О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /24.09.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 1622 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 51767/15.07.2019г. по описа на РС - Варна от Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Д.А., срещу определение № 8420/03.07.2019г.
по гр. д. № 14337/2018г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което е прекратено
производството по предявения в евентуалност отрицателен установителен иск за
собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателите намират определението
в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Намират предявения в
евентуалност установителен иск за допустим, тъй като ответницата е представила
документ за собственост само за 1000 кв.м., а процесният имот е с площ от 1231
кв.м. Оспорват действителността и законосъобразността на заповед №
207/15.10.2014г. на кмета на Община Аксаково, с която е признато правото на
ответницата да придобие собствеността върху земя с площ от 231 кв.м. от
процесния имот и е определена оценка за тази част.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК
насрещната страна Е.В.Г., ЕГН **********, чрез пълномощниците си адв. Й.Ц. и
адв. Петър Недков, е депозирала отговор на частната жалба, в който излага
становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 14337/2018г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на Я.С.Г. и Н.С.К. срещу Е.В.Г., с която са
предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
реална част с площ от 675,00 кв.м. от недвижим имот № 100.130 по ПНИ на СО
„Терасите“, одобрен със Заповед № РД-13-7706-376/07.10.2013г., целият имот с
площ от 1230 кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на
реалната част: от север: път - №100.521, от юг: останалата част от имот
№100.130, от изток – имот № 100.133 и от запад: № 100.129, в условията на
евентуалност на реална част с площ от 230 кв.м., разположена в северната част
на имота, при посочени граници и представляваща част от реалната част, предмет
на главния иск.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения евентуален
иск. Предявяването
на установителен иск винаги е обусловено от наличието на правен интерес за това.
За предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост такъв е налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има
преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни
права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и разполага с
документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки
претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. В
конкретния случай ищците обосновават правния си интерес от провеждането на
отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 675 кв.м.
от процесния имот с незавършена реституционна процедура поради вписване на
ответницата като собственик на имота в регистъра на ПНИ. При тези твърдения не
може да се отрече правния интерес на ищците от предявения главен иск. В тежест
на ищците е да докажат правата си, отричайки правата на ответника и само, ако
установи наличието на тези права, съдът следва да пристъпи към разрешаването на
спора притежава ли ответникът претендираните права и противопоставими ли са
същите на ищците. От друга страна, реалната част от процесния имот, предмет на
евентуалния иск, е част от реалната част, предмет на главния иск. Следователно,
за ищците не съществува правен интерес от неговото провеждане, доколкото
бъдещото произнасяне на съда по главния иск ще обхване и частта от 230 кв.м.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, определението на ВРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 8420/03.07.2019г. по гр. д. № 14337/2018г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, в
частта, с която е прекратено производството по предявения в евентуалност
отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.