Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260071
Гр. Кубрат,
03.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 126 по описа
на РСКт за
2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” АД *** чрез пълномощник юрк. Д.В.Р. твърди, че съгласно Договор
за кредит за текущо потребление
от 17.03.2016 г., сключен с Ф.С. З. (Х.),
банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 лева. Кредитът бил усвоен
от на 18.03.2016 г., като тя поела задължение
на всяко 14-о число за срок
от 60 месеца да заплаща уговорената
месечна вноска за погасяването му в размер на
109.42 лева. Ответникът извършвал плащания до 06.07.2018 г., след което е преустановил
изпълнението на задълженията си по договора. Поради така
допуснатите нередовности в плащанията на вноските
по кредита, банката съгласно т. 19. 2 се възползвала от правото си
да обяви предсрочната изискуемост на вземането – при допусната забава
в плащанията на уговорени погашения по лихва и/или
главница над 90 дни, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем. Поради това, че ответникът
не погасил задълженията си, на 10.07.2020
г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 287/2020 г. Издадената по цитираното
дело Заповед №
143/13.07.2020 г. е била връчена
на длъжника по реда на
чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление. В изпълнение
указанията на съда съгласно чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда за
постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Ф.С. З.(Х.), че съществува изискуемо
вземане на „Банка ДСК“ ЕАД в размер на сумите: 3 250.90 лева
– главница, ведно със законната лихва
от 10.07.2020 год. до изплащането
на сумата, изискуем дълг по
Договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2016
г.; 733.91 лева – договорна лихва начислена за периода
от 14.04.2018 год. до 12.03.2020 год.;
67.71 лева – законна лихва начислена
за периода от 13.03.2020 г. до 07.07.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество заявява, че по
образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по Заповед № 143/13.07.2020 г. с правно основание чл. 417 ГПК
ответникът в настоящото производство е извършвал плащания. Поддържа предявените
искове и пледира за уважаването им в пълен размер.
Ответникът Ф.С. З. (Х.),
ЕГН ********** ***, чрез особения си представител мл. адв. С.С.от АК–Разград оспорва предявените
искове. Прави възражение за неподведомственост на делото, тъй като е възможно
лицето да е напуснало страната и да се е установило в държава членка на ЕС,
поради което и с оглед Регламент 1215/2012 г. ЕС тогава искът е недопустимо да
бъде разгледан от настоящия съд. Оспорва иска и като неоснователен, като
твърди, че ответникът не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането.
В съдебно заседание след
изслушване на заключението по изготвената ССчЕ и
посочването от експерта, че ответникът е извършвал плащания като наредител от Германия, заявява, че исковете следва да се
уважат така както са предявени.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор между страните, че на 17.03.2016 г. между „Б.Д.” АД и Ф.С. е бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление. На основание така сключения договор, банката е предоставила на
кредитоискателите банков кредит в размер на 5000 лева с краен срок за
погасяване на кредита 17.03.2021 г.
Съгласно уговореното кредитополучателят
се задължил да погасяват ползвания кредит съгласно погасителен план, неразделна
част от договора, приложен по делото на л.15. Въпреки поетите задължения, кредитополучателят
не извършил плащане в уговорените срокове и размер. Последното плащане за
погасяване на вноски по кредита било извършено на 06.07.2018 г.
Съгласно
т.18.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на уговорени
погашения по лихва и/или главница над 90 дни, кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем. Упражнявайки правото си, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем на 13.03.2020 г., изпращайки уведомление до
длъжника на адреса, посочен в договора, а впоследствие и на неговия настоящ
адрес, видно от приложената разписка.
Поради
това, че кредитополучателят не погасил задълженията си по договора за кредит,
ищецът представяйки извлечение от счетоводните си книги, установяващо вземането
на банката по цитирания договор е поискал издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното ЧГД № 287/2020 г. по описа на
РС–Кубрат съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение №
143/13.07.2020 г. и на изпълнителен лист. Поради това,че така издадената заповед
е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на
кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което
ищецът е сторил, подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият
като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от
17.03.2016 г., съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан от страните, е годно доказателствено
средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли
лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от
ответника, има обвързваща съда доказателствена сила,
поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се
твърдят от ищеца.
От
заключението на изготвената първоначална и допълнителна ССчЕ
се установява, че кредитът е усвоен от ответника с превод по банковата му
сметка на 18.03.2016 г. Месечните вноски не са погасявани в срок. Размерът на
непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, по видове задължения е както следва:главница в
размер на 3250.90 лв.; начислена редовна възнаградителна
лихва за периода 13.04.2018 г. до 13.03.2020 г. в размер на 733.91 лв.; законна
лихва върху главницата от 3250.90 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 07.07.2020 г. (при спазване разпоредбите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение…) в размер на 67.71 лв.След
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК са
постъпили плащания чрез ЧСИ Георги Стоянов на 21.05.2021 г. в размер на 990.53
лв., а на 22.06.2021 г. – в размер на 195.10 лв. Съдът кредитира заключението
на изготвената ССчЕ – първоначална и допълнителна –
изцяло като относимо към правния спор, компетентно
извършено и неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.
417 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание
по реда на
чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Не е спорно
между страните по делото, че
са установили помежду си облигационно
правоотношение, произтичащо
от сключения между тях на
17.03.2016 г. Договор за кредит за текущо потребление.
По силата на същия ищцовото
дружество е превело по сметка на
ответника сумата по кредита в размер
на 5 000 лева, която той ведно
с възнаградителна лихва, се е задължил да
върне в сроковете и размерите на задължителни
месечни вноски по погасителен план. Ответникът е извършвал частични
плащания, като след 06.07.2018 г. преустановил да погасява задълженията си. Ищецът се е възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем считано от 13.03.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е
подадено на 10.07.2021 г. след като вземанията на ищеца са станали изискуеми.
Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД
в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми
като размер на главница, договорна лихва и законна лихва са изчислени на база
поставената му задача за конкретен период, а видно от извлечението от
счетоводните книги на банката, нарушенията в плащанията датират от 06.07.2018
г.
Предвид изложеното съдът намира,
че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат
уважени в пълен размер.
При този
изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат
и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за
заповедното, или в общ размер на 1 100.05 лв., от които внесена държавна такса по заповедното производство – 87.05
лв., държавна такса по установителното производство – 75.05 лв. при подаване на
исковата молба и 67.95 лв. допълнително внесени, възнаграждение за особен
представител – 300 лв., възнаграждение за вещо лице – 270 лв. и юрисконсултско възнаграждение по запонедното
и по настоящото производство – 300 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.С. З. (Х.), ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на
„Б.Д.” АД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Г.и А.Р.Ж.Л.– изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.Р. следните суми, за които
е издадена Заповед № 143/13.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417
по ч. гр. д. № 287/2020
г. по описа на РС – Кубрат: 3 250.90
лева (три хиляди двеста и петдесет лева, деветдесет стот.) – главница, ведно със законната лихва
от 10.07.2020 год. до изплащането
на сумата, изискуем дълг по
Договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2016
г.; 733.91 лева
(седемстотин тридесет и три лева, деветдесет
и една стот.) – договорна лихва начислена за периода
от 14.04.2018 год. до 12.03.2020 год.;
67.71 лева
(шестдесет и седем лева, седемдесет и една стот.) – законна лихва начислена за периода
от 13.03.2020 г. до
07.07.2020 г., на основание
чл. 422, ал.
1 ГПК във вр.
с чл.240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф.С. З. (Х.), ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” АД ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Г.и А.Р.Ж.Л.– изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.Р. сумата от 1 105.05 лева
(хиляда сто и пет лева, пет стот.) представляваща
направени в настоящето и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд
– Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова