№ 694
гр. Плевен, 30.10. 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело № 837 по описа на Административен
съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.С.М.,
ЕГН **********, чрез адв. С.Г. против решение № 441/30.07.2020 г., постановено
по а.н.д. № 379/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 19-0938-003064/14.06.2019 г., издадено от
началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
Сектор пътна полиция, с което за
нарушение на чл. 6, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от с.з на касатора е наложено административно
нарушение „глоба“ в размер на 100 лева и е постановено отнемането на общо 8
контролни точки.
В касационната жалба се
излагат възражения, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е
кредитирал показанията на пряк очевидец на случая. Излагат се твърдения, че
касаторът е преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба по
независещи от него причини, за да предотврати ПТП. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията в жалбата, че в АУАН не е
описано точното място на нарушението. Счита се, че е нарушена императивната
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6, тъй като административнонаказващият орган е
посочил като нарушена само правната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е
посочил конкретното предложение.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
– ОД на МВР - Плевен, редовно уведомен,
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Плевен дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и заноконосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Административен съд - Плевен, втори
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
С оспореното наказателно постановление отговорността
на М.С.М. е ангажирана, затова, че на 01.06.2019 г.
в 20:35 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Димитър Константинов“,
бул. „Данаил Попов и ул. „Цар Борис 3“ като водач на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № *****, движейки се по ул. „Димитър Константинов“ с посока на
движение към жп гара, преминава на неразрешаващ червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим и монтирана в кръстовището, с което е нарушил
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав напълно споделя
както мотивите, така и крайният извод на първоинстанционния съд.
От доказателствата по делото по безспорен
начин се установява, че на
01.06.2019 година полицейските служители М.Г. и Д.Х. изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата на територията на град Плевен. Патрулният автомобил бил разположен на спирка на градския транспорт, намираща се
след кръстовище, образувано между ул. „Димитър Константинов“ и ул. „Данаил
Попов“. Там имали обособена точка за контрол, осигуряваща ясна и пряка видимост към сигналите на светофарната
уредба и светлинните сигнали, както и наблюдение за автомобилите, които
навлизат в кръстовището.
Около 20:35 часа, двамата полицейски
служители забелязали лек автомобил „Дачия Сандеро“ с регистрационен № ******,
който движейки се по ул. „Димитър Константинов“, извършил маневра завой надясно по ул. „Данаил
Попов“, в посока жп-гарата. Непосредствено
възприели как автомобилът навлиза и преминава през кръстовището на неразрешен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим. За констатираното нарушение бил съставен в
присъствието на водача АУАН серия АА № 200053 с който му вменили нарушение на
разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без
възражения. В законоустановения тридневен срок не е било депозирано писмено
възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства. Въз
основа на съставения АУАН Началник Сектор “ПП” при ОД на МВР – гр. Плевен издал
оспореното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
въззивният съд е приел, за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички
признаци на визираното в разпоредбата на чл.6 т. 1 ЗДП. Посочил е, че последната
законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин водачите на МПС
като участници в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съдът е изложил мотиви, че показанията на двамата свидетели Х. и Г. установяват
по категоричен начин, че на описаното в деня на проверката, конкретното място в
град Плевен жалбоподателят преминал през кръстовището на червен сигнал, подаван
от светофарната уредба. Тези констатации на полицейските служители са подробно
изписани и в съдържанието и на акта за
установяване на административно нарушение и впоследствие и в наказателното
постановление. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Г. и Х. като ги е възприел
като безпристрастни, последователни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи
си. Съдът е отхвърлил показанията на
свидетеля Божиков като лаконични,
изолирани от останалия доказателствен материал и пристрастни, предвид
обстоятелството, че изхождат от лице, което
се намира в близки отношения с жалбоподателя.
Съдът е
приел, че както в АУАН, така и в НП е посочено точното място на
извършване на нарушението, което описание
кореспондира и с представената и приета към доказателствата по делото
копие от действащия регулационен план на град Плевен № ТСУ-11-07-23/08.07.2020
г. изходящ от Община – Плевен.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Напълно се споделят релевираните от
въззивния съд мотиви, че в АУАН
и в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е било извършено. Съобразно чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), пътните светофари се използват за
регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат
светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със
светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение.
Забранителния характер на червената
светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба № 17 от 23.07.2001 г.
за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /в сила от
18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на
пътните превозни средства (ППС) се използват видовете светлинни сигнали:
1.б."а" със зелен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7,
т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП);
б.б) с червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП,
която разпоредба от своя страна сочи: "червена светлина - означава
"Преминаването е забранено".
В чл. 31, ал. 7 от ППЗДвП е определено
значението на светлините подавани от светофарите, като значението на червената
светлина е императивно и еднозначно определено и означава „Преминаването е
забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
„стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не
трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
Както е посочил и въззивния съд нарушенията са описани в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което не е
ограничено правото на лицето да разбере и да се защити по изложените в
постановлението факти. В АУАН актосъставителят е посочил еднозначно, че
нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба. Същото е
посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание пред първоинстанционния
съд актосъставителят убедено потвърждава това.
Настоящият касационен състав намира, че
административното нарушение е установено по несъмнен начин, поради което
правилно е била ангажирана отговорността на М.С.М.. Събрания по делото
доказателствен материал изцяло съответства на фактическата обстановка описана и
в АУАН и в НП. Доколкото
първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и
изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в
тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно
съставомерността на установеното нарушение. Атакуваното съдебно решение е
обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на
приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално
и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 441 от 30.07.2020 г., постановено по АНД № 379/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2. /п/