№ 5073
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110112532 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на С. П. В. с ЕГН **********, адрес град .
(ищец). Ищецът твърди, че на 15. 01. 2018 г. Софийският градски съд е издал
изпълнителен лист срещу него за заплащането на парично задължение за деловодни
разноски в размер на общо 500 лева. След това ответницата образувала срещу него
изпълнително дело, при което към тази сума били добавени още 350 лева разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, 144 лева разноски за
обикновени такси в изпълнителното производство и 155 лева и 52 стотинки разноски
за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Бил направено искане за запориране на
банковите му сметки на 07. 03. 2018 г., което било и последното изпълнително
действие. Твърди, че запорът е бил наложен на 21. 03. 2018 г., от който момент е
началото на давността. Прави извод, че е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, както и петгодишната погасителна давност по чл. 117 ЗЗД. Иска от съда да
установи, че ищецът не дължи на ответницата сумата 300 лева, представляваща
деловодни разноски, за която е бил издаден изпълнителен лист на 15. 01. 2018 г. по гр.
дело № 52792 по описа на Софийския районен съд, 48-и състав, за 2018 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Х. И. К. с ЕГН
**********, адрес ., съдебен адрес . (ответница), действуваща чрез упълномощения
процесуален представител адвокат Т. П.. Ответницата оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Излага доводи, че исковата молба следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима и в частта, в която е поискано установяването на
недължимостта на сумата 200 лева, която представлява приети от съдебния изпълнител
разноски за заплатено от взискателя в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение. Счита за процесуално недопустимо и искането на ищеца за
обезсилване/анулиране на издадения изпълнителен лист. Намира, че при уважаване на
1
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК изпълнителният лист ще се обезсили
„ex lege“. Излага доводи относно предмета на иска по чл. 439 ГПК и обстоятелствата,
на които той може да се основава. Намира, че в конкретния случай приложение намира
петгодишната давност въз основа на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че течението на
погасителната давност е било прекъснато на 16. 02. 2018 г. с молбата за образуване на
изпълнителното дело, с която ответницата възложила на съдебния изпълнител да
наложи запори на длъжника във всички банки в страната. Освен това възложила на
съдебния изпълнител да проучи имуществото на ищеца. След това течението на
давността отново било прекъснато с налагането на запори при две банки на 12. 03.
2018 г., съответно 21. 03. 2018 г. Поддържа, че липсата на имущество на длъжника не
може да обоснове липсата на валидност на осъществените изпълнителни действия.
Излага доводи, че запорите се считат наложени и до момента на подаването на
отговора на исковата молба. Заявява, че е поддържала със свои действия висящността
на изпълнителното дело. Изразява мнение, че „перемпцията“ е без значение за
изтичането на давността. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С влязло в сила определение № 30758 от 01. 09. 2023 г. съдът частично прекрати
производството по делото (л. 17).
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е подадена от заинтересовано лице, което съдът е освободил от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото. Тя отговаря и на
останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение
исковата молба е редовна.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на правен интерес да води отрицателния установителен иск, както и точния
момент, от който е започнало течението на погасителната давност, на която се
позовава. В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на фактически основания за спиране или/и прекъсване на
течението на погасителната давност.
Съобразявайки събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
писмени доказателства първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка. На 15. 01. 2018 г. бил издаден изпълнителен лист по гр. дело
№ 52792 по описа на Софийския районен съд, 48-и състав, за 2013 г., по силата на
който ищецът бил осъден да заплати в полза на ответницата паричната сума в размер
на 300 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. По
делото не бяха представени данни за точният момент, в който е влязъл в сила
съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. След като се
снабдила с така издадения изпълнителен лист, на 16. 02. 2018 г. ответницата подала
молба за образуване на изпълнително дело. В самата молба тя отправила искане до
съдебния изпълнител ако ищецът не изпълни паричните си задължения в срока за
доброволно изпълнение, то да бъде наложен запор върху вземанията му по банкови
сметки, трудови и други възнаграждения, както и да проучи другото му имущество с
оглед налагането на запор на моторно превозно средство и възбрана на недвижим
имот. Въз основа на молбата на ответницата било образувано изп. дело №
20188530400096 по описа на частния съдебен изпълнител Александър Дачев, рег.
номер 853, ареал на действие Софийския градски съд. На 07. 03. 2018 г. съдебният
2
изпълнител изпратил запорни съобщения до третите лица „.“ АД и „.“ АД, с които
наложил запори върху вземанията на ищеца по спестовни и разплащателни сметки при
банките. На 21. 03. 2018 г., съответно 27. 03. 2018 г. в канцеларията на съдебния
изпълнител постъпили писма от банките, с които било потвърдено налагането на
запорите. След това на 19. 03. 2018 г. поканата за доброволно изпълнение била
връчена по пощата на ищеца. След продължително бездействие на 20. 03. 2020 г.
ответницата подала молба до съдебния изпълнител, с която поискала да бъдат
повторени неуспешно предприетите изпълнителни действия, както и съдебният
изпълнител да приложи всички възможни изпълнителни способи, средства и
механизми, предвидени в закона, за предприемане на принудително изпълнение
спрямо ищеца. След това на 09. 11. 2020 г. в кантората на съдебния изпълнител
постъпило писмо от „.“ АД, с което той бил уведомен, че сметките на ищеца са
„закрити“ и запорите са „преминали в архив“. По-нататък на 14. 11. 2022 г.
ответницата подала молба до съдебния изпълнител с идентично съдържание на тази от
20. 03. 2020 г. Същото сторила отново на 12. 02. 2024 г.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
В дадения случай поради процесуалната пасивност на страните съдебните
актове, въз основа на които е бил издаден изпълнителният лист (решение на 48-и
състав на Софийския районен съд по гр. дело № 52792 по описа за 2013 г. и
определение на VI – 11 състав на Търговското отделение на Софийския градски съд по
гр. дело № 12846 по описа му за 2017 г.). Така не може да бъде установено от кой
точно момент е влязъл в сила съдебният акт, с който се присъждат разноските, и от
който момент е започнала да тече погасителната давност. Поради липсата на преки
доказателства съдът следва да направи съответния си извод въз основа на косвени
доказателства. В случая косвен доказателство за влизането в сила на съдебния акт, с
който се присъждат разноските, е издаването на изпълнителния лист. 48-и състав на
Софийския районен съд не би издал изпълнителния лист, ако съответния съдебен акт
не беше влязъл в сила. При това положение съдът е длъжен да приеме за начален
момент на течението на погасителната давност датата на издаването на изпълнителния
лист – 15. 01. 2018 г. Ищецът се позовава на общата петгодишна погасителна давност.
Тя намира приложение към задълженията за заплащането на деловодни разноски на
общо основание без да се обсъжда дали чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим към съдебния
акт, с който се присъждат разноски (който и да е той).
Молбата за образуването на първото изпълнително дело съдържа искане за
предприемането на изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че на
16. 02. 2018 г. течението на давността е било прекъснато на основание чл. 116, б. „в“
ЗЗД. След това на 07. 03. 2018 г. то отново е било прекъснато с предприемането на
определени начални действия, изграждащи изпълнителни способи, от съдебния
изпълнител (запори на вземанията по банковите сметки на ищеца). По-нататък ищцата
е подала три идентични молби от 20. 03. 2020 г., 14. 11. 2022 г. и 12. 02. 2024 г.
Първата и втората молба са подадени след изтичането на повече от две години от
последното искане да бъдат предприети изпълнителни действия, поради което срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на два пъти е изтекъл. Изтичането на срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК обаче се отнася само до процесуалната законосъобразност на
изпълнителното производство. То само по себе си не засяга материалната
законосъобразност на изпълнителното производство и няма връзка с
материалноправния институт на погасителната давност. В сходен смисъл са и
3
разясненията, които бяха дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 2024 г. по
тълк. дело № 2 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС, според които няма пречка погасителната
давност да бъде прекъсната и с предприемането на изпълнително действие по
изпълнително дело, по което е настъпила „перемпция“.
Щом като настъпилата перемпция сама по себе си не засяга течението на
погасителната давност и възможните нейни прекъсвания, то съдът следва да обсъди
тук дали подаването на три молби за повтарянето на изпълнителни действия, които са
се оказали неуспешни, е годно да прекъсне течението на погасителната давност.
Според разбирането на настоящия съдебен състав искането за предприемане на
изпълнителни действия от кредитора винаги прекъсва течението на погасителната
давност, независимо дали тези изпълнителни действия са успешни или неуспешни.
Това е така, от една страна, поради буквалния прочит на текста на чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
който не поставя каквито и да било изисквания изпълнителните действия да са
постигнат какъвто и да е резултат или пък да не повтарят предходни искани
изпълнителни действия. Това е така, от друга страна, и поради смисъла на закона,
който свързва прекъсването на течението на погасителната давност с активното
поведение на кредитора, а не с успешното събиране на вземането. Затова според
разбирането на настоящия съдебен състав трите идентични молби на ответницата от
20. 03. 2020 г., 14. 11. 2022 г. и 12. 02. 2024 г. са били годни да прекъснат течението на
погасителната давност.
Прочее, дори и да можеше да се приеме, че направените с тях искания за
повтарянето на вече предприетите от съдебния изпълнител действия не са годни да
прекъснат течението на погасителната давност, следва да се отчете, че всяка една от
молбите съдържа и още едно изявление на ответницата. Освен че иска повтаряне на
вече предприети действия, тя също така е заявила, че иска съдебният изпълнител да
приложи всички възможни изпълнителни способи, средства и механизми, предвидени
в закона, за предприемане на принудително изпълнение спрямо ищеца. Това нейно
изявление следва да бъде квалифицирано като възлагане по чл. 18, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Възлагането на съдебния изпълнител да предприеме
по своя преценка изпълнителни действия, също съставлява активно поведение на
кредитора, което прекъсва течението на погасителната давност. В сходен смисъл са
разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело №
2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При това положение първостепенният съд приема, че течението на приложимата
петгодишна погасителна давност е било четирикратно прекъснато на 16. 02. 2018 г., на
20. 03. 2020 г., на 14. 11. 2022 г. и на 12. 02. 2024 г. От всяко прекъсване е отпочнала да
тече нова петгодишна погасителна давност. Към момента на приключването на
съдебното дирене пред първостепенния съд последната петгодишна погасителна
давност не е изтекла дори и без да бъде обсъждано спирането на погасителната
давност за периода на извънредното положение от 2020 г. Затова предявеният иск е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на делото в полза на ответницата трябва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски. Те се свеждат до уговореното и реално
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца С. П. В. с ЕГН **********, адрес град ., срещу ответницата Х. И. К. с
ЕГН **********, адрес ., за установяване, че ищецът С. П. В. не дължи на ответницата
Х. И. К. сумата 300 лева, представляваща деловодни разноски, за което парично
задължение е бил издаден изпълнителен лист от 15. 01. 2018 г. по гр. дело № 52792 по
описа на Софийския районен съд, 48-и състав, за 2013 г.
ОСЪЖДА ищеца С. П. В. с ЕГН **********, адрес град ., да заплати в полза на
ответницата Х. И. К. с ЕГН **********, адрес ., сумата 400 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5