№ 3097
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110202486 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. Г. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-020719/13.10.22 г., издадено от началник група към ОПП
СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради допуснати от страна на наказващия орган
нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се обжалваният акт
да бъде отменен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, не
се представлява. Постъпило е становище от процесуалния му представител
адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искането
за отмяна на обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Началник група в ОПП – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 03.09.2022 г. около 10. 20 часа в гр. София жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „В 180
ЦДИ“ с рег. № РВ9350НС по ул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от с.
Владая към кв. Княжево. Същият бил спрян за проверка на „Черния кос“ от
св. А. Т. и колегата му Цветалин Василев. При извършената проверка било
констатирано от служителите на реда, че жалбоподателят управлява с
чуждестранно национално свидетелство Великобритания номер
SEMER801111AG9SL, което е издадено от страна, която не е членка на ЕС, не
е страна по Споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария, повече
от три месеца от датата на влизане в Р България.
След извършена проверка на свидетелството му за управление на МПС
и справка с отдел „Граничен контрол“ чрез ОДЧ на ОПП-СДВР св. Т.
установили, че няма данни лицето да е напускало страната през 2022г.
За констатираното нарушение на А. Г. С. бил съставен АУАН серия GA
№ 740252/03.09.22 г. като квалифицирал нарушението по чл. 161, т. 5 от
ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-020719/13.10.22 г., с което при идентична фактическа обстановка и
различна правна квалификация на А. Г. С. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и показанията на св. Т.. Събраните по делото писмени доказателства
единно и непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа
обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по ъображения за
допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено
от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Съдържанието цитираната разпоредба предполага посочване в АУАН и
2
НП на датата на издаване, срокът на валидност, държавата на издаване на
СУМПС, както и датата на влизане на водача на територията на РБ.
Такъв не е настоящият случай. В АУАН, както и в НП липсват посочени
данни относно датата на влизане на водача на територията на РБ, за да се
установи, че е изтекъл тримесечният срок, предвиден в чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
По този начин отсъства основен факт от обективната страна на нарушението,
при липсата на твърдения за който, не може да се установи съставоменост на
деянието по посочената за нарушена норма на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Посоченото представлява сериозен пропуск при описанието на относими към
състава на нарушението обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в
текста на издаденото НП, което представлява процесуално нарушение по
смисъла на н а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства
възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се
приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
Отделно от това посочената санкционна норма не съответства на
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП не
урежда състав на нарушение, относим към описаното нарушение на чл. 162,
ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с
глоба от 100 до 300 лв. се наказва този, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда
на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нито една от
посочените хипотези не съответства на вмененото на жалбоподателя
нарушение, поради което липсата на съответствие между нарушението и
нормата, въз основа на която се ангажира административнонаказателната
отговорност също следва да се оцени като допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
По посочените съображения, съдът намира, че обжалваният акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такива
се установяват направени в размер на 800,00 лева, които предвид липсата на
възражение за прекомерност от представител на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-020719/13.10.22 г.,
издадено от началник група към ОПП СДВР, с който на А. Г. С., ЕГН:
********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Г. С., ЕГН: ********** сумата от
800,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4