№ 8653
гр. ., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110127106
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молба от 16.07.2021 г., против Н.
ГР. З. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 320,49 лева, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ., пл. „.“ ., .
надпартерен етаж, аб. № ., сумата в размер на 49,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 03.11.2020 г., сумата от 35,81 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,48
лева за периода от 01.12.2017 г. до 03.11.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. № 55919/2020 г. по описа на
СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на ползване върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
1
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В.И.,
поддържа, че посредством плащане погасил претендираните от ищцовото дружество
вземания за незаплатена цена на доставена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение ведно със законната лихва от 11.10.2020 г. до 15.03.2022г. ( датата на
извършеното плащане), в подкрепа на които представя преводно нареждане за сумата общо
в размер на 404,80 лева. С подадения отговор са оспорени по основание предявените искове
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесните главници.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски по исковете за разноски да
бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Страните не спорят, поради което с доклада по чл. 146 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в процесния период „.“ ЕАД и Н. ГР. З. са били във валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за описания в
исковата молба недвижим имот. По делото не се спори и относно количеството доставена до
имота топлинна енергия, нейната цена и стойността на предоставената услуга дялово
разпределение. Съдът намира, че ответникът е погасил посредством плащане сумата в
размер на 404,80 лева, с която са погасени изцяло вземанията за главници и дължимата
върху тях законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
датата на плащането. Видно от съдържанието на представения платежен документ
длъжникът изрично е посочил кои вземания погасява, а именно тези за главници и
начислената върху тях законна лихва от датата на сезиране на съда до момента на
погасяването им. Н. ГР. З. е оспорил вземанията за обезщетения за забава, а направените от
страна на ищеца съдебни разноски към момента на извършване на плащането не са
установени с влязъл в сила съдебен акт, поради което извършеното от дружеството отнасяне
на сумите съгласно изложена от юрисконсулт Кунчев в открито съдебно заседание от
28.06.2022 г. информация за погасяване на направени по делото съдебни разноски, лихви за
забава и частично главница, не може да подмени изричната воля на задълженото лице.
Предвид изложеното претенциите за главници следва да бъдат отхвърлени като погасени
посредством плащане в хода на процеса.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
2
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват изцяло неоснователни.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение ./18.06.2014 г. по тълк.
д. ./2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. .846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение
№ 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че
отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в
хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с
поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е
причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно
изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че процесните вземания за
главници са погасени в хода на образуваното по реда на чл. 422 ГПК исково производство,
ответникът, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото, следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищцовото дружество съдебни разноски съразмерно
3
на частта от предявените вземания, които са погасени чрез плащане.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство възлизат на сумата общо
в размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на присъждане
подлежи сумата в размер на 64,67 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата общо в размер на 125 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 107,79 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в
производството съдебни разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които са направени единствено за предявените искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД съгласно представения по делото договор за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. ., ул. „.“ № . против Н. ГР. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., пл. „.“, ., .
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 320,49 лева, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ., пл. „.“ ., . надпартерен
етаж, с аб. № . и сумата от 35,81 лева, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, поради плащане в хода на
процеса, както и предявените установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 49,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.11.2020 г. и за
сумата в размер на 7,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 03.11.2020 г.,
като неоснователни, като за всички вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. № 55919/2020 г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА Н. ГР. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., пл. „.“, ., . да заплати
на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 64,67 лева, представляваща сторени в заповедното
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. ГР. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., пл. „.“, ., . да заплати
на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 107,79 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на Н. ГР. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., пл. „.“, ., ., на основание чл.
4
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляващи сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., бул. „.“ . в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 55919/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5