Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.08.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и девети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 712 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.В.Т., депозирана против наказателно постановление №
20-1085-001039 от 02.04.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе, в частта му по т. 1 от същото, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В частта му по т. 2 и т. 3
наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление, в обжалваната
му част по т. 1 е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Оспорва
се, приетата за осъществена в обжалваното наказателно постановление, фактическа
обстановка като се релевират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава
на нарушението и не е използвал пътя за други цели.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират подробни
доводи за недоказаност на нарушението.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-001039/11.03.2020г.
(бланков № 374493 от същата дата) за това че, на 11.03.2020г., около 13,05
часа, в град Русе, ул. „Муткурова“ на кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“, като
водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № Р 12 30 КН, управлявал посочения
лек автомобил, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, различни от тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като се движил
по ул. „Муткурова“ в забранена посока за движение, установена със забранителен
пътен знак В-1, монтиран на кръстовището с ул. Петко Каравелов, навлизайки в
следващото кръстовище, образувано от улиците „Муктурова“ и „Петко Д. Петков“,
поднася автомобила по платното за движение и извършва маневра завиване наляво
по ул. „Петко Д. Петков“, като самото нарушение е съпроводено със силно
свистене на гуми и МПСто извършва маневрата, движейки се със задните си врати
напред. Управлява МПС с наложено наказание „Глоба“ незаплатена в срока за
доброволно плащане. подава рязко газ на МПС, което управлява, които факти са
субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, по чл. 6,
т. 1 ЗДвП и по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения срещу така
съставения АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 20-1085-001039 от 02.04.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Русе, в частта му по т. 1 от същото, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
В
частта му по т. 2 и т. 3 наказателното постановление не е обжалвано и същото е
влязло в сила.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни, писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по т. 1,
а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани
фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционираното лице. Неправилното посочване на
едно място в обстоятелствената част в НП на фамилията на жалбоподателя, в
конкретния случай не се е отразило по никакъв начин негативно на правото му на
защита и не е основание да се приеме, че това по своята същност представлява
съществено процесуално нарушение, съгласно чл. 348, ал. 3 НПК, приложим на
основание чл. 84 ЗАНН.
По гореизложените мотиви, съдът
намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената оценка
на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде
изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
На първо място видно от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, по отношение на автомобила
управляван, именно от жалбоподателя, същите не са възприели конкретното му
движение, а същите са чули шум от форсиране на двигател от първия автомобил,
който е бил управляван от свидетеля Д.А.Й.. На следващо място, изложените в обстоятелствената
част на АУАН и НП фактически твърдения, напълно се опровергават от приложеното
по делото и предявено на страните по реда на чл. 284 НПК веществено
доказателство – видеозапис от камери, монтирани на кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ и ул. П. Д. Петков“ от който категорично се опровергават
изложените в АУАН и НП фактически твърдения, касаещи поднасяне на автомобила и
движението му с десните врати напред. Видно от същите нарушителят, действително
е извършил посочената маневра, но категорично не се установява да са налице
действия касаещи умишлено боравене със средствата за управление на моторното
превозно средство, при която водачът преднамерено да е извел превозното
средство извън контрол, чрез „презавиване“, което да е довело до загуба на
сцепление на задните задвижващи колела. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.А.Й., в
частта им, че с управляваният от този свидетел автомобил, същият не е загубил
сцепление на задните гуми, съчетано с форсиране на двигателя, тъй като в тази
им част показанията на този свидетел, напълно се сугестират, както от
показанията на полицейските служители, които именно в резултат на тези действия
на този свидетел са възприели автомобилите, управлявани от него и от
жалбоподателя, така и от веществените доказателства – видеозаписите от камерите
монтирани на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „П. Д. Петков“,
поради и което съдът намира, че показанията на този свидетел не отразяват вярно
осъществили се факти от обективната действителност.
Анализът
на доказателствената съвкупност по делото не дават основание да бъде прието, че
нарушението по т. 1 НП е доказано по изискуемия от закона начин, а именно явно
и несъмнено, а напротив от веществените доказателства категорично се
установява, че същото не е извършено от страна на жалбоподателя.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия
разноски в хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение, а именно 300 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие. Съдът намира, за неоснователно възражението на
административнонаказващия орган за прекомерност на разноските. Съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в хипотезата, в която административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
В
конкретния случай само размерът на глобата е 3000 лева, поради и което и
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при интерес от при интерес от 1000 до
5000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. + 6 % за горницата
над 1000 лв., поради и което заплатеното от страна адвокатско възнаграждение не
надхвърля, минималното установено такова.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1085-001039 от 02.04.2020г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, В ЧАСТТА МУ ПО т. 1, с което на Р.В.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са
наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лева (три
хиляди лева) и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 12
месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
В
частта му по т. 2 и т. 3 НП не е обжалвано и същото е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК
СУМАТА от 300,00 (триста) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: