Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262331 11.10.2021
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14244 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 и чл. 309а от ТЗ.
Ищецът
„Табако Трейд Пловдив” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от **** Ц.П.Х., чрез
пълномощник адв. А.А., е предявил против „Интерком Стар“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ком” № 2,
представлявано от ***** Д.Т.и К.Т., иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 11108/ 2020 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4771/ 01.09.2020 г.,
суми, както следва: сумата в размер на 1 543, 75 лева- главница,
представляваща стойност на неплатени лотарийни билети, предадени с протокол № ******* от
24.01.2020 г. по неформален договор за периодични доставки на лотарийни билети,
прекратен на 22.02.2020 г., както и сумата от 80 лева, представляваща
обезщетение по чл. 309а ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 31.08.2020
г. до изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществували дълготрайни търговски
взаимоотношения, свързани с периодични доставки на стоки, като договорките били
неформални и не се налагало сключването на писмени договори. В съвместната им
работа ищецът продавал на ответника лотарийни билети, които той препродавал на
по- висока цена и така реализирал своя печалба. На 22.02.2020 г. с влизането в
сила на параграф 9 ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ), търговските им
взаимоотношения били прекратени, предвид въведената законова забрана за
разпространение на лотарийни билети. В съвместната работа предаването на
билетите на ответника ставало с протокол, съгласно чл. 24 ал. 2 от ЗЗД. Такъв
бил съставен и на 24.01.2020 г. с № *******, като за „получил“ се подписал
представител на ответника. С този протокол се продали 495 броя лотарийни билети
на стойност 1 543, 75 лева. Предвид липсата на уговорен срок за плащане,
според нормата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ цената следвало да се плати при предаване
на стоката. Плащане обаче нямало и до момента. С влизане в сила на законовите
промени в ЗХ не се уредил въпросът за уреждане на отношенията между
разпространителите на лотарийни билети. В тази връзка те следвало да се уредят
съгласно договорките им, които в конкретния случай изисквали плащане на
билетите при предаването им с протокола. До ответника били изпратени по пощата
две покани за изпълнение, на които се получил отказ. Претендира се и сумата от
80 лева- разходи по събиране на вземането на основание чл. 309а от ТЗ, по
аналогия с нормата на чл. 6 от Директива 2011/7/ЕС на ЕП. За събиране на сумите
било образувано заповедно производство по частно гр. дело № 11108/ 2020
г. на ПРС, V гр.
с-в, по което се издала заповед за търсената сума, но в срок длъжникът възразил
и това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва
исковете. Твърди, че отношенията между страните не се уреждали с договор за
продажба между страните, защото условията и реда за организиране на хазартни
игри се регламентирали от ЗХ. Участници в лотарийната игра били организатора и
съответното пълнолетно лице, закупуващо билета/ талона. Търговските дружества
се явявали само разпространители, но ответникът при получаването не заплащал
билетите, а като разпространител ги предлагал на участниците да направят залог,
като изплащал печалби до 40 лева. След разпространението на билетите, предлагал
резултата на ищеца, като печалбата била за негова сметка, а възнаграждението на
ответника било в размер на 5 % от стойността на билетите. За неразпространените
билети, които не били достигнати до участниците, ответникът не получавал
комисионна. При това положение в качеството си на разпространител, ответникът
не можел да купува билети, защото купувач се явявал съответното физическо лице,
което плащало цената на талона. Договорът за продажба на лотарийни билети между
две търговски дружества се явявал нищожен на основание чл. 2 и чл. 4 от ЗХ и
Правилата на лотарийната игра „Национална лотария“. С измененията в ЗХ и
задължението за унищожаване на останалите билети до 31.12.2020 г., ставало
невъзможно тяхното разпространение, като непродадените талони се предавали на организатора,
който извършвал унищожаването. Ответникът към момента държал 348 непродадени
талона, предадени му от ищеца, като заплатил на участниците печалби от 335
лева, които следвало да се приспаднат. Така от предадените по протокола общо
495 броя билети били продадени 147 броя на стойност 495, 85 лева и се изплатили
печалби от 335 лева. Разликата от 161, 85 лева била дължима на ищеца, но на
различно от претендираното основание и ответникът писмено уведомил, че е готов
да се отчете, но ищецът отказал. Моли за отхвърляне на исковете, също
претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
4771/ 01.09.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 11108/
2020 г. на ПРС, V гр.
с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер
на 1 543, 75 лева- главница, представляваща стойност на неплатени
лотарийни билети, предадени с протокол № ******* от 24.01.2020 г. по
неформален договор за периодични доставки на лотарийни билети, прекратен на
22.02.2020 г., както и сумата от 80 лева, представляваща обезщетение по чл.
309а ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 31.08.2020 г. до изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 37, 50
лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена
редовно на длъжника, който в срок е подал възражение против нея, като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От изготвена от ищеца счетоводна
справка е видно неплатено задължение на ответника в размер на сумата от
1 543, 75 лева, на база протокол № *******/
24.01.2020 г., обективиран в служебен бон.
Приета е писмена кореспонденция
между страните- изпратени и съответно получени писма- покани от всяко от двете
дружества, за уреждане на отношенията им във връзка с преустановеното
разпространение и продажба на лотарийни билети, по повод промяната в ЗХ.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка страна
(протоколи от с.з. от 23.02.2021 г. и 06.04.2021 г.). Св. А.Й.А.- работещ за
ищеца като *****, заявява, че продавали на ответника лотарийни билети по
заявка, за което се изготвял протокол. Заплащането на билетите ставало с
доставката или най- късно до следващата заявка. Работели съвместно двете
дружество от 2018 г. и само с последната доставка имало проблем. Билетите се
продавали на ответника с 5 % отстъпка, като ищецът възстановявал печалбите,
които бил изплатил на клиентите ответника, който връщал печелившите билети.
Плащало се в брой, издавала се касова бележка за това, като и приспадането на
печалбата ставало пак с протокол. Св. М.И.М.- ***** в обект на ответника,
посочва, че продавали на място лотарийни билети, доставени им от ищеца. По
заявка идвал техен представител с кола, като можело да се плати веднага или при
следващата доставка, след приспадане на печалбата от печелившите билети.
Съставяли се протоколи и касови бонове. Непродадените билети не се връщали,
като се плащали билетите, независимо дали са продадени.
Обяснения дава и ****т на
ответника, за начина, по който са се развивали отношенията между страните- в
обекта на ответника се оставяли определена бройка билети по заявка, като при
следващото минаване представителят на ищеца вземал само печелившите билети и
при заявката за ново зареждане се приспадала стойността от предходните печалби,
а отделно за билетите получавали отстъпка.
От НАП са изискани и представени
решения на Държавната комисия по хазарта за утвърждаване на игралните условия и
правила за организиране на лотарийната игра „Национална лотария“, самите
правила на тази игра, а наред с това и правилата на всички разновидности на
играта.
Представени са от ответника опис на талони, по които
е изплатена печалба и такива, които са останали непродадени в обекта, както и
фискален бон за изплатените печалби.
Прието е и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че в приемо-
предавателния протокол № *******/
24.01.2020 г. липсвали конкретни данни за номера на билетите, за да се установи
идентичност между приложените такива по делото и предадените с протокола. Имало
разлика от 147 броя с номинална стойност 523 лева. Посочено е още, че
непродадените билети с неизтрити полета са 348 броя с номинална стойност от
1 102 лева, като при 5 % отстъпка стойността им възлизала на 1 046,
90 лева, а билетите с печалба били 51 броя, на стойност 335 лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор между страните по
обстоятелството, че ищецът е извършвал по заявки на ответника до негов обект
периодични доставки на лотарийни билети, което се е удостоверявало с протокол
под формата на касов бон, като ответникът е получавал билетите с 5 % отстъпка
от тяхната номинална стойност, което е била неговата печалба. След
разпространението им, ответникът е отчитал на ищеца печелившите талони, който
пък му е възстановявал печалбата от тези талони, за което отново е съставян
касов бон, като тази сума е приспадана от дължимата по следващата заявка.
Спорният по делото въпрос е дали тези отношения между страните могат да се
квалифицират като договори за продажба на стоки (или периодични доставки), при
които следва да се дължи плащане от купувача, получил стоката, каквито са
твърденията на ищеца, или пък това са отношения, възникнали по повод на
специални правила на моментна лотарийна игра, одобрени от ДКХ, уреждащи
организацията, разпространението и изплащане на печалбите на билетите, както и
вътрешни отношения между страните, каквото е становището на ответника.
Между страните няма писмен
договор, който да урежда отношенията им, като във времето те са били трайни и
безпроблемни до момента на последната заявка, предизвикала процесния спор.
Действително с измененията на параграф 9 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за
хазарта, считано от 22.02.2020 г., в който е посочено, че вече се преустановява
разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други
удостоверителни знаци за участие в игри от организатори, различни от ДП „БСТ“,
не се урежда по нормативен път въпросът за отношенията между разпространителите
на лотарийни билети, каквито се явяват страните по делото. Именно за това
техните отношения следва да се разглеждат през призмата на специалния закон,
който урежда правилата за подобни игри- ЗХ, който изключва приложението на
общите правила на ЗЗД или ТЗ относно продажбата. В случая между двете дружества
не е имало сключени договори за продажба на билети, защото от една страна
самата нормативна база, която е действала до измененията, не е предвиждала
института на продажба между разпространителите на тези билети, доколкото
продажба е имало само между организатора на играта и крайния клиент, който
закупувайки съответния талон, прави залог. Второ- разпространителите, било
ищецът като доставчик на тези билети в търговската мрежа, било ответникът- като
търговски обект, от който клиентите ги купуват, се явяват вид посредник между
организатора на играта и крайния потребител и техните отношения следва да се
уреждат според уговорката между двете дружества. Макар и без нарочен писмен
договор, в продължение на около две години постоянно, почти ежеседмично,
страните са имали отношения, за които също няма спор по делото как са
протичали- заявка на ответника за определена брой и вид лотарийни билети,
доставка, плащане (обикновено при следващата заявка), връщане на печелившите
билети и приспадане на тяхната стойност от следващата заявка, 5 % отстъпка за
ответника от номиналната стойност на всеки билет. За заявките са издавани
касови бонове, отразяващи вида, броя и стойността на талоните, като за
върнатите печеливши билети също са се издавали бонове, но тази обща стойност на
печалбите е била приспадана от следващата заявка, т.е. ответникът е плащал
новата доставка, намалена със стойността на печалбите, които първо той е
изплащал на клиентите, а след това ищецът му ги е приспадал. По делото са
представени писмени доказателства за това- различни бонове, а и от изслушаната
СИЕ също установява наличие на непродадени билети в държание на ответника,
които са били както от процесната доставка, така и предишни заявки, а наред с
това е имало и продадени билети с изплатени печалби, невърнати поради промяната
в ЗХ. При тези отношения няма как да се приеме, че между двете дружества е
налице продажба на стоки, защото продажбата по дефиниция е сделка, при която се
прехвърля собствеността върху една вещ, срещу определена цена. В случая обаче
при доставката на билетите първо не се плаща пълната стойност (доколкото
ответникът е получавал редовна отстъпка от 5 % от номинала на всеки талон),
второ- обикновено не се е плащало веднага, а при следващата заявка и трето-
част от стоката (само печелившите билети) са връщани и те са приспадани от
дължимата цена на следващата доставка. Тук отношенията между страните са по-
сложни от една обичайна продажба, защото ответникът в последствие връща част от
стоката, която е платил и срещу нейната стойност, която вече той е изплатил
като печалба на клиентите, направили залог, получава ново зареждане и нещата се
повтарят при следващата доставка.
Настоящото производство е такова
по чл. 422 от ГПК, а именно- явява се продължение на вече проведено заповедно
производство, по което е била издадена заповед за изпълнение и в същата е
инкорпорирано вземане, чието съществуване като правно основание, а и по размер,
следва да бъде доказано по делото. Заявителят твърди, че основанието на
вземането му произтича от договори за периодични доставки, с които е
прехвърлена собствеността върху лотарийни билети. В процеса обаче не се
установяват правоотношения по продажби на стоки, както вече беше изяснено по-
горе, първо- поради специфичната нормативна уредба и второ- поради начина, по
който са се провеждали конкретните взаимоотношения между тези двама
разпространители на лотарийни билети. При това положение искът не може да бъде
уважен на основанието, на което е предявен, предвид изискването за пълна
идентичност между заповедта за изпълнение и предмета на исковото производство.
Дори и да се приеме, че ответникът дължи някаква сума на ищеца във връзка с
техните отношения по повод разпространението на лотарийните билети, то
основанието за неговото евентуално осъждане да я плати не е договор за
периодична доставка/ продажба, а съдът в производството по чл. 422 от ГПК не
може да се произнесе на различно основание от въведеното такова от заявителя в
заповедното дело. В този смисъл така предявен искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли, защото не съществува вземане на ищеца към ответника,
произтичащо от договори за периодични доставки на лотарийни билети.
По отношение на втория иск- за
заплащане на разноски, представляващи обезщетение на кредитора за разходи по събиране
на вземането си, следва да се посочи, че доколкото искът за главница се явява
неоснователен, следва, че подобно вземане не съществува и каквито и разноски за
събирането му да е направил ищецът, те не подлежат на възстановяване, а следва
да си останат за негова сметка, без да е допустимо да се възлагат на другата
страна. В този смисъл, без да е необходимо да се излагат повече съображения по
същество дължими ли са такива разходи и този втори иск се явява неоснователен,
тъй като е пряко обусловен от резултата по главния иск, който се отхвърля.
В заключение, при положение, че
не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, следва да
се приеме, че заповедта е била издадена неправилно, защото заявената претенция
е неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него
разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен и списък по чл.
80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатени- депозити
за вещо лице в общ размер на 250 лева (листове 61 и 4355) и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (л. 34).
Направените пък от ищеца разноски за държавна такса, както и за
възнаграждение на пълномощника му, си остават за сметка на страната, без да се
възлагат на другата.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Табако Трейд Пловдив” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от
**** Ц.П.Х., иск против „Интерком Стар“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ком” № 2,
представлявано от ***** Д.Т.и К.Т., за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № 11108/ 2020 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4771/ 01.09.2020 г., суми,
както следва: сумата в размер на 1 543, 75 (хиляда петстотин четиридесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки) лева- главница, представляваща стойност
на неплатени лотарийни билети, предадени с протокол № ******* от 24.01.2020 г.
по неформален договор за периодични доставки на лотарийни билети, прекратен на
22.02.2020 г., както и сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
обезщетение по чл. 309а ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 31.08.2020
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Табако Трейд Пловдив” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от **** Ц.П.Х., да заплати на
„Интерком Стар“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Ком” № 2, представлявано от ***** Д.Т.и К.Т., разноските по настоящото дело,
както следва: сумата в размер на размер на 250 (двеста и петдесет) лева-
депозит за вещо лице и сумата в размер на 400 (четиристотин) лева- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД