Р Е Ш Е Н И Е № 260077
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 23.03.2021 г
.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдия
Радка Чолакова, възз.търг.дело №5 описа на ПАС
за 2021 г., намери следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК, образувано по повод въззивна жалба от О.С. ЕИК *********,
представлявана от Л. Й. Е., на която е възложено изпълняването на функциите на
кмет за времето 15.10.2020 г. – 16.10.2020 г. от кмета В. Й. Р. съгласно
заповед №1651/14.10.2020 г.
Въззивната
жалба е срещу постановеното решение №260013 от 28.09.2020 г. по т.д.№27/2020 г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта му, отнасяща се до присъдените
неустойки.
С
посоченото решение е осъдена общината да заплати на Щ. ЕАД на
основание чл.79 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1, от ЗЗД във вр. с чл.286
ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД следните суми:
- главница
в размер на 493 018,40 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за възлагане на изпълнение на строително- монтажни
работи (СМР), по договор №230/17.12.2018г. и главница 136
577,58 лева по договор №231/17.12.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 20.02.2020 година до окончателното изплащане на
сумите, както и
-
договорна неустойка в размер на 49 301,84 лева по
договор №230 /17.12.2018 г. и договорна неустойка в размер на 13 657,76
лева по договор №231/17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба - 20.02.2020 година, както и разноски в размер
на 45 702,22 лева.
Жалбоподателят е останал
недоволен от постановеното решение в осъдителната му част за неустойки, като го
счита за неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателства
и в нарушение на материалния закон. Основните му доводи за
неправилност са свързани с недължимостта и неоснователността на
претенциите за неустойки, както и с недоказаността им в процеса. В останалата
част доводите му са свързани с допусната грешка при признанието на иска и с
обстоятелството, че страните се намират в преговори за спогодба.
Моли да се обезсили,
както и отмени решението в обжалваната му част, като се постанови ново, с което
се отхвърлят исковете за неустойки и се съобрази размерът на разноските.
Срещу въззивната
жалба е постъпил отговор от въззиваемата страна Щ. ЕАД, чрез процесуалния и представител
адвокат И.Е.Г., в който се счита същата за неоснователна. Моли да се
остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част по подробно
изложени съображения, свързани с допустимостта на решението и основателността
на претенциите за неустойка при направеното признание на иска. Претендират се
разноските.
Съдът, след като
се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението
е връчено на жалбоподателя на 02.10.2020 г. Въззивната жалба срещу
него е подадена по пощата на 15.10.2020 г. в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се
пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с оплакванията.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивна
жалба се иска обезсилване на решението в обжалваната му част, без да са
наведени конкретни оплаквания в тази връзка. Ето защо, следва да се посочи, че
недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне, въпреки липсата на
право на иск, или има произнасяне по непредявен иск, както и когато спорът е
разгледан от некомпетентен съд. Т.е. когато липсват предпоставките
за разрешаване на спора по същество. В случая не са налице посочените хипотези,
поради което е неоснователно искането за обезсилване на решението в обжалваната
му част.
Следва да се
посочи, че ищецът Щ. ЕАД е предявил срещу ответната община обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение за извършена работа
по два договора, сключени с общината след проведена процедура по реда
на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, и за заплащане на
неустойка, уговорена в договорите.
Ищецът
твърди, че като изпълнител, изпълнил възложените му дейности по реконструкция
на водопроводната мрежа по двата договора в срок, като прилага надлежни доказателства
- актовете за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения
инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа от 29.01.2019 г. за
улица В.Л., от 15.02.2019 г. за улица С.З. и от 04.02.2019 г. за улица
Б., актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта.
Твърди,
че дейностите били извършени качествено, в съответствие с установените
изисквания, при съобразяване на всички строителни стандарти и
нормативи, като са издадени необходимите строителни книжа и
разрешения за ползване. Между страните са подписани констативни протоколи от
02.05.2019 г. и от 30.04.2019 г., а въз основа на тях първични
счетоводни документи – фактури.
По
първия договор № 230 са изпълнени и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност
493 018,40 лева, с включен ДДС. Били издадени фактура № ********** от
30.01.2019 г. на стойност 116 848,63 лева, с включен ДДС,
представляваща 20% от стойността на договора по чл.3, ал. 1, със срок за
плащане 30 дни от датата на фактурата, респективно с падеж на 01.03.2019 г.,
както и последваща фактура №********** от 02.05.2019 г. на стойност 376 169,77
лева, с включен ДДС, със срок за плащане 30 дни от датата на фактурата, респективно
с падеж на 01.06.2019 г. за дължимото окончателно плащане, като било
приспаднато първото междинно плащане. Към настоящият момент няма плащане по
фактурите.
По
втория договор №231 била издадена фактура №********** от 02.05.2019 г. за всички
изпълнени по договор СМР на стойност 136 577,58 лв. с включен ДДС, със срок за
плащане 30 дни от датата на фактурата или падеж - 01.06.2019 г. Към настоящия
момент няма плащане по фактурата.
Тъй
като не са изпълнени задълженията за заплащане на възнаграждение за извършените
дейности съгласно издадените фактури, ищецът твърди, че
общината е изпаднала в забава. Позовава се на чл.16,ал.2 от договор
№230 и на същия текст от договор №231, съгласно които страните са уговорили
неустойка при забавено плащане. Съгласно идентичните в двата договора
разпоредби на чл.16,ал.2, възложителят дължи неустойка в размер на 0,1 % с ДДС
от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% с
ДДС от цената на договора. На това основание счита, че му се дължат неустойки в
размер на 49 301,84 лева и на 13657,76 лева, равняващи се на
максималния уговорен размер.
Ответникът
О.С. е подал отговор, в който признава предявените искове, посочва, че
твърдените факти и обстоятелства отговарят на действителните отношения между
страните, че не е изпълнил задълженията си, поради лошо финансово състояние.
Изрично посочва, че са основателни исковете на неустойка, които са в
съответствие с постигнатото съгласие между страните в чл.16,ал.2 от договорите.
В
проведеното открито съдебно заседание на 08.09.2020 година, ищецът е направил
искане по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, което е уважено. Така, предмет на настоящото производство е частично обжалваното
решение, постановено при признание на иска, досежно присъдените неустойки.
Признанието
на иска е изявление на ответника, с което се признава основателността на иска и
представлява отказ от защита. Поради втората характеристика, при наличие на
предпоставките в чл.237,ал.1 от ГПК, а именно признание на иска от ответника и
искане от ищеца в тази връзка, съдът прекратява съдебното дирене, не
събира доказателства и се произнася с решение съобразно признанието. Това
налага известни органичения. Съгласно чл.237, ал.3 от ГПК, признатото
право не може да противоречи на закона и добрите нрави, както и не
може да се признава право, с което страната не може да се
разпорежда. Съгласно чл.237,ал.4 от ГПК, признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
В
случая са налице предпоставките на чл.237,ал.1 от ГПК.
Ответникът
е представил отговор, в който прави признание на предявените искове, вкл. и на
исковете за неустойка. Признава, че страните са уговорили клауза за
неустойка в двата процесни договора, съдържанието и действителността на
неустоечната клауза. Посочените клаузи – чл.16,ал.2 от
двата договора не противоречат на закона – чл.92 от ЗЗД, както и на
добрите нрави, тъй като съдържат максимален праг, до който може да достигне
размерът на неустойката и не водят до прекомерност.
Признанието
е направено от лице, разполагащо с разпоредително право. Съгласно чл.44,
ал.1,т.15 от ЗМСМА, кметът на общината я представлява пред трети
лице и пред съда. Подписалата признанието Л. Е. е избрана за временно
изпълняващ длъжността кмет на О.С. с решение №122 от 09.03.2020 г. на Общински
съвет-гр.С., което е публично, обявено на интернет страницата на общината.
Основание за избора са посочените в него разпоредби – чл.21,ал.2,
чл.46,ал.6 от ЗМСМА, когато пълномощията на кмет са прекратени предсрочно.
Допуснато е предварително изпълнение на решението, като същото е със
срок – до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Клетва е положена
на 06.10.2020 г., което се установява от заседанието на Общинския съвет,
проведено на същата дата. Признанието е направено на 01.04.2020 г., съгласно
положените печати от общината и съда, което е през времето на действието на
решение №122 - от 09.03.2020 г. до 06.10.2020 г.
Налице е и искане
от ищеца за постановяване на решение при признание на исковете.
При така
установената фактическа обстановка по делото са налице предпоставките на закона
за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице посочените
по-горе органичения в чл.237,ал.3 от ГПК. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което неговото решение следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба се явява неоснователна. С оглед характеристиката
на признанието на иска, направено пред съда, че същото представлява и отказ от
защита, и не се събират доказателства, оплакването за непълнота на
доказателства и недоказаност, е неоснователно. Няма данни по делото страните да
са в преговори за споразумение по повод неустойките. Признанието на иска,
веднъж направено пред съда, не може да се оттегля, поради което доводът за
допусната техническа грешка също не може да бъде споделен.
По разноските:
С оглед резултата на
делото, на ответника следва да се присъдят поисканите от него разноски,
направени във въззивното производство. Той е представил списък по чл.80 от ГПК,
ведно с доказателства към него, от които се установява, че са направени разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. Тази сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя.
С оглед гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №260013 от 28.09.2020 г. по т.д.№27/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик в частта му, отнасяща се до присъдените неустойки при
признание на иска, с която О.С. е осъдена да заплати на Щ. ЕАД договорна
неустойка в размер на 49 301,84 лева по договор №230
/17.12.2018 г. и договорна неустойка в размер на 13 657,76 лева по договор
№231/17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020
година до окончателното изплащане.
Осъжда О.С. да
заплати на Щ. ЕАД направените разноски за въззивното производство в
размер на 3 600 лв.
Решението е
неокончателно и подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: