Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
пети март две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 9005 по описа за 2020 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да
бъде прието за установено по отношение на Н.И.Д.
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува
вземането му, за което ч.гр.д. № ****.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 442,20 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки),
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
10.03.2017 г. до 11.02.2020 г. по партида с абонатен № **** за обект, находящ
се в с. *****, общ. ***, обл. ***,
ул. „**“, бл.*, вх. *, ап.
*, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 67,35 лв. (шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), – сбор от обезщетенията за
забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30
дни след издаването им до 13.03.2020 г.
В исковата молба се сочи, че между ищецът,
като доставчик и ответникът, като потребител бил сключен договор
при Общи условия за предоставяне на ** услуги до обект находящ се в с. *****о,
общ.
****, обл. ****, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил през периода от 10.03.2017г. до 11.02.2020г., отвел и пречистил вода на обща
стойност 442,20 лв. по партида с абонатен номер №****, за
плащането на която били издавани ежемесечни фактури. Посочената
във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от
издаването им, поради което се дължи
и обезщетение за забава. За събиране на
вземането си ищецът депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по
ч.гр.д. № ****. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение,
която била връчена при условието на чл. 47 ал. 5 ГПК. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания. Претендират се разноските, направени в
исковото производство.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особен
представител, с който сочи, че е платил
задължението си и моли за прекратяване на делото.
Представил е писмени доказателства за плащане от 442 лв.
Ищецът призанва плащането, като
сочи, че с него е погасено частично вземането. След насрочване на делото по
реда на чл. 140 ГПК е представено доказателство за платени още 81 лв. В открито
съдебно заседание ищецът признава и това плащане, като сочи, че след него е
останало непогасено вземане за 15,52 лв. – главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението. Претендира и разноските по делото.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № ****. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в
полза на „******” ** против Н.И.Д. ЕГН **********
за вземане включващо посочените в
исковата молба суми.
От писмените
доказателства – копия от общи условия за предоставяне на *** услуги на
потребителите на **оператор „ *****“
***, извадки от решение № ОУ – 09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на
****, Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на ***, Решение №
БП- Ц-3 от 28.04.2017г. на ***, Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на ****, с по два броя обяви за обнародване; справки за недобора
на частен абонат № 2204131 до 13.03.2020г. и от 08.10.2020г.; справка за облога
и плащанията история на плащането от 08.10.2020г. за
абонат с № 2204131; 3 листа карнети по партидата на Н.Д. за период от 02.09.2017г. до 05.02.2020г.; преводно нареждане с основание за плащане *** от
10.03.2017г. до 11.02.2020г.; преводно нареждане на
заплатени лихви в размер на 81 лв. за периода от март
2017г. до февруари 2020г. от
абонат 2204131 Н.Д., се установява,
че: от „****** ***, като оператор
на ****** са били публикувани общи
условия за доставката им, които са били одобрени от ****, както и приетите от дружеството цени на услугите. В счетоводството на оператор „****” ** към 09.04.2020г.
са били налице
задължения на абонат с номер № 2204131 Н.Д. в размер на 442,20
лв. – главница и 67,35 – лихви. Към 08.10.2020г. са отчетени плащания на стойност 523,20 лв. и към 25.03.2021г. е налице
задължение от 15,52 лв. Показанита в обекта са били ежемесечно отчитани от
инкасатор с карнет, подписван от абонат. Налице са плащания от Н.Д. от 17.09.2020 и
08.10.2020г. на стойност 523,20 лева в полза на „**** - ***”
*** по банков път.
Въз
основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е
обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по
силата на сключен между тях договор за продажба на ****, доставката от продавача
на уговорените с договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на
дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване
за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
По
делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „*** по
см.
на чл. 2 от Наредбата, както и че
доставката им се регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл.
8 от Наредбата.
Спорно по делото е
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. Налице са неоспорени писмени докзателства – карнет, в
който ответникът се е разписвал като абонат. Съгласно чл. 14 от цитираната
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната
мрежа при действието на посочената наредба. С влизането
в сила на Наредба № 4, в §3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите **** и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ***.
От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените
в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия, последните следва да
бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в и случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на собствеността,
респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че
страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваните
ВиК услуги в имота /карнети/, които са частни, но носещи подписа на потребителя,
и не бяха оспорени относно автентичността
им, поради което са годно доказателство за потребленето в обекта.
За дължимостта на
обезщетението за забава, съобразно специалните норми на Наредба
№ 4/14.09.2004г. и клаузите на Общите условия на дружеството-оператор,
не е необходимо получаване на издадената фактура. Предвид
основателността на иска за главница, доказана по своето основание е и претенцията
за обезщетение за забава.
Налице са извършени
плащания, с които ответникът конклудентно признава иска.
Въз основа на изложените мотиви, искът се явява
основателен, но като погасен чрез плащане, следва да се отхвърли частично до
размер на извършените плащания, които правилно са разнесени от ищеца за
вземането по реда на чл. 76 ал. 2 ЗЗД погасявайки първо лихвите, включващи обезщетението
за забва и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението.
Доколкото плащанията са извършени след получаване на отговор от исковата
молба, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът е станал
повод за завеждане на делото и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им
извършване - вносни бележки за
държавни такси са общо 75 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер на 50 лв. съобразно искането обективирано в списък по чл. 80 ГПК. Следва
да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 75
лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „***.” ***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и
Н.И.Д. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува
вземането му, за което ч.гр.д. № 3788/2020г. по
описа на ВРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 15,52 лева,
представляваща остатък от дължимата цена на ползвани ****
за периода от 10.03.201 г. до 11.02.2020г. по партида с абонатен № ***** за обект, находящ се в с. *****,
общ. ***, обл. ***, ул. „*****“, бл. *, вх.**, ап. *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за
разликата дължима за потребление през период
от 10.03.2017г. до 13.01.2020г., до пълния предявен размер от 442,20 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020г., до окончателното
изплащане на задължението и за сумата от
67,35 лв.
(шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки) – сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху главниците по всяка от
фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването
им до 13.03.2020г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.И.Д. ЕГН ********** да заплати на ****.” ****,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 125 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д.
№ 3788/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: