МОТИВИ към Присъда №260028 от 17.03.2021г. по НОХД №822/2019г. по описа на РС-Плевен
Районна прокуратура - Плевен е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимата Р.В.С. за това, че за периода от месец
юни 2010 година до месец ноември 2018 година в с. ***, ***, като осъдена с ***№
***/13.07.2005 година по гр. дело № ***/2004 г. по описа на ***да издържа свой
низходящ Р.К.М., роден на *** година съзнателно не изпълнила задълженията си в
размер на повече от две месени вноски, а именно 102 бр.месечни вноски в размер
на 4 080 лева. – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП-Плевен поддържа внесеното обвинение,
счита, че същото е доказано по безспорен начин. По отношение на наказанието
изразява становище, че следва да бъде определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, което
на основание чл.66 ал.1 от НК бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимата-
адв. И.Д. пледира за наказание към
минимума.
По делото няма конституиран
граждански ищец.
Делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимата, т.к., от една страна, на същата е повдигнато обвинение за
престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и което не предпоставя
задължителното й участие при разглеждане на делото. Подсъдимата не се явява
в нито едно съдебно заседание. Във всички съдебни заседания се
представлява от адв. И.Д., служебен защитник още от хода на ДП, което също е протекло
по реда на задочно производство и
подсъдимата Р.С. била привлечена като обвиняема по реда на чл. 269 ал.3 т. 4
б.“а“ от НПК в присъствие на определения служебен защитник. С. била обявена за ОДИ с
телеграма №40934/09.10.2014г. по описа на ***.С писмо рег. № ***., е било
прекратено издирването на подсъдимата,
т.к. е отпаднала необходимостта от
същото, поради ДП е приключило по реда
на чл. 206, вр. чл. 269 ал.3 т.2 от НПК.
Положени са достатъчно усилия с оглед даването на
възможност да подсъдимата да участва лично в провежданото спрямо нея
наказателно производство. Същата не е намерена на посочените от нея адреси, не
е известно местоживеенето й в страната, което след щателното издирване не е
установено. Налице са данни, че пребивава извън територията на страната без
яснота къде точно. Ход на делото е даден при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1,
т. 2, т. 4, б „а” НПК .
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимата Р.В.С. е родена на ***г***. Тя е ***, български гражданин, със средно образование,
разведена, неосъждана. ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимата Р.С. и свидетеля К.М. ***
живеели на съпружески начала. По време на съвместното им съжителство на
18.02.1998г. се родило първото им дете – Р.К.М. с ЕГН **********. На 24.04.2000г. по време на съвместното им
съжителство се родило второ дете – Р.К.М. с ЕГН ********** . След като подсъдимата
С. и св. К. се разделили, същата
напуснала общото им жилище и оставила децата Р.М. и ***М. на грижите на баща
им.
Плевенски районен съд с ***№***/13.07.2005г. по гр.д. №***/2004г. осъдил подсъдимата
С. да плаща ежемесечна издръжка в периода 10.02.2004г. – 10.02.2005г. в размер
на 40 лв. по отношение на детето Р.М. и от 10.02.2005г. ежемесечна издръжка в
размер на 45 лв. По отношение на детето Р.К.М. за периода 10.02.2004г. –
10.02.2005г. подсъдимата С. била осъдена да изплаща ежемесечна издръжка в
размер на 35 лв., а от 10.02.2005г. ежемесечна издръжка в размер на 40 лв.
Въпреки, че била осъдена, въз основа на гореописаното съдебно ***да плаща
месечна издръжка в посочения размер на двамата си низходящи, С. не изпълнявала
задължението си. Месечната издръжка за
двете деца била изплащана от страна на ***в периода от време 2005 г. до
м.06.2010 г. На 06.07.2010г. св. К. бил уведомен с Писмо от ***, че плащането на присъдената издръжка
от страна на ***се спира, тъй като обвиняемата притежава недвижим имот в ***Свидетелят
Р.М. навършил пълнолетие през м.02.2016 г. и спрял да посещава учебно заведение
през м.09.2016 г., след което дължимата за него издръжка отпаднала.
В периода от време м.06.2010г. – м.11.2018 г. подсъдимата Р.С., въпреки, че
била осъдена с горепосоченото съдебно решение, не заплатила издръжката на своя
низходящ - Р.К.М. в общ размер на
4 080 лв. или общо 102 броя месечни вноски
.
От изложеното е видно, че с деянието си подсъдимата
Р.В.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията
по чл. 183 ал.1 от НК по отношение на Р.К.М.,
роден на *** година като съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на
повече от две месени вноски, а именно 102 бр.месечни вноски в размер на
4 080 лева.
Обвинението се доказва по несъмнен начин от
събраните при разследването и в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства- показанията на свидетелите, ***№***/13.07.2005г. по
гр.д. №***/2004г. и други.
С оглед събраните безспорни и непротиворечиви
доказателства е установено, че подсъдимата Р.С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал. 1 от НК .
От обективна страна - В периода от време м.06.2010г. – м.11.2018 г.
подсъдимата Р.С., въпреки, че била осъдена с горепосоченото съдебно решение, не
заплатила издръжката на своя низходящ - Р.К.М. в общ размер на 4 080 лв. или
общо 102 броя месечни вноски .
От субективна страна подсъдимата Р.С.
е действала виновно, при условията на пряк умисъл, като е съзнавала е
обществената опасност на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване, т.е съзнавала е, че е осъдена да
заплаща издръжка и въпреки това не е изпълнила това свое
задължение.
Съгласно съдебната практика за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна
са без значение трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му
състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи;
наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и др. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Издръжката е изискуема през течението на
целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява,
че подсъдимата не е изпълнявала това свое задължение, следователно са налице
всички съставомерни признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Причина за извършване на деянието е
липсата на родителски дълг, незачитането на интересите на детето и неспазването
на установения правов ред в страната.
Смекчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимата не са налице.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимата и липсата на родителски
дълг към низходящите й деца.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът счете, че следва да вземе предвид обществената
опасност на деянието, за което на подсъдимата е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен
акт, като се съобрази начина на извършване на деянието, степента на засягане на
непосредствения обект на престъпното посегателство и санкцията, която
законодателят е предвидил да се налага
Ето защо, съдът призна подсъдимата Р.В.С.
за виновна това, че че
за периода от месец юни 2010 година до месец ноември 2018 година в с. ***, ***,
като осъдена с ***№ ***/13.07.2005 година по гр. дело № ***/2004 г. по описа на
***да издържа свой низходящ Р.К.М., роден на *** година съзнателно не изпълнила
задълженията си в размер на повече от две месени вноски, а именно 102
бр.месечни вноски в размер на 4 080 лева. – престъпление по чл. 183 ал. 1
от НК, поради което и на основание чл.54
ал.1 вр. чл. 2 ал.2 от НК, я осъди на три месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66 ал.1 от НК, отложи
изтърпяване на така наложеното наказание с три години изпитателен срок.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата
Р.В.С. да заплати направените разноски в размер на 35,00 лв. по сметка на ОДМВР –Плевен, разноски в размер на 60,00 лв. по сметка на РС – Плевен.
Съдът счете, че
такова по вид и размер
наказание, би било справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа
за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: