Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229/28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Л.
разгледа
Адм.дело
№539/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „А*** “ ЕООД,
със седалище ***, ЕИК * , представляван
от управителя Л.Н., срещу Ревизионен акт №Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г.
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Ц*** М*** П. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и Р*** А*** К*** на длъжност Главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №146/04.10.2019г. на
Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който на дружеството е отказано право
на преотстъпване на преотстъпване на корпоративен данък за 2015г. в размер на
19000 лева и е определен размер корпоративен данък за внасяне в същия размер и
лихви в размер на 6360,75 лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, като сочените основание са свързани с
неправилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание, оспорващия,
чрез пълномощника си адвокат П. поддържа жалбата си, моли да бъде отменен
оспорения административен акт, претендира присъждане на разноски по делото
съобразно представен списък, като допълнителни доводи излага и в писмени
бележки.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт В., оспорва жалбата и развива
доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на
разноски по воденото съдебно производство съобразно представен списък.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед
№Р-04001219000734-020-001/05.02.2019г. на Ц*** П. на длъжност Началник сектор
при ТД на НАП Велико Търново (л.86 по делото), която видно от приетата на
л.84,85 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е възложено извършване на
ревизия на „А*** “ ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2015 – 31.12.2015г., която да бъде извършена за срок от три месеца от
връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия №Р-04001219000734-020-002/08.05.2019г. на Ц*** П. на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП Велико Търново (л.89 по делото) е определен срок на
ревизията до 07.06.2019г. По делото не се спори относно надлежно
връчване на заповедите
по реда на чл.30,
ал.6 от ДОПК.
С искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице
№Р-04001219000734-040-001/13.02.2019г (л.92,93 по делото) е изискана информация
от „А*** “ ЕООД. По делото не е спорно, че „А*** “ ЕООД е регистриран
земеделски производител, като това обстоятелство се установява и от Декларация
№ИТ-00-328/05.03.2019г. (л.95, 96 по делото), с която дружеството е представило
информация по повод на извършваната ревизия.
В срока по чл.117 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад №Р-04001219000734-092-001/21.06.2019г. (л.76-82 по
делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК
(л.83 по делото). Оспорващия е подал възражение №ИТ-00-1027/05.07.2019г.
(л.61-75 по делото), с което е оспорил констатациите в ревизионния доклад.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК,
от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г. (л.54-57 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.58 по делото). С жалба
№94-А-3/30.07.2019г. (л.21-25 по делото), оспорващия е оспорил Ревизионен акт
№Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г. С Решение по жалба срещу ревизионен акт
№146/04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново (л.12-19 по
делото) е потвърден Ревизионен акт №Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г.
Решение по жалба срещу ревизионен акт
№146/04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново надлежно връчено на оспорващия на
08.10.2019г. по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК, тоест жалбата с
вх.№1862/24.10.2019г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е
подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства и приетите съдебно икономически експертизи, съдът, стига до
следните правни изводи:
В
рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът,
констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е
приключило в определения срок. Това е така, тъй като със Заповед
№Р-04001219000734-020-001/05.02.2019г. на Ц*** П. на длъжност Началник сектор
при ТД на НАП Велико Търново (л.86 по делото), която видно от приетата на
л.84,85 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е възложено на Р*** К*** (ръководител
на ревизията) и Н*** Д*** извършване на ревизия на „А*** “ ЕООД за задължения
за корпоративен данък за периода 01.01.2015 – 31.12.2015г., която да бъде
извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№Р-04001219000734-020-002/08.05.2019г. на Ц*** П. на длъжност Началник сектор
при ТД на НАП Велико Търново (л.89 по делото) е определен срок на ревизията до
07.06.2019г., тоест спазени са изискванията на чл.112-114 от ДОПК. При издаването
на Ревизионен доклад №Р-04001219000734-092-001/21.06.2019г.са спазени
изискванията по чл.117 от ДОПК, като той е издаден в предвидения срок.
Ревизионния акт е издаден от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК в
14-дневен срок от постъпване на възраженията на оспорващия, тоест в случая
компетентните органи са издали оспорения административен акт в сроковете
предвидени в приложимия закон, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, който да налагат отмяната му.
По
разбиране на настоящия съдебен състав, административния акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона.
На
първо място, ако се приеме за меродавно установеното в хода на ревизията,
административния акт е незаконосъобразен. Това е така, тъй като в хода на
ревизията от екипа извършващ ревизията е установено, че към 31.12.2015г.
оспорващия има изискуеми публични задължения: 37,35 лева – данък върху доходи
от трудови и приравнени от тях задължения (по декларация 120021510489298 от
14.12.2015г.), 0,03 лева - данък върху доходи от трудови и приравнени от тях
задължения (по декларация 120021510489298 от 14.12.2015г.), 0,03 лева - данък
върху доходи от трудови и приравнени от тях задължения (по декларация
120021509689959 от 17,11.2015г.) и 2,79 лева – КД от НФП начисляване на лихва
за просрочие (ГДД 1200И0024480/30.03.2015г.). В хода на ревизията от екипа
извършващ ревизията е установено, че към 31.12.2015г. оспорващия има надвнесени
суми по фондове в общ размер от 86,78 лева, както следва: 66,31 лева – банка
ДЗПО, 13,20 лева фонд ДОО, 1,30 лева фонд НЗОК и 5,97 лева фонд ДЗПО.
На основание чл. 167, ал. 1 ЗКПО, по реда на глава двадесет
и втора се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният
финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че
към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1.
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за
санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на
нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с
невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
В съдебната практика няма спор, че нормата на чл.
167 от ЗКПО е
императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на
облагането с корпоративен данък, поради което преотстъпването на данъка се
допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите
разпоредби. Смисълът на разпоредбата е преотстъпването на
корпоративен данък като държавна помощ да се предоставя само на добросъвестни данъчно-задължени
лица, които са погасили публичните си задължения към посочения момент. След като в хода на ревизията е установено, че към 31.12.2015г. оспорващия
е имал по сметката си надвнесени суми, който са в по-голям размер от
установените като дължими, незаконосъобразно в нарушение на принципа на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК приложим във вр. с §2 от ДР ДОПК, по
отношение на него е издаден оспорения административен акт – в тази практика на
ВАС по аналогичен случай, като например Решение №969/24.01.2018г. по адм.дело
№6531/2017г., Решение №4148/13.04.2020г. по адм.дело №9968/2019г. и др. в същия
смисъл. Следва да се отбележи, че при наличието на надвнесени суми от
оспорващия не са възникнали каквито и да е вредни последици за фиска, като е явно
несправедливо дори при наличието на минимално като размер задължение, което е
могло да бъде прихванато при наличието на добра административна практика,
оспорващия да понесе вреди които са явно несъразмерни с размера на установеното
като дължимо.
На следващо място, от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза
изготвена от вещото лице Ц.Р., която съда кредитира изцяло, като обективна и
кореспондираща със събраните по делото доказателства се установява, че към
31.12.2015г. оспорващия няма изиксуеми публични задължения към приходната
агенция. Вещото лице установява, че през 2015г. оспорващия е спазвал
предвидените срокове за подаване пред НАП на Декларация обр. 1 и Декларация
обр. 6 и е внасял дължимите суми в предвидените законови срокове. Вещото лице е
установява, че към 31.12.2015г. оспорващия има надвнесен данък по ЗДДФЛ в
размер на 895,89 лева, като тази констатация на вещото лице не е опровергана в
хода на делото от ответника, който макар и да оспорва заключението не ангажира
искания и не представя доказателства, които да го опровергаят. В приетата по
делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза, след извършена проверка в
данъчната администрация, е дало детайлно заключение, което изяснява
надлежността на подаване на декларации и плащания на дължими суми по тях от
оспорващия, като допълнителното заключения потвърждава констатацията от
приетата съдебно – икономическа експертиза, че оспорващия не е имал изискуеми
публични задължения към 31.12.2015г.
При наличието на горните мотиви и установеното по делото
следва да се приеме, че незаконосъобразно по отношение на оспорващия е отказано
право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015г. в размер на 19000 лева,
в резултат на което е определен корпоративен данък за внасяне в същия размер и
лихви в размер на 6360,75 лева. В случая незаконосъобразно в административния
акт е прието, че оспорващия не е изпълнил специалните изисквания на чл.167,
ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.189б ЗКПО, както се установява в хода на делото,
което налага оспорения административен акт да бъде отменен. Пълнотата изисква
да се посочи, че доказателствата по делото безспорно установяват, че оспорващия
надлежно е подавал и заплащал дължимите от него данъчни задължения, тоест при
издаване на административния акт е допуснато противоречие с целта на закона,
тъй като преотстъпването на корпоративен данък по отношение на надлежните
платци е закрепено в материална правна норма, която да носи благоприятен правен
резултат за адресатите и.
При
този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по
водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски
по делото изразяващите се в разноски за платена държавна такса за образуване на
делото в размер на 50 лева, заплатен депозит за допусната и назначена съдебно
икономическа експертиза в размер на 300 лева и договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 по Договор за правна помощ и съдействие
********** или общо разноски в размер на 1450 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че Ревизионен акт
№Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Ц*** М*** П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р***
А*** К*** на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №146/04.10.2019г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико
Търново е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, предвид
което на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04001219000734-091-001/19.07.2019г.
потвърден с Решение №146/04.10.2019г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико
Търново.
ОСЪЖАДА
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново да заплати на „А*** “ ЕООД, със седалище ***,
ЕИК * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1450 (хиляда
четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: