Решение по в. гр. дело №636/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№4/10.01.2020

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.01.2020  год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 636/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, представлявано от управителя Г. К. Н.  чрез пълномощника си адв. А.Н.В. *** срещу решение № 1049/04.09.2019 год по гр.д. № 702/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 397/20.03.2017 год по същото дело. На първо място в жалбата се сочи, че решението е постановено от незаконен състав – същият, който е постановил обезсилените предходни решения № 1342/14.08.3017 и 1373/15.09.2017 год. В подкрепа на този довод въззивникът се е позовал на решение № 69/01.04.2015 год на ВКС на РБ, според което след обезсилване на съдебно решение и връщане на делото, новото разглеждане трябва да се осъществи от друг състав на съда. Въззивникът изразява несъгласие и с мотивите по същество, които са твърде общи и не дават отговор на въпроса за наличието на очевидна фактическа грешка, каквато според въззивника не съществува. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искането с правно осн. чл. 247 от ГПК да бъде оставено без уважение.

В постъпилия отговор от „Алфа 04“ ЕООД, представлявано от управителя К. В. Ш. чрез адв. О.М. е изразено становище за неоснователност на същата и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С решение № 91/05.07.2019 год по гр.д. № 2282/018 год на ВКС на РБ, I гр.о. е обезсилено решение № 20/26.02.2018 год по в.гр.д. № 570/2017 год в частта, с която е отменено решение № 1342/14.08.2017 год по гр.д. № 702/2016 год ВОС и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 397/20.03.2017 год. Обезсилено е и самото решение № 1342/14.08.2016 год на ВОС и делото е върнато на същия съд за произнасяне от друг състав. С цитираното решение на ВКС е оставено в сила решение № 20/26.02.2018 год по в.гр.д. № 570/2017 год на Апелативен съд Варна в частта, с която е обезсилено решение № 1373/15.09.2017 год.

С обжалваното решение ВОС се е произнесъл по молбата на „Алфа 04“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е приел, че действителната му воля, изразена в мотивите е, че главният иск, с който е бил сезиран е с правно осн. чл. 108 от ЗС, основан на твърдения за придобиване на  собствеността върху имота посредством осъществена фактическа власт за период по-дълъг от 10 години, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 79 ал.1 от ЗС. В този смисъл е допусната и поправката в диспозитива на решението.

Въпреки, че с решението на ВКС делото е върнато на ВОС за произнасяне от друг състав по искането за поправка на очевидна фактическа грешка, разглеждането му от същия състав не влиза в противоречие с нормата на чл. 247 от ГПК. Производството по този ред има за цел да отстрани несъответствията между формираната от съда воля в мотивите и нейното изразяване в диспозитива. Този процесуален инструмент не може да бъде използван за постановяване на нещо различно от това, което съдът е съобразил в решението си. Ето защо производството по чл. 247 от ГПК по дефиниция предполага разглеждането му от същия състав, постановил подлежащото на поправка решение. Цитираното от въззивника решение на ВКС не е относимо към настоящия казус, защото касае хипотеза, при която бива обезсилено решение по същество, което предполага след връщането му за ново разглеждане да бъде постигнат различен резултат по спора. Поради това обжалваното решение не е постановено от незаконен състав.

По същество, изхождайки от приетото в доклада, че е сезиран с ревандикационен иск въз основа на твърдения, че правото на собственост е придобито чрез непрекъснато владение за период повече от 10 години от сключване на договора за продажба – 23.03.2005 год до датата на отнемане на владението – 14.03.2016 год на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС, и в условията на евентуалност – чрез 5-годишна давност на основание чл. 79 ал.2 от ЗС, съдът е разгледал исковете именно в посочената последователност. Изложени са мотиви, че искът е основателен и на двете придобивни основания, твърдяни от ищеца, но следва да бъде уважен предявеният като главен иск с правно осн. чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗС, а именно – въз основа на давностно владение за период повече от 10 години, а не 5 години, както е посочено в диспозитива. В същия смисъл е и постановеното решение за поправка, в което допуснатото несъответствие е било отстранено.

Независимо от това дали изводите по същество на първоинстанционния съд са правилни (те ще подлежат на проверка по образуваното в.гр.д. № 347/2019 год на Апелативен съд Варна, което е спряно), настоящият състав намира, че решението за поправка на решение № 397/20.03.2017 год погр.д. № 702/2016 год на ВОС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1049/04.09.2019 год по гр.д. № 702/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 397/20.03.2017 год по същото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)