноват необходимостта от постановяване на оспорената заповед. В чл. 134 от ЗУТ в относимата към 2008 год. редакция (Дв. бр. 61 от 2007 год.) са предвидени няколко хипотези, при които влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят. В мотивирано предписание с което е допуснато изменение на ПУП, е посочено, че се издава на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, съгласно която норма в приложимата й редакция към момента на издаване на мотивираното предписание – 2002 год., влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти на публичната собственост на държавата и общините, за които е необходимо да се предвидят съответните терени. Анализът на приложените към административната преписка доказателства показва, че в същата не се съдържат доказателства, удостоверяващи наличието на цитираната в чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ хипотеза. Нещо повече, настоящия съдебен състав приема, че посочената като основание в мотивираното предписание норма е неприложима, доколкото допуснатото изменение е поискано от частно лице и не касае предвиждането на обекти публична държавна или общинска собственост.
Предвид горното и след като в оспорената заповед не се съдържат фактически и правни основания за издаването й, а такива не могат да се изведат и от административната преписка, послужила при постановяването й, съдът намира същата за немотивирана. Липсата на мотиви за издаване на заповедта, препятстват съдебния контрол по смисъла на чл. 146 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на всеки един административен акт, като незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав приема, че освен допуснатото процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на собствено основание, заповедта е постановена и в нарушение на приложимите материалноправни норми. Този извод се подкрепя от следните мотиви: В разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ в относимата й редакция към м. януари 2002 год. (когато е инициирано производството), исканията на заинтересуваните лица по чл. 131 за изменение на устройствените планове се правят с писмено заявление до кмета на общината, като съгласно ал. 3, кметът на общината в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана въз основа на становище на главния архитект на общината, че искането е законосъобразно.
Видно от приложените доказателства, по повод направено от заинтересованата страна Н.Д.Н. искане с вх. № 94-00-0621/31.01.2002 год., Зам. Кмета на Община Несебър е издал мотивирано предписание с изх. № 94-00-0621/01.02.2002г. В хода на съдебното дирене, с цел установяване компетентността на лицето посочено като автор на мотивираното предписание и след като е бил задължен от съда, ответникът е представил Заповед № 35/ 01.02.2002г. на Кмета на Община Несебър. С тази заповед, във връзка с отсъствието на кмета на общината, за периода 03.02.2002г. до 28.02.2002г., са определени за заместници И. Бабев за периода от 03.02.2002г. до 14.02.2002г. и Е. Пешева за периода от 17.02.2002г. до 28.02.2002г. Анализът на така представената заповед за заместване показва, на първо място, че към момента на издаване на мотивираното предписание – 01.02.2002 год. Кмета на Общината е бил на работа, тъй като, заповедта за заместване е издадена на същата дата – 01.02.2002 год. и периода за заместване, поради отсъствието му започва от 03.02.2002 год., поради което не е съществувала необходимост, мотивираното предписание да се подписва от Заместник кмета И. Бабев. В този смисъл, така представената заповед не удостоверява наличието на материална компетентност на лицето подписало мотивираното предписание – И. Бабев към момента на неговото издаване – 01.02.2002 год., тъй като същия е имал правомощия за това, считано от 03.02.2002 год. С оглед на това, мотивираното предписание № 94-00-0621/01.02.2002 год., въз основа на което е постановена оспорената заповед, като издадено от некомпетентен орган се явява нищожно, доколкото Зам. кмета към датата на издаването на предписанието – 01.02.2002г. не е изпълнявал правомощията на кмет на община Несебър и не са му били делегирани съответните правомощия. Ето защо, следва да се приеме, че мотивираното предписание е нищожно, като издадено от некомпетентен орган.
Съдът намира за нужно да отбележи, че освен констатираната нищожност на въпросното мотивирано предписание е налице и друг порок в същото, който на собствено основание обосновава неговата незаконосъобразност. Както вече се посочи, мотивираното предписание е съставено на 01.02.2002 год. и е послужило при постановяване на оспорената Заповед № 466/ 16.06.2008 год. В този смисъл и с оглед големия период от време – повече от шест години, настоящия съдебен състав приема, че въпросното мотивирано предписание не би могло да служи за основание за изработване на проект за изменение на ПУП. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството, че през посочения период от време, между издаване на мотивираното предписание и постановяване на заповедта с която е одобрено изменението на ПУП, са одобрени две разработки за изменения на ПУП за същия имот - Заповед № 262/12.05.2004г. и Заповед № 422/12.04.2005г. – и двете на Кмета на Община Несебър. В случая към момента на внасяне и одобряване на процесния проект за изменение на ПУП, това мотивирано предписание не отразява действителното фактическо положение и е издадено за имот, който не съществува, като площ, граници, предназначение и градоустройствени показатели, а изменя ПУП на имот образуван чрез отделяне от имота за който е дадено мотивираното предписание.
В подкрепа на извода, относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед се явява и заключението по допуснатата втора съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.С.К.. По отношение на първата съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.И., съда кредитира заключението по същата, като безпристрастно, обективно и пълно, но счита, че отговорите на поставените въпроси са ирелевантни към предмета на спора, доколкото касаят реализирано в имота строителство, законосъобразността на което е извън настоящото производство. По отношение на заключението на вещото лице К., съда кредитира същото, като безпристрастно, обективно и пълно и намира, че отговорите на поставените въпроси обосновават извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото при постановяване на същата са допуснати съществени нарушения на приложимите материалноправни норми. Видно от заключението на вещото лице, с постановената заповед значително се надвишаван нормативно определени градоустройствени параметри. В тази връзка, при конкретно поставен въпрос, вещото лице е посочило, че за новообразувания УПИ VІІ-800 (поправен като ІІ-800), в който попадат изградените жилищни сгради „А“ и „БВ“ с обща РЗП 6264,65 кв.м. е надвишен допустимия по чл. 19 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони показател за „интензивност на застрояване“ (Кинт.). По направените от вещото лице изчисления, в случая с одобрената промяна в ПУП, за този имот, съобразно РЗП на реализираното строителство, Кинт.=2,3551, докато по норматив, Кинт. не следва да надвишава 2,00. В резултат на извършеното изследване и в отговор на конкретно поставен въпрос, вещото лице е констатирало и друга нередност в предложената за одобряване и одобрена с оспорената заповед разработка за изменение на ПУП. В заключението си, вещото лице е посочило, че одобрената разработка е оформена като ЧИ на ПУП-ПРЗ за един УПИ, идентичен като обед и начин на оформяне с предходната разработка, одобрена със Заповед № 422/12.04.2005 год. Към момента на внасяне на окончателния проект – „Преработка“ със заявление вх. № 94-00-3208/24.03.3008 год. вече е била одобрена Кадастралната карта на гр. Несебър (Заповед № РД-18-46/18.08.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК) и в имота, предмет на разработката е имало реализирано строителство на сгради „А“ и „БВ“. В този смисъл, вещото лице е обосновало извод, че преписката е следвало да бъде попълнена със скица и регистър на собствениците по кадастрална карта, както и със скица-извадка от изпълнените комуникации с отразени сервитути, съгласувани с експлоатационните дружества. С оглед на това, според вещото лице, одобрената разработка не съдържа в своята графична и тестова част всички изискуеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ компоненти.
Така констатираните от вещото лице нарушения на приложимите материални норми обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено основание.
Предвид така развитите мотиви, настоящия съдебен състав приема, че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспорената заповед на Кмета на Община Несебър, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.
В хода на производството е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, както и от страна на процесуалните представители на заинтересованата страна Н.Д.Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В настоящия случай на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 1 536,00 лева, представляваща направените разноски за държавна такса, възнаграждения на вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи и за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
Р
Е Ш И :
ОМЕНЯ Заповед № 466/16.06.2008 год. на Кмета на Община Несебър, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР, касаещ разделяне на УПИ ІІ-800 с идентификатор по КК 51500.502.800 в кв. 95 „А“ по плана на гр. Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на К.А.А. с постоянен адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 1536,00 (хиляда петстотин тридесет и шест) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: