РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. С., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно
наказателно дело № 20231870200170 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалбата на „Б.Г.Х.М.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: Област С. (столица), общ. С.,
гр. С., район С., ул. „П. Д-р И. С.“ .., ет. .срещу НП № 23-2300068/06.03.2023
г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище С. към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ, в размер на 2000 лв.
В жалбата, в пет точки се навеждат оплаквания за това, че НП е
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсва преценка на наказващия
орган дали извършеното нарушение не представлява маловажен случай и
налице ли е основание за налагането на чл. 28 от ЗАНН, сочи се, че
обжалваното НП е немотивирано, сочи се, че НП е незаконосъобразно от
материалноправна гледна точка, тъй като не е налице констатираното
нарушение и на последно място се сочи, че НП е неправилно, тъй като не са
изложени съображения на административнонаказващия орган, относно
1
размера на наложената имуществена санкция. Отправя се искане за отмяна на
НП.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя не се представлява.
Процесуалният представител на ответника по жалбата излага съображения за
правилност и законосъобразност на атакуваното НП.
С..районен съд, като взе предвид доводите на страните, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
провери служебно атакуваното НП, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че по повод на постъпили сигнали за нарушаване на трудовото
законодателство и работа без трудови договори, свидетеля П. извършила две
проверки на място, в дружеството жалбоподател, в обект на контрол хотел
„М.“, находящ се в к.к. Б.. По време на проверката на място на 25.01.2023 г.
заварила лицето З. Р. М., в ресторанта на хотела, да изпълнява трудови
функции като миела чинии. На всички заварени на работа лица, били
раздадени декларации по образец, за установяване на факти и обстоятелства,
относно полагането на труд от тяхна страна. Лицето З. М. декларирала
писмено и собственоръчно в декларацията, че работи като „миячка“ в
дружеството жалбоподател, като декларирала всички съществени елементи на
трудовото правоотношение. Посочила длъжността „мияч“, посочила
работното време, посочила мястото на работа и трудовото възнаграждение.
На 30.01.2023 г. била насрочена дата за приключване на проверката. На
посочената дата следвало да бъдат представени писмени доказателства от
страна на проверяваното дружество, но при същата проверка било установено
категорично, че дружеството жалбоподател не е уредило трудовите
правоотношения, по отношение на предоставяне на работна сила от З. М.,
преди постъпването й на работа. По изложената причина, свидетеля
пристъпил към съставяне на АУАН, за това, че дружеството жалбоподател, в
качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на КТ, не е уредил като трудови
правоотношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор с лицето З. Р. М., ЕГН **********, на длъжност „мияч“,
преди постъпването на работа. Лицето Мечкарова е заварено да работи като
2
„мияч“ в проверявания обект на 25.01.2023 г., като декларира работно време и
трудово възнаграждение. Нарушението е извършено на 25.01.2023 г. и е
констатирано по време на приключване на проверката по документи на
30.01.2023 г., когато е направена справка в Информационна система на
Изпълнителна агенция на Инспекция по труда, за всички трудови договори на
дружеството, видно от която договор с горецитираното лице не е
регистриран. Посочено е в АУАН, че горното съставлява нарушение по чл.
61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, които доказателства я установяват по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице с правен интерес от
обжалване на НП.
Въз основа на служебно извършената проверка на законосъобразността
на обжалваното НП, съдът намира следното:
НП е издадено въз основа на посочения по – горе АУАН, който е
съставен от компетентен административен орган, в рамките на закона и
упълномощен със съответните права да съставя АУАН. При съставянето на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и съставения акт
съдържа реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН.
Видно от представения по делото акт, на жалбоподателя е дадена
възможност да се запознае със съдържанието и да направи възражения против
него в законоустановения срок. Установява се, че при издаване на
обжалваното НП също не са допуснати съществени процесуални нарушения,
то е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок и
при съблюдаване на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
По същество, се установява от обективна страна осъществяване на
признаците на визираното административно нарушение. Доказа се
3
несъмнено, че на посочената дата дружеството жалбоподател не е уредило
отношенията по предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения,
като не е сключило трудов договор с посоченото лице З. Р. М., преди
постъпването й на работа. Установиха се елементите на типично трудово
правоотношение, задължение за престиране на работна сила, а не на резултат,
определено място на работа, определено работно време, длъжност която се
изпълнява и трудово възнаграждение. Тези елементи се установяват, както от
саморъчно попълнената декларация на работника, така и се извличат от
показанията на свидетеля. Ето защо, съдът намира, че правоотношението на
жалбоподателя със З. Р. М. е типично трудово правоотношение.
Същевременно същото не е регулирано като трудово правоотношение, тъй
като преди постъпване на лицето на работа, липсва сключен трудов договор
по реда на чл. 61 от КТ.
Ето защо, съдът намира, за несъмнено доказано по делото, че именно
жалбоподателя е нарушил тази административна норма, като на посочената
дата не е уредил отношенията за предоставяне на работната сила, като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето З.Р.М..
Така от обективна страна се установява нарушението на посочената норма.
Съдът намира, че визираното нарушаване на административна
разпоредба е несъмнено осъществено от обективна страна. Доколкото същото
е осъществено от юридическо лице, не се предпоставя отговорността му от
виновно извършено нарушение. Нарушението е извършено от дружеството
жалбоподател. Нарушаването на административната разпоредба е
осъществено от юридическо лице, несъмнено се доказа осъществяването на
нарушението от обективна страна. Доколкото се касае за нарушаване
извършено от юридическо лице, то това е безвиновно и отговорността е
обективна, като не се изследва въпроса за вина, за допуснатото нарушение.
След като взе предвид, че вмененото нарушаване на административна
разпоредба е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, следва да
прецени налице ли са и основателни ли са възраженията на жалбоподателя.
При проверка на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че не са
основателни оплакванията сторени с жалбата, като НП не е издадено при
нарушаване на процесуални правила. НП не е немотивирано, не е
незаконосъобразно от материалноправна гледна точка и не е неправилно. По
отношение оплакването за това, че нарушението съставлява основание за
4
приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че в конкретния случай
нарушението не може да бъде прието за маловажно, доколкото не се отличава
съществено по своята по – ниска обществена опасност, в сравнение с други
деяния от същия характер. Ето защо няма основание за приложение на чл. 28
от ЗАНН.
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. В настоящия
случай, определения размер на имуществена санкция е 2000 лв., който размер
е определен над минималния за това нарушение, посочен в закона – от 1500
лв. Изложени са в НП мотиви за санкцията, които обаче не обосновават
размер на имуществена санкция над минимално установения. Не са изложени
релевантни съображения за по – висока обществена опасност на установеното
нарушение или друго което да определя необходимост от налагане на
имуществена санкция, в размер по - висок от минимално посочения от
закона.
Ето защо, намира че следва да упражни правомощията на чл. 63, ал. 2, т.
4 от ЗАНН, като намали размера на наложената имуществена санкция по реда
на чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН.
Ето защо, НП следва да бъде изменено, относно размера на наложената
имуществена санкция. При този изход на делото и на основание чл. 63д от
ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на
ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от изложеното
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-2300068/06.03.2023 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна
Дирекция Инспектиране на труда, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „Б.Г.Х.М.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
5
„Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна Дирекция
Инспектиране на труда, сумата от 80 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд С. област, в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6