Решение по дело №532/2019 на Административен съд - Сливен

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  3

 

Гр.Сливен, 14.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 532 по описа за 2019г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Т.И.П. ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа ***, чрез адв. Х.Х. ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за  заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяна на НП – 02.09.2019 г. /датата на влизане на решението в сила/. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 368 от 30.07.2019 г., постановено по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в сила от 02.09.2019 г., е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на ищеца на основание чл.177, ал. 6, пр. 2 от  ЗДвП е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от  ЗДвП; в процедурата по обжалване на НП пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. Х.Х. ***; направените разходи са причинили на ищеца П. вреди, които следва да се възстановят от ответната дирекция, издала отмененото наказателно постановление.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от  адв. Х., който поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът по иска в писмено становище чрез упълномощен процесуален представител счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, на ищеца Т.И.П. ***, на основание чл.177, ал. 6, пр. 2 от  ЗДвП е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от  ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от П. и с Решение № 368 от 30.07.2019 г., постановено по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 02.09.2019 г.

В производството по обжалване на НП, пред Районен съд Сливен е представено ксеро - копие на пълномощно от 13.02.2019 г., по силата на което настоящия ищец П. е упълномощила адв. Х.Х. *** да я представлява по образуваното АНД по описа на Районен съд Сливен. В материалите по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен няма договор за правна защита и съдействие.

Пред настоящата съдебна инстанция, с исковата молба се представя заверено копие от договор за правна защита и съдействие № ********** от 13.02.2019 г., изразяващи се в оказване на правна помощ и защита по АНД  по описа на РС– Сливен по обжалване на НП, издадено въз основа на АУАН бл. № АА7876/31.01.2019 г., видно от който договорената сума за процесуално представителство е в размер на 300 лева и съответно е вписано, че е платена в брой.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е недоказан.

Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В чл. 4 от ЗОДОВ е разписано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, е отменено с влязло в сила Решение № 368 от 30.07.2019 г., постановено по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.  Изхождайки от мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен като незаконосъобразен. Следователно е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледат заявените искови претенции за имуществени вреди и лихви.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. 

В конкретния случай е налице отменено по съответния съдебен ред Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, поради което е налице първата от посочените по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение. Относно наличието на втората предпоставка е безспорно, че настоящият ищец е ползвал адвокатска помощ, реализирана от адв. Х.Х. *** в производството по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, за който факт е представено пълномощно по делото пред районен съд Сливен. По отношение на третата предпоставка – плащането на адвокатското възнаграждение от ищеца П. на адв. Х.Х. *** претендирания размер от 300 лева не са налице доказателства по приложеното АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. В случая от доказателствата по делото се установява, че не е доказано от ищеца, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Доказателствената тежест е на ищеца. По делото, приключило с отмяна на обжалваното НП № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен от районен съд - Сливен, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно. В това производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. По цялото АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен не е представено доказателство за размер и заплащане на адвокатско възнаграждение. Представянето на такъв извън рамките на това производство, а едва с настоящата искова молба не обуславя наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от п. п. на ищеца адв. Х.Х. ***, с което твърди, че е получил сумата от 300 лева в брой, по АНД № 795/2019 г. е ирелевантно, тъй като същият не се намира в кориците на разглежданото от Районен съд Сливен дело. Искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан поради липсата на доказателства за реалното им настъпване.

С оглед на гореизложеното ищеца не доказа, че е заплатил хонорар в размер на 300 лева в производството по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, по което е отменено наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към  ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен.

Следователно предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид обстоятелството, че искът за обезщетение е недоказан, то и претенцията за присъждане на лихви следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на исковете му, сочи, че такова не се дължи.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.И.П. ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа ***, чрез адв. Х.Х. ***, подадена против Областна дирекция  на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, за  заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 19-0804-000876/03.05.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяна на НП – 02.09.2019 г.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: