РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 194/12.3.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 647 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за
устройство на територията.
2. Сложено е в ход по Жалба на К.К.Т.,ЕГН********** ***, срещу Заповед №
366 от 16.05.2019г. на Кмета на Община Стрелча, с която на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено, Т. да
премахне незаконен строеж : част от стопанска сграда, попадаща в УПИ
ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча с размери 4,75м./4,05м.
3. Възраженията в жалбата се свеждат до твърдение, че липсват фактически
основания за издаване на процесната заповед, както и че процесната сграда, има
статус на „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ.
В представените по делото писмени бележки, като безспорен се сочи факта, че
сградата е осъществена без строителни книжа и документи. Поддържа се, че
принадлежността на правото на собственост върху имота в който е осъществена
постройката не е обстоятелство, което е относимо към квалифицирането на
сградата, като „търпим“ строеж.
Жалбоподателката се позовава на изтекъл в нейна полза, придобивен давностен
срок относно, частта от сграда, разположена в съседния УПИ ХІІ-магазин, кв. 35
по плана на гр. Стрелча.
Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените в
хода на производството по обжалването му разноски.
4. Кмета на Община Стрелча,
обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Б. е на становище, че
жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи изложени в оспорената заповед. Сочи се, че липсата на
строителни книжа и осъществяването на частта от сградата в чужд имот, изключват
възможността, тя да бъде квалифицирана като „търпим“ строеж.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
ІІ. За допустимостта на оспорването :
5. Жалбата по повод на която е образувано
настоящото производство е регистрирана в деловодството на общината с вх. № 20 на
30.05.2019г. При това положение, оспорването на административния акт е
предприето в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМО.
III. За процедурата и хронологията на фактите:
6. От ПК „Барикади“, гр. Стрелча, до Кмета на Община Стрелча е била
подадена жалба вх. № С-1624 от 19.03.2019г., в която е заявено, че жалбоподателката
и семейството ѝ владеят северната част от собствения на
кооперацията УПИ ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча. Представени са констативен нотариален акт от
15.03.2000г., относно заявените права върху урегулирания поземлен имот и
протокол за трасиране на поземления имот.
Явно по този повод от служители в общинска администрация е била извършена
проверка, резултата от която са отразени в Констативен протокол от 21.03.2019г.
Според въпросния документ, границата между УПИ ІІІ-311 и УПИ ХІІ-магазин, от кв.
35 по плана на гр. Стрелча не е материализирана на место. Установено е че в
кадастралния план, няма заснета сграда от допълващото застрояване, която да
попада в УПИ ХІІ-магазин, но на место е констатирано съществуването на такава.
С оглед въпросните констатации, до Т. е било отправено писмо от
25.03.2019г. с указание да представи строителни книжа и документация за
постройката.
Според Констативен протокол №2 от 24.04.2019г., била е извършена втора проверка
на сградата в УПИ ІІІ-331 и УПИ ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча, но поради
отсъствието на собствениците не е бил осигурен достъп до имота.
7. На 08.05.2019г., работна група в състав Директор
на дирекция „Строителство и архитектура“ и старши специалист „Устройство на територията,
кадастър и регулация” в Общинска администрация Стрелча е извършила проверка на обект
: стопанска сграда, попадаща в УПИ ІІІ-331, кв. 35 по плана на гр. Стрелча.
Според Раздел ІІІ „Изпълнение на строежа“, същият представлява: стопанска
сграда, полумасивна конструкция, с размери в план 10,25м. / 4,05м., h=2,20м. в ниската част и 2,40м. във високата част. Покрита със
стоманобетонна плоча с дебелина 0,10м. Източната фасада е върху съществуващ
ограден зид между имота и УПИ ХІ-312 с h=1,30м. изградена с каменна зидария и надграден с h=1,10м. тухлена стена, до стоманобетонната плоча. Северната, южната и
западната стена е с основа h=0,90м., бутобетон и
тухлена зидария с h=1,30м. Постройката е
осъществена на калкан с южната фасада на масивна стопанска сграда. Строежа е
квалифициран, като такъв от VІ категория.
Съставена е окомерна скица, в която са обозначени размерите на цялата
постройка - 10,25/4,05м. и отстоянието от 4,50м. до масивната сграда, в УПИ
ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча.
в Раздел ІV „Установени нарушения“ е посочено, че постройката е без
разрешение за строеж, като „… южната част
на стопанската сграда навлиза в УПИ ХІІ-магазин, кв. 35 гр. Стрелча…“.
Според приложеното към акта, обяснение от Трифон Трифонов, постройката е
осъществена през 1998г.
8. В тази хронологична последователност, е издадена процесната заповед, с
която, след като е констатирано, че строежа е собственост на наследници на
Петко Трифонов Димитров(К., Трифон и Коста Трифонови) е разпоредено К.Т. да премахне строеж : част от стопанска сграда, попадаща в УПИ
ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча с размери 4,75м./4,05м.
От фактическа страна, кмета на Община Стрелча е приел, че при проверката от
контролните органи при общинска администрация е установено, че стопанската
сграда е строена през 1998г. от К.Т. и починалия Петко Димитров, според
обясненията на Трифон Трифонов. В мотивите на заповедта е посочено – „… Констатира
се, че част от нея е разположена в УПИ Ш-311, кв. 35, гр. Стрелча с размери 5,50м./4,04м. и тази част по становище на
главен архитект на община Стрелча строежа е в режим на търпимост, съгласно §127
от ЗУТ. Останалата част от сградата с размери в план 4,75м./4,05м. е
разположена в УПИ XII- Магазин, кв.35, гр. Стрелча, който е собственост на ПК
„Барикади”-гр. Стрелча, съгласно нот. акт № 13, т. 1, д.№39/2000г., без
учредени вещни права от собственика на имота и без негово съгласия. За тази
част са приложими разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ….“.
9. Приложено по преписката е Становище на Главния архитект на община
Стрелча(л.11), според което, с оглед
годината на построяване на строежа и неговото разположение, частта от него
попадаща в УПИ ІІІ-311, кв. 35 по плана на гр. Стрелча може да ползва правата по
§127 от ЗУТ и е „търпим строеж“. Останалата част с приблизителна площ 19,24
кв.м разположена в съседния УПИ ХІІ- Магазин, кв. 35 по плана на гр.Стрелча, не
отговаря на нормативната база в строителството към момента на построяването и
или към настоящия момент (строителството е извършено в чужд имот без правно
основание за заемането му или на част от него и явно несъгласие на собственика
на имота). При това положение е счетено, че тази част от строежа не може да се
квалифицира, като търпим строеж и следва да бъде премахната.
10. В хода на настоящото съдебно производство е изслушано и прието без
заявени резерви от страните, заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Л.М..
След извършване на необходимите проверки, вещото лице е констатирало, че действащият
кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.Стрелча е одобрен със
Заповед №РД14-02-873 от 27.08.1985г. В кадастралната основа на плана, имота на
Трифонови е заснет с пл.№311, за който са отредени УПИ ІІІ-311 и УПИ ХІІ-магазин,
от кв.35. В УПИ ІІІ-311 са отразени три броя сгради- двуетажна паянтова жилищна
сграда с площ около 63м², двуетажна масивна
жилищна сграда с площ около 62,00 м² и едноетажна масивна
сграда с площ около 42,00м², измерени графично по
плана. Вещото лице е констатирало, че процесната сграда не отразена в
действащия кадастрален план на гр. Стрелча.
Към момента на одобряване на кадастралния план през 1985г., УПИ XII –магазин,
кв. 35 не е бил застроен. По-късно,
кадастралната основа на плана е попълнена с нов имот планоснимачен №1648, като
неговите кадастрални граници, съвпадат с регулационните граници на УПИ XІІ-магазин.
Заснета в кадастралния план е и масивна сграда - магазин, с площ около 140,00м². Вещото лице не открило в администрацията документи по попълване на
кадастралната основа, поради което не е ясно, кога е сторено това.
Планът за застрояване на гр.Стрелча предвижда за процесиите имоти ниско
жилищно застрояване, като разположението на сградите е свободно. Няма
предвиждане за сгради на допълващото застрояване.
Съобразно отменения план на гр. Стрелча от 1957г., отреждането относно
сегашния УПИ XІІ-магазин е било за VІІІ-магазин, кв.120, собственост на Тодор
Димитров Трифонов, според нот.акт №51 от 10.11.1977г.(л.108 по делото), за който е проведено
отчуждително производство през 1981г. В тази насока, по делото е представена и
приета административна преписка от която е видно, че въпросното производство е
открито със Заповед № 98 от 27.07.2981г. на Председателя на ОНС Стрелча(л.105). Имота е бил оценен и отчужден със
Заповед № 1442 от 09.12.1981г. на Председателя на ОНС Пазарджик(л.114).
При извършения оглед на място на процесния строеж, вещото лице е
констатирало, че част от процесният строеж „стопанска сграда” е изпълнен в УПИ
XІІ-магазин, кв.35. Постройката представлява масивна едноетажна сграда, със
стопанско предназначение, изпълнена на калкан със съществуващата в УПИ ІІІ-311
масивна сграда. Източната фасада е изградена върху съществуваща масивна ограда,
като същата е надзидана с тухлена зидария. Височината на сградата е 2,20м до
кота стреха. Останалите стени на сградата представляват тухлена зидария върху
бетонова основа, с височина 0,90м над прилежащия терен. Сградата е покрита с
бетонова плоча с дебелина 0,10 м. Застроената площ на сградата е около 44 кв.м.
Размерите на сградата са 10,05м./4,35м./4,50м.
Според вещото лице, процесната сграда отговаря на изискванията за
разполагане на постройка на допълващото застрояване, предвидени в чл.42, ал.2 от ЗУТ /чл.118 от Наредба №5
/1995г/, доколкото стопанската сграда е изградена на вътрешната регулационна
линия, която не е свързана с допълващо застрояване в съседния имот - УПИ
XI-312, кв.35. Между имотите има изградена плътна ограда, като процесния
строеж, с височина 2,20м, покрива изискванията за допустимата височина на
плътна ограда от 2,20м .
11. В съдебно заседание на 23.01.2020г. бе разпитан свидетеля Г.М.К., който твърди, че
е съсед на имота и знае процесната сграда. Според него, сграда на магазина е
строена най-малко преди 40 години. Относно навесът който е до имот № 312 счита,
че е строен преди около 15 години от децата на Петко Трифонов, който е съпруг
на жалбоподателката. Той бил болен и затова децата му построили навеса.
Разпитана е и свидетелката Е.М.Д., която твърди, че имота на жалбоподателката
и навеса, който е построен в него. Сочи, че синът на жалбоподателката го построил,
още докато съпругът ѝ е бил жив.
IV. За правото:
12. Описаните констатации в предходния раздел на
решението, позволяват да се формират следните изводи :
Очевидно в хода административната процедура,
включително и при издаване на процесната заповед по никакъв начин не е
изследван, установен, описан и съобразен факта, че всъщност източната фасада на процесната постройка е
осъществена върху съществуващ ограден зид между УПИ ІІІ-311 и УПИ ХІ-312 с
h=1,30м., като оградата е изградена с каменна зидария и върху нея е надградена
тухлена стена с h=1,10м. до стоманобетонната плоча на сградата. Според вещото
лице, общата височина на оградата и постройката е h=2,20м.
Според чл. 48, ал. 1 от ЗУТ, урегулираните
поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани
поземлени имоти. Съобразно чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, допустимо е оградите да бъдат
с височина до 2,20 м над прилежащия терен.
Явно описаната ограда отговаря впълнота на
нормативните изисквания. Това обаче не е съобразено по никакъв начин от
административния орган, като е постановено премахване на част от постройката,
без да е отразено съществуването на оградата между имотите.
13. Ясно е, че това което според административния
орган съставлява незаконния строеж – „…част от стопанска сграда, попадаща в УПИ
ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча с размери 4,75м./4,05м…“, очевидно не
съответства на съществуващата на место плътна ограда с h=1,30м. и осъществена
стопанска постройка, източната стена на която е надстроена върху ограда с
тулена зидария с h=1,10м. до стоманобетонната плоча на сградата.
Посоченото несъответствие при индивидуализирането
на обявения за незаконен строеж, налага да се приеме, че в оспорената заповед и
конкретно в нейният диспозитив не се съдържа, точно, ясно и еднозначно описание
на обекта, който би следвало да се премахне – дали сама частта от сградата или
частта от сградата и частта от оградата между двата имота. Това явно изключва
възможността заповедта да бъде фактически изпълнена на место. Впрочем, не би
било неверно ако се посочи, че строежа който е разпоредено да бъде премахнат,
така както е описан в оспорената заповед, обективно не съществуват понастоящем
като индивидуална материална вещ.
Премахването на незаконен строеж е без съмнение
мярка установена в обществен интерес, но също така несъмнено е, че прилагането
на тази мярка следва да бъде осъществено така, че да се изключи всяка
възможност да бъдат засегнати права и законно установени интереси на съответния
правен субект над необходимото за възстановяване на правния ред. Това именно
налага, точно и еднозначно определяне на конкретния обект който подлежи на
премахване, като незаконно построен.
14. Според правилото, възведено в чл. 59, ал.2, т.5 от АПК – когато административния
акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Несъмнено е, че тези
права и задължения, трябва да са ясно и конкретно описани, включително посредством
точната индивидуализация на вещите, които са техен носител.
Административния акт и още по повече съдебното решение, не могат да почиват
на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и
определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна
неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и би довело
да съществено накърняване на правото на защита на страната в административното
производство.
Неточното и неясно индивидуализиране на обекта на спорните права в
процесната заповед, изключва възможността за разрешаване на административния
въпрос по същество и само по себе си е основание, постановения при тези условия
административен акт да бъде квалифициран, като незаконосъобразен.
Ето защо, в случая жалбата с която е
сезиран съда е основателна. Това прави излишно обсъждането на останалите
възражения наведени от жалбоподателя.
15. За пълнота на изложението обаче,
не би било излишно да се добави, че
формираната и обективирана в процесната заповед воля на административния орган,
която явно не съответства на обективната действителност, не е възможно да бъде
квалифицирана, просто като фактическа
грешка по смисъла на чл.62, ал.2 АПК.
В този смисъл, възможността да се
коригира външно обективираното волеизявление на административния орган,
посредством поправка изясняваща, каква е била действително формираната от него
воля е възможно, когато макар и с допуснати грешки, външно обективираното
волеизявление е годно да породи правно действие. Когато това външно
обективирано волеизявление, не е възможно да породи действие, то отстраняването
на каквато и да е грешка, не ще е в състояние да заздрави този радикален порок
на акта.
Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта
за премахване на незаконен строеж, да се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал.
2 от ЗУТ, не е нито самоцелно, нито диспозитивно. Именно, снабдени с
необходимата професионална квалификация служители за контрол по строителството
в администрацията на всяка община (район), следва точно, конкретно и ясно да
индивидуализират с всички необходими данни и белези, строежа по отношение на
който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното
негово местоположение, размери, застроена площ и всички останали
индивидуализиращи го белези..
Некоректното изпълнение на тези служебни
задължение, не е основание да се приеме, че просто е допусната техническа
грешка при съставяне на процесната заповед. Точното изпълнение на установените в закона правила е еднакво задължително
както за гражданите и организациите на граждани, така и за административния
орган, който ги прилага.
16. На следващо място, данните по делото налагат да се приеме, че
процесната сграда е осъществена без наличието на разрешение за строеж. Това не
е спорно между страните. Ясно е също така, че въпросната част, попада в УПИ
ХІІ-магазин, от кв. 35 по плана на населеното место, като собственик на който
се легитимира ПК „Барикади“, гр. Стрелча. Владението или държането на постройка
или част от нея в чужд недвижим имот обаче, не е факт с проявлението на който,
правилата установени в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, да свързват като последица
квалифицирането му като „незаконен“.
В случая, становищата на Главния архитект на Община Стрелча и на
назначеното по делото вещо лице са еднозначни, че с оглед момента на извършване
на строежа, неговото разположение и размери, процесната постройка следва да
бъде определена като „търпим“ строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ,
доколкото стопанската сграда е съответна на изискванията на чл. 42, ал. 2, изр.
второ от ЗУТ според който пък, постройки на допълващото застрояване могат да се
изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или ново предвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
При това положение, нареждането за премахване на частта от постройката,
единствено въз основа на факта, че е разположена в чужд имот, не намира своето
правно основание в чл. 225 от ЗУТ.
Явно в случая между К., Трифон и Коста Трифонови от една страна и ПК „Барикади“, гр. Стрелча от друга е налице
някакъв материално правен спор в основата на който е разполагането на част от
стопанската постройка в УПИ ХІІ-магазин, от кв. 35 по плана на гр. Стрелча.
Този спор обаче, не може да бъде разглеждан и разрешен нито в хода на
административно производство, чрез издаване на заповед за премахване на
строежа, нито пък в хода на настоящото съдебно производство.
17. Крайният извод е че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен в противоречие с изискванията на материалния и
процесуалния закони.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен
акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Според
представени списък, те се констатираха в размер на 675,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 366 от 16.05.2019г. на Кмета на Община Стрелча, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
наредено, К.К.Т.,ЕГН********** ***, да премахне незаконен строеж : част от
стопанска сграда, попадаща в УПИ ХІІ-магазин, кв. 35 по плана на гр. Стрелча с
размери 4,75м./4,05м.
ОСЪЖДА Община Стрелча, обл. Пазарджик да заплати на К.К.Т.,ЕГН********** ***, сумата
от 675,00лв. (шестстотин седемдесет и пет лв.), направени от последната разноски
по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/