Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 3052/2018г.
Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Производството
е образувано по жалба на Х.П.Т. чрез адв.В.В. срещу заповед №18-1622/26.02.2018г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр.Варна, с
която е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри на район
„Аспарухово“ – гр.Варна като е заличена жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1
съсобствена между Х.П.Т. /Д./ и Д.П.Н. чрез нанасяне на нови обекти с
идентификатори 10135.5506.262.3 в собственост на Д.П.Н. и Х.П. Д.
/Т./ и 10135.5506.262.4 в собственост единствено на Д.П.Н..
По
делото няма спор, че Х.П.Т. и Х.П. Д. са едно и също лице.
В
жалбата се правят оплаквания, че административният акт е издаден в нарушение на
материално-правните и процесуалните норми. Изменението е в нарушение на чл.51
ал.3 от ЗКИР, защото е направено при висящо делбено производство по гражданско дело №18489/2017г. по описа на
Варненския районен съд, 26 съд.състав, за което административният орган щеше да
разбере, ако беше уведомил заинтересуваното по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР
лице и настояща жалбоподателка Х.П. Д..
Ответникът Началника на СГКК – Варна в
писмено становище към писмо с вх.№19863/16.11.2018г. оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Твърди, че
обжалваната заповед е била съобщена на всички заинтересовани лица по
законоустановения ред включително и съгласно чл.61 ал.3 от АПК с обява на
таблото за обявления видно от протокол от 11.04.2018г. и в срока за обжалване
не са постъпили жалби, поради което смята, че тя е влязла в сила.
Заинтересованата страна Д.П.Н. във възражение с
вх.№1102/21.01.2019г. е оспорила жалбата и твърдението на жалбоподателката, че
е узнала за заповедта едва на 11.09.2018г., поради което оспорването е
просрочено.
На основание чл.26 ал.1 от АПК, началникът на СГКК – Варна е
изпратил уведомление до Х.П. Д. на адрес: *** за постъпилото пред него
заявление с вх.№01-360661/14.11.2017г. на Д.П.Н.. Първоначално пратката се е
върнала на 14.12.2017г. с отбелязване „преместен“ без да е посочено лице, по
чието сведение пощенския служител е направил този извод за адресата. Веднага
след това е бил съставен протокол от 02.01.2018г. за поставяне на 22.12.2017г. на таблото на
СГКК – Варна на обявление във връзка със заявление с вх.№01-360661/14.11.2017г.
на Д.П.Н., като е отбелязано, че в 7-дневния срок не е постъпило възражение. После
е изпратено отново писмо с обратна разписка с уведомление по чл.26 от АПК за
започнало административно производство, но пратката се е върнала „непотърсена“
на 26.01.2018г. Това е дало основание на административният орган да постави
обявление на таблото на 30.01.2017г. и е съставил протокол на 07.02.2018г., че
в 7-дневния срок не е постъпило възражение.
Отбелязването в обратната разписка „преместен“ без да е посочено
лице, по чието сведение пощенския служител е направил този извод за адресата и
отбелязването „непотърсена“ не води до заключение за надлежно уведомяване по
реда на чл.26 ал.1 от АПК. Още повече, че при доставянето на двете пратки, пощенските
служители не са изпълнили изискванията по чл.44 от общите
условия на Договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, които са общодостъпни на
интернет страницата на пощенския оператор.
Уведомление по чл.61 ал.1 от АПК във връзка със заповед №18-1622/26.02.2018г.
на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна е било
изпратено на Х. Д. на 28.02.2018г., но известието се е върнало като неполучено
и на ръка е написано трудно-четливо „отсъстващо“. Във връзка със запитване
относно настоящ и постоянен адрес на Х. Д. е получено на 18.03.2018г. писмо от
Столична община с приложени удостоверения за същото лице, от които е видно, че
постоянния и настоящ адрес ***, на който е било изпратено уведомлението. На
същия адрес е изпратено повторно уведомление, което се е върнало на 22.03.2018г. с отбелязване „непознат“.
Пратката
се е върнала като недоставена с отбелязване „непознат“ без да има посочено
лице, по сведение на което е прието, че Х. Д. е непозната на адрес, което е
трябвало да бъде взето под внимание от административния орган, след като е
получил от Столична община удостоверение за настоящ и постоянен адрес на Х.П. Д..
Това отбелязване е в нарушение на общите условия на Договора с потребителите на
универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ” ЕАД, които са общо достъпни в Интернет на сайта на „Български пощи“ ЕАД. Според
чл.44 „Доставяне на препоръчани пощенски пратки“ от тях, препоръчаните пощенски
пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. Когато пратката
не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен
член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие
с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба.
Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба.
При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване
на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно
известие.
Следователно,
при липса на данни относно лицето дало сведение на пощенския служител, че Х. Д.
е непозната на адреса, който е вписан в Националната база данни като постоянен
и настоящ, и след като предишните пратки
са се върнали с отбелязвания: „непотърсена“ и „отсъстващо“, което не потвърждава,
че получателката е непозната на адреса, административният орган като изпращач е
трябвало да настоява пред „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД препоръчаната пощенска пратка да
бъде връчена на адресата по реда на чл.44 от Общите условия на Договора с
потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД. Липсват данни в административната преписка
това да е било сторено.
Видно
от изявленията на адв.Д. - пълномощник
на Д.П.Н. протокол от съдебно заседание, проведено на 11.09.2018г. по гражданско дело
№18489/2017г. по описа на Варненския районен съд, Х.Т. чрез адв.В. е научила за
първи път за проведеното пред началника на СГКК – Варна административно
производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на имота и самостоятелните обекти в него – предмет на съдебната делба
именно тогава – на 11.09.2018г. На 25.09.2018г. Х.П.Т. е подала жалба срещу
№18-1622/26.02.2018г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър с вх.№06-4878, която беше изискана от ответника с разпореждане
№16464/06.11.2018г., получено него на 13.11.2018г. Изисканият от съда документ
не е приложен към тези, изпратени с придружително писмо вх.№19863/16.11.2018г.
на началника на СГКК – Варна, поради което на основание чл.161 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК, поради създадената от ответника пречка за събиране на
това доказателство и неизпълнение на задължението му по чл.152 ал.2 от АПК,
съдът приема за доказан факта, че Х.П.Т. е подала жалба срещу заповед
№18-1622/26.02.2018г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр.Варна с вх.№06-4878/25.09.2018г., която не беше препратена до съда.
Бездействието на административния орган
и неизпълнение на задължението му по чл.152 ал.2 от АПК е станало причина за
подаване на молба с вх.№18913/01.11.2018г. от Х.П.Т. постъпила направо в съда.
Воден
от изложеното, съдът приема, че оспорването на Х.П.Т. срещу заповед №18-1622/26.02.2018г.
на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна е
направено с нейна жалба с вх.№ 06-4878/25.09.2018г., поради което се явява допустимо,
подадено в 14-дневния срок за обжалване.
Независимо
от горното, на основание чл.168 ал.3 от АПК, нищожност
може да се обяви и след изтичане на срока по чл.
149 ал. 1 - 3 от АПк, т.е. обявяване нищожността на индивидуален
административен акт не е ограничено във времето.
От приложените към жалбата и с административната преписка
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на страните
и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски административен
съд, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК са били одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри на район „Аспарухово“ гр.Варна, която е била
обнародвана в Държавен вестник бр.64/2008г. и е влязла в законна сила. Видно от
скица №15-611079/04.12.2017г. на СГКК – Варна, в първоначално одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри е била нанесена сграда с идентификатор
10135.5506.262.1 със застроена площ от 68 кв.м, съсобствена на сестрите Х.П. Д.
/Т./ и Д.П.Н., находяща се в недвижим
имот с идентификатор 10135.5506.262, който е също съсобствен на двете лица
/жалбоподателка и заинтересована страна/.
По делото е приложен нотариален №152 том ХІ нот.дело №4818/1984г.,
според който Д.П.Н. и Х.П. Д. са придобили по наследство в техен дял правото на
собственост върху 2/3 ид.части от дворно място цялото от 220 кв.м,
представляващо дв.пл.№1567 на кв.117 по плана на гр.Варна, 29 подрайон на улеца
„Лайош Кошут“ №16 заедно с жилище, състоящо се от: тераса с външно стълбище,
антре, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за маза с
избено помещение и съответната част от подобренията в двора. Нотариалният акт е
издаден въз основа на протокол от съдебно заседание, проведено на 30.05.1984г.
за съдебна делба по гражданско дело 2029/1984г.
на Варненския районен съд.
Както от заснемането на сградата в първоначално одобрената
кадастрална карта /според горецитираната скица на СГКК – Варна/, така и от
описанието ѝ в нотариалния акт става ясно, че сградата е една жилище
съгласно изискванията на чл.40 ал.1 от Закона за устройство на територията.
На 08.12.2017г. Х.П.Т. /Д./
е подала искова молба, вписана в Службата по вписвания на 20.12.2017г. срещу сестра си Д.П.Н. до Варненския районен съд за съдебна делба, по
която е образувано гражданско дело №18489/2017г. по описа на ВРС. В исковата
молба изрично е посочено, че сградата е с идентификатор 10135.5506.262.1 и
описанието ѝ съвпада напълно с това дадено в протокола от 30.05.1984г. по
гр.дело №2029/1984г. на ВРС, от което отново става ясно, че сградата е една, като в
имота има дървена барака с идентификатор 10135.5506.262.2. Искът е подаден на
основание чл.30 във връзка с чл.29 ал.1 от Закона за наследството за намаляване
на извършеното от общата на двете сестри наследодателка дарение с нотариален
акт №130 том ХХХІІІ нот.дело №8875/1996г. до размера на запазената част на Х.П.Т.
и след възстановяване на запазената част подялба на поземлен имот с
идентификатор 10135.5506.262, на жилище с идентификатор 10135.5506.262.1 и на
дървена барака с идентификатор 10135.5506.262.2. на основание чл.389 във връзка с чл.397 ал.1
т.1 от ГПК ищцата е поискала съдът да допусне обезпечение на иска чрез налагане
на възбрана върху посочените недвижими имоти, тъй като ответницата е подала
молби за снабдяване с данъчна оценка и скица, които да ѝ послужат за
разпоредителна сделка с имота и сградата в него преди вписване на исковата молба.
Описанието на сградата с идентификатор 10135.5506.262.1 е еднакво
в двата нотариални акта: нотариален №152 том ХІ нот.дело №4818/1984г. и
нотариален акт №130 том ХХХІІІ нот.дело №8875/1996г., а именно: жилище състоящо
се от: външно стълбище, антре, стая, кухня със застроена площ от 68 кв.м,
клозет и дъсчена барака в двора.
Производството по изменение на процесните кадастрална карта и кадастрални регистри е
започнало по заявление на Д.П.Н. с вх.№01-360661/14.11.2017г., с което е
поискала промяна по отношение на имот с идентификатор 10135.5506.262 и
построената в него жилищна сграда с идентификатор 10125.5506.262.1 –
еднофамилна, на един етаж със застроена площ от 68 кв.м /каквото е описанието и в съдебната делба и
нотариалния акт от 1984г./. Представен е проект за изменение на кадастралната
карта, според който е посочено, че сграда с идентификатор 10135.5506.262.1 в
действителност представлява две отделни сгради, което твърдение в
действителност противоречи на чл.40 ал.1 от Закона за устройство на
територията, имайки предвид описанието на сградата, което е едно и също във
всеки един от документите по делото. Няма строителни книжа, които да сочат
сградата да е преустройствана, надстроявана или пристрояване, т.е. да е различна
от нанасянето ѝ в първоначално одобрената кадастрална карта през 2008г., или
да е променена в сравнение с отразяването ѝ съгласно скица
№15-611079/04.12.2017г. на СГКК – Варна. С проекта е предвидено сграда с
идентификатор 10135.5506.262.1 да бъде нанесена като две отделни сгради с
идентификатори 10135.5506.262.3 и 10135.5506.262.4, като първата от тях да бъде
вписана в собственост на Д.П.Н. и Х.П. Д., а втората от тях да бъде вписана изцяло в собственост на Д.П.Н..
За да си гарантира бързото и безкритично изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, заинтересованата страна Д.П.Н. на
23.11.2017г. чрез началника на СГКК – Варна е подала жалба до Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, до изпълнителния директор на АГКК
във връзка със забавяне, според нея на заявлението ѝ, подадено на
14.11.2017г. Във връзка с тази жалба, веднага след поисканото от
изп.директор на АГКК становище от началника на СГКК – Варна от 05.12.2017г. е
последвало подписване на удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на имот с
идентификатор 10135.5506.262.1, без данни за извършена от началника на СГКК –
Варна надлежна проверка за основателността на искането за изменение,
съдържанието на проекта и окомплектоването му с необходимите документи,
съгласно разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите
за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. Явна фактическа
грешка. Определение на понятието „непълноти и грешки” е дадено в §1 т.16 от ДР
на ЗКИР /ДВ бр.57 от 2016г./ и представлява: „несъответствия
в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние“. Съгласно §1 т.9 от
ДР на ЗКИР, "явна фактическа грешка"
е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41,
ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността
(терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите
им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.
31.
Макар и заявителката за процесното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри Д.Н. да твърди, че то е свързано с отстраняване
на непълнота и грешка, предвид горепосоченото определение на понятието
„непълноти и грешки“ в случая не е налице доказано несъответствие на
очертанията на жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, така както е
нанесена в кадастралната карта спрямо действителното ѝ състояние, тъй
като описанието ѝ в документите за собственост не съответства на две
жилища съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от Закона за устройство на
територията: Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в него или извън него. Допустимо е помещенията да
бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Дори и
да е било извършено преустройство на въпросната жилищна сграда, позволяващо
обособяването на две отделни самостоятелни жилища, тогава началникът на СГКК –
Варна е трябвало в изпълнение на условието по чл.62 ал.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри да изиска
извършеното преустройство да бъде удостоверено от органа, издал разрешението за строеж, с
констативен акт по чл.
176 ал. 1 ЗУТ (приложение № 15 от Наредба № 3 от 2003 г.) или със
строителни книжа в т.ч. разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект и
удостоверение за въвеждане в експлоатация /тъй като въпросната жилищна сграда е
5 категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“А“ от ЗУТ/.
Освен това, до подаване на заявлението от Д.Н. *** в кадастралните
регистри за сграда с идентификатор 10135.5506.262.1 са вписани двама
собственици, т.е. тя е съсобствена. Предвид факта на съсобственост, началникът
на СГКК – Варна е следвало да спази изискването по чл.60 ал.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, и да изиска заявлението да бъде
подадено от всички съсобственици /в случая от двете съсобственички/ или да бъде
придружено от нотариално заверена
декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение. Взаимно съгласие между съсобствениците се изисква и
при промяна на кадастралната карта по реда на чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР във връзка
с чл.64 ал.1 от цитираната по-горе наредба.
Ако беше извършила проверка по реда на наредбата
по чл.50 от ЗКИР, Службата по геодезия, картография и
кадастър – Варна щеше да установи, че представения от Д.Н. проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на сграда с
идентификатор 10135.5506.262.1 не отговаря на изискванията на НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, поради което на основание чл.56
ал.10 от цитираната наредба е трябвало да издаде отказ за извършване на
изменението.
Ако
беше изпълнил изискването по чл.58 ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
началникът на СГКК – Варна щеше да установи, че проектът за изменение, приложен
към заявлението на Д.Н. не отговаря по съдържание на чл.75 ал.1 т.9 от същата
наредба – липсват документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение.
Освен това, изменението касае нанасяне на самостоятелен обект в съществуваща
сграда на един етаж, представеният проект не отговаря на чл.75 ал.4 от същата
наредба, тъй като не съдържа схема на етажа и очертание на самостоятелния обект
и очертанието на общата част от сградата, обслужваща съответния самостоятелен
обект.
От
данните в административната преписка може да се направи обоснован извод, че
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
установяване дали е налице непълнота или
грешката, не е преценил основателността на исканията в заявлението на Д.Н.,
както изисква разпоредбата на чл.70 ал.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
При приемане на проекта за изменение, началникът на СГКК – Варна се е
ръководел единствено на жалбата на Д.Н.
до горестоящите административни органи, подадена на 23.11.2017г., т.е. 9 дни
след подаване на заявлението ѝ, преди да са изтекли общо приложимите
срокове по чл.57 от АПК /поради липса на
специални разпоредби по ЗКИР и горепосочената наредба по прилагането му/.
Добросъвестното
и безпристрастно изпълнение на горните нормативни условия за приемане на
проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, несъмнено
щеше да доведе до констатиране на спор за материално право, което е основание
за отказ по чл.54 ал.2 от ЗКИР до решаване на спора по съдебен ред. Данни за
заведен съдебен спор относно правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 10135.5506.262, сградата в
него с идентификатор 10135.5506.262.1 и дървената барака с идентификатор
10135.5506.262.2 са налични по делото: Вписана на 20.12.2017г. в Службата по
вписвания искова молба от Х.П.Т. срещу Д.П.Н., по която е образувано гражданско
дело №18489/2017г. по описа на Варненския районен съд /съдебно удостоверение от
10.10.2018г./. В изпълнение на чл.54 ал.2 от ЗКИР изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри не може да бъде извършено докато спора за
правото на собственост не бъде решен с влязло в сила решение по висящото
гражданско дело.
Образуваното
на 08.12.2017г. исково съдебно производство обосновава незаконосъобразност до
степен на нищожност на издадената на 26.02.2018г. от началника на СГКК – Варна заповед
с №18-1622, поради несъответствие с целта на закона, представляващо превратно
упражняване на власт. С обжалваното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, делът на Д.П.Н. е увеличен за
сметка на дела на Х.П.Т. /Д./, като се
цели да бъде предрешен техния съдебен спор по исковото производство пред
Варненския районен съд за правото на собственост, за намаляване на дарението до
размера на запазената част на Х.П.Т., и за подялбата на съсобствения между
двете сестри процесен имот и жилищната сграда в него. С това изменение на
кадастралната карта е постигнато преотреждане и преразпределение на правото на
собственост при висящ съдебен процес за същото, което е недопустимо в
административно производство по ЗКИР.
На основание чл.168 ал.2 от АПК, съдът може да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Предвид
изхода на делото, Х.П.Т. има право да
ѝ бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски, които включват: 10
лева държавна такса за разглеждане на делото и 800 лева адвокатско
възнаграждение. Претендираната сума от 4 лева, платена по сметка на ВРС, не може
да бъде присъдена в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
заповед №18-1622/26.02.2018г. на началника на Службата по геодезия, картография
и кадастър гр.Варна, с която е изменена кадастралната карта и кадастралните
регистри на район „Аспарухово“ – гр.Варна, с която е заличена жилищна сграда с
идентификатор 10135.5506.262.1
съсобствена между Х.П.Т. /Д./ и Д.П.Н.
чрез нанасяне на нови обекти с идентификатори 10135.5506.262.3 в собственост на
Д.П.Н. и
Х.П. Д. /Т./ и 10135.5506.262.4 в собственост единствено на Д.П.Н..
ОСЪЖДА Службата
по геодезия, картография и кадастър гр.Варна да заплати на Х.П.Т. съдебни
разноски в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: