РЕШЕНИЕ
№
656 03 април 2019 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІII-ти състав,
в публично заседание на 13 март 2019 год.
в
следния състав:
Съдия: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Х. К.
разгледа адм. дело № 163 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на А.С.П. ЕГН ********** ***
против Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена по реда на чл.203, ал.1 от АПК, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с изричен петитум за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди причинени от два незаконосъобразни административни акта, всеки от по
500,00 лева, т.е. общо в размер на 1000 лв., ведно с лихва за забава върху
сумата, считано от датите на влизане в сила на отменителните решения на АС -
Бургас, както и направените по делото разноски. Фактическите основания, сочени
от ищеца за претендираните от него вреди, са противоправните откази на
Началника на Първо РУ на МВР Бургас да издаде на ищеца разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана,
обективирани в негови заповеди съответно: рег.№ 431000-3610/22.08.2016г. и №
431з-185 от 06.03.2017г., които неимуществени вреди представляват преживени
страх, несигурност, постоянно напрежение в очакване да бъдат осъществени преди
и по време на постановените откази заплахи за здравето и живота му, чувство на
безсилие от невъзможността да осигури себе си, близките си и бизнеспартньорите
си със сигурнст и спокоен живот.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни гласни доказателства.
Ответникът – ОД на МВР – Бургас се представлява от
юрисконсулт, който оспорва основателността на исковата молба поради
недоказаност на причинно-следствената връзка между отмененото като
незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Изразява становище, че от представените
доказателства се установява липсата на депозирани пред структурите на МВР
сигнали за действителни заплахи или посегателства спрямо ищеца. Претендира
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за частична основателност на исковата молба, като счита, че първият
от исковете е основателен и доказан, тъй като през посочения период от гласните
и писмени доказателства се установява преживяването на претендирания страх и
дискомфорт, докато за втория период според прокурора подобни доказателства
липсват. Относно размерът, излага становище, че претенцията по първия иск следва
да бъде присъдена вцялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане,
подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие
на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.
Установява се по делото, че по заявление на ищеца от
13.07.2016г., подадено до началника на Първо РУ на МВР – Бургас на основание чл.87 от ЗОБВВПИ с вх.№ К-493/13.07.2016г. е
било поискано подновяване на разрешението за носене и съхранение на късо
нарезно оръжие. На 22.08.2016г.
началникът на Първо РУ на МВР – Бургас постановил отказ да се издаде разрешение
за дейности с късоцевно огнестрелно оръжие, който бил регистриран под №
431000-3610 от същата дата. Видно от справка на ответния орган, изх. №
431р-3411/07.03.2019г. (л.41) ищецът е предал оръжието си на 22.08.2016г. Отказът бил оспорен пред
АС Бургас, където било образувано адм.д. № 1836/2016 по описа на съда. Със свое
решение №46/13.01.2017г. административният съд е отменил такапостановения отказ
и е върнал административната преписка на Началника на Първо РУ на МВР за ново
разглеждане и произнасяне по заявление вх.№ К-493/13.07.2016г. на А.С.П., при
съобразяване с дадени от съда в мотивите му указания. Съдът е приел, че при издаване на обжалвания отказ не
са спазени общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК, поради което е
допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила.
На 28.02.2017г. мл. експерт “КОС” е изготвил докладна
записка до началника на Първо РУ МВР Бургас, в която докладвал, че при извършена
поименна справка в “ЦИС - Полиция-КОС” за А.С.П. бил констатиран ЗМ 124/1998г. за извършено престъпление по
чл.308 НК - /подправяне на документ/ - по описа на РУ Малко Търново; ЗМ
-1437/1995 г. чл.214 НК – /изнудване/ по описа на РУ 01 Бургас - прекратен на 09.08.1995г.,
и ЗМ-1350/1996 г. чл.346 НК - /противозаконно отнемане на МПС/ по описа на РУ
01 МВР Бургас - прекратен на 01.08.1996г.
Въз основа на докладната, на 06.03.2017г. началникът на Първо РУ МВР -
Бургас постановил заповед рег. № 431з-185 от същата дата, с която повторно
отказал издаването на разрешения за носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие за самоотбрана. Отказът бил повторно
оспорен пред АС Бургас, където било образувано адм.д. №763/2017г. по описа на
съда. Със свое решение №1185/28.06.2017г. административният съд е отменил
такапостановения отказ и е върнал административната преписка на Началника на
Първо РУ на МВР за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх.№
К-493/13.07.2016г. на А.С.П., при съобразяване с дадени от съда в мотивите му
указания. Видно от представената справка, след отмяната и на втория
административен акт разрешение било издадено, като оръжието било върнато на
ищеца на 26.07.2017г.
По делото е разпитан в качеството на свидетел И.Д.П. –
съдружник на ищеца в Агро инс ООД. Същият свидетелства за това били ли са
налице заплхи спрямо ищеца и какви неимуществени вреди е преживял същия. Свидетелят разказва за подаден сигнал до
Прокуратурата на Р. България по повод анонимно обаждане до ищеца и проведен
разговор с непознат в края на 2015г., когато П. е бил предупреден за готвено
с-у него покушение с бомба, което е предизвикало притеснения и дискомфорт за
него и семейсвото му.
Горните
фактически констатации по същество не
се оспорват от административния орган и за тяхното установяване съдът изхожда
от представените по делото писмени доказателства, както и депозираните
свидетелски показания.
При такаустановените факти съдът счита, че са
предявени при условията на обективно съединяване два кумулативно съединени
иска. Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и са допустими.
По отношение основателността на исковете съдът намира следното:
Съгласно чл.
203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да претендират
обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. За неуредените в АПК
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Ищецът
претендира неимуществени вреди причинени в резултат на отменени по надлежния
ред незаконосъобразни индивидуални административни актове. Основателността на
иска с правно основание чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този
случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт на административен орган
отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда
-имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка
между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред., като с оглед
разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните
правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства е изцяло на
ищеца.
Безспорно от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че откази с рег.№№
както следва : рег.№ 431000-3610/22.08.2016г. и № 431з-185 от 06.03.2017г., на
Началника на Първо РУ на МВР, от които се претендира да са настъпили
неимуществени вреди за ищеца, са били отменени по съдебен ред съответно с
решение №46/13.01.2017г.на Административен съд - Бургас по адм. дело №
1836/2016г., влязло в сила на 02.02.2017г. и решение №1185/28.06.2017г. по
адм.д. № 763/2017г. по описа на АС Бургас.
Следователно първата предпоставка, а именно:
незаконосъобразен административен акт пораждащ последици в правната сфера на
ищеца А.П., който е бил отменен по
надлежния ред, е налице по отношение и на двата иска.
Недоказани
обаче, по настоящото дело са втората и третата предпоставка за уважаване на
предявените искове, а именно действително настъпила вреда, както и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен
резултат.
Претендираните вреди, макар и с неимуществен характер също подлежат на
пълно и главно доказване- или чрез обективиране по определен начин на
психичните изживявания или чрез възприятия на други лица на определеното
конкретно състояние и преживявания на ищеца, чрез видимите отражения в личния
му живот, уронването на доброто име в обществото и пр.
Единствено доказателствено средство, ангажирано от
ищеца в тази насока са свидетелските показания на свидетеля П.. Последните
обаче съществено се различават от събрания по делото писмен доказателствен
материал. Според свидетелят заплахата е отправена от бизнес партньор на Агро
инс ООД, докато от постановлението за прекратяване на досъдебно производство
става ясно, че телефонното обаждане е било анонимно и единствено е замесило
името на Т. Грозев в подобни предположения, които са останали недоказани, като
досъдебното производство е било прекратено още на 22.01.2016г., като в
постановлението за прекратяване изрично е било посочено и това, че въпреки
каквито и да било доказателства за наличие на връзка между отправената заплаха
и личността на Грозев, на същият е бил съставен и предупредителен полицейски
протокол да не отправя закани и заплахи и да не предприема никакви
посегателства спрямо личността на П.. Липсват доказателства за продължил след
предупреждението конфликт.
Разпитания
по делото свидетел действително е съдружник на П. и преценката на показанията
му следва да се направи от съда на база нормата на чл. 172 от ГПК- съобразно
всички други данни по делото и като се има предвид възможната негова заинтересованост.
В тази връзка съдът намира, че макар и заинтересован от изхода на спора,
свидетелят е от кръга лицата, които са могли в най-пълна степен да имат преки и
непосредствени впечатления от поведението му след постановяване на двата
незаконосъобразни административни акта. В случая обаче, по преценка на
настоящия съдебен състав, от събраните гласни доказателства по делото не може
да се направи обоснован извод за наличието на причинени неимуществени вреди,
възникнали като пряк и непосредствен резултат от отмяната на двата
административни акта, доколкото от същите не могат да се извежда конкретни
факти които установяват наличието на отрицателни психически изживявания у
ищеца.
По делото не
се установява нито от писмените доказателства, нито от гласните такива как след
постановяване и по време на произвеждане на действието на отменените
незаконосъобразни административни актове ищецът да е станал неспокоен,
раздразнителен и уплашен именно вследствие отнемането на притежаваното отреди
това от него оръжие, нито се доказва, че разрешаването съхранението и носенето
на същото е довело до превъзмогване на тези притеснения. Доколкото са налице
косвени доказателства за заплахи по телефона, същите касаят поставянето на
взривно устройство, на което дори и теоретично не би могло да се противопостави
притежанието на огнестрелно оръжие. Напротив, дори и при притежание на
посоченото оръжие лице с нормално психическо развитие е естествено да изпитва
страх и притеснение от подобна заплаха. По тази причина липсва конкретно
доказателство, че негативните емоции, описани от свидетеля се дължат пряко и
единствено на незаконосъобразните адм. актове. Напротив, свидетелят не сочи това,
че ищецът е страдал заради това, че макар да отговаря на критериите за носене
на оръжие, не му е било позволено, а от наличието на заплаха за живота и
личността му, пряк източник на която не е незаконосъобразният административен
акт, а събитие извън него, чието съществуване в правния мир не бива заличено и
след продължаването на разрешението за носене и съхранение на огнестрелно
оръжие. Възприятия в обратна насока по настоящото дело не се съдържат нито в
събраните по делото показания, нито в приложените писмени доказателства.
Недоказани
по делото са твърденията в исковата молба, че обстоятелството за изземване на късоцевното
оръжие на ищеца е станало достояние на някого извън кръга на най-близките му,
за да са променили отнощението си към него лицата сочени за вероятни негови
врагове.
От доказателствения материал не се установява случая с
отнетото разрешение за носене и съхраняване на дългоцевно оръжие и изземване на
ловни карабини и боеприпаси да е станал достояние и на лица от приятелския кръг
на ищеца.
В бизнеса на ищеца също липсват данни за преживени
негативни емоции като пряка последица от отнетото му отъжие. Напротив, според
св. показания на П., тази липса е била компенсирана от притежаваното от
последния разрешение за носене на оръжие (както се сочи и в самата искова
молба).
Пряка причинно следствена връзка между
незаконосъобразните адм. актове и негативните емоции, сочени от жалбоподателя
би била налице в случаите, когато са налични доказателства за това, че непосредствено
след издаване на незаконосъобразния административен акт ищеца е бил във влошено
психическо или здравословно състояние, породено директно от постановяване на
самите актове, а не от събития и факти извън правнорелевантните, докато от
свидетелските показания по-скоро става ясно, че притесненията у ищеца са
съществували и преди отказа, макар и неясно дали с идентичен или различен
интензитет. Тези притеснения не са в пряка причинноследствена връзка с
незаконосъобразните откази именно заради съществуването им и преди това, както
и заради съществуването на възможност за организиране и гарантиране защитата и
сигурността на ищеца и с други способи на правовата държава извън носенето и
съхраняването на огнестрелно оръжие. Такъв е сигналът до полицейските и
прокурорски органи, какъвто ищецът е подал и които очевидно са изиграли своята
роля, защото след съставеното против Грозев полицейско предупреждение за
личността на ищеца или негови близки хора не са насъпили негативни събития.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не
са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковите претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразните откази с рег.№№ както следва : рег.№
431000-3610/22.08.2016г. и № 431з-185 от 06.03.2017г., на Началника на Първо РУ
на МВР, са неоснователни.
Поради неоснователността на главната искова
претенция, следва да бъде отхвърлена и обективно съединената с тях акцесорна
претенция за заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Доколкото по
делото са направени искания за присъждане на разноски в полза на ответника, то
съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в
полза на ОД на МВР Бургас.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.П. ЕГН **********
*** иск против Областна дирекция на МВР – Бургас, подаден по реда на чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 500лв., причинени от незаконосъобразен административен акт - отказ с рег.№
431000-3610/22.08.2016г. на Началника на Първо РУ при ОД МВР Бургас, ведно с лихва за забава върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на отменително решение №46/13.01.2017г. по описа на
Административен съд - Бургас по адм. дело № 1836/2016г., както и направените по
настоящото дело разноски, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.П. ЕГН ********** *** иск против
Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена по реда на чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 500лв., причинени от незаконосъобразен административен акт с рег.№ 431з-185
от 06.03.2017г., ведно с лихва за забава върху сумата, считано от датите на
влизане в сила на отменително решение №1185/28.06.2017г. по адм.д. № 763/2017г.
по описа на АС Бургас., както и направените по настоящото дело разноски, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.П. ЕГН ********** *** на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Х. Ботев”
№ 46 сумата от 100,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: