РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М., с адрес *********, с ЕГН
********** срещу наказателно постановление № НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003704 от 16.11.2022 г. издадено от н-к група
в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен с
81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП
на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на глоба в размер на 200лв. ,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
М. С. М. е обжалвала наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнала
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено. Сочи, че не са били събрани по делото всички необходими
доказателства за установяване на обективната истина по делото и че не е
разбрала, че е ударила друг автомобил при извършената от нея маневра на
заден ход, като не е усетила такова нещо и че има книжка от много години и
не извършва нарушения.
В съдебно заседание, не се явява лична, като се представлява от адв.
М., която доразвива доводите си, изложени в жалбата. В пледоарията си,
същата моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме, че деянието е
недоказано от обективна страна. За да бъде санкционирано едно лице за
нарушение по посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е
1
участник в ПТП. В противен случай смята, че не може да му се вмени
задължението да спре и да установява последиците от същото. Твърди, че от
ангажираните по делото доказателства, най- вече свидетелските показания по
делото /като по искане на защитата са били разпитани двама свидетели/, се
установявало, че жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение
между двата автомобила. В случая, моли съда да приеме, че не може да се
установи вината на санкционираното лице и предвид факта, че същата е
субективен елемент от състава на административното нарушение.
Претендираме разноски.
Административно наказващия орган - Сектор „ПП” при ОДМВР -
Перник, редовно призован, представител не изпращат. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява частично основателна.
Свидетелят Р. С. Е., на длъжност КОМАНДИР ОТДЕЛЕНИЕ, при С-
Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК, е съставил акт за
установяване на административно нарушение № GA795058, от 09.10.2022 г.
против М. С. М., с ЕГН **********, адрес *********, притежател на
СУМПС № *********, категория В, издадено от ОДМВР ПЕРНИК, за това,
че на 09.10.2022 г. в 18:50 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.СТРУМА като Водач на
лек автомобил, ПЕЖО 308, *********, извършила следните нарушения: В ГР
ПЕРНИК, УЛ. СТРУМА, СРЕЩУ БЛ. 40, УПРАВЛЯВАЛА ЛЕК
АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308, С РЕГ. № *********, КАТО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ
НА МАНЕВРА ДВИЖЕНИЕ НА ЗАДЕН ХОД, ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ РЕДА НА
ПАРКИРАНИТЕ ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО НА ОСТА НА ПЪТЯ ДО
КОРИТОТО НА РЕКА СТРУМА АВТОМОБИЛИ, НЕ СЕ УБЕДИЛА, ЧЕ
ПЪТЯТ ЗАД НЕЯ Е СВОБОДЕН, ПРИ КОЕТО ИЗВЪРШВАЙКИ
МАНЕВРАТА С НАВИТ НАЛЯВО ВОЛАН РЕАЛИЗИРАЛА ПТП В
ПАРКИРАНИЯ ОТДЯСНО ЛЕК АВТОМОБИЛ БМВ 328 И, С РЕГ. №.
*********, УДРЯЙКИ ГО С ПРЕДНА ДЯСНА ЧАСТ НА БРОНЯТА НА
УПРАВЛЯВАНИЯ ОТ НЕЯ АВТОМОБИЛ В ПРЕДНА ДЯСНА ВРАТА.
КАТО УЧАСТНИК В ПТП НЕ ИЗПЪЛНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА
СПРЕ, ЗА ДА УСТАНОВИ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОИЗШЕСТВИЕТО, А
НАПУСКА МЯСТОТО. УСТАНОВЕНА Е В ДОМА И НА УЛ. ТЪРГОВИЩЕ
8 ОКОЛО 19:45 ЧАСА. КАТО са и били вменение две нарушения, а именно:
ДВИЖИ СЕ НА ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ НЯМА ДА
СЪЗДАДЕ ОПАСНОСТ ЗА ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО
нарушение на чл.40 ал. 1 от ЗДвП; и НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП., нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него, който бил и
очевидец на деянието. На последния е положен подпис на нарушителя, като
същият не е вписал възражения. В срок не са постъпили и възражения по чл.
44 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт НАЧАЛНИК СЕКТОР към ОДМВР
2
ПЕРНИК, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Перник - С. Г., като е възприел почти
дословно описаната в акта фактическа обстановка, е издал наказателно
постановление № № 22-1158-003704 от 16.11.2022 г. издадено от н-к група в
ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен с 81213-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и е била наложена глоба в размер на глоба в размер на 200лв. ,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
писмени документи, а именно-АУАН серия GA795058, от 09.10.2022 г.,
наказателно постановление №22-1158-003704 от 16.11.2022 г. издадено от н-к
група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., копие на
заповед за компетентност № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, възражение по чл. 44 ЗАНН, справка по преписка,
снимки, докладна записка УРИ 1158р-9976/2022г. на актосъставителя Р. Е., и
др. писмени доказателства, приложени по преписката, в това число и
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и от двете
страни по делото- при разпита на актосъставителя- Р. С. Е., и свидетеля К. Б.
О., очевидец на деянието, като съдът кредитира показанията на тези двама
свидетели, като обективни, безпристрастни, детайлни и съответни на
събрания по делото писмен доказателствен материал по преписката. Що се
отнася до допълнително събраните гласни показания на свидетелите на
защитата, посредством разпита на свидетелите-А.Л. и М.И., то съдът ги
кредитира само частично и не намира, че съществено променят приетата и
описана фактическа обстановка по делото. Св. И., напротив потвърждава, че
там е била паркирана като време и място колата на жалбоподателката, и че
същите са се връщали от заведение, но последната не била усетила
съприкосновение с другата кола, както посочва и че там бил и св. О., /”… Във
въпросната вечер бяхме заедно на заведение в пицария „Сан Марко“ и на
връщане се прибирахме пеша към улица Струма. На нея колата й беше
паркирана на паркоместата при моста, на едно от централните места на
улица „Струма“, до моста с фенерите. Аз бях на отсрещната страна срещу
паркинга. Стоях пред блоковете. М. премина улицата и се качи в колата. Аз
застанах до улицата. Видях, че, когато М. излизаше на заден ход и потегли
по улица „Струма“, имаше един човек, който махаше нещо и с телефона си
я снима. Не съм видяла М. да удря някоя от паркираните коли. Не, мен
нямаше да ме взима с колата. Аз щях да се прибера пеша до вкъщи, тъй като
живея на улица „Кракра“. След това тя ми се обади, че от полицията са се
обаждали на мъжа й, докато се прибере, че е ударила кола. Аз й казах, че
съм видяла човек, който я снима. И й казах, че явно той има някакви
претенции към нея….Не съм видяла съприкосновение с друга кола. Не съм
чула удар. Просто видях човека, който стоеше отдясно на нейната кола,
нещо махаше ръце и в един момент извади телефона и я снимаше..”/. Съдът
дава вяра на показанията на тази свидетелка в частта, че на тази
дата/описана в акта и НП/, двете с приятелката й са били навън и след като
са се разделили при ход назад на автомобила, паркиран на процесното
място, е излязла от реда на автомобилите и че от дясната й страна и
стоял, махал и снимал с ръце друг човек- св. О., което е съответно и на
3
заявеното от него в разпита му и че е снимал, автомобила, като не дава
вяра на това, че не е видяла съприкосновение с автомобилите, а дори и да не
е видяла, не означава, че такова не е имало още повече, че тя е била към този
момент от другата страна на улицата, както сама свидетелства, а
свидетелят О. е бил отдясно на автомобила на жалбоподателката, а видно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, то именно с
дясната си част, при навиване волана наляво, жалбоподателката, е ударила
в дясна предна врата процесното БМВ, след което е продължила пътя си..”/.
В този аспект, съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля –очевидец
О., който напълно обективно, детайлно и съответно и на фактическата
обстановка и на елементарната житейска логика описва, как точно са се
развили действията при ПТП-то, на което същият е бил пряк очевидец,
защото към този момент си е изхвърлял боклука. Съдът напълно кредитира
показанията на този свидетел, като ги намира за много точни и подробни
откъм описание на случилото се и кореспондиращи и на останалия писмен и
частично гласен доказателствен материал /тъй-като съдът само частично дава
вяра на показанията на свидетелите на защитата, като намира, че вторият
свидетел- Л.- застрахователен брокер, първо не е бил очевидец на деянието и
второ, дава опосредени показанията, косвени доказателства, какво
впоследствие му е споделила жалбоподателката при завеждането на щетата,
като при положение, че същата е претендирала щети по автомобила, то пък
това доказва, че ПТП е имало, щети е имало, и това се вижда и от снимките,
представени от защитата и заявеното от брокера, който макар и свидетел на
защитата, всъщност успява да потвърди обвинителната теза в посочения
смисъл- св. Л.-„Познавам М. М.. Клиент е на застрахователния брокер
„Дженерал брокер“. Да, потърси ме миналата година във връзка с това, че
тя беше установила, че е направила ПТП, след като полицията й се беше
обадила. Реално тя не знаеше, че е направила ПТП. Съответно на другия ден
дойде да си заведе застрахователна претенция Каско, да й съдействам.
Щетата по автомобила, мисля, че отдясно на предната броня, мисля, че
беше, аз като снимах нали, тя вече предостави протокол от пътна полиция.
Реално го беше установила, след като полицаите са отишли у тях да й
съставят акт. Тя не знаеше, че е имало нарушение от нейна страна.
Потърси ме след като беше набедена от човека, според който тя е ударила
колата. Прегледах документите от гледна точка на застраховките. Тя
получи застрахователно обезщетение, съответно от Булстрад пък са
отправили молба за личен регрес за щети по Гражданска отговорност, за
Каското йо отказаха изплащане на обезщетение, заради акта, който го
има. Това е по принцип. Снимките, които й предоставих колегите ги
направиха. Аз, като брокер, нямам право да правя снимки и да бъда вещо
лице. Просто съдействах на М. да може да си заведе претенциите към
застрахователя, към Булстрад…”, тоест съдът не дава вяра на
показанията на този свидетел в частта е ли имала или не е имала знание
жалбоподателката за настъпилото ПТП, като отделно от това следва да
се посочи, че и този свидетел описва, че е била налице щета по дясната
броня на автомобила на жалбоподателката, което е съответно на целия
събран доказателствен материал по преписката/.
Следва да се посочи, че според съдебния състав най-прецизни и
обективни показания по делото изнася св. О., пряк очевидец на деянието, като
по делото не се и оспорва, че процесната вечер, жалбоподателката е била
паркирала на процесното място автомобила си, че е излязла назад от реда на
4
паркираните автомобили, че е бил на място този свидетел и че същият се е
опитвал всячески да привлече вниманието й, и бидейки точно отдясно,
където е бил и ударът между двата автомобила и чукнал на стъклото на
колата на жалбоподателката, и й е обяснявал, че е ударила колата, паркирана
до нейната, но последната му е махнала и е потеглила, като жалбоподателката
оспорва деянието откъм субективна страна, че не е усетила удара, което
напълно се опровергава от показанията на свидетеля- очевидец, който сочи,
че при удара тя дори е „поместила бмв-то”, още повече че се касае за два
автомобили почти със сходни габарити и еднаква височина, на много близко
разстояние един до друг и при каквото и да е леко дори съприкосновение е
логически невъзможно шофьорът да не е усетил удара, още повече като е
настъпил с предна дясна броня в дясна врата /видно от снимките, което
съответства и на механизма посочен от този свидетел при удара и на
описаното в акта и в НП/. Още по-нелогично е, когато човек ти ръкомаха и ти
говори и посочва, какво си направил, да махнеш и да си тръгнеш от
произшествието, още повече, че е логично, че и в разпита си св. О. сочи, че
жалбоподателката даже е слязла от колата, когато му махнала
пренебрежително и после се качила и потеглила, което съответства, че същата
е имала знание, че е извършила деянието, като шофьорката е и можела от
такова кратко разстояние, на няколко метро от нея е бил О., да чуе какво
последният й казва или поне се опита да разбере проблема, но същата е
потеглила, което абсолютно се субсумира под хипотезата на напускане на
произшествието и неоставане да установи щетите, дори и същите да не са
били значителни, законът не прави разлика значителни или не са същите, а
дали ги има въобще, което по делото е безспорно установено. Укоримото
поведение на жалбоподателката по време и след деянието е допълнително
затвърдено и от показанията на актосъставителя, който се е наложило
впоследствие да издирва същата по снимка, направена от О. и да я установи
на адреса и в дома й, където отново последната не е съдействала, а видно от
направените снимки същата вечер от полицията, то по нейния автомобил
щети е имало и още повече, че са отпред и отдясно на бронята е невъзможно
последната при прибирането и слизането си от автомобила да не ги е видяла
при положение, че пежото е и сиво, а върху него е имала черна боя от бмв-то,
и обратно видно от снимките по делото. В този смисъл, съдът напълно
кредитира показанията на св. О. /”…Аз съм очевидец. На 9 октомври 2022 г. в
18,57 часа вечерта излязох от входа на блока да си изхвърля боклука. Аз
живея на *********. Срещу входа има паркинг за автомобили и видях
светлосиво „Пежо“, което с няколко маневри се опита да излезе на заден
ход. С пернишка регистрация беше….. Трудно беше на водача да излезе на
заден ход. Застанах да видя какво ще направи. Видях, че на съседа колата е
паркирана до автомобила, който излиза на заден ход, който се разклати,
което ме наведе на мисълта, че колата му е закачена или ударена. Водачът
продължи да излиза. С жестове го попитах какво става и посочих, че
автомбилът в дясно е блъснат, явно е закачен. Аз бях на средата на
улицата, на два метра от задния край на автомобила. Автомобила го
управляваше жена. Явно е разбрала как прави маневрите и излиза, и на моя
жест с ръце, тя ми махна пренебрежително и тръгна без да спре. Аз се
отместих. По жестовете, които направи е разбрала какво е направила. И аз
се отместих, за да не ми минат през краката задните колелета на нейния
автомобил. Това беше в 18,59 часа. След като не спря и потегли рязко в
посока центъра на града, като аз снимах номера на автомобила, който е
5
*********, и снимката е направена в 18,59 часа след удара, след като
потегли водачката. Обадих се на съседа, на когото е автомобила, че колата
му е ударена и, че водачът напусна мястото на произшествието. До 2-3
минути съседът слезе долу и той звънна на телефон 112. Да, аз останах долу
на място. След 10-15 минути дойдоха органите на пътна полиция. Казаха, че
ще издирят водача и ме попитаха дали ще свидетелствам по случая.
Отговорих утвърдително. Попитах ги дали мога да се кача до вкъщи и да си
сваля кучето за разходка. След известно време те пак дойдоха и казаха, че са
открили водача на автомобила и са му съставили акт, на който се разписах.
Подписах някакъв протокол, прочете ми служителят какво пише в него и аз
се подписах…Когато аз подписах акта, водачът на автомобила не беше
там. Не беше когато изготвиха акта. Бяха двамата служители,
собственика на автомобила-ударения, и аз. Служителите на полицията
казаха, че трудно са я открили и е отказала да дойде. Видях, че се разклаща
автомобила и видях момента на излизане на паркирания автомобил… После
видях драскотините на автомобила. Като видях, че има щети по
автомобила, се обадих на съседа. Имаше боя сиво и черно от „БМВ“-то,
което е на съседа..”/.Достоверността на показанията на св. О., и описаната от
него фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.
актосъстивител Е., който в показанията си описва, съответна на
фактическата обстановка, заявена от О., като доразвива същата, тъй-като той
и колегата му са дошли впоследствие, след подаден сигнал на 112, но са
установили щетите първо по ударения, впоследствие и по автомобила на
жалбоподателката и са локализирали същата, която не им е оказала
съдействие, което отделно е укоримо поведение и не се е върнала с тях на
мястото на произшествието, където последните след като са видели и заснели
и нейния автомобил са се върнали и съставили и акта, разписан от О., като
следва да се посочи, че е съставен и протокол за ПТП, цитиран и в
докладната по делото и справката, а и от свидетеля на защитата, и макар и
същият да не е изискан по делото е тъй-като от останалите по делото
доказателства, съдът е приел, че безспорно се установява, фактическата
обстановка по делото, и не е отложил делото само да това доказателство, при
положение, че са събрани достатъчно други гласни и писмени такива. Съдът
дава пълна вяра и на показанията на св. Е., като ги намира за обективни,
безпристрастни и съответни на писмения и кредитирания от гласния
доказателствен материал по делото / св. Е.-„ ... През месец октомври
миналата година бях на работа с колегата Даниел Стефанов, и някъде около
седем без нещо вечерта получихме сигнал от дежурния ОДЧ, че на ул.
Струма срещу блок 40 до реката, където са паркираните автомобили, е
станало автопроизшествие, като единият участник е напуснал мястото.
Не мога да кажа кой е подал сигнал до ОДЧ. Предполагам, че е подаден
сигнал или от собственика на автомобила или от свидетел. Когато
отидохме на място заварихме ударен паркиран лек автомобил.
Собственикът на колата беше там и каза, че го е извикал свидетелят О. и
му е казал, че е видял как жена с лек автомобил „Пежо“ при излизане на
заден ход от паркираните автомобили е навила волана наляво, а „БМВ“-то е
било от дясната й страна и с предната дясна част е ударила дясна част,
вратата, на „БМВ“-то. Посочи ни регистрациония номер на „Пежо“-то.
Свидетелят, който е тук днес беше го снимал. Даже каза, че се е опитал да
спре жената, показал и, че е ударила колата и да изчака, но тя си е
заминала. Беше дори заснел с телефона си номера на автомобила.
6
Направихме връзка с дежурния и тъй като колата не беше собственост, не
помня точно, беше направил връзка по телефона със съпруга на
жалбоподателката. Той му беше отказал да съдейства. Беше казал, че и
двамата са в дома си на ул. Търговище в гр. Перник..Отидохме пред дома им
и видяхме „Пежо“-то, паркирано пред къщата. По него имаше следи, които
заснехме със служебния таблет, които абсолютно съвпадаха по височина,
имаше дори остатъци от разменена боя между двата автомбила, които
потвърждаваха механизма на настъпване на автопроизшествието, както
ни беше обяснено на място при реката. Излязоха жалбоподателката и
съпругът. Тя отначало отричаше за е реализирала ПТП-то, но след като й
показахме следите по колите, тя се съгласи. Поканихме я да слезе долу на
мястото на ПТП-то, но тя отказа. Каза да отидем и да си напишем
документа и след това да се върнем отново до дома й и да й го предявим.
Съставихме протокол за ПТП и тя го подписа. Той беше подписан от
собственика на ударения автомобил и се върнахме пред дома на
жалбоподателката, където й съставихме Акт за административно
нарушение, който е вече е в делото. Ние обяснихме какви щети сме
установили. Когато отидохме на място „БМВ“-то беше ситуирано с
предната част към улицата. А „Пежо“-то е било ситуирано с предницата в
посока реката. „Пежо“-то е паркирано към реката, а „БМВ“-то е
паркирано с посока улица Струма..”./. Съдът намира, че от така събрания
доказателствен материал, безспорно се установява фактическата обстановка
по делото и съпричастността на жалбоподателката към вменените й
нарушения, като видно от изложеното по –горе то освен обективната страна
на деянията, безспорно е установена по делото и субективна такава и
възраженията на защитата в посочения смисъл, съдът намира за
неоснователни. За субективната страна се съди и от обективните действия на
лицето, а видно от описаното по-горе, безспорно се установява, че още към
момента на удара, жалбоподателката е усетила удара, излязла е дори и от
колата, видяла е как й ръкомаха очевидеца и й сочи какво е направила, но
вместо това тя е махнала пренебрежително, качила се е в колата си и е
потеглила, почти минавайки през краката на О., като впоследствие
поведението й е не по-малко укоримо, като при откриването у дома и е
отричала за деянието, и едва след като са й показали следите, които няма как
е сама при слизането си от колата да не е забелязала самата тя, едва тогава се
е съгласила, че удар е имало, но вместо да се върне на място и да установят
щетите и по другата кола, е отказала и това е наложило полицейските
служители сами да се върнат на място, да опишат и съставят акта, заснемат
колата, напишат протокол и да се връщат до дома и за до го подпише, което
потвърждава заявеното от свидетеля О., че жалбподателката е имала
„пренебрежително” отношение към деянието.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна,
съдът намери за установено следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление №22-1158-003704 от 16.11.2022 г.
издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г.,
7
упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи,с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 20
/двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на глоба в размер
на 200лв. , лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, е издадено от
компетентен орган видно от представената в преписката заповед -стр7 от
делото. АУАН също е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно.
При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази
следното:
Относно нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДВП- Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
В частта относно наложеното административно наказание на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. От анализа на установения механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие е видно, че при извършване на
неубедителна маневра- движение назад жалбоподателятМ. С. М., на
09.10.2022 г. в 18:50 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.СТРУМА като Водач на лек
автомобил, ПЕЖО 308, *********, В ГР ПЕРНИК, УЛ. СТРУМА, СРЕЩУ
БЛ. 40, УПРАВЛЯВАЙКИ ЛЕК АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308, С РЕГ. №
*********, ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА ДВИЖЕНИЕ НА ЗАДЕН
ХОД, ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ РЕДА НА ПАРКИРАНИТЕ ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО
НА ОСТА НА ПЪТЯ ДО КОРИТОТО НА РЕКА СТРУМА АВТОМОБИЛИ,
НЕ СЕ УБЕДИЛА, ЧЕ ПЪТЯТ ЗАД НЕЯ Е СВОБОДЕН, ПРИ КОЕТО
ИЗВЪРШВАЙКИ МАНЕВРАТА С НАВИТ НАЛЯВО ВОЛАН
РЕАЛИЗИРАЛА ПТП В ПАРКИРАНИЯ ОТДЯСНО ЛЕК АВТОМОБИЛ
БМВ 328 И, С РЕГ. №. *********, УДРЯЙКИ ГО С ПРЕДНА ДЯСНА ЧАСТ
НА БРОНЯТА НА УПРАВЛЯВАНИЯ ОТ НЕЯ АВТОМОБИЛ В ПРЕДНА
ДЯСНА ВРАТА. КАТО УЧАСТНИК В ПТП НЕ ИЗПЪЛНЯВА
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА СПРЕ, ЗА ДА УСТАНОВИ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ
ПРОИЗШЕСТВИЕТО, А НАПУСКА МЯСТОТО. УСТАНОВЕНА Е В ДОМА
И НА УЛ. ТЪРГОВИЩЕ 8 ОКОЛО 19:45 ЧАСА.. Така описаното в акта и в
НП деяние се субсумира именно под състава на нарушение по чл. 40, ал.1
ЗДВП и изпълва състава на същото, като съдът намира, че актът и НП
отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, и в
достатъчна степен е индивидуализирано нарушението, описано е прецизна-
дата, час, място, механизъм на ПТП, авторството е безспорно установено, а
именно жалбоподателката е било водач на процесния автомобил при
8
реализиране на ПТП-то, поради което и в тази част съдът намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Следователно,
съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от същия
закон. Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителя се установяват от показанията на разпитаните
свидетели /дори и от свидетелката на защитата, че колата се е движела назад
при злизането си/, за което съдът вече изложи мотиви и от подкрепящите го
писмени доказателства по делото, като презумптивната доказателствена сила
на акта не е била оборена в настоящото производство. Наказващият орган е
квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от
20 лв. Съгласно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДВП- (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
Наказва се с глоба 20 лв. водач, който - т. 11. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
нарушава правилата за движение назад. Именна такава, видно от
гореизложеното се явява и настоящата хипотеза. Неоснователни са доводите
за допуснато нарушение при изготвянето на АУАН и НП, тъй като и в двата
акта е описана идентична фактическа обстановка, която е релевантна за
приложението на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Предвид изложеното съдът следва да
потвърди обжалваното наказателно постановление в частта относно
наложеното на жалбоподателя административно наказание на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗДвП /в този см. Виж Решение№ 2015 от 24.11.2017 г. на БАС по касационно
наказателно административен характер дело номер 2553 по описа за 2017
година, Решение № 1152 по описа на 2018 г. на БАС и др./.
По отношение нарушението по Пункт.2 по който е наложено
наказание: „Глоба” в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, то съдът намира че също НП е законосъобразно, като
нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, за
което съдът изложи подробни мотиви по-горе в акта си и не счита за нужно
да преповтаря, като намира, че поведението на жалбоподателката се
субсумира именно под посочената правна разпоредбна, на чл.123, ал.1, т.1
ЗДВП- (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: Т. 1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; за което по делото се събраха безспорни писмени и гласни
доказателства, още повече, че деянието е реализирано пред очите на
свидетел- очевидец- св. О.. Санкционната разпоредба също е определена
правилно, но индивидуализацията на същата съдът намира, че не е съобразена
в случая с обществената опасност на деянието и на дееца, а именно съгласно
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП/чл. 175. (1) Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200лв. водач, който:........ 5. наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие; 6. при пътнотранспортно
произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с
моторното превозно средство.../ за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП /чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието....... /. В случая в НП са наложени санкции
около средния размер на предвидените такива, като съдът намира, че както в
9
НП, така и в акта, не са описани обстоятелства, които налагат налагането на
санкции на жалбоподателката над минималните такива, а именно глоба от 50
лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като
действително укорими спрямо поведението й индиции са установени по
време на делото, в хода на съдебното следствие, но те не могат да се ценят в
ущърб към момента на издаване на НП, като АНО е бил този който е следвало
да ги опише и отчете, а именно отказът на се върне на произшествието,
несъдействието на полицейските служители, наложилото се връщане до дома
й, пренебрежението с което е махнала към свидетеля О. и т.н. В този смисъл,
вземайки предвид и че видно от доказателствата по делото и по двата
автомобила, са настъпили щети с невисок интензитет и стойност -
драскотини и че не е оборено твърдението на жалбоподателката от АНО, че
до момента е била изряден водач на МПС / по делото е в доказателствена
тежест на АНО да докаже, че това не е тека, а към преписката не е
представена справка водач/, поради което и съдът приема, че се касае за
деяние с невисока стенен на обществена опасност и ниска такава и на самия
деец и следва да се наложат предвидените в нормата минимални наказания, в
какъвто смисъл постановлението да бъде изменено в тази му част. Следва да
се посочи, обаче че съдът отчита, че се касае за рискова дейност- с повишен
риск, управление на МПС и че не е приложим института на чл.28 от ЗАНН,
като това се обосновава допълнително и от последстващото поведение на
жалбоподателката, описано по-горе.
Разноски:
От страните само въззиваемата такава е направила надлежни
искания за присъждане на разноски по делото, и е представила доказателства
за реализирането на такива- стр.32 от делото, договор за правна защита и
съдействия, видно от който са били заплатени на адв. М. -400 лева-
възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по делото, тоест
разноските са реално сторени такива, поради което и съобразявайки и
възражението за прекомеронст на разноските направено от другата страна,
съдът намира, че съобразно изхода на спора на жалбоподателката се следват
разноски в размер на 272,73 лева съобразно изменената част на НП, където е
намалено наказанието, които следва да й бъдат присъдени, като следва само
да се отбележи, че възнаграждението не подлежи на намаляване тъй- като е в
минималния предвиден в Наредбата размер.
Ответната страна не е направила искане за присъджане на разноски,
поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.
Предвид изложеното на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и вр чл.58д,
т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН /досежно нарушението по пункт 1 от НП/ и на
основание чл. 63 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН /досежно
нарушението по пункт две/ съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-
003704 от 16.11.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на
МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на М. С. М., с адрес *********, с
ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183,
10
ал. 2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, като
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003704 от
16.11.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр.
Перник- С. Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, В ЧАСТТА, С КОЯТО на М. С. М., с адрес **********, с
ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на глоба в размер
на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като
НАМАЛЯВА така наложените наказания в следния смисъл вместо глоба в
размер на 200лв., същата следва да заплати глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС вместо за срок 3 месеца, следва да
бъде изменено в лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/
месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Перник ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. М., с
адрес *****************, с ЕГН ********** сумата от 272,73 лева разноски
по делото, съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХII,пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11