Решение по дело №3473/2012 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 829

 

гр. Пловдив, 15 април 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3473 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“Лион-Трейдинг” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат С.М.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №********* от 29.06.2012г., издаден от Е.К.С.- старши инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), в частта му, потвърдена с Решение №1343 от 18.10.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив (Д”ОДОП”), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на търговското дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 446 787,32 лв. и са начислени лихви върху тази сума в размер от 120 140,28 лв.

Претендира се отмяна на акта в оспорената му част поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, а понастоящем директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), представляван от юрисконсулт Красимира Стоянова- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява против направеното искане за присъждане на разноски, съобразно разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1003929 от 18.10.2010г. (лист 216) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател за задължения по ЗДДС за периодите 01.01.2008г. – 31.08.2010г. и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2008г. – 31.12.2009г. За ревизиращи органи са определени Н. А. К. и Ц. С. Д.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на 27.10.2010г. на И.Г.М.- управител на ревизираното дружество. Със ЗВР с №1004269 от 05.11.2010г. (лист 214) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 27.12.2010г., в ревизираните периоди по ЗДДС е включен и месец 09.2010г., а в екипа ревизори е включена и Т.П.П.. Заповедта е връчена на И.М. на 08.11.2010г. Със Заповед №1000295 от 17.11.2010г. (лист 212) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното производство е спряно. Заповедта е връчена на И.М. на 17.11.2010г. Със Заповед №1004919-В от 07.12.2010г. (лист 210) на К.Л.Л.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е възобновено. Заповедта е връчена на И.М. на 11.12.2010г. Със ЗВР с №1004920 от 07.12.2010г. (лист 209) на К.Л.Л.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя по ЗДДС за периодите 01.01.2008г. – 30.09.2010г. и по ЗКПО за периодите 01.01.2008г. – 31.12.2009г.; за ревизиращи органи са определени Н.А.К., Ц.С.Д. и Т.П.П.. Заповедта е връчена на И.М. на 11.12.2010г. Със ЗВР с №1005133 от 14.12.2010г. (лист 207) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е удължен до 14.01.2011г.; ревизираните периоди и задължения не са променени; а в екипа от ревизори вместо Н.А.К. са включени Е.К.С. и В.Й.Б.. Заповедта е връчена на И.М. на 22.12.2010г. Със ЗВР с №1100244 от 12.01.2011г. (лист 205) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 14.03.2011г., а ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е връчена на И.М. на 14.01.2011г. Със Заповед №ЦУ-109 от 10.03.2011г. (лист 202) на изпълнителния директор на НАП, срокът на ревизията е продължен до 14.07.2011г. Със ЗВР с №1101296 от 14.03.2011г. (лист 199) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 14.07.2011г., като ревизираните периоди, ревизираните задължения и ревизорите не са променени. Заповедта е връчена на И.М. на 12.04.2011г. Със Заповед №1100281 от 04.07.2011г. (лист 195) на К.Л.Л.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното производство е спряно. Заповедта е връчена на И.М. на 07.07.2011г. Със Заповед №1202065-В от 19.04.2012г. (лист 194) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, производството по ревизията е възобновено. Заповедта е връчена на И.М. на 26.04.2012г. Със ЗВР с №1202068 от 19.04.2012г. (лист 193) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя по прилагането на ДДС за периодите 01.01.2008г. – 30.09.2010г. и прилагането на ЗКПО за периода 01.012008г. – 31.12.2009г.; за ревизиращи органи са определени Е.К.С., Ц.С.Д. и В.Й.Б.. Заповедта е връчена на И.М. на 26.04.2012г. Ревизионният доклад (РД) с №1202068 (листи 161-187) е изготвен на 16.05.2012г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, и връчен на 04.06.2012г. на С.С.Х.- упълномощено от “Лион-Трейдинг” ООД лице, за което е представено нотариално пълномощно от 02.05.2011г. (лист 158, 188а). Против съставения РД е подадено възражение с Вх.№70-00-10687 от 18.06.2012г. (листи 152-153). Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К1202068 от 28.05.2012г. (лист 159) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, за компетентен орган, който да издаде ревизионен акт, е определена Е.К.С.- инспектор по приходите. Последно посочената заповед е връчена на ревизираното дружество чрез пълномощника му С.Х. на 04.06.2012г. Ревизионният акт (листи 147-150), част от който е предмет на настоящето производство, е издаден на 29.06.2012г. и връчен на С.Х. на 02.08.2012г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети заверени копия на Заповед с №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 5-6) и на Заповед с №РД-09-139 от 17.02.2010г. (лист 7) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди, на Златка Кьосева и на заместващия при отсъствие Калоян Лазов, е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии и съответно да определя компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

1. На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 62 броя данъчни фактури, издадени от “Рос комерс-09” ЕООД, с обща данъчна основа (ДО) от 1 037 936,10 лв., ДДС в общ размер от 207 587,22 лв. и предмет на доставките “диворастящи гъби”. Плащането по фактурите е направено в брой.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на прекия доставчик, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с Изх.№1600-03-100491-10 от 21.01.2011г. За нуждите на проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДОЗЛ), което е връчено на доставчика по реда на чл.32 от ДОПК. Не са представени документи от страна на прекия доставчик.

С Протокол №1206416 от 26.04.2012г. към настоящата ревизионна преписка надлежно е присъединен Протокол с №1020516 от 03.09.2010г. за извършена проверка на “Лион-Трейдинг” ООД.

При проверката, с протокол №16-08-1002552-3 от 11.06.2010г. е извършена насрещна проверка на “Рос комерс-09” ЕООД, при която са представени документи и писмени обяснения, съгласно които “Рос комерс-09” ЕООД е издало посочените фактури на  “Лион-Трейдинг”ООД. Предмет на доставката по фактурите са диворастящи гъби. Транспортът е за cметка на “Лион-Трейдинг” ООД. За произхода на продадените гъби е декларирано, че гъбите са брани от 12 физически лица, като са представени стокови разписки за предаване на гъбите от физическите лица.

След проверка в информационната система на НАП е установено, че от посочените от страна на “Рос комерс-09” ЕООД 12 физически лица няма подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с които да декларират доходите от продажба на диворастящи гъби, посочени в стоковите разписки; “Рос комерс-09” ЕООД не декларира изплатени суми на физически лица за 2009г. в справка по чл.73 от ЗДДФЛ.

От управителя на “Лион-Трейдинг” ООД са дадени писмени обяснения, според които: през 2009г. “Лион-Трейдинг” ООД е изкупувало гъби от ”Рос комерс-09” ЕООД от Габровския балкан, въз основа на подписан договор от 27.08.2009г.; гъбите са изкупувани в прясно състояние от пункт в Габрово. При изкупуване на гъбите са съставяни стокови разписки. Транспортът е за cметка на ”Лион-Трейдинг” ООД; разплащанията са в брой.

На база описаните доказателства ревизиращите приемат за установено, че по фактурите, издадени от ”Рос комерс-09” ЕООД, липсва реално осъществяване на доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като ”Рос комерс-09”ЕООД не представя доказателства за произхода на гъбите, които продава на ”Лион-Трейдинг” ООД, нито пък за техническа и трудова обезпеченост, позволяваща му да изпълни сделките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва данъчния кредит.

2. На второ място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в общ размер от 9 600,00 лв. по 3 броя данъчни фактури, издадени от “Алекс стройкомплекс” ЕООД, съответно с №83 от 30.11.2009г. (лист 52), с ДО от 20 000,00 лв., ДДС в размер от 4 000,00 лв. и предмет на доставката “аванс по договор от 30.11.2009г.”; с №103 от 29.12.2009г. (лист 53), с ДО от 20 000,00 лв., ДДС в размер от 4 000,00 лв. и предмет на доставката “изплатен аванс по договор от 30.11.2009г.”; и с №116 от 19.02.2010г. (лист 54), с ДО от 8 000,00 лв., ДДС в размер от 1 600,00 лв. и предмет на доставката “изпълнена тръбна разводка, съгласно договор от 30.11.2009г., и приспаднати аванси по фактури с №№83 и №103”.

Представени са копие на договор за изпълнение от 30.11.2009г. (листи 89-90); Акт образец 19 от 19.02.2010г. (листи 91-92); както и оферта с №032 от 16.11.2009г. (листи 93-94).

В рамките на извършена насрещна проверка на прекия доставчик, за което е съставен ПИНП с №1600-03-100491-05 от 04.02.2011г., е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 01.12.2008г. и е дерегистрирано на 08.07.2010г. В хода на проверката на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответните периоди. От дружеството са подадени уведомления по чл.62 от Кодекса на труда КТ) за назначаване на трудов договор на 4 лица от 15.12.2008г. За тези лица дружеството не е подавало справка обр.1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски и също така от дружеството не са внасяни такива, т.е. няма доказателства, че посочените лица са упражнявали трудова дейност в дружеството. От ”Алекс стройкомплекс” ЕООД не са подавани справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплащани суми по граждански договори или други суми на физически лица. При проверка в търговския регистър е установено, че ”Алекс стройкомплекс” ЕООД няма публикуван годишен финансов отчет (ГФО) за 2009г. и 2010г.

От управителя на ”Лион-Трейдинг” ООД са дадени писмени обяснения: Предмет на доставката по посочените фактури са строително-монтажни работи (СМР) по договор за изграждане на тръбна разводка на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ”Владая” №4; Подписан е договор от 30.11.2009г. Работата е приета с Акт обр.19 от 19.02.2010г. В посочения акт 19 са описани вложените материали на обща стойност 45 100,00лв. и вложен труд 12 500,00лв.

Въз основа на посочените доказателства, ревизиращите приемат за установено, че по 3-те фактури, издадени от “Алекс стройкомерс” ЕООД липсва реално осъществяване на доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като ”Алекс стройкомерс” ЕООД не представя доказателства за произхода на стоките, както и поради факта, че дружеството няма трудова и технологична обезпеченост да извърши доставките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва данъчен кредит в посочения по-горе размер.

3. На трето място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в общ размер от 6 315,47 лв. по 5 броя фактури, издадени от ”Нед-Ком-09” ЕООД през данъчния период месец 10.2009г. Предмет на доставките са билки.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №1600-03-100491-03 от 17.02.2011г. В рамките на проверката е установено, че дружеството пряк доставчик е регистрирано по ЗДДС на 05.03.2009г. и е дерегистрирано на 28.12.2010г. В хода на проверката на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. „Нед ком 09” ЕООД не е декларирало трудови договори и за 2009 г. не е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплащани суми по граждански договори или други суми на физически лица. При проверка в търговския регистър е установено, че “Нед-Ком-09” ЕООД е публикувало ГФО за 2009г., според който през 2009 г. дружеството няма дълготрайни материални активи и  не са начислявани разходи за персонал и за амортизации. 

Според обяснения на управителя на “Лион-Трейдинг” ООД, през 2009г. дружеството е изкупувало билки от “Нед-Ком-09” ЕООД, набрани в района на Стара планина по договор от 01.10.2009г.; билките са предавани от пункт на продавача в гр. Дряново; транспортът е за cметка на жалбоподателя; ползван е нает товарен автомобил Мерцедес 409D; от страна на “Нед-Ком-09” ЕООД с фирмата е контактувал Е.Д.П..

Въз основа на посочените доказателства, ревизорите приемат за установено, че фактурите, издадени от “Нед-Ком-09” ЕООД, не отразяват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като прекият доставчик не представя доказателства за произхода на стоките, както и поради факта, че доставчикът няма трудова и технологична обезпеченост да изпълни доставките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва правото на приспадане на данъчен кредит.

4. На четвърто място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в размер от 4 889,58 лв. по фактура с №331 от 27.11.2009г. (лист 95), издадена от “Алти-Строй” ЕООД. Доставката е с ДО от 24 447,88 лв. и предмет “автоматичен брояч на клетки модел SYSTEM 9000 /втора употреба/”.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №1600-03-100491-08 от 14.01.2011г. В хода на проверката на прекия доставчик е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактурата е включена в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. За периода от 23.11.2009г. /дата на подписване на договора/ до 27.11.2009г. /датата на съставяне на приемо-предавателния протокол/ в “Алти-Строй” ЕООД няма назначени лица на трудов договор. За 2009г. “Алти-Строй” ЕООД няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по граждански договори или други суми на физически лица. При проверка в търговския регистър е установено, че “Алти-Строй” ЕООД няма публикуван ГФО за 2009г.

Според обяснения на управителя на “Лион-Трейдинг” ООД, предмет на доставката по процесната фактура е оборудване “автоматичен брояч на клетки /втора употреба/”. Във връзка с доставката са представени договор за покупко-продажба от 23.11.2009г. и приемо-предавателен протокол. Съгласно т.2, б.”б” от договора, “Алти-Строй” ЕООД следва да достави оборудването до гр.Пловдив, ул. “Владая” № 4. Съгласно т.3 от договора, продавачът се задължава да монтира машината, което задължение на продавача е включено в определената цена от 12 500,00 евра /с левова равностойност от 24 447,88 лв. при фиксиран курс евро/лев от 1,95583/.

Въз основа на посочените доказателства, ревизорите приемат за установено, че фактурата, издадена от “Алти-Строй” ЕООД не отразява реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като “Алти-Строй” ЕООД не представя доказателства за произхода на стоката, както и поради факта, че дружеството няма трудова и технологична обезпеченост да извърши доставката. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва право на приспадане на данъчен кредит в посочения размер.

5. На пето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 30 049,14 лв. за данъчните периоди месеците 07 и 08 на 2010г., по 14 броя фактури, издадени от “Елтракт” ЕООД. Предмет на доставките са билки.

Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик, за което е съставен ПИНП с №18-1754 от 09.03.2011г. В рамките на насрещната проверка е връчено ИПДПОЗЛ на прекия доставчик. В отговор на посоченото искане, са представени: договор от 08.07.2010г. с предмет “билки”, като в договора не са конкретизирани видовете и количествата билки, които ще бъдат предавани; за произход на билките са представени складови разписки, в които са посочени имена на физически лица, без да са посочени ЕГН-та или адреси; тези складови разписки не са подписани нито от получател, нито от физическото лице доставчик, т.е. представените складови разписки не доказват произхода на продадените на “Лион-Трейдинг” ООД билки; относно наличие на обект, от който да се извършва дейността е представен договор за наем  а селскостопански постройки в с. Полски сеновец; представено е и уведомление до РИОСВ- Велико Търново за организиран билко-заготвителен пункт.

Според писмени обяснения на управителя на “Елтракт” ЕООД, транспортът на билките е за cметка на клиента /”Лион-ТРейдинг” ООД/.

Ревизиращите анализират представените документи и приемат за установено, че не са представени доказателства за произхода на стоките. Не е представена хронология на счетоводни сметки 401, 501, 411, 503, група 20, 60 и 70. Не са представени доказателства, че дружеството разполага с кадрова обезпеченост за извършване на дейността. Не са представени платежни документи /фискални бонове или банкови извлечения/, няма доказателства за извършено разплащане по доставките.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 17.05.2010г. и е дерегистрирано на 17.01.2011г. За периода от 01.07.2010г. до 31.12.2010г. в “Елтракт” ЕООД не е имало назначени лица на трудов договор. За 2010г. “Елтракт” ЕООД няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ, т.е. не са изплащани суми по граждански договори или други суми на физически лица. При проверка в търговския регистър се установява, че “Елтракт” ЕООД не е публикувало ГФО за 2010г.

Според обяснения на управителя на дружеството жалбоподател, същото изкупува билки от “Елтракт” ЕООД от негов пункт в с.Полски сеновец, по договор от 08.07.2010г. Билките са предавани от пункт на продавача. Транспортът е за cметка на “Лион-Трейдинг” ООД. Ползван е нает товарен автомобил Мерцедес 409D. От страна на “Елтракт”ЕООД с фирмата е контактувал Х.Т..

Въз основа на посочените доказателства, ревизорите приемат за установено, че фактурите, издадени от “Елтракт” ЕООД, не отразяват реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, предвид непредставяне от прекия доставчик на доказателства за произхода на стоките, както и поради факта, че дружеството няма трудова и технологична обезпеченост да извърши доставките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва правото на приспадане на данъчен кредит.

6. На шесто място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в общ размер от 100 020,48 лв. по 38 броя данъчни фактури, издадени през периода на ревизията от “Флорелис ММ” ЕООД. Предмет на доставките са различни видове гъби.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №1600-03-100491-01 от 24.01.2011г. В рамките на проверката са представени: 38 броя  продажни фактури, придружени със складови разписки; извлечения на сметки 4532, 411, 702, 501, СД и дневници за продажби за проверявания период; декларация, че гъбите са изкупени от физически лица, към които по време на проверката не са извършени разплащания; изкупуването става в Габрово, ****; транспортът на билките е за cметка на клиента.

Ревизиращите анализират представените доказателства и приемат за установено, че не са представени доказателства за произхода на стоките. Не е представена хронология на счетоводни сметки 401, 501, 411, 503, група 20, 60 и 70. Не са представени доказателства, че дружеството доставчик разполага с кадрова обезпеченост за извършване на дейността. Не са представени платежни документи /фискални бонове или банкови извлечения/, няма доказателства за извършено разплащане по доставките. 

При проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 26.11.2010г. За периода от 01.05.2010г. до 31.12.2010г. във “Флорелис ММ” ЕООД няма назначени лица на трудов договор. За 2010г. “Флорелис ММ” ЕООД не подава справка по чл.73 от ЗДДФЛ, т.е. не са изплащани суми по граждански договори или други суми на физически лица. При проверка в търговския регистър е установено, че “Флорелис ММ” ЕООД няма публикуван ГФО за 2010г.

Според обяснения на управителя на “Лион-Трейдинг” ООД, билките са изкупувани от “Флорелис ММ” ЕООД от Габровския балкан въз основа на подписан договор от 13.04.2010г. Гъбите са изкупувани в прясно състояние от пункт в Габрово. Транспортът е за cметка на “Лион-Трейдинг” ООД. Разплащанията са в брой. От страна на “Флорелис ММ” ЕООД сделките са извършвани от Христофор Христов Хубанов.

На база описаните доказателства ревизиращите приемат за установено, че по фактурите, издадени от “Флорелис ММ” ЕООД, липсва реално осъществяване на доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като “Флорелис ММ” ЕООД не представя доказателства за произхода на стоките, както и поради факта, че дружеството няма трудова и технологична обезпеченост да извърши доставките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва право на приспадане на данъчен кредит.

7. На седмо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5 000,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от “Цитрон” ЕООД през периода 09.2008г.

На “Цитрон” ЕООД е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №1603-1004269-13 от 08.02.2011г. В хода на проверката е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

Според обяснения на управителя на “Лион-Трейдинг” ООД, от този доставчик са закупени хладилна камера и парен автоклав /втора употреба/. Хладилната камера е доставена на 08.09.2008г. и предадена със стокова разписка. Стоката е доставена с транспорт на доставчика с МПС, с Рег.№РВ8185ВТ. Фактурата е платена по банков път. Парният автоклав е доставен на 10.09.2008г. и предаден със стокова разписка. Стоката е доставена с транспорт на доставчика с МПС, с Рег.№РВ8185ВТ. Фактурата е платена по банков път. От страна на доставчика стоката е доставена от Венцислав Борисов.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. При проверка за декларирани МПС-та е установено, че “Цитрон” ЕООД е декларирало наличието на 5 броя леки автомобили, но автомобил с Рег.№ РВ8185ВТ не фигурира в декларираните от фирмата превозни средства. Същевременно от страна на “Цитрон” ЕООД не са представени данни за наемане на посоченото МПС. За м.09.2008г. има сключени 5 трудови договори, но лицето Венцислав Борисов, който е деклариран от “Лион-Трейдинг” ООД като доставил стоката, не фигурира в декларираните трудови договори. За 2008г. “Цитрон” ЕООД няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, т.е. не декларира изплатени суми на физически лица по граждански договори. При проверка в търговския регистър е установено, че “Цитрон” ЕООД няма публикуван ГФО за 2008г.

На база описаните доказателства ревизиращите приемат за установено, че фактурите, издадени от “Цитрон” ЕООД, не отразяват реални стопански операции. Съответно, липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като “Цитрон” ЕООД не представя доказателства за произхода на стоките, за транспортирането им, както и поради факта, че дружеството няма трудова и технологична обезпеченост да извърши доставките. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва посочения данъчен кредиит.

8. На осмо място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в размер от 26 551,60 лв. по фактура с №17 от 29.06.2010г. (лист 1964), издадена от “Месивко” ЕООД.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-03-1004269-11 от 01.03.2011г. Установено, е че фактурата е отразена в дневника за продажби и в счетоводството на доставчика. Фактурата е във връзка с възнаграждение по Договор за посредничество от 13.05.2010г. (листи 1973-1974). Плащането е извършено в брой съгласно приложен фискален бон от 30.06.2010г. Представено е пазарно проучване на пазара на имоти в район “Широк Център” – гр.Пловдив. В изпълнението на услугата е участвала управителката на “Месивко” ЕООД – А.Р., чиито обяснения са приложени към протокола от проверката. От приложените счетоводни справки на дружеството е видно, че фактурата е осчетоводена. 

Според обясненията на управителката на “Месивко” ЕООД, същото е имало намерение да закупи магазин за месни хранителни продукти в гр. Пловдив, тъй като основният предмет на дейност на дружеството е търговия с такива стоки. При търсенето на магазин, дружеството намира подходящ имот в гр. Пловдив, ул. “Славянска” №47, представляващ  дворно място и магазин, ведно със склад. С продавача са водени преговори с идея покупката да се осъществи с банков кредит, с който ще се финансира не само тя, а и ремонта на обекта. Дружеството, в лицето на управителката А.Р., преценява, че вместо да се инвестира, да се потърси възможност за реализиране на печалба от комисиона чрез продажбата на същия имот на друг евентуален купувач, който „Месивко” ЕООД ще трябва да намери. В обясненията не са посочени никакви конкретни данни– имена, цени и др.

Според обясненията (листи 1971а-1972), “Месивко” ЕООД би следвало да посредничи и да съдейства на продавача за реализиране на сделката, а не на купувача. 

В обясненията се сочи също, че при търсенето на купувач, чрез преглед на публикувани обяви,  “Месивко” ЕООД попада на “Лион-Трейдинг” ООД, на което дружество е предложен въпросният имот с цена, включваща тази по покупко-продажбата и възнаграждението на “Месивко” ЕООД. Между страните се сключва договора за посредничество от 13.05.2010г. Изготвено е пазарното проучване със сравнителни оферти от 31.05.2010г. На жалбоподателя са представени и други допълнителни документи, след което клиентът е взел окончателно решение за покупката на имота. Организирана е среща между продавача и купувача и е подписан договор за покупко-продажба на имота на 25.06.2010г. Освен това, с “Лион-Трейдинг” ООД на 28.06.2010г. е подписан и констативен протокол за изпълнението по договора за посредничество и за дължимото възнаграждение, въз основа на което е издадена фактурата. По сделката “Месивко” ЕООД контактува с И.М.- представител /управител/ на “Лион-Трейдинг” ООД.

Относно квалифицирани служители или други лица, осъществили анализа и проучването на пазара на недвижими имоти в “Широк Център- Пловдив” не се дават обяснения и не се представят документи. Също така, не е даден отговор относно предложения, оферти, предварителни кореспонденция с продавача и с купувача, източник на информацията за продажба на конкретния имот /обява във вестник, списание, по интернет и др./, как са осъществени контактите с продавача на имота, какви средства за информация са използвани при оказаното посредничество за проучване на пазара относно формирането на продажната цена в района на местонахождение на имота, публикувани обяви за продажба – кога, къде и за какъв период от време, каква е първоначално обявената цена от продавача и извършвани ли са корекции по нея в резултат на проявен/непроявен интерес от купувачи и на водени преговори, с кои лица конкретно е договорена и сключена сделката от страна на продавача, ползвани ли са от “Месивко” ООД юридически услуги при текущото планиране и придвижване на сделката и при финализирането й и кои са тези лица.

В отговор на връчено ИПДПОТЛ от продавача на имота “Бартлет” АД са дадени следните обяснения: Счетоводното обслужване се извършва от Р.С.Л.– управител. Единствено той се разпорежда с банковите сметки на дружеството. Изготвянето на годишните финансови отчети и ГДД се извършва от управителя, а СД по ЗДДС не са подавани поради отказана регистрация по ЗДДС. За имота на ул. ”Славянска” № 47 са правени опити да бъде продаден отпреди година и половина, публикувани са обяви в сайтове за имоти и търсене на купувачи чрез познати агенции за недвижими имоти. Първоначално обявената цена е в размер от 100 000,00 лв. За посочения период от време няма проявен интерес към имота и направен оглед на същия. Контактът с А.Р. е направен през м.04.2010г. През м.05.2010г. лицето отново е потърсило фирмата с предложение за евентуален купувач при цена от 50 000,00 лв. През това време интерес от други лица не е проявяван. Предложената цена е приета с цел да не загубят клиента. На г-жа Р. са предоставяни документи- нотариални актове, скици, удостоверения за тежести, разрешения за строеж, удостоверения на фирмата. През м.06.2010г., след дадено окончателно съгласие на купувача за покупко-продажбата, същият е представен на продавача и е договорена последна окончателна цена – 23 000,00 евра. Ползвани са услугите на нотариус, посочен от “Бартлет” АД. Лицата, контактували по сделката, са Р. Л. от страна на “Бартлет” АД, г-жа Р. като посредник и И.М. като представител на купувача “Лион-Трейдинг” ООД.

Според обяснения на “Лион-Трейдинг” за сделката по нотариален акт с № 7 от 25.06.2010г. за покупката на имота, себестойността на закупения имот е формирана от стойностите по фактурата на продавача “Бартлет” АД и на посредника “Месивко” ЕООД. След извършен апорт на имота през м.09.2010г. от “Лион-Трейдинг” ООД в “Лион Инвест Груп” АД, същият е отписан от счетоводните сметки на ревизираното лице. Счетоводната отчетност се извършва от А.М. и същата е оформяла ГДД и СД по ЗДДС за посочения период. “Лион-Трейдинг” ООД е имало интерес към закупуването на собствени магазини, в които да предлага свои продукти. Търсенето на такива обекти е публикувано във вестник “Марица” и “Ало.бг”. Конкретният имот е предложен от посредника А.Р. като представител на “Месивко” ЕООД . Предложената цена включва цената за покупко- продажбата и възнаграждението за посредника. От “Месивко” ЕООД е поискана писмена обосновка, че цената е под реалната за сходни имоти. Сключен е договор за посредничество на 13.05.2010г., който е изготвен от адвокат С.М., обслужваща правно “Лион-Трейдинг” ООД. Преговорите по сделката са водени с “Месивко” ЕООД, съответно А.Р..

Ревизиращите анализират представените документи и приемат за установено, че според представения договор за посредничество от 13.05.2010г., сключен между “Лион-Трейдинг” ООД- доверител и “Месивко” ЕООД- посредник, последният предлага на доверителя за закупуване пазарно изгоден недвижим имот в гр. Пловдив, ***** и се задължава срещу договорено възнаграждение да проучи, сътрудничи и посредничи за съгласуване волята на продавача с тази на доверителя при покупко- продажбата на имота. Същият е описан най- подробно като сграда, застроена площ, етажност, идентификатор. Посочена е и конкретна покупно-продажна цена на имота – 23 000,00 евра.

Посредникът се задължава да предаде на Доверителя всякаква информация и насрещни предложения на Продавача във връзка с покупко-продажбата на имота, да проучи в общината статута на имота, както и евентуални започнали процедури по отчуждаването на имота, възможности за бъдещо застрояване в имота и/или за разширение на съществуващите обекти, да проследи промяната в собствеността на имота през последните 10 години, в тази връзка да представи на Доверителя съответните нотариални актове за собственост, да проучи за налични тежести за последните 10 години и да представи на Доверителя съответните документи за проучванията и резултатите от тях, и др. действия, регламентирани в чл.2.7 до чл.2.12 от договора, в т.ч. да обоснове пред Доверителя, че имота е “пазарно изгоден” с цена под реалната пазарна за сходни имоти в региона.

Дължимото възнаграждение на Посредника, съгласно чл.4 от Договора, е в размер на данъчната оценка на имота и допълнително начисления ДДС, съгласно представено актуално удостоверение за данъчна оценка. В чл.5 от Договора е посочено, че се прилагат удостоверения за данъчна оценка от Община Пловдив от 11.05.2010г. и от 12.05.2011г., от които е видно, че данъчната оценка на продаваните недвижими имоти е 132 757,65 лв. Възнаграждението е дължимо след нотариално изповядване на сделката.

Приложена е и разработка за пазарни аналози на имоти в район “Пловдив – Широк Център” от 31.05.2010г. с направен извод, че сходни на настоящия имот се предлагат за продажба и се търгуват на цени в диапазона 245 000,00 лв. – 270 000,00 лв.

Видно от събраните документи, съгласно договора за посредничество от 13.05.2010г., “Месивко” ЕООД се е задължило да извърши срещу възнаграждение посредничество при покупко-продажбата на недвижимия имот с адрес град Пловдив, ул. *****.

Като задължения на изпълнителя са вменени подсигуряване обслужването на сделката, запознаване на клиента с реда, условията, начините и етапите за придобиване на собствеността върху недвижимия имот, със спецификата на законите и разпоредбите на територията на Република България и действащото законодателство и данъците и таксите, платими при прехвърляне на собствеността, уведомяване на клиентите за всички подробности по нотариалното прехвърляне на имота.

Още преди сключване на процесния договор, който има за предмет проучване, сътрудничество и посредничество за съгласуване волята на Продавача с тази на Купувача, клиентът всъщност е бил намерен и цената е била договорена – 23 000,00 евро. Т.е. към датата на сключване на договора, същият е нямал предмет, тъй като договореност вече е била постигната. Това се потвърждава и от дадените обяснения на г-жа А.Р.. Сключването на  договор за посредничество доказва само възникнало облигационно правоотношение, но за целите на данъчното облагане е необходимо да се докаже не само възникването на такова правоотношение и начисляването на данъка, но и реалното осъществяване на доставката. В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на ревизията не е представена никаква кореспонденция между страните – доставчик, продавач и купувач. 

А.Р. в качеството й на представител на “Месивко” ЕООД и водеща цялата сделка за Купувача  не доказва изпълнение на задълженията си към своя доверител по отношение на факти, за които няма достатъчно подготовка- така запознаване на клиента със спецификата на законите и разпоредбите на територията на Република България и действащото законодателство, данъците и таксите, платими при прехвърляне на собствеността, което изисква определени знания, респ. образование, каквото не се доказва.  Високите суми за процесната услуга предполагат извършване на посредничество и консултации, които да могат да се докажат с допустимите по ДОПК доказателствени средства. Дадените обяснения от ”Месивко” ЕООД и от ревизираното лице не обосновават високите възнаграждения за посредничеството. Платената комисионна за посредничество в размер от 132 758,00 лв. и ДДС в размер от 26 551,60 лв. или общо 159 309,60 лв. /81 454 евра/ надвишава, както обичайната комисиона, получавана от агенции за недвижими имоти, така и договорената цена за имота от 23 000,00 евра /повече от 3,5 пъти/.

Необясним е и фактът, че при наличието на квалифицирани специалисти - юристи и икономисти в “Лион-Трейдинг” ООД, същото дружество прибягва до ползване на юридически и икономически услуги от друго лице, за което не се представят никакви доказателства за подобна подготовка.

Въз основа на изложеното ревизорите приемат за установено, че не е налице реална доставка на услуга от “Месивко” ЕООД към “Лион-Трейдинг” ООД по фактура с №17 от 29.06.2010г. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, поради липса на реално осъществена доставка на фактурираната посредническа услуга, се отказва посочения данъчен кредит.

9. На девето място, предмет на спора е отказан данъчен кредит в общ размер от 56 773,83 лв. по 2 броя фактури, издадени от “Амброс” ЕООД, съответно с №2 от 17.04.2008г. (лист 257), с ДО от 236 929,25 лв., ДДС в размер от 47 385,85 лв. и предмет на доставката “машина за пакетаж”; и с №3 от 17.04.2008г. (лист 257), с ДО от 46 939,92 лв., ДДС в размер от 9 387,98 лв. и предмет на доставката “гаранционно обслужване на машина за пакетаж”.

Към ревизионната преписка е присъединен Протокол с №1020516 от 03.09.2010г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) относно “Лион-Трейдинг” ООД. На прекия доставчик е извършена насрещна проверка според ПИНП с №16-08-1002552-3 от 11.06.2010г. В рамките на проверката е установено, че фактурите са включени в дневниците за продажби и СД, ДДС е начислен съгласно разпоредбите на чл.86 от ЗДДС. От представените аналитични регистри на сметки 503 - разплащателна cметка е видно, че издадените фактури са платени по банков път. Извършената реализация на машината е осчетоводено по кредита на cметка 702 - приходи от продажби на стоки. Гаранционното обслужване на пакетиращата машина е осчетоводено по кредита на cметка 703 - приходи от продажби на услуги.

Представен е договор за доставка от 07.03.08г. за доставка на 1 брой машина за пакетаж, предназначена за опаковане на хранителни продукти в модифицирана газова среда. Представен е Договор за доставка от 09.04.2008г. между унгарски контрагент – доставчик и “Амброс” ЕООД – купувач. Предмет на договора е доставка на един брой машина за пакетаж с 3 гнезда за залепване.

Към ревизионната преписка е присъединен РА с №********* от 29.01.2009г. за извършена ревизия по ЗДДС на “Амброс” ЕООД за периода 21.01.2008г. - 31.05.2008г. Според посочения РА, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, на прекия доставчик “Амброс” ЕООД е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от ”Радотрансстрой” ЕООД за м.03 и м.04.2008г. по три броя фактури, с предмет гаранционно обслужване по договор. В хода на ревизията не е доказано настъпването на данъчно събитие по фактурите във връзка с договор за гаранционно обслужване. Двете дружества “Амброс” ЕООД и “Радотрансстрой” ЕООД са подписали договор за гаранционно и извънгаранционно обслужване на машина за пакетаж и залепване с три гнезда “Yang Polaris Vag 3”, който ще се извършва при възникване на необходимост на място, където функционира машината- производствен цех на “Лион-Трейдинг” ООД, в гр.Пловдив. При извършената ревизия на “Амброс” ЕООД не са представени категорични доказателства, че процесната машина за пакетаж, продадена на „Лион трейдинг” ООД, е транспортирана до територията на страната, тъй като представената международна товарителница, за която се твърди, че доказва извършен превоз на машината, не може да бъде приета като годно доказателствено средство по смисъла на ДОПК по следните причини: в товарителницата са посочени име на изпращача и име на превозвача, но не фигурират името на получател, товарният пункт, разтоварният пункт, както и видът на стоката, която се превозва. Посочено е единствено, че стоката е получена в с. Ведраре на 16.03.2008г., неизвестно от кого, дори преди подписването на договора между “Амброс” ЕООД и SECOSER Ltd, Унгария, Будапеща. Върху нея е положен печат на “Боннер” ООД.

Въз основа на събраните доказателства ревизорите приемат за установено, че двете фактури, издадени от “Амброс” ЕООД, не отразяват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, тъй като с влязъл в сила РА с №********* от 29.01.2009г. е установено, че доставчикът не е получил и не би могъл да продаде машината, съответно да поеме нейното гаранционно обслужване. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва данъчен кредит в посочения размер.

Освен това, като доказателство по делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице А.А.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Според заключението на вещото лице, базирано на приетите по делото писмени доказателства:

- Относно доставките на билки и диворастящи гъби от “Рос комерс-09”, “Нед-Ком-09“ ЕООД, “Елтракт“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД, към издадените от всеки един от доставчиците фактури са приложени стокови разписки /съответно на л. 901 и сл., л. 108 и сл., л. 1501 и сл. и л. 1352 и сл./ за предаване на стоките по съответните фактури. Стоките по процесните фактури са осчетоводени по съответната материална cметка и аналитичната такава– с количество и стойности, начислен е ДДС за покупките е и кредитирана cметка “401-доставчици”. Впоследствие са осчетоводени извършените разплащания в брой по така формираните задължения към отделните доставчици.

В Приложения №№ 1, 2, 3 и 4 към ССЕ вещото лице в табличен вид обобщава данните относно последващата реализация на стоките по фактурите от четиримата доставчици, като посочва отделните клиенти на жалбоподателя, номера на фактурата, начин на извършените плащания по последващите продажби. Видно от така изготвените приложения, е налице, по счетоводни данни, последваща реализация на стоките по посочените фактури.

- Относно фактурите, издадени от “Алекс стройкомплекс“ ЕООД, същите са отразени в счетоводството на жалбоподателя като е дебитирана cметка “207-разходи за придобиване на ДМА“, разплащането по трите фактури е в брой, за което са издадени касови бонове. След като е изградена “тръбна разводка“, същата е заведена в cметка 207 с аналитичност Разходи за изграждане на отоплителна инсталация офис ******, като към тази cметка впоследствие са отнесени и останалите разходи по изграждане на цялостната отоплителна инсталация. Cметка 207 е кредитирана срещу cметка “204-машини”. За фактурираните дейности е съставен Акт обр. 19 от 19.02.2010г. /л. 91 от делото/.

- относно процесните фактури издадени от “Алти-Строй“ ЕООД и “Цитрон“ ЕООД вещото лице констатира, че последните са отразени в счетоводството на жалбоподателя като е дебитирана cметка “204-машини”, начислен е ДДС за покупките и е кредитирана cметка “401-доставчици”; впоследствие е осчетоводено и извършеното плащане в брой към “Алти-Строй“ ЕООД, за което е издадена и касова бележка, както и по банков път към “Цитрон“ ЕООД. В инвентарната книга на cметка “204-машини” на оспорващото дружество /л. 484 от делото/ “автоматичен брояч на клетки SYSTEM 9000“ е отразен под №144, а “минусова хладилна камера“, “плюсова хладилна камера“ и “парен автоклав” са отразени под №№133, 134 и 135. Самият брояч присъства в утвърдената от дружеството технологична схема на вътрешноведомствена лаборатория № 5.

- аналогични с горните са и констатациите на вещото лице относно издадените от “Амброс“ ЕООД две процесни фактури. Същите са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството жалбоподател, разплащането е по банков път, за което са представени Банкови извлечения. “Машина за пакетаж“ като ДМА е предназначена за пакетиране на произведената готова продукция.

- издадената от “Месивко“ ЕООД фактура с №17 от 29.06.2010г. е осчетоводена като е дебитирана cметка “201-Земя” или “203-Сгради” с данъчната основа на закупената стока, начислен е ДДС за покупките и е кредитирана cметка “401-доставчици”. Разплащането е извършено в брой, като е представен нечетлив фискален бон. С посредническата услуга по фактурата е закупен недвижим имот и сграда от “Барлет“ АД, за което последното дружество издава фактура с №41 от 25.06.2010г. на жалбоподателя за продажба на недвижим имот по НА № 7, том ІІ, рег. № 3067, Н.дело №169/2010г.

Освен това, по делото са приети и представените с молба на процесуалния представител на жалбоподателя доказателства по опис /Вх.№2052 от 28.01.2013г./, ползвани от вещото лице за изготвяне на заключението по ССЕ.

Според приетото по делото неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице С.:

Стоките по издадените от “Рос комерс-09“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД фактури са транспортирани от базата в гр. Габрово за клиенти на жалбоподателя – “Дениа“ ЕООД в гр. Раковски с автомобил Мерцедес 409Д с Рег.№РВ4145АМ, като в обстоятелствената част на заключението вещото лице посочва съответните пътни листи към фактурите. Със същото транспортно средство стоките по издадените от “Нед-Ком-09“ ЕООД фактури са транспортирани от гр. Дряново да клиентите на жалбоподателя- “Камеа М“ ООД, “Планта Фрукт Експорт“ ЕООД и “Булгафлор“ ЕООД, а стоките по процесните фактури, издадени от “Елтракт“ ЕООД от с. Полски сеновец до гр. Пловдив за “Донвес“ ООД, до гр. Търговище за “Витафрукт“ ЕООД, до с. Катуница за “Камеа М“ ООД, до гр. Раковски за “Дениа“ ЕООД.

Относно превоза на автоматичния брояч на клетки, за чието предаване е съставен протокол от 27.11.2009г. е представен пътен лист с №123265 от 23.11.2009г. за товарен автомобил “VW Крафмер”, с Рег.№**,

Относно доставката по фактурата издадена от “Месивко“ ООД, вещото лице констатира, че тя е надлежно осчетоводена в счетоводството на доставчика, като е отразено и извършеното плащане в брой по нея.

В съдебно заседание от 12.03.2013г. са приети като доказателствата представените от различни Териториални дирекции на НАП заверени копия на дневниците за покупките и продажбите на ЕТ “Витафрукт-Виолета Драганова“, “Витафрукт“ ЕООД, “Камеа М“ ООД, “Планта фрукт експорт“ ЕООД, “Булгарфлор“ ЕООД, “Донвес“ ООД и “Дениа“ ООД. Видно от така представените дневници, всяко от дружествата е отразило и декларирало получени доставки от дружеството жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното:

Разрешаването на спора по същество налага да се констатира, че противоположните становища на страните по спора с предмет, декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит, се концентрират по отношение на наличието на съответните доставки като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според органите на приходната администрация, изводът за липсата на въпросните юридически факти, се основава на констатацията, че дружествата изпълнители по доставките, не притежават кадровата и материална обезпеченост за фактическото осъществяване на стопанските операции така, както те са отразени в процесните първични счетоводни документи.

Обратно е, разбира се, становището на жалбоподателя.

Така очертаният спор и становищата на страните налагат да се посочи, на първо място следното:

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съответно, според чл.5, ал.1 от ЗДДС, стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Най–сетне, според чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

В случая, с оглед обстоятелството, че процесните доставки представляват търговски покупко-продажби на родово определени вещи, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.288 от Търговския закон ТЗ), според която норма, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

І. Както се посочи, описаните във фактурите, издадени от “Рос комерс-09“ ЕООД, “Нед-Ком-09“ ЕООД, “Елтракт“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД, гъби и билки, а по тези издадени от “Алти-Строй“ ЕООД и от “Цитрон“ ЕООД- с предмет на доставката машини. Следователно в тези случаи става реч за търговска покупко-продажба на стоки, определени по своя род.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо- прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Именно съотнасянето на посочените правни норми, налага в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. Все в тази насока и с оглед разпоредбите на чл.17, ал.2 от ЗДДС, следва в производството да се установи къде е местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнало нейното превозване, кога и как е превозена към получателя.

Разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. За да възникне право на данъчен кредит по тази доставка, е необходимо по безспорен начин да се установи получаването на стоката от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурата. Тоест, доставчикът следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, които аналитично да са заведени по стоковите му сметки, да е налице изписване на стоките при продажбата им, да е установено къде са съхранявани тези стоки или къде доставчикът осъществява своята търговска дейност и съответно транспортирането на тези стоки от склада на доставчика или търговското помещение, където осъществява дейността си, до склада или обект на получателя. Счетоводното завеждане на стоките по стоковите сметки на получателя и последващата им реализация само косвено може да потвърди извода за осъществена реално доставка, при условие, че са доказани по-горе изброените факти.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка на диворастящите гъби и билки между посочените преки доставчици и жалбоподателя са обосновани на практика с липсата на достатъчно убедителни доказателства за наличието на реални доставки от техните предходни доставчици, а именно: 12 физически лица, доставили гъби на “Рос комерс-09” ЕООД; физически лица доставчици на “Елтракт“ ЕООД, за които обаче в стоковите разписки не са посочени ЕГН и адрес, а самите разписки са неподписани; останалите двама доставчици “Нед-Ком-09“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД не са представили в хода на ревизията данни за физическите лица, от които са изкупували гъбите и билките. С жалбата до административния орган са представени стокови разписки за изкупени от “Нед-Ком-09“ ЕООД билки /л. 134 и сл. от делото/, наред с това е представени и договор за наем на недвижим имот в село Дряново, област Габрово между “Нед-ком-09“ ЕООД и Х. Н., който да се ползва като пункт за билки. При така представените доказателства и при липсата на подадени от доставчиците справки по чл.73 от ЗДДФЛ, т.е. за изплатени суми по граждански договори на физически лица, органите по приходите приемат, че доставчиците не разполагат с необходимите количества стока за осъществяване на процесните доставки. По този начин ревизиращите обосновават извода за липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, доколкото липсват доказателства за прехвърляне на собствеността върху процесните билки и гъби, именно от по-предходни доставчици на преките доставчици на жалбоподателя “Лион-Трейдинг” ООД.

Според легалното определение на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно пра­во върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване (ВОП), както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

В случая, съдът намира, че прехвърлянето на правото на собственост върху стоките от преките доставчици “Рос комерс-09“ ЕООД, “Нед-Ком-09“ ЕООД, “Елтракт“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД на жалбоподателя се явява доказано. Съответно, налице са доставки на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

На първо място, приетите по делото документи са представени още в хода на ревизионното производство, а освен това, приемането на заключението по ССЕ без възражения от страните позволява неговото кредитиране изцяло. Експертният извод в заключението на вещото лице е изграден, както въз основа на събраните доказателства по делото, така и въз основа на счетоводството на жалбоподателя, от които е установена последваща реализация на процесните билки и гъби, които са представени на вещото лице, и което посочва, че същите са достатъчни, за да може да се направи обоснован експертен извод относно редовността на счетоводството на жалбоподателя. Наред с това е посочено, че по отношение на последваща реализация, за всички стоки е начислен ДДС в съответната cметка “5423– Начислен ДДС от продажби”. Ето защо, съдът намира заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ за компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота фактите и обстоятелствата, релевантни за правилното разрешаване на спора.

Заключението на вещото лице се подкрепя и от представените и приети по делото писмени доказателства- първични  и вторични счетоводни документи, включително и тези касаещи клиентите на жалбоподателя, които са последващи получатели на стоките по процесните фактури. Наред с това, следва да се отбележи, че са налице безспорни доказателства за осъществен транспорт на процесните стоки. Доказано е наличие на собствен транспорт от страна на дружеството жалбоподател, както и за наем на товарен автомобил “Мерцедес 409“ с Рег.№РВ*, за което са представени и надлежни документи– пътни листи, талони, фактури за отчетен транспорт. Налични са и стокови разписки за предаването и приемането на стоките, и макар и всички тези документи да не представляват първични счетоводни документи, те при всички случаи представляват годни доказателства, с които се установява реалното предаване на стоките.

В подкрепа на обстоятелството, че доставките са реално осъществени са представените дневници за продажби на ЕТ “Витафрукт-Виолета Драганова“, “Витафрукт“ ЕООД, “Камеа М“ ООД, “Планта фрукт експорт“ ЕООД, “Булгафлор“ ЕООД, “Донвес“ ООД и “Дениа“ ООД.

В процесния случай са налични доказателства за транспортирането на стоките (пътни листи, в които е посочен превозвач, името на шофьора, транспортното средство и количеството превозвани стоки), от мястото, където са придобити от предходните доставчици, до база на получателя, с транспортно средство под наем – “Мерцедес 409”, с Рег.№РВ4145АМ, при непротиворечиви доказателства за чия cметка е транспортът.

За опровергаване на отразеното в представените в тази насока писмени документи от страна на органите по приходите, както в хода на ревизионното така и в настоящото съдебно производство, не са ангажирани доказателства. При това положение и доколкото от приетото заключение на вещото лице се установява надлежното осчетоводяване на стопанските операции, касателно стоките по процесните фактури, и последващата им реализация, Съдът намира, че по делото липсват доказателства, които да опровергават представените документи, касаещи транспорта на стоките по процесните фактури.

Наред с това, по делото са представени доказателства за самоличността на лицата, които са събирали гъбите и билките за отделните доставчици, с изключение на “Флорелис ММ“ ЕООД. От писмените обяснения на отделните доставчици се установява, че билките са събирани от физически лица. В този смисъл, съдът намира, че в дадените от управителите на дружествата доставчици обяснения, начините на събиране на билки са достатъчно достоверни, и това е така, тъй като на практика, събирането на гъби и билки става на място в гората, с личен транспорт на изкупвача, който мери на място гъбите и билки, определя качеството им и плаща на ръка, като в много от случаите дори не издава и нито стокови, нито платежни разписки, още по-малко пък да записва данните. Буди недоумение и констатацията на органите по приходите, че: « Нито едно от лицата не е подало ГДД по ЗДДФЛ и не е декларирало доход от събиране и предаване на билки». На практика, гъби и билки събират лица от балканските райони, които в настоящата икономическа ситуация в страната, са най-бедните райони, и ноторно известно е, че точно тези лица за този си труд, не подават ГДД по ЗДДФЛ. Иначе казано, това е обичайна практика при събирането на билки и гъби, за която не може да бъдат държани отговорни последващите по веригата на реализация лица.

            При това положение, за да откажат да признаят на жалбоподателя материалното право на данъчен кредит, органите по приходите се позовават единствено на обстоятелството, че от страна на предходните доставчици на преките доставчици “Рос комерс-09“ ЕООД, “Нед-Ком-09“ ЕООД, “Елтракт“ ЕООД и “Флорелис ММ“ ЕООД, които са физически лица, не са представени доказателства, които по безспорен начин да доказват, че те разполагат с наличните количества билки и гъби, за да бъдат извършени доставките.

Безспорно обаче се установи в настоящото производство, че именно тези количества след това са станали предмет на последваща реализация.

Сочената от ревизиращите липса на доказателства за това, че предходните доставчици разполагат с необходимите количества стоки, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице и представените доказателства относно заприхождаването и транспорта на стоките от дружествата преки доставчици до жалбоподателя, не могат да обосноват липсата на реалност на доставките по фактурите издадени от тях.

С оглед на така изложеното, следва да се приеме, че събраните по делото доказателства са достатъчни и непротиворечиви, за да обосноват извода за реалността на доставките по процесните фактури между преките доставчици и жалбоподателя.

Безспорно е установено при ревизията, че фактурите отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, а стойността по фактурите е плащана, както по касов, така и по банков път; установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл.86, ал.1 от ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени.

Представените доказателства в хода на ревизията, както и заключенията на вещото лице С. доказват транспортирането и предаването на билките и гъбите от преките доставчици на дружеството-жалбоподател “Лион-Трейдинг" ООД; извършеното плащане, от получателя на доставчика, на сумите по фактурите /основа и ДДС/, завеждането на стоките по стоковата cметка на получателя и последващата реализация. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката.

ІІ. Относно доставките по фактурите, издадени от “Алти-Строй“ ЕООД, “Цитрон“ ЕООД и “Амброс“ ЕООД, чийто предмет са машини.

            Предметът на доставките са различни машини, необходими и присъщи за извършваната от ревизираното лице дейност по търговия с гъби и билки- автоматичен брояч на клетки SYSTEM 9000, минусова хладилна камера, плюсова хладилна камера и парен автоклав и машина за пакетаж.

            Към фактурите са представени съответните договори между жалбоподателя и отделните доставчици, както и приемно-предавателни протоколи. При извършване на ревизията изготвените до доставчиците ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са били представени. В тази връзка, органите по приходите приемат, че липсват доказателства относно произхода на машините, предмет на отделните доставки, респективно на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС отказват правото на приспадане на данъчен кредит.

            Освен, че машините, предмет на доставките, са свързани с осъществяваната от ревизираното дружество дейност, към всяка от фактурите са налични приемно-предавателен протокол и договор за покупко-продажба, като транспорта е за cметка на доставчиците.

            За така придобитите машини и осчетоводяването на фактурите, вещото лице е констатирало, че последните са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като машините са заведени по съответната материална cметка, като са осчетоводени и извършени разплащания– в брой и по банков път. Машините са заведени в инвентарната книга, представена по делото. При тези доказателства и липсата на констатация, че въпросните машини липсват в базите на ревизираното дружество, съдът намира, че същите са придобити  и следва да се отговори на въпроса, дали от събраните по делото доказателства се установява, че придобиването им е от посочените доставчици, издали процесните фактури.

            За установяване на последното от страна на ревизираното дружество още в хода на ревизията са представени сключените договори с отделните доставчици и приемно-предавателни протоколи. Въпреки това единствено поради непредставяне на доказателства за произхода на машините е прието, че не са налице реално осъществени доставки.

            В тази връзка при съобразяване представените от доставчика “Амброс“ ЕООД доказателства относно предходен доставчик– договор за доставка от 09.04.2008г. с унгарски контрагент, органите по приходите се позовават на констатациите в издадения РД спрямо “Амброс” ЕООД, в ревизията на което дружество, е прието, че не са представени категорични доказателства за транспорта на машината от Унгария, тъй като в представената товарителница са попълнени данните за превозвача и изпращача, но не и на получателя и вида на стоката. Все в тази насока и относно доставката по издадената от “Цитрон“ЕООД фактура са сочи, че посоченото МПС, с което е извършен транспортът, не е сред собствените на доставчика такива, както и това, че посоченото лице, което е предало стоките, не е сред лицат,а назначени по трудово правоотношение при работодателя.

            При така ангажираните доказателства, органите по приходите по същество достигат до неправилен извод относно приложението на материалния закон.

            Към фактурите са представени приемно-предавателни протоколи, обективиращи и удостоверяващи предаването на стоките, като не е спорно и се установява и от приетата по делото ССЕ, че сумите по фактурите са платени, като това обстоятелство е надлежно отразено в счетоводството.

Всъщност, посредством ангажираните от жалбоподател и доставчика писмени доказателства, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на търговски отношения помежду им и осъществяването на доставката. Налични са приемно-предавателния протокол и фактури, всички двустранно подписани. В крайна cметка, същественото е, че е издадена фактура, която отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството (ЗСч), поради което следва да се приеме, че тази фактура се ползва с предвидената в закона доказателствена сила, и която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновава извод, че на датата на съставянето на фактурите е стигнато до предаване на стоките и тяхното индивидуализиране. Респективно, осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоките по преките доставки, съответно обективирано е извършването и приемането на стоките по всеки един първичен счетоводен документ.

            Действително, в случая не се установява по безспорен и категоричен начин произхода на машините, но това обстоятелство не е предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя. Доколкото са налице надлежно съставени фактури, приемно-предавателни протоколи и договори за продажба, както и констатираното надлежно заприходяване от жалбоподателя на така получените машини, без да е оспорено от страна на органите по приходите, физическото им наличие при “Лион-Трейдинг“ ООД, както и това, че машините са типични и необходими за осъществяваната от задълженото лице дейност, налагат извод за реалност на всяка една от коментираните доставки. В случая не са събрани по делото доказателства, че представените приемно-предавателни протоколи не удостоверяват реално проявени в обективната действителност факти. От страна на органите по приходите по никакъв начин не бяха релевирани факти и обстоятелства, удостоверяващи участието на ревизираното дружество в данъчна измама, при което непредставянето от страна на преките доставчици на доказателства относно произхода на стоките, не може да се постави в тежест на жалбоподателя и на това основание да му бъде отказано правото на данъчен кредит.

            ІІІ. Относно отказания на “Лион-Трейдинг“ ООД данъчен кредит по 3-те броя фактури, издадени от “Алекс стройкомплекс” ЕООД.

            За доказване реалността на доставката на строителната услуга /за вложените материали и труд/, състояща се в изграждане на тръбна разводка на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Владая“ №4, от жалбоподателя са представени договор от 30.11.2009г. и Акт обр. 19 за приемане на обекта, съгласно който за изпълнението на доставката са вложени материали на стойност 45 100,00 лв. и е положен труд на стойност от 12 500,00 лв. При извършена от органите по приходите проверка в информационните масиви на НАП е установено, че дружеството доставчик е декларирало 4 броя сключени трудови договори, но не са подавани декларации обр. 1 и 6 за дължими осигурителни вноски.

От заключението на вещото лице се установява, че фактурите са осчетоводени като разходи за придобиване на ДМА, разплащането по трите фактури е в брой, за което са издадени касови бонове. След като е изградена “тръбна разводка“, същата е заведена в cметка 207 с аналитичност Разходи за изграждане на отоплителна инсталация офис ул. “Владая“ №4, като към тази cметка впоследствие са отнесени и останалите разходи по изграждане на цялостната отоплителна инсталация, след което cметка 207 е кредитиран срещу cметка 204 Машини.

            Отказът на данъчен кредит е мотивиран с непредставяне от страна на прекия доставчик на доказателства, че разполага с материалите, вложени при изграждане на съоръжението, както и на доказателства за изплатени възнаграждения, респективно за реално престиран труд.

            Съдът намира така постановения отказ за незаконосъобразен. От заключението на вещото лице се констатира, че дружеството е осчетоводило по надлежния ред процесните фактури, като след изграждане на отоплителната инсталация, част от която е тръбната разводка, cметка 207 е коректно приключена чрез кредитиране на cметка 204 Машини, т.е. заприходена е като актив изградената отоплителна инсталация. По същество изграждането на последната не е спорна между страните.

            При това положение от събраните по делото доказателства се установява на първо място действителното извършване на самата услуга, а от представения акт обр. 19 от 19.02.2010 г. /л. 91/ се удостоверява, че именно доставчикът е изградил част от съоръжението, във връзка с което са издадени и процесните фактури. Отделно от това, от извършената от органите на НАП проверка е констатирано, че дружеството е декларирало наличието на 4 сключени трудови договори или доставчикът е разполагал с нужния кадрови потенциал за извършване на СМР.

Извод в противната насока не може да бъде направен единствено от неподаването от страна на доставчика на декларации обр. 1 и 6 до ТД на НАП за начислени и изплатени осигурителни вноски. Неизпълнението на задълженията за подаване на въпросните декларации има евентуално за последица ангажиране отговорността на работодателя доставчик по процесните фактури, но не може априори да се предполага липсата на трудово правоотношение, за което са подадени и декларации по чл.62 от КТ.

            Следователно, по делото от страна на жалбоподателя е доказано реалното извършване на фактурираните СМР, като наред с това са представени и доказателства, че същите са извършени именно от издателя на фактурите, в тази насока са представените договор, акт обр. 19, документираното разплащана в брой по фактурите и не на последно място установеното изграждане на отоплителната система, част от която е процесното тръбно разклонение.

            Ненамираното на доставчика от страна на органите по приходите и непредставянето на доказателства за изплатени трудови възнаграждения и произход на вложените материали, при наличието на посочените в предходния абзац писмени доказателства, не може да бъде основание за отказване правото на данъчен кредит по трите фактури. Поради изложеното РА и в тази му част следва да бъде отменен.

            ІV. За пълнота следва да се посочи, че изложеното по-горе е съобразено със следното:

С Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обстановка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на стоки, се произнася категорично, че:

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път подчертава категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана цялата му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща продажба на отделни стоки, респективно за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстанция е постановила и че “борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (виж по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Решение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сборника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 68 и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че предвид на тези именно съображения “националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна, съдът е категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така налична е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, поради което “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, както и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация.

Отделно от това, в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е отбелязано, че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото именно “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като налага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото решение изисквания – при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане- данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Т.е. следва извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и посредством конкретната практика, която всъщност изисква ревизираното лице да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила върху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задължените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла чл.6 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ, и осчетоводени на база същия, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

V. Относно отказания право на данъчен кредит в размер 26 551,60 лв. по фактура с №17 от 29.06.2010г. издадена от ”Месивко“ ЕООД.

            Видно от събраните по делото доказателства /л. 1971 и сл./ фактурата е издадена във връзка с договор за посредничество по повод придобиване на недвижим имот от ревизираното дружество в гр. Пловдив от 13.05.2010г.. Съгласно чл.1 от договора /л. 1973 и сл./ ”Месивко“ ЕООД като посредник се задължава да проучи, сътрудничи и посредничи за съгласуване волята на продавача с тази на доверителя при покупко-продажбата на предложен преди сключване на самия договор за посредничество недвижим имот – подробно описан в самия договор. Видно от клаузите на договора, посредникът се задължава да проучи наличието на тежести върху имота и да изготви пазарно проучване на цените на сходни имоти с оглед убеждаване на „”Лион-Трейдинг“ ООД, че закупуването е изгодно на предложената цена от 23 000,00 евра – НА №7/25.06.2010г.

            В тази връзка, в хода на ревизията е представено изготвени пазарни аналози на имоти в район ”Пловдив – широк център“, като не е спорно и се установява, че посоченият в договора за посредничество имот е бил закупен от жалбоподателя.

            От друга страна обаче, видно от депозираните от А.Р. – бивш собственик и управител на ”Месивко“ ЕООД писмени обяснения /л. 1971/, дружеството е възнамерявало да закупи от ”Бартлет“ АД въпросния недвижим имот, но след като не е успяло да си осигури финансиране е договорено с продавача - ”Бартлет“ АД, ”Месивко“ ЕООД да намери купувач за същия. Съгласно обясненията на Радичева, ”В търсенето на евентуален купувач попаднах на ”Лион-Трейдинг“ ООД. Предложих за покупка въпросния имот и му формирах цена включваща: покупко-продажба и възнаграждение за ”Месивко“ ЕООД“. Последното е уговорено в размер на данъчната оценка на имотите – 132 757,65 лв.

            От така цитираните обяснения на Радичева следва, че представляваното от нея дружество по същество съдейства на продавача, а не на ревизираното дружество, за реализирането на сделката по продажба на имота в гр. Пловдив, като намери купувач при уговорената цена и по същество защитава именно интересите на продавача. Изготвеният пазарен анализ и пазарни сравнения е с цел убеждаване на потенциалния купувач, че предложената и определена вече от продавача цена е изгодна за него, тоест отново действията по убеждавана са основно в полза на продавача.

На следващо място, не са представени каквито и да било доказателства за изпълнението от страна на посредника на задължения по договора за посредничество, посочен като основание за издаване на процесната фактура – задълженията по т.2.1-2.11, свеждащи се най-общо до проучване статута на имота в общината, проследяване промяна в собствеността през последните 10г., наличието на тежести, да проучи възможността за бъдещо застрояване или разширяване на съществуващи в имота обекти. Изрично следва да се посочи, че в самия договор за посредничество задължението на посредника да изготвя пазарен анализ на цените на сходни имоти е само едно от всичките задължения това по т. 2.11 от договора.

При така формулирания предмет на услугите по договора за посредничество и представените доказателства относно тяхното изпълнение, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за извършване на фактурираната услуга. Както се каза, не са представени доказателства за изпълнение на задълженията по т.2.1-2.10 включително от договора. Относно пазарното проучване– не се установяват конкретните източниците въз основа на които е изготвено. В този смисъл не са налице годни доказателства за извършване на фактурираната услуга и то именно от доставчика, така както е посочена в договора за посредничество. Липсват данни, именно че последният е извършил проучване относно вещния и регулационен статут на придобития от жалбоподателя имот – така както е уговорен предмета на фактурираната услуга в договора за посредничество, посочен като основание за издаването й. При това положение с РА законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 551,60 лв. по фактура с №17 от 29.06.2010г. издадена от ”Месивко“ ЕООД.

Във връзка със самото пазарно проучване следва да се посочи, че е икономически несъстоятелно да се прави проучване насочено към доказване, че уговорената продажна цена е изгодна за купувача, при положение, че уговорената комисионна за това проучване е 3,5 пъти по-висок от самата продажна цена. Последното, наред с направените в предходните абзаци изводи, е косвено доказателство, че пазарното проучване, представено по делото, е изготвено едва след издаване на фактурата с цел доказване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена за отказания данъчен кредит в размер от 26 551,60 лв. и законните лихви върху тази сума за периода 15.07.2010г. 29.06.2012г. в размер от 5 376,79 лв.

С оглед очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата /534 999,21 лв./ за доказано направените такива по делото, а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /31 928,39 лв./ в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК обаче, според която норма, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.155, ал.3 и 4; предвид изрично направеното възражение в тази връзка от страна на процесуалния представител на ответника, и като съобрази, че в рамките на съдебното производство от страна на жалбоподателя се представиха множество документи, които биха могли да бъдат представени в рамките на ревизията, то на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №********* от 29.06.2012г. на Е.К.С.- старши инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, в частта му, потвърдена с Решение №1343 от 18.10.2012г. на директора на Д”ОУИ”, гр. Пловдив, а понастоящем Д”ОДОП”, при ЦУ на НАП, с който на “Лион-Трейдинг” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 446 787,32 лв. и са начислени лихви върху тази сума в размер от 120 140,28 лв., за сумата над 26 551,60 лв. до пълния размер на задължението от 446 787,32 лв. и за законните лихви над сумата от 5 376,79 лв. до пълния размер на определените законни лихви от 120 140,28 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА “Лион-Трейдинг” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 1 088,57 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

НБ