Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 22.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1559/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с
подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Ц.Г.Р. за
установяване на вземания, предмет на оспорена заповед за изпълнение и
евентуални искове за присъждане на вземания по главница, договорна лихва и
обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.
Твърди се, че 29.04.2015 г. между ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е постигнато съгласие за сключване на договор по
силата, на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника
кредит в размер на 10 000,00 лв. По договора ответникът се задължил да
заплати такса за разглеждане на кредита в размер на 700,00 лв. и еднократна
застрахователна премия в размер на 720,97 лв. Сумата по кредита е преведена на
ответника по посочена от него банкова сметка ***.04.2015 г. За срока на
договора страните уговорили фиксирана лихва в годишен размер от 16,50 %. За
срока на действие на договора размерът на договорната лихва е 5 404,23 лв.
Ответникът се е задължил да върне сумата по кредита, ведно с договорната лихва,
такси и разноски на 60 месечни анюитетни вноски в срок до 14.04.2020 г. При
сключването на договора ответникът е удостоверил, че му е предоставена цялата
преддоговорна информация, вкл. Общите условия, които е приел без възражения. По
договора ответникът е предложил изпълнение за сумата от 4 461,80 лв., а
поради забава в заплащане на вноски дължи обезщетение за забава в размер на
1 092,77 лв.. за периода 14.09.2016 г. до датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че с приложение към договор за
продажба на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият
прехвърлил на втория, срещу заплащане на договорена цена, вземания по договори
за потребителски кредити, вкл. тези срещу ответника. За продажбата на вземаният
до ответника са изготвени уведомления до длъжника, изпратени за връчване чрез
„Български пощи“ ЕАД и куриерска фирма „Лео експрес“. Ответникът не е предложил
изпълнение по договора, а съгласно общите условия при неплащане на две поредни
вноски по главница и лихва кредитора има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ищецът твърди, че с връчването на уведомление за продажба на
вземанията по договора ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост по кредита. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед, ищецът прави изявление за обявяване му предсрочно
изискуем с исковата молба и претендира присъждането на вземания по главница,
договорна лихва и обезщетение за забава.
Оправено е искано до съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания в
размер на 9 175,58 лв. – главница, 962,41 лв. договорна лихва за периода
14.09.2016 г. до 19.04.2017 г., 1 034,69 лв. – обезщетение за забава за
периода 14.09.2016 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на главницата и сторените
разноски. При условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати сумата
от 9 175,58 лв. – главница, 962,41 лв. договорна лихва за периода
14.09.2016 г. до 19.04.2017 г., 1 034,69 лв. – обезщетение за забава за
периода 14.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до
изплащането ѝ и сторените разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в указания му срок. В
ангажираното по делото възражение по чл. 414 ГПК ответникът оспорва да е
уведомен за продажбата на вземането от стария кредитор. Оспорва при сключването
на договора да е давал съгласие задълженията по договора да са прехвърлят в
полза на трети лица, а и това е въведено законова забрана. Не оспорва, че е
забавил погасяването на вноски по договора към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, а становище по
същество излага в депозирани по делото писмени бележки /л. 106-107/ по делото.
Ответникът не участва лично или чрез представител и не изразява становище
по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено
заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано ч. гр. д. №
787/2018 г. По него в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Ц.
Ганев Р. е издадена Заповед № 418 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено на Р. да заплати сумата от 9 175,58 лв. –
главница, 962,41
лв. - възнаградителна лихва за периода 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г.,
1 034,69 лв. - обезщетение за забава за периода 14.09.2017 г. до
08.05.2018 г., ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до изплащане на
вземането и разноски в размер на 273,45 лв., от които 223,45 лв. – държавна
такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Против изпълнението на заповедта
е подадено възражение.
Между Ц.Г.Р. и „Уникредит
кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е постигнато съгласие за сключване на договор, по
силата на който „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се задължил да предостави
на Р. кредит в размер на 10 000,00 лв. по открита на него име банкова
сметка, ***, при заплащането на такса за разглеждане на кредита в размер на
700,00 лв. и застрахователна премия от 720,97 лв., платима еднократно, с общ
размер на кредита от 11 420,97 лв. и дължима сума от потребителя от
16 825,47 лв., разпределени на 60 месечни вноски, всяка в размер на 280,42
лв., с падеж 14-то число, с падежна на първа вноска 14.05.2015 г., фиксиран ГЛП
16,50 % и ГПР 21,30 %. С подписването на договора ответникът е декларирал, че приема
общите условия към договора, като е удостоверил това с подписа си на всяка
страница от тях. В общите условия е посочено, че при усвояване на кредита чрез
превод по сметка на длъжника той се счита усвоен от датата на отпускането му.
Кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/, при условие че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен
срок от датата на настъпване падежа на вноската. В 15-дневен срок от
получаването на известието длъжникът следва да погаси всички дължими суми, а
при неизпълнение кредитора да пристъпи към принуда. В общите условия е
предвидена възможност кредитора да прехвърли правата си по договора на трети
лица, като уведоми длъжника писмено за това. С подписването на договора
длъжникът дава съгласието си за прехвърляне на вземанията по договора с полза
на трети лица. Към договора е приложен погасителен план, в който е описан
размера на всяка вноска, включената в нея част от вземанията по главница и
договорна лихва и остатъка от задължението след постъпване на плащане. Срокът
за погасяване на задълженията е 14.05.2015 г. до 14.04.2020 г. При сключването
на договора длъжникът е приел да бъде застрахован по програма „Кредит претенция
плюс“ или „60 плюс“за посочени рискове.
Между „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е постигнато съгласие за сключване на договор по
силата, на който първият се е задължава да прехвърли на втория портфолио от
необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни по договори за
потребителски кредити, сключени между продавача и физически лица, описани в
приложение към договора, срещу заплащане на уговорена цена.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е потвърдил извършеното
прехвърляне на вземанияна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по договор за
цесия от 19.04.2017 г.
В препис извлечение от приложение № 1 към договор за
продажба вземания от 19.04.2017 г., сключен между „Уникредит кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, под № 55 е вписано
вземане по договор № 1834204/29.04.2015 г., с длъжник Ц. Ганев Р. с непогасен
остатък по главница в размер на 9 175,58 лв., договорна лихва 1000,64 лв.
и общ размер на задължението 10 176,22 лв.
„Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е овластил “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с договор продажба, сключен на 19.04.2017 г.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки
като пълномощник на „Уникредит кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, е направил изявление, че въз основа на договор за прехвърляне на вземания
от 19.04.2017 г., сключен между „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са
прехвърлени всички вземания по договор за потребителски кредит № 1834204, с
отпусната по него сума от 10 000,00 лв. Към 25.04.2017 г. задълженията
възлизат на 10 176,22 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в
5-денвен срок от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще му
бъде издадено удостоверение за липса на задължения. На гърба на писмото ищецът
е напрали изявление за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми поради просрочие и неплащане на погасителни вноски. Писмото е
изпратено с препоръчана пратка и върнато с отбелязване, че адресата се е
преместил на друг адрес. Писмото е изпратено за връчване по куриер и върнато с
отбелязване, че адресата не живее на адреса.
От изслушаното и прието заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е преведена
по сметка на ответника на 29.04.2015 г. За периода 14.05.2015 г. до 14.09.2016
г. ответникът е предложил изпълнение за сумата от 4 461,80 лв., с която са
погасени 16 анюитетни вноски до 14.08.2016 г. вкл. На 14.09.2016 г. е
предложено часично изпълнение за сумата от 17,00 лв., с която е погасено част
от вземане за договорна лихва. След 14.09.2016 г. ответникът не е предлагал
изпълнение по договора. Към 19.04.2017 г. /датата на продажба на вземанията/
задълженията по договора възлизат на 10 137,99 лв., от които 9 175,58
лв. главница и 962,41 лв. – договорна лихва за периода 14.09.2016 г. до
19.04.2017 г. При ищеца за периода 19.04.2017 г. до 08.05.2018 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ по партидата на
ответника е начислено и обезщетение за забава в размер на 1034,69 лв.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове за
установяване на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение за забава,
предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и евентуално
заявени искове за присъждане на вземания за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава с правна квалификация чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответника и „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата
по кредита е преведена по сметка на длъжника, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договорната връзка – да предостави ползването на сума в договорения
размер. За ответника е възникнало задължението да върне сумата по кредита,
ведно с възнаграждение за ползването ѝ, на 60 месечни анюитетни вноски в
периода 14.04.2015 г. до 14.04.2020 г. Задължението за погасяване на кредита е
изпълнявано до 14.09.2016 г. На тази дата ответникът последно е предложил
частично изпълнение по договора /изпълнението е за сумата от 17,00 лв., с което
е погасено част от вземането за договорна лихва по вноска със същия падеж/. Поради
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихва/, без по тях да е предложено изпълнение в двуседмичен
срок от датата на настъпване падежа им /вноски 18 и 19 от погасителния план/ за
кредитора е възникнало правота да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно постановката на т. 18 от ТР № 4/2013 г. преди
подаването на искане за издаване на заповед за изпълнение относно вземания по
договор за кредит кредиторът трябва да е упражнил правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Уговорки за автоматимно настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договор за кредит /такива в договора няма/ не
пораждат действие, а за да настъпи целения от кредитора ефект /предсрочна
изискуемост на всички вземания по договорната връзка/ той трябва да упражни
своето преобразуващо право чрез едностранно изявление, което да е достигнало до
длъжника, при наличието на обективните предпоставки за това /становище в
изложения смисъл е застъпено в Решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018
г. на I ТО на ВКС, допуснато по въпроса за проверка на съответствието му с
практиката на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за последиците при
уговорена в договора за заем по чл. 240 ЗЗД автоматична предсрочна
изискуемост/. Видно от матиралите по делото преди датата на подаване на
заявлението ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като е направил изявление в този смисъл, адресирано до него. Това
изявление не е достигнало до ответника и не е породило правно действие. Препис
от него е връчен на ответника в рамките на висящия исков процес /на 22.01.2019
г. със съобщение от същата дата – л. 89 от делото/. Изявление в този смисъл се
съдържа и в исковата молба, връчена на същата дата. От този момент /момента на
връчване на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ всички
вземания по договорната връзка се считат предсрочно изискуеми и за тях
ответникът дължи изпълнение.
След възникване на договорната връзка,
вземанията по нея са прехвърлени от „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на ищеца с
договора за цесия. Прехвърлянето е потвърдено от стария кредитор, а вземанията
срещу ответника са заведени счетоводни при ищеца. Съдът не приема за
основателни възраженията на ответника, заявени във възражението по чл. 414 ГПК,
че той не е давал съгласие за прехвърляне на задълженията му по договора в
полза на трето лице. Уговорка в този смисъл се съдържа в общите условия, които
са част от индивидуалния договор за потребителски кредит, приети от него.
За цесията длъжникът е уведомен в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответника с връчването на препис от
исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “Цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“
и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването
на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/. По
изложените съображения съдът приема, че неоснователни са възраженията на
ответника, че не е уведомен за настъпилата цесия от стария кредитор.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение вземанията по кредита не са обявени за
предсрочни изискуеми. Съобразявайки постановката на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в рамките на производството по установяване на вземания по оспорена
заповед за изпълнение, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, настъпили
в хода на процеса, в частност настъпилата изискуемост на вземания, предмет на
издадена заповед за изпълнение. Изхождайки от казаното, установявайки
съществувуването на вземане по главница /не е и досежно вземанията за договорна
лихва и обезщетение за забава, тъй като те касаят период, предхождащи подаване
на заявлението за издаване на заповед, респективно исковата молба за
установяване тяхното съществуване/, доколко предсрочната ѝ изискуемост не
е обявена преди датата на подаване на заявление за издавена на заповед за
изпълнение /извод в тази насока съдът е изложил по горе м мотивите/ следва да
съобрази размера на вноските по главница с настъпил падеж преди дата на
подаване на заявлението 09.05.2018 г., така и тези, на които изискуемостта им е
настъпила в хода на процеса до датата на получаване на изявлението за обявяване
на вземанията по договора за предсрочно изискуеми /22.01.2019 г./. При тези
съображения размерът на вземания с настъпила падеж в периода 14.08.2016 г. до
22.02019 г. /датата на получаване на изявлението за обявяване предсрочна
изискуемост на вземанията по договора/ е 5 455,07 лв. До този размер искът
за установяване на вземане по главница следва да бъде уважен, а за горницата до
сумата от 9 175,58 лв. да се отхвърли.
Вземането за установяване на договорна
лихва, съгласно ангажирания погасителен план и при съобразяване на частичното
плащане в размер на 17,00 лв., направено на 14.09.2016 г., за периода
14.09.2016 г. до 19.04.2017 г. е в размер на 955,17 лв., до който размер
претенцията следва да се уважи, а за горницата до сумата от 962,41 лв., претендирана
за същия период, вземането да се отхвърли.
По отношение на вноски по главница в
периода 14.09.2016 г. до 08.05.2018 г. ответникът не е предложил изпълнение.
Поради забавеното им изпълнение върху всяка от тях от падежа ѝ до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.05.2018 г./
той дължи обезщетение за забава. Вземането за заплащане на обезщетение за
забава е в размер на 374,86 лв., до който размер претенцията за установяване на
вземане следва да се установи, а за горницата до сумата от 1 034,69 лв. тя
следва да се отхвърли.
При съобразяване на изхода на заявените
устантовителни претенции съдът приема, че е открита възможността за разглеждане
на част от заявените при условията на евентуалност претенции за присъждане на
вземания, в частта досежно вземането за главница. Предсрочната изискуемост на
това вземане е обявен в хода на производството. Съществуването на вземането по
главница е установено до 22.01.2019 г. /дата на получаване на изявлението за
обявяване на вземанията по главница за предсрочно изискуеми/. След тази датата
до остатъка от срока на договора вземането е главница е в размер на 3 720,51
лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяването му, за което носи
тежест на доказване, поради което то следва да се му възложи за заплащане,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2018
г./ до изплащането му, а за горницата до сумата от 9 175,58 лв. искът да
се отхвърли.
По отношение на вземанията за договорна
лихва и обезщетение за забава условията за тяхното разглеждане не са се
сбъднали /съдът не е отрекъл съществуването на тези вземания поради липса на
изискуемост/, поради което те не подлежат на разглеждане.
Ищецът е заявил искане за разноски. В
рамките на заповедното производството той е сторил разноски в размер на 273,45
лв. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на 403,46 лв.
В производството по делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя възнаграждение от 100,00 лв. /при
минимума, с оглед процесуалната активно на ищеца, при съобразяване фактическата
и правна сложност на спора и приключването на производството в рамките на едно
открито съдебно заседание, в което ищецът не е участвал чрез свой представител,
а е ангажирал писмено становище/. Общо размера на сторените разноски е 771,91
лв. /в тази сума не е включва внесения депозит за назначаване особен
представител на ответника, тъй като книжата са връчени лично, особен
представител не е назначавана и при проискване сумата по депозита подлежи на
връщане/. От тях, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 730,29 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски,
на което съдът да отговори с решението по делото.
С определение от 30.07.2018 г. /л. 60 от
делото/ съдът е постановил връщане на исковата молба по евентуално заявените
претенции. По приетите за разглеждане установителни искове със същия акт съдът
е дал указания за довнасяне на такса в размер на 223,46 лв. и ангажиране на
доказателства за това. Указанията за изпълнени /молба от 20.08.2018 г. л. 62 и
63 от делото/. С определение от 18.09.2018 г. по ч. гр. д. 0 375/2018 г.
по описа на ОС Ловеч определението на РС Ловеч, с което е постановено връщане
на исковата молба и прекратяване на производството по делото по евентуално
заявените искове, е отменено и делото върнато за продължаване на
съдпроизводствените действия. След връщане на делото съдът не е събра от ищеца
държавна такса по евентуално заявените искове. Такава се дължи, тъй като за
установяване на фактическите твърдения по тях съдът следва да събере поискани
доказателства, т. е. дължи процесуална активност, без оглед на това дали ще се
сбъдне вътрешно процесуалното условие за разглеждането им. Таксите в исковия
процес се дължат авансово, т. е. дължимостта им не обусловена от решаването на
спора по същество. Към датата на постановяване на решението таксата по
евентуалните искове в размер на 376,02 лв. /4 % върху цената/ не събрана, като
на основание чл. 77 ГПК тя следва да му се възложи за заплащане с решението. В
този смисъл определение № 104/09.02.2015 г. по ч. т. д. № 113/2015 г. на I ТО на ВКС, в рамките на което е даден
отговор на въпроса: „По какъв начин и с какъв съдебен акт следва да се отстрани
нередовността на исковата молба, съставляваща неплащане на държавна такса,
констатирана след дава не ход на устните състезания.“ Отговаряйки на въпроса,
съдът приема, че в тази хипотеза приложимо е правилото на чл. 77, а не на чл.
78 ГПК, като тя се възлага на страната, която е била задължена за внасянето
ѝ /ищецът/ без оглед на това дали актът по възлагането ѝ е
постановен в рамките на висящото исково производство или след приключване на
производството по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ц.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, че „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 има вземания в размер на 5 455,07 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и пет
лева и седем стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит №
1834204/29.04.2015 г. по вноски с настъпил падеж за периода 14.09.2016 г. до 14.01.2019
г., ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до изплащане на вземането, 955,17 лв. /деветстотин петдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/ договорна лихва за периода 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г. и 374,86
лв. /триста седемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ - обезщетение
за забава за периода 14.09.2016 г. до 08.05.2018 г., за които е издадена
Заповед № 418 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2018
г. по ч. гр. д. № 787/2018 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
на вземания по издадена заповед за изпълнение за вземане по главница до размера
на сумата от 9 175,58 лв., за вземане за договорна лихва до размер на
сумата от 962,41 лв. и за вземане за обезщетение за забава до размера на сумата
от 1 034,69 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК Ц.Г.Р., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 3 720,51 лв.
/три хиляди седемстотин и двадесет лева и петдесет и една стотинки/ - главница
по договор за потребителски кредит № 1834204/29.04.2015 г. по вноски за
периода 14.01.2019 г. до 14.04.2020 г., обявени за предсрочно изискуеми в хода
на процеса, ведно със законната лихва от 30.07.2018 г. до изплащането им, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 9 175,58 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ЗПК Ц.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и с ЕИК ********* и с адрес гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 730,29 лв. /седемстотни и тридесет лева двадесет и девет
стотинки/ - сторени разноски в настоящото и в заповедното производство,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати в полза на РС Ловеч
държавна такса в размер на 376,02 лв. /триста
седемдесет и шест лева и две стотинки/.
УКАЗВА на
ответника, че присъдените в полза на ищеца суми може да заплати по сметка в
„ОББ” АД IBAN ***.
Решението може да се обжалва
от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч. В
частта, в която на ищеца е възложено заплащането на държавна такса, определението
може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му, пред
Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: