Определение по дело №338/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Б. И.”, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.С., У.”Л.”№ 19, против решение №629/24.01.14г на РС-Б. по гр.д.№2912/12г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител със съд.адрес в С.,Б..”Дж.Б.”№87 по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени частично предявените искове досежно главницата, мораторната лихва и разноските.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските. Алтернативно настоява за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.

Ответника не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество се явява частично основателна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора и събраните доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено сключената застраховка „Гражданска отговорност” на К.Ш. във въззивното дружество с полица №0093273, валидна до 10.11.11г относно л.а.”Субаро Импреза” с ДК№Е * КА. Доказано е, че на 05.05.11г около 12ч в Б., на У.”Дж.Б.” върху пешеходната пътека до У.”П.” е възникнало ПТП, при което управляваното с несъобразен скорост от Ш. МПС блъска спрелият автомобил на св.М., за да даде предимство на въззиваемия и св.П.да преминат по пешеходната пътека.В резултат на това колата на М. отскача напред и удря пресичащите, вследствие на което въззиваемия получава уврежданията, подробно описани от съдебно-медицинската експертиза(вж. протокола за ПТП, авто-техническата експертиза и свидетелските показания).

На Ш. е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП №4885/11 от 20.07.11г, санкциониращо го с „глоба”. По делото са налице данни за образувано ДП№482/11г по описа на 01 РУП-Б., прекратено на 15.05.12г.

Анализираните свидетелски показания установяват механизма на произшествието, неимуществените вреди на въззиваемия и св.П., както и причинно-следствената им връзка с деянието.

Според представената декларация от св.П., подписаното между нея и въззивното дружество споразумение от 25.04.12г, е във връзка с изплатеното й от последното на обезщетение(вж. разписката на л.82) по застрахователна полица ГО №** и щета ГО №*51.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,вкл. тези, игнориращи възраженията на жалбоподателя,тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика.

Доводите на жалбоподателя за недоказано застрахователно правоотношение с К.Ш. и черпените от това аргументи, са неоснователни. По делото са налице достатъчно данни, индициращи в нужната степен наличието на застраховка „Гражданска отговорност” между въззивното дружество и Ш., причинил увреждането. Изричното упоменаване на това обстоятелство в неоспорения протокол за ПТП с индивидуализиращите го белези(номер на полицата, страните по нея и срок) опровергават въззивната теза.Освен това-данните за овъзмездяване от застрахователя на причинените на св.П. вреди със сумата от 2015лв именно въз основа на въпросното застрахователно правоотношение и заведената в тази връзка щета, допълнително обосновават горните изводи, въпреки отсъствието на самото споразумение.В противен случай, липсва житейска и правна логика за плащане на обезщетение от застрахователя на пострадалата св.П. и то за далеч по-малки неимуществени вреди от ищцовите. Твърденията на ЕАД за наличието на друго основание за плащане на П., са необосновани, впредвид недоказването им по предвидения за това ред.Ето защо непредставянето на застрахователната полица от ищеца и справката от ГФ не променят горните изводи.Особено като се има предвид, че последния не е страна по договора, заради което не разполага с него. При изразената от въззивника позиция още пред първата инстанция за липса на застраховка, е безпредметно задължаването му да го представи. Оттук и несъстоятелността на възражението на ЕАД за нищожност.

Неоснователни са и оплакванията досежно механизма на ПТП, обема на причинените вреди и за съпричиняване. Събрания доказателствен материал, преценяван по отделно и в съвкупност, обосновава изводите на РС, които настоящият състав споделя изцяло.При определяне размер на обезщетението на 10 000лв, са взети предвид множеството травматични увреждания, установени от свидетелските показания и констатациите на съдебно-медицинската експертиза.Изхождайки от характера и естеството на телесните увреждания, от интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност, прогнозите на медика за възможни бъдещи оплаквания при физически натоварвания, а така също и от обществено установеният критерии за справедливост в чл.52 ЗЗД, настоящият състав счита обезщетението в горния размер за правилно определено.

В този контекст атакуваната част от първоинстанционният акт досежно главницата се явява правилна и законосъобразна, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Що се отнася до иска за мораторна лихва съда съобрази следното:

Атакуваната част от решението досежно уваженият иск за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД е недопустимо, което по арг. на чл.270, ал.3 ГПК налага обезсилване в тази му част и прекратяване на производството по въпросния иск.Това е така, понеже лихвите за обезщетение от непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни и се дължат от деня на увреждането като допълнение към обезщетението от деня на събитието.Размерът й ще се изчисли в изпълнителния процес - към момента на изплащане на главното задължение.Според чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като по арг. на чл.84, ал.1 ЗЗД при задължения от деликт, което по начало няма определен ден за изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана.Следователно, впредвид спецификата на иска по чл.226 КЗ ищеца може да претендира лихви от застрахователя от деня на увреждането, от когато датира и изискуемостта на вземането към деликвента. Диспозитивното начало обаче задължава съда да даде защита в поисканите предели и решението относно законната лихва следва да се потвърди, понеже ищеца я е поискал от датата на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума.В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в Р1523/84г, ІV ГО;Р1048/01г по гр.д.№1022/00г, ІV ГО и др.

Така постановеното обезсилването изисква по арг. на чл.78, ал.1 ГПК редукция на присъдените в полза на ищеца разноски, чийто размер след извършената компенсация с полагащите се такива на жалбоподателя пред РС, възлиза общо на 367лв, като над този размер обжалваното решение подлежи на отмяна.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №629/24.01.14г на РС-Б. по гр.д.№2912/12г по описа на с.с., относно уваженият иск за мораторна лихва в размер на 1 490,23лв за периода 05.05.11г – 12.10.12г и ПРЕКРАТЯВА производството по същия.

ОТМЕНЯВА решение №629/24.01.14г на РС-Б. по гр.д.№2912/12г по описа на с.с., досежно присъдените в полза на ищеца разноски над сумата от 367лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: