№ 1455
гр. С., 12.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110159538 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 17.04.2024 г. (чрез ЕПЕП на 16.04.2024 г.) на
„***********“ ООД за изменение в частта за разноските на Решение от 20.03.2024г. по
гр.д. № 59538/2023 г. на СРС.
Твърди, че ищецът не е бил материално затруднен да заплати дължимото
адвокатско възнаграждение за оказаната му в хода на делото правна помощ, тъй като с
оглед на данните, посочени в искане за сключване на договор за кредит от 03.11.2022 г.
на ищеца и справка от ТД на НОИ към 21.12.2023 г. същият разполага с достатъчно
доходи, за да заплати адвокатско възнаграждение, съответно на материалния интерес и
сложността на делото. При условията на евентуалност с молба от 07.01.2025 г. иска
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС, имайки предвид, че ищецът подал две искови
молби с еднакво съдържание и петитуми чрез един и същи процесуален представител.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от адв. К. Б., с
който я оспорва по подробно изложени съображения.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК.
Според справка от НБД „Население“ от 13.11.2024 г. ищецът е в граждански
брак със С.С..
Видно от справка за кредитна задлъжнялост към писмо от 13.12.2024 г. на БНБ,
дирекция „Регистри“, екип „ЦКР“ ищецът е длъжник по множество кредитни
договори.
Според писмо от 06.12.2024 г. на НОИ, дирекция „Информационни системи за
дългосрочни и краткосрочни плащания“ липсват данни за трудови правоотношения и
деклариран осигурителен доход за ищеца и нейния съпруг за периода 05.2023-01.2024
г., като за периода м. 09-11.2023 г. ищецът е получил осигурителен доход в съвсем
минимални размери, през който период ищецът е бил в трудово правоотношение със
съответно дружество, както се установява и от две писма от НАП от 18.12.2024 г. и
07.01.2025 г., според които по отношение на нейния съпруг за процесния период
липсва сключен трудов договор, както и данни за осигуряване.
1
Според справка към писмо от 07.12.2024 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“
ищецът и нейният съпруг не притежават превозни средства.
Според писмо от 06.12.2024 г. на Столична община, отдел
„*************************************“ ищецът и нейният съпруг притежават по
½ ид.ч. от жилище с РЗП от 64,72 кв. м в гр. С..
Така изложените данни се потвърждават от доказателствата, приложени към
молба от 16.11.2023 г. за освобождаване от държавна такса, по която съдът се е
произнесъл с Определение от 04.12.2023 г. В същата молба ищецът е посочил, че
нейният съпруг страда от съответно хронично заболяване, което налага постоянни
разходи за медикаменти и прегледи, възлизащи на стойност от около 150 лв., а
същевременно ищецът получава 1 100 лв. доход от заплата, а нейният съпруг – пенсия
от 940 лв. От събраните доказателства се установява, че ищецът се намира в
затруднено материално и гражданско състояние, доколкото получава минимален
доход, живее в единствено съсобствено жилище със своя съпруг, чието лечение налага
постоянни ежемесечни разходи, като ищецът е длъжник по множество договори за
кредит, без да има други източници на доходи.
От горепосочените доказателства не може да се изведе несъмнено, че към
датата на сключване на договора за безплатна правна помощ ищецът е разполагал с
материални средства, за да заплати дължимото адвокатско възнаграждение. Ищецът се
нуждае от средства за издръжка, за да не поставя не само себе си, но и своя съпруг в
затруднено положение, като се установява, че двамата не притежава друго имоти
освен жилище в гр. С., моторни превозни средства и не получават други доходи, което
обуславя извод, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие на това основание на 26.10.2023
г. Изисканите от ответника документи от различни институции не водят до извод,
налагащ ревизиране на извода на съда относно обстоятелството, че ищецът е
материално затруднено лице относно заплащането на оказаната правна помощ по
делото.
Неоснователно е възражението в отговора на молбата, че адвокатският хонорар
служел и като санкция за икономически по-силната страна-кредитор, която била
абсолютно наясно, че предлаганите от нея договори били принципно недействителни,
тъй като противоречали на изискванията на ЗПК. С оглед основния частноправен
принцип за забрана за неоснователно обогатяване размерът на адвокатското
възнаграждение следва да служи само за овъзмездяване на действително положения от
адвоката труд, а чрез неговото присъждане съответният адвокат, дори и близък на
длъжник на кредитора, да се домогва кредиторът да бъде санкциониран.
Основателен е доводът на ищеца, че е представил доказателства за присъждане
на адвокатско възнаграждение на две основания по чл. 38, ал. 1 ЗА, тъй като в молба
от 26.02.2024 г. на ищеца е отправено такова искане, основано на представен към
исковата молба договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г., в който
изрично е посочено, че безплатната правна помощ се предоставя на две основания –
материална затрудненост на ищеца и предвид обстоятелството, че ищецът и неговия
процесуален представител са близки, в която хипотеза съдът се основава само на
твърденията на страната в представения договор за правна помощ.
Основателно е стореното при условията на евентуалност искане на ответника за
съобразяване на присъденото адвокатско възнаграждение с цитираната практика на
2
СЕС, уточнено с молба от 07.01.2025 г. на ответника.
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на
адвокатското възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023
г., I т. о.).
Ищцовият представител се е явил на единственото открито съдебно заседание
по делото, като освен исковата молба е подал молба, с която е взел становище по
отговора на исковата молба, от което се извежда, че в случая усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права не съответстват на размера на поискания
адвокатски хонорар. С оглед броя на проведените открити съдебни заседания по
делото с участието на ищцов представител, обема на свършената от него процесуална
работа и относително ниския материален интерес по делото, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото евентуално заявеното искане на ответника в
молбата по чл. 248 ГПК се явява основателно до сумата от 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адв. К. Б. на двете поискани и
доказани основания по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕ.:
ИЗМЕНЯ Решение от 20.03.2024 г. по гр.д. № 59538/2023 г. на СРС В ЧАСТТА
за разноските относно присъденото на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение, както
следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 2 ЗА
„***********“ ООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*******************************, да заплати на адв. К. И. Б. от РАК, ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. ****************, офис – партер, сумата от 200 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство
безплатна правна помощ и съдействие на ищеца Е. К. С..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3