№ 18
гр. П., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201524 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
П.В. от САК, против Електронен фиш Серия К № 4207880 издаден от ОД на МВР- П., с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати
нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Прави се
искане за присъждане на сторените разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се
явява и процесуалният й представител, също редовно призован. От последния по
делото е депозирано писмено становище по същество, с което се иска отмяна на ЕФ и
присъждане на сторените разноски в полза на жалбоподателката.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- П., редовно
призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено писмено
становище по същество, в което са изложени аргументи за законосъобразност на
издадения ЕФ, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната
страна.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в
същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателката е санкционирана с атакувания ЕФ за това, че на 12.09.2020 г.,
в 12,00 часа, в обл. П., на АМ „Т.“ км 69, с посока на движение към гр. П., е
управлявала лек автомобил „Н. ГТ Р“ с рег. № ****, като се е движила с превишена
скорост от 163 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала 140
км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство
(АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост именно от 163 км/час, т.е. превишение на скоростта от 23 км/час,
но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 4.89 км/ч, закръглено на 5 км/ч,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателката.
Така се формирало превишението на скоростта от 187 км/ч.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е
връчен лично на жалбоподателката на 11.10.2021 г. по пощата, видно от известие за
доставяне (л.48). Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат директно в съда по ел. пощата на 12.10.2021 г., видно
от извлечението от ел. поща на ПзРС (л.5), т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, при
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на разположението на уреда, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Г.М. е ангажирана на основание
чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като член на съвета на директорите на Ад и законен
представител на „В.К.В.“ АД с. В.. Извършената от съда справка в публичния
Търговски регистър потвърждава обстоятелството, че Г.М. към датата на извършване
на нарушението е била член на СД на дружеството и представляващ същото. Да, вярно
е че дружеството има и друг представляващ- И.П.М., но двамата с М. представляват
2
както заедно, така и поотделно дружеството, което се установява от цитираната
справка.
Дружество „В.К.В.“ АД към датата на нарушението е ползвател на МПС- лек
автомобил „Н. Д.Т.А.“ с рег. № ****, видно от Справката за собственост и регистрация
на ПС от ЦБ- КАТ (л.15), тъй като собственик на същото е „Е.А.“ ЕАД гр. С.. Всички
тези факти не се оспорват и от М. в депозираната от нея жалба (виж жалба на л.2-3).
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ
(за което свидетелства както самата жалба, така и цитираното по-горе известие за
връчване на фиша) не са предприети от страна на жалбоподателката, която директно е
обжалвала фиша пред съда.
С оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е била санкционирана Г.М. в
качеството й на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с
АТСС се санкционира законовият представител на ЮЛ- собственик на ПС (чл. 182 ал.2
от ЗДвП). При това положени съдът не споделя направеното възражение в жалбата, а
именно че наказващият орган директно бил санкционирал собственика (ползвателя) на
МПС, а не положил усилия за установяване на водача на МПС. Направеният по-горе
анализ и предвид цитираните законови разпоредби, дават основание на съда да счита,
че законодателят изрично е постановил, че в случаите на нарушение установено с
АТСС се издава ЕФ и то на собственика на МПС. Законът не вменява задължение за
АНО да установява водача на МПС. Той е осигурил тази възможност на собственика на
МПС, на който е предоставена възможността да ангажира доказателства за това, че не
той, а друго лице е управлявало МПС на процесната дата и място. От момента на
връчването на ЕФ, жалбоподателката не се е възползвала от предоставената й от закона
възможност в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. Такава декларация не е представена и с
подаването на жалбата срещу ЕФ. Поради тази причина правилно е била
санкционирана с издадения ЕФ като водач на процесното МПС.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
нито визираните в жалбата, нито други такива при извършената от съда служебна
проверка.
3
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и
параметрите на установеното нарушение, независимо от направените в жалбата
възражения в тази насока.
ЕФ формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП,
разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в
настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, респ. (както е в случая)
неговият ползвател за когото има вписани официални данни отнасящи се до
собствеността и регистрацията на л.а. в службата по регистрация), описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Поради тази причина съдът не споделя направеното в писменото становище
възражение за порочност на ЕФ, издаден в несъответствие на разпоредбата на чл.189
ал.4 от ЗДвП, тъй като в него не ставало ясно в какво качество е била санкционирана
жалбоподателката- като ФЛ собственик на ПС или като законен представител на
търговското дружество собственик на ПС, което се обуславяло и от факта, че вида на
наложената санкция била „глоба“ което предполагало, че М. била санкционирана като
ФЛ.
Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за визираната по-
горе разпоредба на чл.188 ал.2 от ЗДвП и предвид изложения анализ на същата. В ЕФ
изрично е посочено, че Г.М. е законен представител на ЮЛ „В.К.В.“, която е ползвател
и реален собственик на регистрираното МПС, с което е било засечено нарушението за
управление с превишена скорост на движение. Предвид нормата на чл.182 ал.2 от
ЗДвП в този случай се санкционира законния представител на ЮЛ собственик на МПС.
Няма спор, че представителя на ЮЛ се санкционира като ФЛ, защото управляващ, т.е.
водач на МПС, може да бъде само ФЛ. Затова и е наложена санкция на
жалбоподателката като ФЛ и няма спор, че вида на същата, щом се отнася до ФЛ, е
4
глоба. В този смисъл няма никаква неяснота кой е субекта на нарушението и в какво
качество е санкционирана жалбоподателката, поради което и възраженията направени
в жалбата в тази насока са абсолютно неоснователни.
Както се посочи вече в ЕФ е посочено ясно и точно дата, час и място на
извършване на нарушението, а също така и начина на извършването му и неговото
установяване. Посочена е и нарушената правна норма, която напълно съответства на
даденото словесно описание на нарушението. По този начин достатъчно ясно и
детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от
закона обем защитата против него.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря
на законовите изисквания.
На следващо място, видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип,
приложен по делото. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена
по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава
на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП-
чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
По-нататък, имайки предвид моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че те са снимките от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението и същите са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания. Фотосите са изведени в съответствие с изискванията на
производителите (в този смисъл виж техническото описание и инструкция за работа
със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се във втората лента на АМ в посока от гр. С. за гр. П. (посоката е отразена и в
Протокол за използване на АТСС и на снимките), а видно от фотосите точно там се
движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). Вярно е, че от снимките
се установява, че в момента на засичане по АМ в лентата на движение на засечения
5
автомобил и в съседната, първа лента след него са движат и други автомобили. Следва
обаче да се има предвид, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи
се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи
превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата,
като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има
съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за
предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Системата изготвя 5 бр. фотоси на заснетото нарушение на автомобила, като маркерите
в средата на страните на изображението, показват че в момента на заснемане на
изображението, лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото ПС, определено
от пресичането на тези маркери. Видно от представените към ЕФ 5 бр. фотоси на
изображението и средната на маркерите на същото, е че лазерният лъч е измервал
скоростта именно на автомобила на жалбоподателя. Лазерната измервателната зона,
покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния лек автомобил. Тоест, от
установения принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение
относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост. В този смисъл
съдът не приема за основателни направените възражения в писменото становище на
процесуалния представител относно оспорването на изготвените от АТСС снимки и
по-конкретно, че от тях не се установявало кой бил автомобилът извършил
нарушението.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на
л.23-25).
Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за
използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от същия (л.16) е, че
съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на
контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на
скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния
работа на АТС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и
подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от
съответния ПИ и регистриран. Спазена е и разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата,
като към протокола е приложена снимка на разположението на АТСС л.17), от която е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС.
6
Макар възражения в тази насока да не са направени, следва да се посочи също,
че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай,
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на
работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния
орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния
орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС
да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при
нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.
Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
В този смисъл съдът счита, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за АМ тази стойност е 140 км/час съгласно
същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 5
км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване (3%), поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 163 км/час, съответства на
описаната в ЕФ скорост от 158 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 50 лева за превишение от 11 до 20 км/час, т.е. размер на глобата е
твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
7
Предвид изхода на делото, потвърждаване, а не отмяна на ЕФ, искането на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва
да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява дирекцията-
структурното звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за
решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П.. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в две съдебно заседание без разпит на свидетели,
а само с приемане на писмени доказателства, в което обаче не участваше процесуалния
представител на АНО, като единствено от същия е представено аргументирано
писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния
предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4207880 издаден от ОД на
МВР- П., с който на Г. Г. М., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 (петдесет) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от директор, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова
полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
8
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9