Р Е
Ш Е Н
И Е № 375
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при
секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева
в.т.д. № 378/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалвано е от ответника по спора „ С.Т. „ ЕООД, ЕИК ********* Решение № 25 от 11.03.2019 г., постановено по т.д. № 109/2017 г. на Окръжен Съд – Х., с което е уважен предявеният срещу въззивника иск на „ Х.Л.К.„ ЕООД, ЕИК ******** с правно основание чл. 517 ал. 4 от ГПК за прекратяване на „ С.Т. „ ЕООД и на ищеца са присъдени направените от него деловодни разноски в размер на 735 лева. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и отхвърляне на иска с присъждане на направените за две инстанции разноски.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението и присъждане на направените за въззивното производство разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от въззиваемия - ищец „ Х.Л.К.„ ЕООД, ЕИК ******** срещу въззивника - ответник „ С.Т. „ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от ГПК.
По делото е безпротиворечиво установено че ищецът е кредитор с подлежащо на изпълнение парично притезание на физическото лице С.Р.Б., ЕГН – **********, едноличен собственик и управител на ответното дружество към датата на насочване на изпълнението срещу длъжника Б. чрез налагане на запор върху притежаваните еднолично от него дружествени дялове в „ С.Т. „ ЕООД, както и към датата на овластяване на ищеца да предяви иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК за прекратяване на дружеството. Запорът на дяловете, наложен по висящото изп.д. № 1823/2017 г. на ЧСИ рег. № *** е вписан в АВ – ТР на 09.08.2017 г., овластяването е от 10.08.2017 г.
Безспорно установено е също че С.Р.Б. е прехвърлил еднолично притежаваните от него дружествени дялове в „ С.Т. „ ЕООД на Р.И.К.с договор по чл. 129 от ТЗ от **********г., което обстоятелство е вписано в АВ – ТР по партидата на дружеството на 18.08.2017 г., както и обстоятелството нов едноличен собственик и управител приобретателят К..
С оглед което в отговора по чл. 131 ГПК се възразява против иска с аргумент че ответното С.Т. „ ЕООД не е на ищцовия длъжник Б., поради което принудителното изпълнение е насочено върху имущество, непринадлежащо на длъжника. В тази връзка производството по настоящия спор е било спряно до приключването на гр.д. № 261/ 2018 г. на РС – С. с предмет предявен от Р.К. срещу взискателя и настоящ ищец „ Х.Л.К.„ ООД и срещу С. Б. иск с правно основание чл. 440 от ГПК. Делото е приключило с влязло в сила решение за отхвърлянето на иска, който резултат е обоснован с мотиви че транслативния ефект на прехвърлянето на дружествените дялове във вътрешните отношения проявява своето действие от момента на сключването на договора по чл. 129 от ТЗ между Б. и К., но по отношение на третите добросъвестни лица / в това число взискателя по изпълнението „ Х.Л.К. „ ЕООД /– от момента на вписването му в ТР, което е израз на защитното действие на вписването по отношение на тези лица. Още повече че в случая се касае за еднолично ООД и прехвърлянето на дяловете неминуемо води до промяна и на другите съществени обстоятелства, касаещи дружеството и подлежащи на вписване като смяна на едноличния собственик и промяна на дружествения договор, като последното влиза в сила след вписването му в ТР – чл. 140 ал. 3 от ТЗ.
Уважаването на иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК, предмет на настоящото производство първоинстанционният съд е мотивирал с влязлото в сила решение за отхвърлянето на иска по чл. 440 от ГПК, с което е разрешен основния спорен въпрос за собствеността на дружествените дялове от „ С.Т. „ ЕООД към момента на запорирането им, като е отречено че те не са имущество на длъжника Б., респ. на неговите наследници. Съдът е посочил също че продажбата на дружествените дялове с цитирания по горе договор по чл. 129 от ТЗ е относително недействителна по отношение на взискателя – ищец „ Х.Л.К.„ ЕООД поради това че е извършена след вписания от него запор на тези дялове – чл. 452 ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се поддържа че неправилно съдът приел че въпросът за собствеността на дяловете в ответното „ С.Т. „ ЕООД е разрешен с влязлото в сила съдебно решение на РС – С. по иска по чл. 440 от ГПК. В производството по този иск дружеството не е участвало, поради което това решение няма сила на присъдено нещо по отношение на него. Като така съдът следвало да обсъди всички доводи и възражения относно принадлежността на тези дружествени дялове във връзка с тяхното прехвърляне с представения договор по чл. 129 от ТЗ и във връзка с вписания върху тях запор и като не е сторил това е постановил немотивирано решение. Неправилен – поради противоречие с материалния закон, бил извода на съда че продажбата на дяловете е относително недействителна спрямо ищеца поради вписания от него преди вписването на продажбата запор. Договорът по чл. 129 от ТЗ не само е изповядан, но е и заявен за вписване преди налагането на запора, ведно с другите промени – нов едноличен собственик и управител, нов дружествен договор. Самото вписване е според жалбоподателя след това, тъй като по заявлението е бил постановен незаконосъобразен акт на длъжностното лице по вписванията за отказ от вписване, който ОС – Х. е отменил и постановил извършване на вписването – Решение от 14.08.2017 г. по т.д. № 107/2017 г. В интервала от време по обжалването на отказа на длъжностното лице пред съда е вписан в АВ – ТР наложения по изпълнителното дело запор на дружествените дялове по искане на взискателя – ищец „Х.Л.К.„ ЕООД, с оглед което – според жалбоподателя, като дата на вписване на прехвърлянето на дяловете следва да се счита не регистърното съдебното решение за него, а датата на депозиране на заявлението пред АВ – ТР, което е от 29.07.2017 г. - тоест преди вписването на запора по чл. 517 ал. 1 от ГПК на 09.08.2017 г., дори преди образуването на изпълнителното производство на 03.08.2017 г.. Като така прехвърлянето на дружествените дялове не е в хипотеза на чл. 451 ал. 1 от ГПК, съответно не е непротивопоставимо на кредитора – ищец „Х.Л.К.„ ЕООД на основание чл. 452 ал. 2 от ГПК. Освен това прехвърлянето на дружествените дялове не е в обхвата на лимитативно изброените в нормата на чл. 140 ал. 4 от ТЗ обстоятелства, които се считат възникнали от вписването им в ТР. Прехвърлянето на дружествени дялове подлежи на вписване, но вписването не е елемент от фактическият му състав, а има само декларативно действие по отношение на третите лица. По тези аргументи се счита че прехвърлянето е породило своя конститутивен ефект от момента на сключването на договора по чл. 129 от ТЗ – в т.ч. и по отношение на взискателя – ищец, а вписването му има само оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица, като се поддържа и че ищецът, макар и трето лице не е добросъвестен, тъй като преди запора е могъл да се запознае със заявлението от новия едноличен собственик и управител на ответното „ С.Т. „ ЕООД за вписване на настъпилата промяна в собствеността на капитала.
Жалбата е неоснователна.
По изричната разпоредба на чл. 517 ал. 1 от ГПК запорът върху дялове от търговското дружество – в случая всички дялове, се счита наложен от изпращането на запорното съобщение и вписването му в ТР по партидата на дружеството. В случая е несъмнено установено че това е датата 09.08.2017 г. Прехвърлянето на дружествените дялове от длъжника Б. на настоящия им приобретател К. – той и едноличен собственик на това основание е с договора по чл. 129 от ТЗ от 29.07.2017 г., вписан в ТР по партидата на ответника на 18.08.2017 г. Тоест запорът по чл. 517 ал. 1 от ГПК е вписан преди промяната на едноличния собственик на капитала на ответното „ С.Т. „ ЕООД – за което и няма спор. Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 4 от ТЗ конститутивния ефект на визираните в тази разпоредба промени в регистрираните обстоятелства – сред които и промяна на персоналния състав на съдружниците – в случая на едноличния собственик на капитала, настъпва с вписването им в ТР, като този конститутивен ефект се проявява само по отношение на третите лица, във вътрешните отношения промените имат незабавно действие. Следователно по отношение ищеца - който се явява трето по смисъла на чл. 140 ал. 4 от ТЗ лице, промяна на едноличния собственик на капитала на ответното „ С.Т. „ ЕООД на основание договора по чл. 129 от ТЗ е считано от вписването на това обстоятелство – 18.08.2017 г., а не от датата на договора за прехвърляне на дяловете, нито от датата на заявяването за вписване на това прехвърляне и другите произтичащи от него обстоятелства. И тъй като запорът върху дружествените дялове по чл. 517 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца е вписан преди вписването на горните промени в регистрираните за ответника „ С.Т. „ ЕООД обстоятелства – които спрямо ищеца на основание чл. 140 ал. 4 от ТЗ се считат възниквали от вписването им, то значи длъжникът се е разпоредил с вещта след вписването на запора по смисъла на чл. 451 ал. 1 от ГПК и тези му разпореждания са непротивопоставими на ищеца на основание чл. 452 ал. 1 от ГПК. Меродавният момент за принадлежността на дяловете от „ С.Т. „ ЕООД по отношение на ищеца „ Х.Л.К.„ ЕООД е единствено датата на налагане на запора върху тях по висящото изпълнително производство и към този момент те не са били притежание на приобретателя К., поради което принудителното изпълнение по чл. 517 ал. 4 от ГПК не е насочено върху имущество, непринадлежащо на длъжника Б.. В този смисъл този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо в отношенията между К., взискателя „ Х.Л.К.„ ЕООД и длъжника Б., респ. неговите наследници по преюдициалния спор по чл. 440 от ГПК, това разрешение е валидно и в отношенията между настоящите страни „ Х.Л.К. „ ЕООД и „ С.Т. „ ЕООД по предявения иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от ГПК. При така установеното искът би могъл да се отхвърли само ако вземането на взискателя – ищец е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание, което не се установява / не се и твърди / от въззивника при лежаща върху него доказателствена тежест.
В горния аспект е и обжалваното решение за уважаването на иска, поради което същото се явява правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат направените за настоящата инстанция разноски в размер на 585 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 25 от 11.03.2019 г., постановено по т.д. № 109/2017 г. на Окръжен Съд – Х..
Осъжда „ С.т. „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ Х.Л.К.„ ЕООД, ЕИК ********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на 585 / петстотин осемдесет и пет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: Членове: