РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330102114 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********
против М. П. П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т.1 и
ал. 2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2017 г., в 18.10 часа, в гр. П. ***, до б. Л.,
настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на МПС „Форд Галакси”, с рег. №
***, неправоспособен и след употреба на алкохол, извършвал маневра движение на заден
ход и блъснал паркирания зад него л.а. марка и модел „Пежо 4007“, с рег. № *** –
собственост на Г.Х.Х., като му причинил материални щети.
Били съставени протокол за ПТП № ***/04.06.2017 г. и АУАН № ***/04.06.2017 г.
Към датата на ПТП била налице валидна застраховка „Каско“ за МПС „Пежо 4007“
при ЗАД „Алианц България“ АД, обективирана в ЗП № ****** от 18.07.2016 г., с валидност
от 19.07.2016 г. до 18.07.2017 г. След уведомяване от собственика на увреденото МПС, била
образувана преписка по щета № ******, при ЗАД „Алианц България“ АД, като след
извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в размер на общо 10719.91
лева. ЗАД „Алианц България“ АД възложило ремонтът на автомобила на сервиз
„Мототехника 66“ ЕООД, като след извършването му автомобилът бил предаден на
собственика му, с приемо – предавателен протокол и приет без забележки и възражения. За
ремонта на автомобила била издадена фактура № **********/11.09.2017 г. от „Мототехника
66“ ЕООД за сумата от 10 719.91 лева с ДДС, като с преводно нареждане от 14.09.2017 г.,
сумата била заплатена от ЗАД „Алианц България“ АД на сервиза, извършил ремонта на
автомобила.
Лекият автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с рег. № ***, с който ответникът е
причинил процесното ПТП, бил собственост на Р.Г.Ф., като към датата на ПТП, имал
валидна застраховка ГО за този автомобил, сключена с ищеца, съгласно ЗП № *** от
1
09.06.2016 г., със срок на валидност от 20.06.2016 г. до 20.06.2017 г..
ЗАД „Алианц България“ АД е изпратило Покана за доброволно изпълнение до „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, с която го уведомил, че по повод процесното ПТП е заведена
щета № ****** и претендира за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на
10 719.91 лева и 15 лева – ликвидационни разходи, или общо сумата от 10 733.91 лева.
Във връзка с уведомлението, ищецът е образувал преписка по щета №
43082951700899, като с преводно нареждане ищецът възстановил на ЗАД „Алианц
България“ АД изплатеното обезщетение.
Твърди, че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма и поради липсата на правоспособност за управление на
съответното МПС от ответника, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 и ал. 2 КЗ, е възникнало регресно
вземане в размер на изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски.
Въпреки отправените покани за доброволно плащане, ответникът не погасил в
предоставения му срок.
Моли се за осъждането му да плати 5000 лева – частичен иск от 10 733.91 лева-
главница, представляваща стойност на застрахователното обезщетение по щетата, ведно със
законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 04.02.2021 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП,
което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което
в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните
имуществени щети е заплатил обезщетение на застрахователя, който е заплатил на
увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и
размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието,
управлявайки МПС без свидетелство за правоуправление, както и с концентрация на
алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи, че към
датата на ПТП е притежавал вадилно СУМПС за кат. МПС, което е управлявал, както и
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземането, а
при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
Видно от протокол за ПТП № ***/04.06.2017 г. /л.14/, съставен от служител на Пътна
полиция - Пловдив и подписан от участниците, на 04.06.2017 г., в 18.00 часа, в гр. П. ***, до
б. Л., настъпило ПТП между л.а. „Пежо 4007“, с ДК № *** /в паркирано състояние/ и л.а.
„Форд Галакси“, с ДК № ***, управляван от ответника, който при маневра на заден ход е
ударил паркираният зад него лек автомобил, в резултат на което били нанесени описани
имуществени щети на л.а. „Пежо 4007“. В протокола е посочено, че ответникът М. П. П. е
неправоспособен водач, както и, че има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила,
поради което му е издаден талон за кръвна проба.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на автомобилите в пространството и щетите по МПС, както и относно
2
липсата на представено свидетелство за управление на МПС, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Тежестта на доказване на положителния факт на притежаване на СУМПС към датата на
ПТП е за ответника, но той не ангажира доказателства, въпреки изричните указания на съда,
че не сочи доказателства в тази насока /виж Определение от 06.07.2021 г./.
Протоколът за ПТП - не се ползва с обвързваща доказателствена стойност относно
самия механизъм на ПТП, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на
съставителя на акта. Това обаче не означава, че ПТП-то не се е осъществило именно по
начина, описан в протокола, тъй като приобщените доказателства са именно в тази насока.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/, както и
видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен
по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е
възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл Решение № 24
от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК/. Ответникът е подписал документа
и не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него
факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ
следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване
е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност на
протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът не
ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка,
водеща до отпадане на отговорността му.
От приетите по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № ****** от
18.07.2016 г. /л.15/, с валидност от 19.07.2016 г. до 18.07.2017 г., безспорно се установява, че
към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Каско“ за МПС „Пежо 4007“, с рег.
№ ***, сключена при ЗАД „Алианц България“ АД, като след уведомяване от собственика на
увреденото МПС, била образувана преписка по щета № ******, при ЗАД „Алианц България“
АД, като след извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в размер на
общо 10719.91 лева /л.16-21/.
Установява се, че ЗАД „Алианц България“ АД възложило ремонтът на автомобила на
сервиз „Мототехника 66“ ЕООД, като след извършването му автомобилът бил предаден на
собственика му, с приемо – предавателен протокол и приет без забележки и възражения
/л.22/. За ремонта на автомобила била издадена фактура № **********/12.09.2017 г. /л.23/ от
„Мототехника 66“ ЕООД за сумата от 10 719.91 лева с ДДС, като с преводно нареждане от
06.10.2017 г. /л.24/, сумата била заплатена от ЗАД „Алианц България“ АД на сервиза,
извършил ремонта на автомобила.
По делото се установява, че към датата на събитието за управлявания от ответника
автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при
ищцовото дружество.
От приетите по делото писмени доказателства – Покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция, изпратена от ЗАД „Алианц България“ до ищеца, за възстановяване на
изплатеното обезщетение по щета № № ******, в размер на 10 719.91 лева и 15 лева –
ликвидационни разходи, или общо сумата от 10 733.91 лева /л.26/, като с преводно
нареждане от 12.12.2017 г. /л.78/ ищецът е заплатил на ЗАД „Алианц България“ АД
3
изплатеното обезщетение в размер на 10 733.91 лева.
Предвид горното, се установява, да е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на претендираната сума.
Доказва се, че към датата на ПТП ответникът е бил неправоспособен водач, нямал е
СУМПС и въпреки това е управлявал МПС. Освен, че е бил неправоспособен – е нарушил и
правилата за движение по пътищата, като при маневра на заден ход е ударил паркирания зад
него лек автомобил. Не е съобразил поведението с изискването на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Освен
това е управлявал МПС-то под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила.
Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от ответника, неговата вина и
липсата на СУМПС, са категорично установени. Няма данни, които да противоречат на тези
изводи.
Съдът намира, че в конкретния случай, са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 500, ал. 2 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ.
То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право
възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл Решение № 20
от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
В настоящия случай, съдът намира, че са налице предпоставките за възникване
правото на регрес.
Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1
ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл. 80
ГПК и доказателства за плащане на: 200 лева – ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на
696 лева с ДДС. Разноските от общо 896 лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 5000 лева /пет хиляди лева/ – частичен иск от
10 733.91 лева - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на 04.06.2017 г., в гр. П. **** до б. Л., по вина на
4
ответника като водач на МПС „Форд Галакси“, с рег. № ***, който управлявал без
свидетелство за управление и след употреба на алкохол, който при маневра на заден ход
ударил паркираният зад него лек автомобил „Пежо 4007“, с рег. № *** и причинил
имуществени щети на МПС „Пежо 4007“, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 04.02.2021 г. до окончателното й погасяване, както и
общо 896 лева /осемстотин деветдесет и шест лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5