Решение по дело №1352/2021 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ
към Решение № 65 от 13.04.2022 г. по АНД № 1352/2021 г. на БОС

Производството се движи по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН.
Софийски градски съд е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Бургас тяхно
АНД № 4113/2021 г., образувано по повод внесено от прокурор при Районна
прокуратура – Бургас, ТО-Несебър, предложение за налагане на имуществена санкция
на търговско дружество „К. Консулт“ ЕООД – София, ЕИК **** по реда на чл. 83а и
сл. от ЗАНН, в размер на 7768 лв. (седем хиляди седемстотин шестдесет и осем лева),
явяваща се равностойността на облагата, която би получило юридическото лице, в
резултат на извършеното от управителя му А. Г. К. с ЕГН ********** престъпление по
чл. 172Б, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас заявява, че поддържа
внесеното предложение и настоява за уважаването му, респективно за налагането на
имуществена санкция на юридическото лице в размер на 7768 лева, явяваща се
равностойността на облагата, която дружеството би получило в резултат на
извършеното от осъдения К. престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК.
Юридическото лице „К. Консулт“ ЕООД – София, редовно призовано чрез своя
управител, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
направеното предложение.
Бургаският окръжен съд, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните в хода на съдебното производство доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Търговско дружество „К. Консулт“ ЕООД – София, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. **, п. к. 1618, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № *, офис **,
е вписано в търговския регистър на 25.06.2018 г. Негов управител и представител, от
създаването му и до днес, е А. Г. К. с ЕГН **********, който е и едноличен собственик
на капитала на дружеството. През пролетта на 2019 г. дружеството се занимавало с
търговия и продажба на дрехи, като стопанисвало търговско помещение – магазин,
находящ се в сградата на хотел „Дюни“ – партер, в к. к. „Слънчев бряг“.
На 30.05.2019 г., служители на ГПУ – Бургас извършили проверка в търговския
обект, стопанисван от дружеството. Било установено, че в магазина се предлагали за
продажба стоки – дамски чанти, портмонета, сакове и раници на регистрираните
търговски марки „Луи Вютон“, „Майкъл Корс“ и „Гес“.
Управителят на дружеството К. не представил документи, удостоверяващи
съгласието на маркодържателите да се използват стоки със знаците, за които са
получили закрила в търговската дейност на търговското дружество или управителят
му като физическо лице. Поради тази причина, в условия на неотложност, в
търговското помещение бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били
иззети като веществени доказателства следните стоки: дамски чанти от марката „Луи
Вютон“ – 220 броя; портмонета от марката „Луи Вютон“ – 25 броя; сакове от марката
„Луи Вютон“ – 5 броя; раници от марката „Луи Вютон“ – 20 броя; дамски чанти от
марката „Майкъл Корс“ – 175 броя портмонета от марката „Майкъл Корс“ – 60 броя;
дамски чанти от марката „Гес“ – 23 броя и портмонета от марката „Майкъл Корс“ – 31
броя. С Разпореждане от 04.06.2019 г. по ЧНД № 419/2019 г. по описа на PC – Несебър,
1

съдът одобрил извършеното действие по разследване.
Срещу управителят на търговското дружество – А. К. било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК, в хода на което била
назначена съдебно-маркова експертиза. От заключението й е видно, че е установено
наличие на сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци,
както и идентичност между веществените доказателства и стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила. Според вещото лице, сходството в
сравняваните знаци се дължало на идентични и сходни, основни и доминиращи, словни
и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление,
създавано от общи похвати на представяне на знаците. Категорично е отбелязано, че
сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността
за свързване на изобразените, върху веществените доказателства, знаци с
регистрираните търговски марки, посочени по-горе.
В хода на разследването било установено, че притежателите на изключителното
право на гореописаните търговски марки, знаците на които били поставени върху
процесиите стоки, са следните: марката „LOUIS VUITTON” (Луи Вюитон) е
притежание на търговското дружество „Louis Vuitton Malletier SA”, което на
територията на Република България е представлявано от търговското дружество
„Арсис Консултинг“ ЕООД; марката „MICHAEL KORS” (Майкъл Корс) е притежание
на търговското дружество „Michael Kors (Switzerland) International“ GmbH,
представлявано на територията на Република България от търговското дружество
„Турку, Таджер и Турку“ ООД; марката „GUESS?” е притежание на търговското
дружество „GUESS? IP HOLDER“ L.P. US, представлявано на територията на
Република България от адв. Мира Ангелова Христова.
Видно от приложената по досъдебното производство справка от Патентното
ведомство на Република България, към датата на деянието не са налице вписани
лицензионни договори за отстъпено право на ползване за горепосочените търговски
марки в полза на търговеца „К. Консулт“ ЕООД и/или на физическото лице А. Г. К..
Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената в досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на инкриминираните
вещи, разглеждани като имитация, възлизала на 7768 лв. (седем хиляди седемстотин
шестдесет и осем лева).
На 04.08.2021 г. в Районен съд – Несебър било внесено споразумение между
Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър, обвиняемия К. и неговият защитник за
приключване на наказателното производство, водено срещу обвиняемия за
престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК, като по този повод било образувано ЧНД №
608/2021 г. по описа на съда. В същият ден, Районен съд – Несебър одобрил
представеното споразумение като непротиворечащо на закона и морала. С него,
обвиняемия К. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 172Б,
ал.1 от НК досежно описаните по-горе вещи и му било наложено и съответно
наказание.
При така установената фактическа обстановка, която бе установена от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и съобразена и с разпоредбата на
чл. 383, ал.1 от НПК относно приравняването на последиците от одобреното
споразумение с тези на влязла в сила присъда относно начинът на осъществяване на
престъплението; относно виновното лице; връзката между деянието и евентуалната
облага; както и между дееца и търговското дружество, съдът изведе следните правни
2

изводи:
Предложението на Районна прокуратура – Несебър е допустимо, доколкото е
подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б ал. 1 т. 1 от
ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е възможно
само при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона
предпоставки: санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е обогатило
или е могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на
посочените в чл. 83а ал.1 от ЗАНН; престъплението е извършено от някое от лицата
посочени в точки 1-4 на цитираната правна норма.
В конкретният случай, дружеството, посочено от прокуратурата, може да бъде
санкционирано по реда на чл.83а от ЗАНН. „К. Консулт“ ЕООД – София е еднолично
дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113, вр. чл. 63 ал.3 от
Търговският закон е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на
имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към датата на осъществяване на престъпното деяние – 30.05.2019 г., А. К. е бил
управител и представител на търговското дружество т.е. към момента на извършване
на престъплението е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице и
е представлявал същото. Ето защо, К. е годен субект по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. т.1
и 2 от ЗАНН. Извършеното от него престъпление, за което е бил признат за виновен и
санкциониран с посочената по-горе и влязла в сила присъда, а именно по чл.172Б, ал.1
от НК, е сред визираните в чл. 83а ал.1 от ЗАНН.
Установеният посредством доказателствените материали по делото механизъм
на извършване на престъплението по чл. 172Б ал.1 от НК, налага извода, че е налице и
последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал.1 от ЗАНН – управляваното от К.
дружество, е могло да се обогати следствие извършеното от управителя му
престъпление по чл. 172Б ал.1 от НК. За това свидетелстват доказателствата по делото,
сочещи че управителят на дружеството К. е излагал и предлагал за продажба
инкриминираните вещи, от името на търговското дружество, в търговски обект,
стопанисван от същото това търговско дружество - „К. Консулт“ ЕООД, което в този
период принципно се е занимавало с търговия на дрехи. Престъплението по чл. 172Б,
ал.1 от НК, извършено от управителя на търговското дружество, е формално, на
простото извършване и за неговата съставомерност и наказуемост не е необходимо
непременното настъпване на имуществени вреди, затова с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН, като евентуална облага от престъплението,
извършено от К., следва да се приеме сумата, която дружеството хипотетично би могло
да получи при продажбата на всички инкриминирани вещи, установени при
претърсването в търговският обект. Ето защо и предвид доказателствените материали
по делото, следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с която дружеството би
могло да получи като облага от продажбата на всички инкриминираните вещи, съвпада
с посочената в оценителната експертиза обща стойност на тези вещи като имитации,
каквито всъщност се явяват те.
Съгласно чл. 83а, ал.1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в
размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е
имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко
от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е могло да получи
3

неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира, че имуществената
санкция следва да се определи в размер на 7768 лв. (седем хиляди седемстотин
шестдесет и осем лева).
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	65
Дата:	13 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия:	Ангел Димитров Гагашев

Дело:	20212100201352
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Решение по дело №1352/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите