Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на девети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
708 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.А.Б. срещу наказателно постановление №
400646/407579/23.01.2019 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП –
Варна съгласно заповед на министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ
– 610 от 03.07.2018 г., с което на същата на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че като
управител и ръководител на „Корект Сървисиз“ ЕООД с
ЕИК ********* в качеството си на задължено лице по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. не
е изпълнила задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване
и представяне за обявяване в АВ – ТР на годишния финансов отчет (ГФО) за 2017
г. в законоустановения срок – до 02.07.2018 г. – нарушение по чл. 38, ал. 1
ЗСч. вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
Във въззивната жалба жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление. На първо място посочва, че действително
годишният финансов отчет на дружеството е публикуван със закъснение, което
обаче се дължи на техническа грешка, поради това, че жалбоподателката погрешно
е отразила във фирмената таблица на дружеството входящ номер от подаден отчет в
ТР на друга фирма, което твърди че е обяснимо с това, че “Корект сървисиз“ ЕООД
извършва счетоводна дейност. На следващо място се твърди, че съставянето на
акта е в противоречие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на
съвета от 26.06.2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните
финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и изменение
на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, в частност чл. 39, съгласно който
се препоръчва на държавите – членки да разработят електронни системи за
публикуване, които да дават възможност на предприятията да подават счетоводни
данни, в т.ч. задължителни счетоводни отчети само веднъж и то във форма, която
да ги прави достъпни за множество ползватели, които лесно могат да използват
данните. Твърди се, че счетоводни данни вече са подадени в НСИ в срок,
независимо от наименованието на отчета. Излага съображения, че дори и да е бил
представен отчетът, то същият не би имал характер на официална информация до
разглеждането на заявлението от длъжностно лице по регистрацията в търговския
регистър. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението по изложените
съображения, че с представянето информацията по отчета не става официална,
предприятието не е от обществен интерес, не подлежи на задължителен одит и няма
умисъл, нарушението е извършено за първи път, отстранено е в рамките на 60 дни,
а освен това жалбоподателката е била в отпуск за отглеждане на дете до две
години. Моли за отмяна на наказателното постановление поради наличие на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН и липса на съответна преценка от наказващия
орган.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна моли за отмяна на
НП, тъй като има три деца, а грешката най-вероятно се дължи на преумора.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т.А. изразява становище
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото
извършеното нарушение се установява от всички събрани доказателства. Изразява становище,
че не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не се
отличава с по – ниска обществена опасност от останалите от същия вид. Намира,
че извършването на нарушението за първи път е смекчаващо отговорността
обстоятелство, но доколкото наложената глоба е в минимален размер моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 18.03.2018 г. по партидата на „Мидъл ърт“ ООД в търговския регистър са подадени две заявления Г2
за публикуване на ГФО.
Със заповед № ЗМФ - 610 от 03.07.2018 г. министърът на финансите е
определил заместниците на териториалните директори като компетентни да издават
наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения
по чл. 74 ЗСч.
На 28.08.2018 г. св. С.А.И. (ст.
инспектор на ТД на НАП) извършила проверка в информационните масиви на ТД на НАП
и АВ, като установила, че Н.Б. в качеството си на управител на „Корект
сървисиз“ ЕОД не е изпълнила задължението си да публикува ГФО на дружеството за
2017 г. в законоустановения срок, който е до 02.07.2018 г.
На същата дата до дружеството била изпратена покана за явяване на
представител за съставяне на АУАН за неподадено или неподадено в срок заявление
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО за 2017 г.
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
На 30.08.2018 г. по партидата на дружеството било подадено заявление Г2 за
обявяване на ГФО на „Корект сървисиз“ ЕООД.
На 15.09.2018 г. Н.Б. получила поканата от 28.08.2018 г. за съставяне на
АУАН.
На 17.09.2018 г. в присъствието на въззивната страна бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, като актосъставителят
приел, че Н.А.Б. като управител и ръководител на „Корект Сървисиз“
ЕООД с ЕИК *********, в качеството си на задължено лице по чл. 16, ал. 1, т. 4
ЗСч., не е изпълнила задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в АВ – ТР на ГФО за 2017 г. в
законоустановения срок – до 02.07.2018 г. – нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗСч. вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения по акта, като на
23.01.2019 г. Чавдар Янков Димитров (зам. директор на ТД на НАП – Варна)
намерил възражението за неоснователно, приел идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в АУАН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 74, ал. 1 ЗСч на Н.А.Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от следните
гласни доказателствени средства: показанията на св. С.А.И. и писмените
доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство, а
именно: заповед № ЗМФ - 610 от 03.07.2018 г. министърът на финансите, покана с
изх. № 537/166/28.08.2018 г., известие за доставяне на пощенска пратка 537 –
166/28.08.2018 г. (2 бр.), декларация по чл. 92 ЗКПО , справка за общ статус от търговския регистър за „Корект
сървисиз“ ЕООД от 17.09.2018 г., справка по дело от търговския регистър за
„Корект сървисиз“ ЕООД от 17.09.2018 г., справка по дело от търговския регистър
за „Мидъл ърт“ ООД, справка
по дело от търговския регистър за „Корект сървисиз“ ЕООД.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. С.А.И. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗТР всички търговци по смисъла
на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
По арг. от чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч ръководителят
на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.
От доказателствата по делото се установява, че Н.А.Б. е осъществила от
обективна страна съставът на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., тъй като
до 02.07.2018 г. (първи работен ден след 30.06.2018 г.) не е изпълнила
задължението си да публикува ГФО на „Корект сървисиз“ ЕООД. Това е сторено едва
на 30.08.2018 г. с подаване на заявление Г2 по партидата на дружеството в
търговския регистър.
Деянието е извършено умишлено, доколкото същата е съзнавала, че има
задължението да публикува годишния финансов отчет на „Корект сървисиз“ ЕООД до
02.07.2018 г. по партидата на дружеството в търговския регистър и въпреки това
не го е направила. Този извод съдът прави и от обстоятелството, че търговският
регистър е публичен и търговците и техните управителни органи са длъжни
непрекъснато да следят за съдържанието на публикуваната информация, за
обявените актове, както и за подадените заявления.
Ето защо правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Н.А.Б. за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗТР вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
По възраженията на
въззивната страна:
Наличието на две заявления за обявяване на ГФО по партидата на друго
дружество не изключват умисъла за извършване на нарушението по изложените вече
съображения за публичност на търговския регистър и наличието на непрекъснат
достъп до него за всяко лице.
Не без значение е обстоятелството, че твърдяната грешка е станала на
18.03.2018 г., като от тази дата до 02.07.2018 г. управителят на дружеството е
следвало да забележи липсата на обявен ГФО, или на подадено заявление Г2.
Съставянето на акта не е в
противоречие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26.06.2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови
отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и изменение на
Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, в частност чл. 39. Това е така,
тъй като посочената разпоредба изисква от държавите-членки да разработят
електронни системи за публикуване, които дават възможност на предприятията да
подават счетоводни данни, в т.ч. задължителни финансови отчети, само веднъж. Но
при тълкуването на посочената разпоредба не може да се изведе отпадане на
задължението на търговците да подават ГФО, след като веднъж са подали
счетоводни данни пред НСИ.
Относно произнасянето на
длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър, съдът намира, че
същото няма отношение към възникването на административнонаказателната
отговорност, доколкото чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗТР предвижда задължения към
ръководителите на предприятията, без техните действия да са обусловени от действията
на длъжностните лица по регистрацията в търговския регистър.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Действително
нарушението е извършено за първи път и е отстранено, но тези смекчаващи
отговорността обстоятелства не са достатъчни да обусловят приложението на чл.
28 ЗАНН. На първо място това означава, че при всяко първо нарушение не следва
да се налага наказание. На следващо място отстраняването на нарушението е едва
след неговото установяване от контролните органи и около 2 месеца след
извършването му, поради което и това обстоятелство не е достатъчно да се приеме
наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Въззивната
страна не ангажира доказателства за наличието на умора, като твърдението не
обуславя извод за наличие на подобно обстоятелство. Освен това противоречиво се
твърди, че наказаното лице е било в отпуск за отглеждане на дете, а в същото
време е подавало годишен финансов отчет за друго дружество.
По наказанието:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет
в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв.
При определяне на размера на
наказанието следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
това, че нарушението е извършено за първи път и неговото отстраняване.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства наказващият орган правилно е определил
наказанието в минимален размер.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 400646/407579/23.01.2019 г., издадено от заместник директор на
ТД на НАП – Варна съгласно заповед на министъра на финансите за упълномощаване
на АНО № ЗМФ – 610 от 03.07.2018 г., с което на Н.А.Б., ЕГН **********, адрес ***
на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за това, че като управител и ръководител на „Корект Сървисиз“ ЕООД с ЕИК ********* в качеството си на задължено
лице по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч не е изпълнила задължението си да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВ – ТР на
годишния финансов отчет за 2017 г. в
законоустановения срок – до 02.07.2018 г. – нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗСч. вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: