О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№.7849 20.07.2015 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание
на 20.07.2015 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15980/2014 г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против П.М.Г., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Исковият процес е образуван след заповедно
производство по ч.гр.д. № 8018/2014 г.
на ПРС, XII
гр.с., по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5216/22.05.2014 г., поправена
поради допусната ОФГ с Разпореждане от 12.03.2015 г. и изпълнителен лист, като
в полза на ищеца – заявител са присъдени следните суми – 9189,75 лева –
главница и 639,53 лева – договорна лихва за периода 07.03.2006 г. – 06.12.2012
г., въз основа на договор за кредитна карта от 07.03.2006 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването и
разноски от общо 723,93 лева. Ответникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, поради което ищецът е предявил установителни искове в срока по чл.
415 ГПК за признаване дължимостта на сочените вземания.
Твърди, че на 07.03.2006 г. между страните бил сключен
договор за издаване на кредитна карта по общи условия. Поради неизпълнение на
поети задължения за заплащане на дължими месечни вноски и по-конкретно тези за
05.11.2012 г. и 05.12.2012 г., считано от 06.12.2012 г., кредитът по картата
бил станал изцяло и предсрочно изискуем, като на основание чл. 15.1, бук. „а”
ОУ, договорът следвало да се счита за прекратен. Твърди се, че непогасени суми
по него са сочените по - горе, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
С Определение № 3374/20.03.2015 г., на ищеца са дадени
конкретни указания да отстрани редица нередовности в подадената искова молба.
Ищецът е уточнил, че договореният кредитен лимит при кандидатстване е бил в размер
на стоката, обект на покупко-продажба чрез кредитна карта или 598 лева.
Впоследствие, на основание чл. 7.2 ОУ, лимитът бил увеличаван неколкократно,
като последната оценка на картодържателя била за лимит в размер на 10 000
лева. Размерът на дължимите минимални месечни вноски се определял като процент
от задължението. Посочва се конкретен размер на минималните месечни вноски за
05.11.2012 г. и 05.12.2012 г., които се твърди да не са платени, поради което и
кредитът да е станал изцяло предсрочно изискуем. Крайният срок за погасяване
бил 27 число на месеца.
Тъй като дадените от съда указания, не се изпълняват в
цялост с тази молба, доколкото не е посочено по какъв начин е формирана
исковата сума за главница, от какви, колко /с какъв падеж/ вноски се състои тя,
които е следвало да бъдат платени и за какъв период, като не е посочено и по
какъв начин е формирана и исковата сума от 639,53 лева и защо се претендира за сочения
период, на ищеца са дадени нови указания. Ищецът подава уточнителна молба, с
която заявява, че начинът, по който се формирала главницата, бил „ползван, но
незаплатен в срок кредитен лимит”. Същата била резултат от множество финансови
операции, които били извършени от страна на ответника. Възнаградителната лихва
била начислена на основание чл. 11 от ОУ, като периодът за който се
претендирала бил така определен, тъй като в този срок било налице действащо
правоотношение между страните. Начинът на определянето й бил чрез начисляване
на 18,5 % на годишна база върху дължимата главница, което било уговорено в ОУ.
Съдът е счел, че и с тези уточнения, ищецът не е
отстранил допуснатите нередовности в исковата молба, като за пореден път с
Разпореждане № 5683/15.05.2015 г., е указал на страната да посочи конкретно по
какъв начин е формирана исковата сума за главница – каква сума от кредитния
лимит е била ползвана от ответника, кога са били извършвани тегления и
извършвани ли са погасявания, кога и в какъв размер, за да се получи претендираната
сума от 9189,75 лева. С последваща молба, ищецът посочва, че поставените
въпроси са от компетентността на лице със специални знания, като в тази връзка
били направени и съответни доказателствени искания.
Съдът,
като съобрази твърденията в исковата молба, както и тези в подадените
уточняващи такива, намира следното:
Исковата молба е нередовна, тъй като страната не е
изпълнила дадените й от съда указания, в неколкократно предоставените
възможности. Страната изрично е била предупредена за неблагоприятните последици
от процесуалното си бездействие и неизпълнението на дадените от съда указания.
Необходимо е за пълнота да се посочи следното:
исковата молба досежно предявеното главно вземане с категоричност е нередовна.
Ищецът така и не посочва по какъв начин е формирана претендираната главница,
като не може да уточни как и кога се е стигнало до натрупването й, какви точно
суми е теглил и не е погасявал ответникът, за да се стигне до натрупване на
сочената неплатена сума. Надлежни твърдения относно тези обстоятелства
безспорно са необходими за конкретизация на иска, тъй като в противен случай,
не става ясно какви точно непогасени задължения има ответникът. Не може да се
приеме, че е редовна искова молба, в която ищецът сочи, че главницата е
формирана като „резултат от множество финансови операции”, без същите да са
посочени конкретно, дори и като приложение към исковата молба. Това е сторено
досежно месечните вноски, които се твърди да не са платени /тези за 05.11.2012
г. и 05.12.2012 г./, поради което да е настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит – посочени са размерите им и как са образувани. При това положение
буди недоумение по каква причина, ищецът – банкова институция, който би
следвало да регистрира извършваните от клиентите си действия по ползване на
предоставени кредитни средства, не е в състояние да посочи колко средства и
кога са теглени /ползвани/ и защо се дължи именно исковата сума като краен
резултат. След като се твърди, че са налице множество финансови операции, значи
същите принципно са известни на страната, за да се получи търсената сума. В
тази връзка обаче конкретни твърдения в исковата молба липсват. Няма изложени
обстоятелства и за това за какъв период се е натрупала тази обща неплатена
сума, което несъмнено е необходимо, предвид твърдeнията, че договорът е сключен през 2006 г. и са налице
„множество финансови операции”. Не може да се приеме, че исковата молба е
редовна и предвид факта, че след като не е ясно по какъв начин и за какъв
период е формирана главницата, ответникът не би могъл адекватно да упражни
правото си на защита, тъй като няма да е наясно какви твърдения точно да
оспорва – кои са тези извършени финансови операции, които е осъществил, като е
ползвал суми, но не ги е върнал - в какъв размер и кога. След като ищецът е наясно и твърди, че
ответникът му дължи именно исковата сума, същият би следвало да знае и да може
да посочи по какъв начин е определена тя. Абсолютно неоснователно е заявеното от
ищеца в последната уточнителна молба, че изясняването на тези обстоятелства,
било от компетентността на експерт със специални знания. Ищецът не може да цели
попълване на делото с релевантни твърдения, чрез позоваване на доказателствени
средства, които все още дори не са допуснати от съда. За редовност на исковата
претенция са необходими годни твърдения
на самата страна, от които същата черпи правата си, чрез конкретно
посочване защо се претендира тази главница и за какъв период се е натрупала,
кои суми не са платени от ответника, за да е наясно и той срещу какво да се
защитава, като не е допустимо
исковата претенция да се уточнява посредством ангажиране на доказателства
/ССЕ/. Чрез ССЕ би могло да се установи верността на твърденията в ИМ, но не и
чрез нея да се цели за първи път да се уточнява какви и кои точно вноски и кога
не са били платени от ответника. Поради липса на годни твърдения, исковата
молба продължава да е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1, т. 4 ГПК – не са изложени всички обстоятелства, на които се основава
искът.
Тъй като въпреки многократно дадените възможности,
ищецът не даде отговор на тези въпроси, като единствено изложи неконкретизирано
твърдение, че се касаело за множество финансови операции /които обаче явно няма
как да бъдат конкретизирани, въпреки че реално самият кредитор - ищец отпуска
последващи средства/, съдът намира, че исковата молба, като нередовна, подлежи
на връщане. Това се отнася и за двете претенции, тъй като акцесорната такава за
възнаградителна лихва е обусловена от главното вземане, което както се посочи,
не е ясно и така заявено не може да бъде разгледано. Освен това от направените
уточнения не се изяснява и как точно е формирана и дължимата възнаградителна
лихва, тъй като се сочи, че същата се изчислява като 18,5 % на годишна база
върху дължимата главница, а след като не е ясно как е определена последната, не
става ясно и по какъв начин точно е формирана исковата сума от 639,35 лева.
Изложеното мотивира извода на съда да върне исковата
молба като нередовна и да прекрати производството по делото, поради липсата на адекватна
активност от страната да изпълни указанията на съда с посочване на конкретно
изброени обстоятелства досежно исковите претенции.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение
на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно
по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване
на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК,
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д № 8018/14
г. на ПРС, XII гр.с.
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 5216/22.05.2014 г., поправена с Разпореждане от 12.03.2015 г., както и
издадения изпълнителен лист от 23.05.2014.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал.3 ГПК искова молба вх. № 49060/11.11.2014 г.,
подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против П.М.Г., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 9189,75 лева – главница и 639,53 лева –
договорна лихва за периода 07.03.2006 г. – 06.12.2012 г., въз основа на договор
за кредитна карта от 07.03.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до погасяването, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5216/22.05.2014
г. по ч.гр.д. № 8018/2014 г. по описа на ПРС, XII гр.с., поправена с Разпореждане от 12.03.2015 г. и
изпълнителен лист от 23.05.2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15980/2014 г. по описа
на ПРС, XXI
гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 5216/22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 8018/2014 г. по
описа на ПРС, XII гр.с., поправена
с Разпореждане от 12.03.2015 г. и изпълнителен лист от 23.05.2014 г., издадени
в полза на „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против П.М.Г., ЕГН **********
за следните суми: 9189,75 лева – главница и 639,53 лева – договорна лихва за
периода 07.03.2006 г. – 06.12.2012 г., въз основа на договор за кредитна карта
от 07.03.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда 21.05.2014 г. до погасяването, както и за разноски от 723,93
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от определението да се връчи
на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП