Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 166
гр. ВРАЦА, 28.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 22.05.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар МАРИЯ ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело
N` 258 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
344/02.11.2018г. постановено по гр.д.№ 301/ 2018г. по описа на
РС-Козлодуй,състав на съда е признал за ус-тановено по отношение на„ЧЕЗ Електро България”АД с ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление:Област
София, Община Столична,гр.София ***,бл.Бенч Марк,Бизнес
център,че М.С.М., ЕГН ********** не дължи сумата в размер на 581,57лева.,
фактура **********/16.02.2018г.
Присъдил е
разноски.
С решение №
21/29.01.2019г.,с характер на определение, е извършена поправка на явна
фактическа грешка в решението посо-чено по-горе по реда на чл.248 ГПК,в частта
му за разноските. Присъдени са разноски в размер на 200 лв. адвокатско
възнаграж-дение в полза на молителя М.С.М..
Недоволно от
решението е останало „ЧЕЗ Електро
България”АД с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:Област София,Община
Столична,гр.София ***,Бенч Марк,Бизнес
център,което чрез ю.к. А.В. го обжалва с въззивна жалба вх.№ 6108/28.02.2019г. Съще-временно
с въззивна частна жалба вх.№1087/01.03.2019г., въззив-никът, обжалва и
решението от 29.01.2019г., с характер на опре-деление по чл.248 ГПК,в частта
му,в която е дружеството е осъдено да заплати разноски за адвокатското
възнаграждение на молителя в процедурата по чл.247 ГПК.
Във въззивната
жалба против първоначално постановеното ре-шение се поддържа,че то е
неправилно, незаконосъобразно и не-обосновано,постановено в нарушение на
материалния закон,като се иска неговата отмяна и отхвърляне на заявената искова
претенция Посочва се,че след като районният съд правилно е приел нали-чието на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на ел.енергия
оповестен чрез Общите условия на договорите за продажбата й,както и че
основният спор се свежда до правото на ответника,в качеството му на краен снаб-дител,
едностранно да прави корекции в сметките на клиента,е направил неправилни
правни изводи,с което е нарушил материалния и процесуален закон.Навежда се,че
не са взети предвид аргумен-тите на ответника относно правното основание за
извършване на проверката на уреда за ел.измерване на ищеца,а именно разпо-редбите
на чл.22 и чл.58 от Общите условия на "ЧЕЗ Разпреде-ление България"
АД, както и въз основа на Лицензия № Л-135-07/13.08.2004г.Изтъква се,че
наличието на законовата възможност за корекция на сметките и въведените
обективно правила,по които да се извърши същата, начислената корекционна сума се
дължи при доказване на осъществяването на някоя от хипотезите ,установени в
ПИКЕЕ,като разпоредбите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ са достатъч-ни,за да обосноват
тази нормативна възможност.Твърди се,че от-ветникът е спазил тези
разпоредби,като наличието на хипотезите на посочените текстове е установено
надлежно,за което е изгот-вен и констативен протокол,съставен при спазване на
предвиде-ните нормативни правила.Цитира се съдебна практика на различни
съдилища в страната,според която след постановяването на Реше-ние
1500/06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/2016г.по опис на ВАС, отмяната на част от
разпоредбите на ПИКЕЕ,не дава основание да се приема,че въобще са отменени
ПИКЕЕ,тъй като чл.48 и чл.51 от същите действат,а е бил отменен само чл.47,при
което те запаз-ват действието си относно раздела, касаещ случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от стра-на
операторите.Посочва се,че ПИКЕЕ са действащ нормативен акт и на основание
текстовете на чл.48, ал.1,т.1 и чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ,потребителят може да докаже
по гражданскоправен път недължимостта или размера на начислената му
ел.енергия.В тази връзка се навежда,че в нарушение на материалния закон, ра-йонният
съд неправилно е приел,че след 06.02.2017г. не същест-вувало законово основание
за доставчика на ел.енергия едно-странно да коригира сметките на
потребителите,без да е доказано виновно поведение от страна потребителя.Изтъква
се,че в случая, на основание чл.83,ал.1,т.6 и чл.98а,ал.2,т.6,б."а"
от ЗЕ и чл.48 от ПИКЕЕ,действащи и след 06.02.2017г. е налице въведана
обективна отговорност, при което не е част от фактическия със-тав и съответно
не е необходимо съдът да установява,дали не-точното или непълното отчитане на
ел.енергия е с участието на клиента.Позовава са на въведаната чрез ПИКЕЕ специална
отговор-ност,която изключва общите условия на договорната отговорност. Твърди
се,че цитираната от районния съд съдебна практика не е актуална към настоящия
момент.Цитира се съдебна практика по по-добен род дела на други
съдилища,съобразно която при еднотипна фактическа обстановка са направени други
правни изводи.В зак-лючение,се иска отмяната на решението и отхвърляне на
исковата претенция.Не се правят доказателствени искания.Жалбата се под-държа от
процесуалния представител на въззивника чрез пред-ставена писмена молба.Прави
се възражение за прекомерност на адвокатските разноски на въззиваемата страна.
В срока за
отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемия М.С.М. ***,негов пълномощ-ник,дава
писмен такъв,с който оспорва въззивната жалба и оборва чрез развити доводи
нейната неоснователност.Иска потвърждаване на решението.Не ангажира
доказателства.Претендират се разноски. Отговорът се поддържа от процесуалния
представител на въззивае-мия адв.С.,***,който развива доводи в негова
подкре-па.
По
производството е налична и частна въззивна жалба на "ЧЕЗ Електро
България"АД против постановения съдебен акт по реда на чл.247 ГПК,в частта му,в която са
присъдени разноски на моли-теля М. направени за адвокатско възнаграждение,като
се развиват доводи,че с оглед характера на това производство, то се явява
продължение на развилото се такова пред първата инстанция,при което такива
разноски не се следват,респективно не се дължат.Частната жалба се поддържа от
въззивника-частен жалбоподател.
В срока за
отговор по чл.276 ГПК,въззиваемият М.М.,*** дава писмен такъв,с който оспорва
частната жалба,счита същата неоснователна,а правото да се прави възражение по
присъдените разноски-преклудирано,тъй като не е направено с отговора по нея.Чрез
адв.С.,въззиавемият по частната жалба развива доводи за неоснователност.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и до-пустимостта на жалбите,счита,
че те са подадени в съответните процесуални срокове,отговарят на изискванията
за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произтичат от легитимно лице,
с правен интерес,насочени са против съдебни актове от катего-рията на
обжалваемите,което ги прави процесуално допустими.
По въззивната
жалба против решение № 344/02.11.2018г.:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо,като постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилища-та по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните , пре-цени и обсъди
събраните доказателства в съответствие с разпо-редбата на чл.235,ал.2 ГПК,намира следното:
Въззивната жалба,разгледана по
същество е неоснователна.
Пред РС-Козлодуй е предявена искова молба от М.С. М.,ЕГН **********,с
адрес:г*** против „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.София,с която е предявен отрицателен установителен иск,като се
иска да се признае за установено по отношение на ответника,че ищецът не му
дължи су-мата 581,57лева.по фактура **********/16.02.2018г.-представля-ваща
стойност на доставена,но неизплатена ел.енергия, след нап-равената корекция.
Твърди се,че ищецът е законен наследник на Е.Б.С.,починала на
08.05.2011г.,като тя е била собст-веник на недвижим имот в
гр.Козлодуй,представляващ апартамент ***който имот след нейната смърт ползва
той,като има клиентски номер за ползваната ел.енергия 300231004704.В негово
отсъствие на 12.02.2018г. служители на ответното друже-ство извършили проверка
на СТИ,като било констатирано наруше-ние,за която проверка той не е бил изрично
уведомяван,а разбрал на 01.03.2018г.,когато отишъл да заплаща консумираната от
него ел.енергия за периода от 07.01.2018г. до 06.02.2018г.При про-верка в
местния офис на дружеството, установил,че действително има протокол за
извършената проверка,екземпляр от който не му е бил предоставен,като установил
и,че начислената му стойност за консумирана ел.енергия в размер на исковата
сума е въз основа на констативния протокол,съставен на основание чл.83,ал.1,т.6
от ЗЕ и чл.51 ПИККЕ.Навежда,че само в хипотезите на чл.98а ЗЕ, ответното
дружество може да извършва едностранна корекция на сметките на клиента за
изминал период,като същият предвижда и начин на уведомяване на клиента
затова.Позовава са на разпо-редбата на чл.120,ал.1 ЗЕ,според която ответното
дружество е собственик на електромерите и ел.табла,при което то отговаря за тях,тяхното
техническо състояние и съответна поддържка. Посоч-ва,че по никакъв начин не е
въздействал върху СТИ,тъй като не знае къде точно на ел.таблото е разположен
неговия електромер. Позовава се и на решение № 1500/06.02.2017г. постановено по
адм.д.№ 2385/2016г.,за отмяна на част от ПИККЕ относимо към коригирането на
сметката му за минало време.
Ищецът е представил и съдът е приел заверени копия от
фактури,отразяващи стойността на консумирана,респективно запла-тена ел.енергия
на процесния неджими имот за периода юни 2017-май 2018г.,както и справка за
консумация на клиенти от 2015г. до февруари 2018г.
В отговора по чл.131 ГПК "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД
дава писмен отговор,в който оспорва основателността на иска.Развива подробни
съображения,основани на законови разпоредби на ЗЕ, според които то разполага с
регламентирана от закона и под-нормативния акт ПИККЕ,при наличие на
изискванията на чл.98а, ал.2,т.6 във вр. с чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ и на основание
чл.17,ал.2 от ОУ на ищеца било изпратено уведомително писмо от 19.02. 2018г. за
вече извършената на основание констативния протокол от 12.02.2018г. за неточно
и/ или неизмерване на ел.енергия проверка корекция на сметката му,за което му е
изпратена и получената от него фактура.Позовава се на съдебна практика ВКС,след
влизане в сила на ПИККЕ,както и на такава след частичната им отмяна.Ангажира писмени
и гласни доказателства,от които е допусната и изслушана само поисканата
техническа екс-пертиза,а допуснатите свидетели са били заличени,поради недо-веждането
на единия и невнасяне на депозит за призоваването на другия.
Доколкото извънсъдебната претенция на
ответника се осно-вава на възникнало в негова полза потестативно право за едно-странно
извършване на корекции в сметките за потребена елект-рическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право,респективно възникнали ли са
предпоставките за не-говото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,при отрицателен установителен иск, ответното дружество
следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата,свързани със съществуването на дого-ворни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия,наличието на предпоставки за
извършване на едностран-ната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Не се спори между страните, че същите са в
облигационно правоотношение,по силата на което ищецът е потребител на дос-тавяна
от ответното дружество електрическа енергия и дължи зап-лащане на стойността на
потребената такава от негова страна, дотолкова,доколкото самият признава,че
имота в гр.Козлодуй, бивша собственост на неговата майка,след нейната смърт се
ползва от него,респ.той консумира и доставената му ел.енергия.
От констативен
протокол № 3021301/12.02.2018 г. за про-верка
на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия,съставен от
служители на ответното дружество, в при-съствието на двама свидетели от
Федерацията на потребителите се установява,че електромерът се намира извън имота
на ищеца, мон-тиран е на етажно табло.Проверката е установила,че липсва ка-пачка
и пломба на клемния блок.Констатирана е промяна на схе-мата на
свързване;измервателната нула е извадена от клемния блок,при което цялата
ел.енергия използвана от абоната не се отчита.
От фактура № **********/16.02.2018г. се
установява, че дължимата от ищеца на основание чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ
ел.енергия сумата в размер на 581.57 лв. с ДДС по констативен протокол,без
уточнен период./л.26/
От предложение за корекция на сметка, се
установява, че във връзка с цитирания констативен протокол за процесния период
следва да се доначислят 3168 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия за
периода от 15.11.2017г. до 12.02.2018г. /л.21-ти от делото на КРС/.
От писмо изх. №**********/19.02.2018г.с
получател майката на ищеца се установява, че е изпратено уведомление за извърше-ната
корекция и е отправена покана да се заплати дължимата сума от 581.57 лв./
л.25-ти делото на КРС/
От допуснатата,изслушана,приета
и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Г.К., се установява наличие на пропуски и нарушения
при извършването на проверката и съставянето на констативния протокол. Според
вещото лице К., ако е имало промяна на схемата, е можело да се предложи
изготвяне на корекционна сметка по методиката на ПИКЕЕ – чл.48, ал.1, т.1, б.
„б” .Експертът посочва, че според него не може има констатация за изменение на
схемата на свърз-ване,тъй като ако е извадена нулата от клемния блок, електро-мерът
не би могъл да отчита ел.енергия въобще.Доколкото от справката и приложените от
ищеца фактури,съдържащи се в делото, се виждало, че електромерът е отчитал,
дори през последните 4 дни на проверката,при което следва да се приеме, че
нулата е била присъединена. Заявява,че електромерът вероятно е имал дефект, в
резултат на което тарифния превключвател,е останал в някакво междинно
положение,което е основание да не може да се отчита ел. енергия.В тази връзка
вещото лице пояснява,че това не е в резултат на изменена схема,а на нарушена
функционал-ност,т.е. повреда на уреда,като той не е бил демонтиран и под-ложен
на метрологична експертиза,която би установила наличието на евентуален
дефект,довел до състоянието му към момента на извършване проверката.Това според
вещото лице води до липса на основание за изготвяне на корекционна сметка в
полза на достав-чика,а извършената такава противоречи на разпоредбата на чл. 98а,ал2,т.6,б."б"
и на чл.104а,ал.2,т.5,б."б" ЗЕ. Заявява, че не е изразходена
неизмерена ел. енергия от ищеца, която да се налага да се компенсира на
ответното дружество като причинена щета, чрез коригиране на сметката му.В
заключението си вещото лице сочи и, че са допуснати нарушения на нормативните
изиск-вания /ПИКЕЕ,Наредба за средствата за измерване,които подлежат на
метрологичен контрол/относимо към проверката и съставянето на констативния
протокол.
При така
установената фактическа обстановка,районният съд, анализирайки доказателствата
е приел,че предявеният иск е осно-вателен и доказан и го е уважил.
Решението е
правилно като краен резултат,но искът подлежи на уважаване при други
съображения,които са следните:
Както се
посочи, предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване
недължимост на доставена,на неизплатена ел.енергия,изчислена на стойност след
извършената от страна на ответното
дружество едностранна корекция на смет-ката на ищеца.
За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че
законът не е уредил обективна отговорност на потребителите в случаите на
неправилно или неточно измерване на потребяваната ел.енергия,а посредством
разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ е въвел възможност за
едностранна корекция на сметки за минало време, единствено в случаите на
доказано виновно поведение на потреби-теля-неправомерно въздействие върху СТИ,
промяна в схемата на свързване и пр.
Въззивният съд намира така направения от
районния съд извод за неправилен.
Спорен в
практиката е въпросът за вината на абоната, на когото се вменява задължение да
заплати сума по направена едностранна корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия от СТИ. Това е така, защото обективната
отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се
възлагат на едно лице, без да се държи сметка за неговото субективно отношение.
Част от съдилищата поддържаха становището, че предвиждането на такъв вид
отговорност в правна норма следва да е правомощие само на законодателя и да е
уредена изрично, а не да бъде извличана по тълкувателен път, поради което не се
приемаха доводите за наличие на обективна отговорност в казуси като настоящия.
Ето защо се приемаше, че не
е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на
потребителите на електро-енергия, а следва да се прилага общата разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.
По
спорния въпрос за вината Върховният касационен съд обаче постанови решения по
реда на чл. 290 ГПК, в които прие, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на потре-бителя,като
изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на
потребителя, и крайният снабдител на ел.
енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му
след влизане в сила на изм. и доп. на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след влизане в сила на
ПИКЕЕ от 16.11.2013 г. (Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС, Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС). Според решенията на
ВКС, в предвидената в раздел
IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за
измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това
е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
С оглед
на така даденото от ВКС разрешение, настоящата инстанция приема, че по другия спорен за делото въпрос, дали в полза на ответното дружество,в качеството му на краен снабдител с
електрическа енергия, съществува правото едностранно да из-вършва корекции в
сметките на клиента си за изминал период и при какви условия,е налице въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил задълже-нията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т.е при предвиждане за
уведомяване на клиента, че има основание за корекции и при наличие на одобрени
правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито са именно
цитираните от ответника ПИКЕЕ. Предвидените в чл.83,
ал. 1, т.6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ
бр. 98/12.11.2013г) - в сила от 16.11.2013 г. и действат занапред. Вярно е,че част от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на
Р България, като отмяната няма обратно действие,но с посоченото решение е
отменен само чл.47 от ПИККЕ,относимо към начина на изготвяне на КП,като са
продължили да действат оста-налите текстове относими към начина на извършване
на проверките от крайния доставчик,респективно правилата за извършване на
корекцията-чл.48-чл.51 относими към тях. Към датата на извърше-ната
проверка-12.02.2018г. и периода,за който е коригирана сметката на ищеца е действал както Закона за енергетиката с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., така и раздел ІХ от ПИКЕЕ,без чл.47. С разпоредбите на чл.48-51 от посочения раздел ІХ на ПИКЕЕ
са регламентирани случаите, в които е допустимо из-вършването
на корекции на сметки на потребителите при неизме-рена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количест-вото потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи – 1./ при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и 2./при субективно въздействие върху из-мервателната
система(добавяне
на чужд елемент - т.е промяна схемата на свързване).Следва да се отбележи, че съгласно раз-поредбите на чл.48 -51 от ПИКЕЕ
/обн.ДВ бр.98/2013г./ правото да извършва проверки на средствата за търговско
измерване, както и правото на корекция на отчетената ел.енергия (чл.48 от
ПИКЕЕ),е придадено на оператора на съответната мрежа,какъвто в случая е
ответника „ЧЕЗ Електро България” АД.
В конкретния случай обаче,горното не може
да бъде прило-жено,като следва да се приеме,че ответникът неправилно е из-вършил
корекция на сметката на ищеца,предвид констатациите по изслушаната,приета и
неоспорена от страните специализирана тех-ническа експертиза.Според нейните
изводи и направени крайни заключения,коментирани по-горе,които настоящата
съдебна инстан-ция приема като компетентни и обективни,следва да се приеме,че
СТИ,ползвано за доставка на електрическата енергия,потребявана от ищеца е било
с изначално с нарушена функционалност,т.е.с де-фект,водещ до неточно измерване
на ел. енергия,не е извършена метрологична проверка на същото,като пак според
експетизата, СТИ,въпреки дефекта е отчитало използваната ел.енергия, което е доказано
от представените от ищеца фактури. Не може да се счете, че има промяна на схемата
на свързване,тъй като ако това е така,електромерът не би отчитал въобще никаква
ел.енергия. Освен това,отново от констатациите
по приетата експертиза е установено и,че от едногодишния период от монтираното
на СТИ на 07.02.2017г. до датата на проверката от достивчища-12.02.2018г.,всеки
един месец, е извършван реален отчет на измерената ел.енергия.Установено е също
и така,че коригира-ните количества ел.енергия фигуриращи във фактурите
формиращи месечните сметки отговарят на отчетените количества показани в
първичния документ"Справка консумация на клиента" издадена на името
на титуляра на партидата Е.С.-наследода-телката на ищеца.
Извън
горното, по делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя или такова с
негово знание, като са събрани доказателства,само досежно факта на неточното
отчитане на електроенергия.В тази връзка следва да се съобрази и,че съгласно
чл.120,ал.1 ЗЕ, СТИ, е собственост на оператора, монтирано е извън обекта на
собственост на ищеца,а задължението за поддържане изправността и годността му е
в тежест на ответното дружество,което е следвало да положи дължи-мата грижа,
като извършва текущ контрол и проверка на послед-ното,и като не е сторило това,
следва да понесе последиците от проявената небрежност.
Като съобрази изложеното и доколкото
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да се
пот-върди.Този извод се налага за решението и в частта за разнос-ките,които са
съобразени с изхода от спора и представените до-казателства за реално платени
разноски.
По частната жалба
против решение № 21/29.01.2019г.:
Частната жалба е процесуално допустима,както
се посочи по-горе,но разгледана по същество е неоснователна,при следните
съображения:
Жалбата
е относима към обжалвания с нея съдебен акт,в частта му за присъдените на ищеца
разноски в производството за поправка на очевидна фактическа грешка.Въззивната
инстанция, счита направените обосновавания,респективно изложените в тази връзка
доводи за неправилността му,са
несъстоятелни и инеот-носими.Развитата
теза,че производството няма самостоятелен ха-рактер,а представлява общо такова
в хипотеза на разгледан иск и вече
постановен съдебен акт, не може да бъде споделена, защо-то тя е приложима към производството по чл.248 ГПК/така е раз-вито и
в жалбата/,което е различно по своя характер от това по чл.247 ГПК, каквото е
настоящото.Цялата съдебна практика,която се сочи е относима към производството
по постановяване на до-пълнително решение,когато съдът е пропуснал да се
произнесе по цялото заявено искане и именно затова,производството по чл.248 ГПК
не може да се разглежда като развиващо се самостоятелно. Производството по
чл.247 ГПК се развива по инициатива на съда или искане на страните при
установена допусната от съда оче-видна фактическа грешка в постановения съдебен
акт, разрешаващ спора.В случая, производството е по инициатива на засегната ст-рана,потърсена
е адвокатска помощ,която е допустима и специално регламентирана по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните раз-мери на адвокатските възнаграждения-
чл.7,ал.1,т.8. Заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на предвидения за
тази правна помощ размер,при което няма основание за неговото намаляване. Хипотезата
не е адекватна,респективно подобна на адвокатския хонорар,който се присъжда от
съда в хипотеза на адвокатска по-мощ в условията на чл.38 от ЗАдв.,при което
няма основание съдът да прилага разпоредбата на чл.47,ал.6,изр.2-ро от ГПК, респективно
да приеме,че заплатеният за правната помощ хонорар в производството по чл.247 ГПК следва да бъде под регламен-тирания минимум.
Изложеното прави частната жалба
неоснователна,при което обжалвания с нея съдебен акт ще следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед крайния изход на спора, на
въззиваемия се следват разноски,в размер на представените доказателства за
ангажирана адвокатска защита в лицето на адв.М.С.,***,който е представил
доказателства за направени разноски във връзка със защитата както по въззивната
жалба,така и по частната жалба.В тази
връзка,като отчита направеното възражение за прекомерност на основание
чл.78,ал.5 ГПК и съобразявайки приетото в Наредба №1/09.07.2044г.за минималните
размери на адвокатските възна-граждения,окръжният съд приема,че съобразно
чл.7,ал.2,т.1 за защитата по въззивната жалба ще следва да се присъдят разноски
в размер на определения от наредбата минимум-т.е. -300 лв.,а за защитата по
частната жалба,разноските от 200 лв. са в рамките на предвидения минимум/
чл.7,ал.1,т.8/,при което не следва да се намаляват.В рекапитулация,разноските,които
подлежат на въз-становяване на въззивника за правната му защита пред въззивната
инстанция, са в рамките на сумата от 500 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №344/02.11.2018г.,
постановено по гр. д. № 301/2018г. на РС- Козлодуй.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/29.01.2019г./с
характер на опре-деление/,постановено по гр.д.№ 301/2018г. по опис на РС-Коз-лодуй,в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА„ЧЕЗ
Електро България” АД, с ЕИК ***, със седа-лище и адрес на управление гр. София,
***,представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М.,с ЕГН **********,*** сумата 500 лв./петстотин/ - разноски за адво-катско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на ос-нование чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........2..........