П Р
О Т О
К О Л
№ 68
гр. Пловдив, 11 февруари 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАДКА ЧОЛАКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при участието на
съдебния секретар Катя Митева и в
присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ИВАН
РАНЧЕВ, ВЧНД № 58 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа в залата се явиха:
Обвиняемата Т.П.С., се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П., с пълномощно по досъдебното производство.
Не се явява другия упълномощен защитник – адв. П..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор ДАСКАЛОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
Адв. П.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Иван Ранчев.
ПрокурорЪТ: Поддържам протеста. Нямам други искания.
Адв. П.: Нямам искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите протеста и да отмените определението на първоинстанционния съд.
Мотивите за това са ми следните:
На първо място по мотивите, които са точно систематизирани в самия протест.
На второ място – поради факта, че и към настоящия момент въпреки, че мярката за неотклонение е била изменена, първоинстанционният съд не е обвързал изменението с евентуалното разклащане на обоснованото предположение за това дали е извършено или не престъпление. В мотивите се прави една лека критика на разследващото производство. Въпреки това твърдения и извод в първоинстанционното определение за това осъществен ли е състава отсъства.
В голяма част от тези случаи остава да разсъждаваме налице ли е основателна опасност при изменение на мярката за неотклонение обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление.
В тази насока искам да отбележа следното:
Струва ми се, че превратно е тълкувано обстоятелството, че обвиненяемата е била наказвана по реда на чл.78 а, не заради това, че просто е наказвана, а какъв е бил поводът. Относимо към сегашното й поведение ми се струва, че недостатъчно е отчетено като обстоятелство, навеждащо на извода, че промяната на мярката за неотклонение би способствало за това тя да извърши друго престъпление.
Вярно, че е с чисто съдебно минало. Отношенията и фактите по повод постоянния адрес са интересни. Да, има постоянен адрес, няма спор, но е родена на едно място, от няколко месеца само живее в П. и в тези няколко месеца успява да сътвори всичко това. Обстоятелството, че този адрес няма да бъда променен, при положение че момчето, с което тя живее продължава да е задържан под стража, както и съквартиранта. Гаранцията, че постоянния адрес ще остане този е под въпрос, да не говорим, че не си бяха платили и наема, наемодателят се чуди как да си вземе наема.
Относно твърденията на защитата, че задържането е в неразумен срок, моля да го отхвърлите, защото има достатъчно мотиви и в първоинстанционното определение. Три или четири месеца „задържане под стража за обвинение по чл. 354 а от НК за разпространение на наркотици, за съучастническа престъпна дейност, 4-те месеца са срок в рамките на разумността. Считам, че в настоящия момент срокът следва да се окачествява като разумен.
На мене не ми стана ясно с какво се занимават тези хора, с какво живеят, от къде си плащат наема. Занимават се с това. Ние там нямаме доказателства, че двамата братя биха се занимавали с тази дейност по занятие. Моля да отмените определението на първоинстанционния съд .
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да не уважавате протеста на Окръжна прокуратура - Пловдив и да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд, с което взетата мярка за неотклонение по отношение на подзащитната ми е правилно.
Считам, че на първо място - досъдебното производство е образувано на 21.11.2019 г., до настоящия момент са минали над 2 месеца, през които 2 и половина месеца, на подзащитната ми не са извършени абсолютно никакви процесуално следствени действия, а само разпитан е К. И. чак на 21.11.2019 г., като с тези негови показания се потвърждава неговата активна дейност в разпространение на наркотични вещества. Опитва се да въвлече подзащитната ми да си закупи наркотични вещества за лична употреба. Той организира, свързва се и го снабдяват. В този слъсъл повече от 2 и половина месец няма извършено друго процесуално следствено действие. Третият обвиняем Г. А.относно неговата трудова ангажираност е представено доказателство.
Относно съпричастността на всеки един обвиняем мисля, че следва да се отбележи, полицейските служители посочват, че тримата се занимават с активна дейност – разпространение на наркотични вещества. Освен свидетелят Д., който е разпитан и който посочи, че си купува наркотично вещество от К. И., за други лица не посочи, че си купува от тях наркотични вещества. Нямаме други разпитани свидетели, които да са си купували наркотични вещества от другите обвиняеми, както и от подзащитната ми С., така и А..
Тази активна дейност би следвало да се докаже, поне с други средства.
Доколкото до обстоятелството, посочено от Прокуратурата, че автомобилът е бил скрит в подземен гараж, да апартаментът е бил нает с подземен гараж и там в този подземен гараж стои автомобилът.
Затова, че Т.С. е управлявала автомобила на К. И. си има обяснения, К.И.няма шофьорска книжка. Съжителството с К. И. изигра лоша шега на подзащитната ми, тя ще си понесе отговорността, но всичко събрано до момента водят до извода, че организатор и активен извършител, сочи че е К. И.. Относно обоснованото предположение, няма да се спирам повече.
Дали ще се укрие или извърши друго престъпление, на този етап доказателствата по делото не сочат в тази насока. Същата има постоянен адрес, апартаментът е официално е нает от К. И. и от Т.С., с цел да живеят в П., евентуално да си намерят работа, в тази връзка дали имат или не адресна регистрация, не е толкова важен въпрос. Същата има едно административно нарушение по чл. 78а, което е доста години назад, но тя е с чисто съдебно минало, 97 набор е, което е една млада възраст и едно съжителство с човек, който се занимава и признава вината си по делото, занимава се с наркотични вещества, просто на Т. С. й е изиграло една лоша шега.
Считам, че не е налице другото основание – да извърши друго престъпление, тя е с чисто съдебно минало. Повдигнатото обвинение не попада в хипотезата чл. 63 ал.2 от НПК. Същата не е обявена за общодържавно издирване, не е оказана съпротива при задържането. Считам, че една по-лека мярка за неотклонение би постигнала целите на чл. 57 от НПК, а мярката за неотклонение „задържане под стража“ вече е изиграла своята роля.
ОБВИНЯЕМАТА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Т.С.: Моля да би се постави по- лека мярка за неотклонение. Работя при нашите в магазин в „Св. В.“. Бяхме дошли от един месец в П., търсехме си работа или в „Х.“, или някъде другаде. Имах събрани пари и с тях щях да си плащам наема.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА:
Т.С.: Моля за по лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение от 04.02.2020 г. по ЧНД № 199/2020 г., Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на защитниците на обв. Т.П.С. по досъдебно производство № 138/2019г. по описа на Криминална полиция при ОД на МВР – П. като е изменил мярката й за неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на 2000 лева.
Недоволен от така постановеното определение е останал прокурорът от ОП – Пловдив, който е подал частен протест в законоустановения срок пред въззивната инстанция.
В частния протест прокурорът е изложил доводи за несъгласието си с тезата на съда, че от момента на вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ спрямо обвиняемата С. има нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека такава. Според него от събраните допълнителни доказателства по делото, все още не е разколебано наличието на обосновано предположение, че обв. С. е напълно съпричастна към вмененото й обвинение. В този смисъл намира за необоснована тезата на първостепенния съд, че се налага изменението на мярката й за неотклонение в по-лека такава. По делото са налице доказателства, затова че обвиняемата е имала участие във вмененото й престъпление в съучастие като извършител с другите двама обвиняеми и продължават процесуалните действия. Затова счита, че все още не е отпаднала реалната опасност от страна на обвиняемата С., с оглед характера и естеството на вменената й престъпна дейност, при вземане на по-лека мярка за неотклонение да се укрие и затрудни предстоящите действия по разследване, като препятства събирането на доказателства.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че поддържа подаденият протест по изложените в него съображения и предлага определението на съда да се отмени като необосновано, като остане в сила първоначално взетата най-тежка мярка за неотклонение срещу обв. С..
Обв. С. се явява лично и с адв. Ж. П. от АК - Пловдив, като заявяват, че определението на окръжния съд е законосъобразно, обосновано и правилно, а протестът на прокуратурата следва да се остави без уважение като неоснователен.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства по
обединените производства и с направените оплаквания в частния протест, приема
за установено следното:
Частният протест е основателен.
Пловдивският окръжен съд, в своето определение, необосновано и незаконосъобразно е преценил, че в хода на досъдебното производство има нововъзникнали обстоятелства, които водят до различни изводи от тези, при които е била взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата Т.С..
Въззивният състав не споделя становището на съдията-докладчик, че макар и да не е разколебано обоснованото подозрение за съпричастността на обв. С. към вменената й престъпна дейност, същевременно липсата на процесуални усилия от страна на разследващите органи за установяване на това в какво се изразява съучастническата й дейност по смисъла на чл.20, ал.2 от НК води до дефицит на доказателствата по отношение на нейното конкретно отношение към престъплението, за което й е повдигнато обвинение. И същевременно, въпреки това счита, че по делото са налице събрани в достатъчен обем доказателства от разследващите органи, като няма как да се препятства събирането и проверката на нови доказателства. От всичко това е достигнато до извода, че очевидно взетата в продължение на повече от два месеца най-тежка мярка за неотклонение спрямо обв. С. е изиграла своята поправителна роля, като с оглед на предстоящия финал на досъдебното производство не би могла с вземането на по-лека мярка за неотклонение да препятства неговото приключване и се налага да се измени в по-лека такава – парична гаранция от 2000 лева.
Подобен дуализъм в разбирането за едновременното наличие на обоснованото подозрение за съпричастността на обв. С. по повод на повдигнатото й обвинение и същевременно с това за липсата на изясняване на нейната съучастническа роля в съвместната инкриминирана престъпна дейност с останалите нейни съпроцесници не би могла да съществува. И това е така, защото обоснованото подозрение или го има или липсва.
По делото са налице достатъчно доказателства за съпричастността на обв. Т.С. във вменената й престъпна дейност по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, свързана с държане при условията на съучастие като извършител с цел разпространение на процесните високорискови наркотични марихуана и кокаин на немалката стойност от над 3000 лева. И в тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители и частично обясненията на нейния приятел - обв. К. И.. Обясненията му, че двамата са търсили и са си набавили високорисковите наркотични вещества единствено с цел за лично ползване, обаче трудно би могла да се сподели при съобразяване с обективните доказателствени находки по делото. А това е така, защото докато двамата са се намирали в наетото от тях жилище и то за немалка наемна цена, при условие, че няма данни да упражняват трудова дейност, при извършеното претърсване и изземване е установено държането на няколко места, вкл. и укрито в разрязаната гума с джанта в средата на една от стаите на сериозно количество наркотични вещества - марихуана с различен активен компонент и кокаин на немалката обща стойност над 3000 лева. Не без значение е и това, че са открити и иззети до пакетите с наркотични вещества значителни парични суми с различен номинал на банкнотите в лева и евро, както и електронни везни със следи от същите вещества. А в иззетия мобилен телефон на обвиняемата са установени поредица от снимки, на които същата е фотографирана да държи подобни вещества, както и има данни за реални чатове между нея и трети лица с недвусмислено съдържание за разпространение на наркотични вещества.
Всичко това, с оглед и на общата инкриминирана дейност за горепосоченото престъпление, касаят като цяло деяние с висока степен на обществена опасност и не очертават промяна или отпадане на първоначалната преценка за наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемата С.. Последната, въпреки че през 2017г. за престъпление по чл.343б от НК е била освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и се води неосъждана, очевидно има афинитет към сходна криминална активност.
На настоящият етап от досъдебното производство нямаме и прекомерна продължителност на задържането под стража на обвиняемото лице /около 2 месеца и половина/, с оглед на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и нуждата от извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
Поради тези причини, следва да се уважи подаденият частен протест от ОП – Пловдив, като се отмени определението на окръжния съд, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемата Т.С. от „Задържане под стража“ в по-лека – „Парична гаранция“ от 2000 лв., тъй като няма настъпили съществени промени в обстоятелствата, при условията на които й е била взета първоначално.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.02.2020 г. по ЧНД № 199/2020 г., с което Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на защитниците на обв. Т.П.С. по досъдебно производство № 138/2019г. по описа на Криминална полиция при ОД на МВР – П. като е изменил мярката й за неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ без
уважение жалбата на защитата на обвиняемата Т.П.С. за промяна на мярката й за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: