Р Е Ш Е Н И Е
16.01.2019 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 10 състав, в закрито заседание,
в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното търговско дело № 2787/2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. Глава XXI – Обжалване на определенията от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.П.С.“ ООД,
ЕИК: *******, чрез адв. З., срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията с
рег. № 20191212150257/13.12.2019 г., постановен по заявление вх. № 20191212150257/12.12.2019
г. за обявяване на решение за намаляване на капитала на дружеството.
Излагат се доводи за незаконосъобразност
на постановения акт, тъй като законът и дружественият договор не предвиждали
изричен ред за връчване на поканата за провеждане на общото събрание, поради
което преценката за начина, по който ще бъде извършено, била на дружеството. Жалбоподателят
твърди, че доколкото нямало уговорени адреси за кореспонденция на съдружниците,
то нотариалната покана била изпратена на последния известен адрес на съдружника,
като били приложени доказателства за това. Сочи се, че залепването на съобщение
от нотариуса било допустим способ за връчване на поканата, съгласно ГПК, в
случай, че лицето не бъде намерено на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, поради което връчването се явявало редовно по
смисъла на закона.
Съдът, като съобрази доводите в жалбата,
съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по
делото, намери за установено следното:
Производството пред Агенция по
вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. № 20191212150257/12.12.2019
г., с което се иска обявяване решение на ОСС на „Б.П.С.“ ООД, ЕИК ******* от 27.09.2019
г. за намаляване на капитала на дружеството с 2000 лева – дела на освободения
съдружник М.Б., чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си
съдружник.
Към заявлението е приложена нотариална покана,
отправена до съдружника М.Б. за провеждане на общо събрание на дружеството на 07.06.2019
г., с включен дневен ред: обсъждане на поведението му и извършени от него
нарушения, подробно описани в поканата, и точка относно обсъждане на решение за
отправяне на предупреждение за изключване, съгласно чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Представени са разписка и уведомление за залепване на нотариалната покана за
събранието на 12.05.2019 година, след като адресатът е потърсен на адреса
повече от три пъти, включително и в неработно време.
Представен е протокол от ОС, проведено
на 07.06.2019 г., от който се установява, че на събранието съдружникът М.Б. не
е присъствал, като са взети решения за обсъждане на извършените от съдружника
нарушения, по повод участието и неучастието му в дружествените работи, отправено
е предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, като е взето решение за
провеждане на събрание на 27.09.2019 г. за разглеждане на предприетото от
съдружника поведение след предупреждението и евентуално пристъпване към
процедура по изключване. Приложени са и нотариална покана за общо събрание,
насрочено за 27.09.2019 г., ведно с предупреждение за изключване по чл. 126,
ал. 3 ТЗ до съдружника М.Б., в който документ са подробно описани нарушения, посочени
да са извършени от съдружника Барнс, като е изрично посочен дневния ред на
предстоящото общо събрание, сред който и евентуално изслушване и взимане на
решение за изключването му и намаляване на капитала с неговия дял. Поканата
съдържа и предупреждение до съдружника, че, ако не промени поведението си,
дружеството ще предприеме действия по изключването му като съдружник. В
поканата е посочено, че същата е изпратена на съдружника на адреса, който е
декларирал пред българските власти.
На поканата е извършено удостоверяване
от страна на нотариус С.М., че на 06.08.2019 г. е връчил поканата по реда на
чл. 47 ГПК. Към заявлението са приложени разписка и уведомление към нотариална покана,
от които се установява, че извършеното залепване е след трикратни опити за
връчване на адресата, включително и в неработни дни, тъй като адресатът не е
намерен.
Представен е и протокол от общо събрание
от 27.09.2019 г., от който се установява, че съдружникът М.Б. не е присъствал
на събранието, и, че присъстващите съдружници са взели решения за изключване на
съдружника М.Б. без изслушване, поради невъзможност това да бъде сторено, за връщане
на собствените му дялове от капитала на дружеството, както и за съразмерното
намаляване на капитала с тези дялове. Решено е да се приеме нов дружествен
договор след изтичане срока по чл. 150, ал. 2 ТЗ. Представени са и документ за
внесена държавна такса, декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, както и
изрично адвокатско пълномощно.
По така подаденото заявление
длъжностното лице по регистрацията се е произнесло с отказ № 20191212150257/13.12.2019
г., тъй като е счело, че от представените със заявлението доказателства не се
установява поканата за свикване на общото събрание да е връчена на съдружника М.Б..
Длъжностното лице е посочило, че хипотезата на залепване на съобщението по реда
на чл. 47 ГПК не съставлява редовно връчване съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ. Счело
е, че чл. 139, ал. 1 ТЗ урежда изискването поканата да е получена от всеки
съдружник най- малко 7 дни преди датата на общото събрание, а при връчването по
реда на чл. 77 от ГПК липсват данни за лично връчване, поради което липсата на
такова обосновава нередовното провеждане на събранието, съответно и на взетото
на събранието решение за намаляване на капитала.
Относно изключването на М.Б. като
съдружник и за освобождаване като управител са подадени отделни заявления, по
които към момента на настоящото произнасяне също са постановени откази от ДЛР,
които няма данни да са обжалвани.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
В конкретния случай, предмет на
атакувания отказ е обявяване по партидата на търговеца на решение на ОСС за
намаляване на капитала. Обявяването на това решение е част от фактическия
състав на вписване на намаляването на капитала – чл.150 от ТЗ.
За да се обяви решението на ОСС, към
заявлението следва да се представят доказателства за надлежно взето решение за
намаляване на капитала, вкл. за надлежно свикване и провеждане на ОСС, на което
е взето това решение.
В конкретния случай, в рамките на едно и
също ОСС на „Б.П.С.“ ООД, ЕИК *******, проведено на 27.09.2019 г. е взето
решение за изключване на М.Б.като съдружник на основание чл. 126, ал.3 от ТЗ,
за връщане на дела от капитала на освободения съдружник, за намаляване на
капитала на дружеството с този дял и за освобождаване на М.Б. като управител.
Следователно, за обявяване на решението
за намаляване на капитала, пред ДЛР от АВ-ТР следва да се представят всички
документи, установяващи законосъобразното провеждане на ОСС, на което е взето
това решение.
В конкретния случай, от представените
нотариална покана, не се установява съдружникът М.Б. да е бил надлежно уведомен
за насроченото за 27.09.2019 г. ОСС на „Б.П.С.“ ООД, ЕИК ******* съобразно
изискването на чл. 139 от ТЗ.
Съгласно практиката на ВКС ( решение №
84 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 217 от
12.05.2015 г. по т.д. № 62/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО) уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на
съдружниците на ООД, като съгласно правилото на чл. 50 от ЗННД при връчването
на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, следва
да се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът,
респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Когато лицето не се яви
в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени
съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Приема се, че разпоредбата на чл. 47 от ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на
чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен
представител, тъй като не се касае до исково производство.
В конкретния случай следва изрично да се
посочи, че в обявения по партидата на дружеството дружествен договор на „Б.П.С.“
ООД, не е посочен изричен способ за връчване на поканата. Поради това и доколкото
и ТЗ не въвежда специални правила относно връчване на книжа, то приложение
следва да намерят правилата на Глава VI-та от Част I-ва на Гражданския процесуален
кодекс и съответно правилата за връчването чрез нотариална покана.
В
конкретния случай се установява, че адрес, посочен от дружеството като адрес на
съдружника М.Б., е посещаван от връчител при нотариус, поради ненамиране на
адресата е залепено уведомление.
Към заявлението обаче не са приложени
доказателства, че адресът на съдружника, на който са връчени чрез залепване
нотариалните покани, е в действителност адресът му за кореспонденция, още
повече, че М.Б. не е български гражданин. Адресът, на който са връчвани
поканите на съдружника Барнс не се установява да е посочен от него като адрес
за кореспонденция в дружествения договор, като освен това, този адрес не е
предоставян от съдружника в представяните с различните заявления документи по
партидата на дружеството, поради което не може да се приеме еднозначно, че този
адрес в действителност е регистриран адрес на съдружника, както се твърди в
депозираната от дружеството жалба. За да се приеме, че съдружникът е надлежно
поканен за общото събрание, без реално поканата за него да му е връчена, следва
тя да му е изпратена на известния в дружеството негов адрес, който е отразеният
такъв в дружествения договора или
на адрес, за който има данни, че е настоящ адрес на съдружника. След като такъв
адрес не се установява да е посочен в дружествения договор, то фингираното
връчване по реда на чл. 47 ГПК не е приложимо.
Освен това следва да се посочи, че съгласно
чл. 47, ал. 3 ГПК, когато адресатът не се яви да получи книжата, то следва да
се изиска справка за неговата адресна регистрация, и ако посоченият адрес не
съвпада с постоянния и/или настоящ адрес, то връчване се осъществява на тези
адреси. В случая не се установява такава справка да е извършена от страна на
нотариуса, макар същият да има достъп до Регистър НБДН, уреден в чл. 22 и сл. от
ЗГР. Следователно, от приложените към заявлението документи не се установява
фингираното връчване по чл. 47, ал.5 от ГПК да е редовно. Нещо повече, съгласно съдебната
практика (решение № 233/3.7.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г., IV ГО на ВКС и
решение № 23 от 15.01.2019 г. по в. т. д. № 746/2018 г. на ПАС), залепването на
съобщението на адрес, различен от настоящия/ постоянния адрес на лицето, е без
правно значение.
По изложените съображения, Съдът намира,
че не се установява от заявителя, че съдружникът М.Б. е уведомен редовно за ОСС
на „Б.П.С.“ ООД, проведено на 27.09.2019 г., поради което и решението за
намаляване на капитала, взето на това ОСС, не следва да бъде обявявано.
Аргумент в тази насока е, че съгласно чл. 137, ал.3 от ТЗ решенията за
намаляване на капитала следва да се вземат с единодушие от всички съдружници.
Действително, съгласно чл. 137, ал.3, изр. 2 от ТЗ изключваният съдружник не
гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.
Това обаче не сочи на извод, че същият не следва да участва в ОСС, респ. да
бъде уведомяван за ОСС, а че само няма да участва в гласуването. Доколкото в
конкретния случай съдружникът М.Б. не е бил редовно уведомен за ОСС, на което е
взето решението за намаляване на капитала, то взетото решение на това ОСС не
подлежи на обявяване.
Наред с горното се установява, че към
заявлението не е представена декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, която
следва да се представи, в случай, че заявлението не е подадено лично от
представляващия дружеството, а вместо това - от пълномощник с изрично
представено пълномощно, както е в случая. Доколкото обаче не са давани указания
за отстраняване на тази нередовност на заявлението, този пропуск не следва да
се разглежда като основание за отказ и съответно не е аргументът, с който Съдът
потвърждава отказа.
По изложените съображения, Съдът намира,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а отказът следва да се
потвърди, но по изложените по-горе аргументи.
Водим от горното, Софийски градски съд, VI-10 състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба
вх. № 20191217164334/17.12.2019 г. на Б.Д., управител на „Б.П.С.“ ООД, ЕИК: *******,
срещу ОТКАЗ на длъжностното лице по регистрацията, рег. № 20191212150257/13.12.2019
г. на АВ-ТР да извърши обявяване на
решение за намаляване на капитала на „Б.П.С.“ ООД от 27.09.2019 година.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в седмодневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението – на жалбоподателя
на посочения адрес.
СЪДИЯ: