И за да се произнесе съдът взе предвид следното : Производството е по чл. 208, ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 151 от 01.06.2005 г. постановено по гр.д. № 98/ 2005 г. на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от “Карексперт- КФЦ -Захферщендиген” ООД , 65396 Валуф , ул.“Ам. Клингенвенг” № 4, Германия против Милен Георгиев Христов от г. Хасково и РДВР – Кърджали за отстъпване собствеността и предаване владението на лек автомобил марка “Ауди А-6” , 2,5ТДИ , шаси № WAUZZZ4BZN127523 , с германска регистрация номер BRB-RV 174 като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е нищожно, незаконосъобразно , необосновано и противоречи на материалния и процесуален закон . Твърди, че е собственик на издирван от “Интерпол” лек автомобил , който е бил открит и е на съхранение от РДВР – Кърджали , но не му е върнат, тъй като е веществено доказателство по наказателно дело.По делото нямало спор за собственост върху автомобила и доказателствата водели до извода , че вещните права върху процесния автомобил са основателни и доказани и следвало искат да бъде уважен .Вместо това обаче съдът постановил съдебен акт , който не само , че не почивал на доказателствата по делото , но и на КМЧП и Европейски конвенции, по които РБ била страна . А от доказателствата по делото , които не били оспорени, се установявало , че ищецът бил собственик на автомобила по силата на изплатено застрахователно обезщетение за кражбата му от първоначалния собственик г-н и г-жа Блуме на основание Общите условия за автомобилно застраховане , Закона за застрахователните договори и застрахователен договор , действащ на територията на застрахователя , сключил пълната застраховка “ “КАСКО” . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго , с което да уважи изцяло предявеният иск и се присъдят разноски по делото . Призован чрез процесуалния си представител въззивника не се явява в съдебно заседание . В писмена молба , с приложени към нея доказателства, заверени с апостил , твърди, че собственик на процесния автомобил е г-жа Петра Блуме и в тази връзка моли съдът да уважи жалбата . РДВР- Кърджали , чрез представителя си, оспорва жалбата . Намира решението на районния съд за законосъобразно. Въззивника не бил установил правото си на собственост върху автомобила . РДВР – Кърджали съхранява автомобила по нареждане на съда и ще го предостави на собственика при позитивно решение. Моли за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС. В исковата молба се твърди, че ищецът като застраховател , е собственик на автомобил марка “АУДИ А6”ТДИ , шаси № WAUZZZ4BZWN127523 , с германски регистрационен номер ВRB –RV 174 , впоследствие с български регистрационен номер ОВ 3399АС , на основание изплатена застрахователна сума на първоначалния собственик на автомобила по застрахователен договор № ********* и номер на щетата KRS *********-0001 , поради противозаконното му отнемане от неизвестен извършител. Автомобилът бил обявен за общодържавно издирване и по “ИНТЕРПОЛ” . Впоследствие бил открит в България и с протокол за претърсване и изземване от 26.09.2002 г. по дознание № 203/2002 г./впоследствие преобразувано в сл.д. № 13/ 2003 г. на ОСС-Кърджали / по описа на РПУ-Кърджали е бил иззет от въззиваемия Милен Г. Христов , подсъдим по НОХД № 497/ 2003 г. по описа на КРС и е на съхранение в РДВР – Кърджали . По същото наказателно дело на въззиваемия Христов било наложено наказание . След приключване на наказателното дело автомобила не бил предаден на собственика . Моли съдът да приеме за установено , че е собственик на процесния автомобил и постанови РДВР- Кърджали да предаде владението му , и се присъдят разноски по делото . В подкрепа на иска са представени копия от писмени доказателства на немски език с апостил , в превод на български език . Към делото е приложено и НОХД № 497/ 2003 г. на КРС , приключило със споразумение между прокурора и въззиваемия Христов и други лице , което не е страна по настоящото дело. Въз основа на тези доказателства районния съд е приел, че липсват доказателства за право на собственост на процесния автомобил и наличието на основания въззивника да иска предаване владението му . Позовал се е на разпоредбата на чл.132 от ГПК/отм. Д.в. бр. 42/ 2005 г. / по отношение на приложението на чуждото право във връзка с основанията от които въззивника черпи права - сключен застрахователен договор , Общи условия на автомобилно застраховане и Закон за застрахователните договор, които съдът не бил в състояние да познава .С оглед на тези съображения съдът отхвърлил предявеният иск . Фактическите обстоятелства по делото се установяват от представените писмени доказателства . Установява се , че автомобил марка “АУДИ А6” с полицейски номер BRB-RV 174 , с номер на шаси WAUZZZ4BWN127523 е бил обект на кражба в Германия и в рамките на застраховка “КАСКО” е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на автомобила. От митническа декларация от 27.11.2000 г./ л. 70-71 от сл.д.№ 13/ 2003 г./ се установява , че автомобил “АУДИ А6” с рама № WAUZZZ4BZ1N 000 592 е бил внесен в България .С протокол за претърсване и изземване от 26.09.2002 г. същия автомобил е бил иззет от въззиваемия Христов по дознание № 203/ 2002 г./ впоследствие сл.д. № 13/2003 г. на ОСС-К-ли/ .В хода на разследването е била извършена трасологическа експертиза , която е установила , че върху детайли от оборудването на купето на автомобила е открит производствения номер на автомобила 1412741 . Номерът на рамата е набит допълнително , след заличаване по механичен начин на първоначалния . Експертизата препоръчва по производствения номер и годината на производство , за идентификацията на автомобила , да се направи запитване до завода производител . С писмо до РДВР – Кърджали НЦБ “Интерпол” уведомяват , че автомобил “АУДИ А6” с производствен номер 1412741 е произведен на 27.03.1998 г. и е с рама WAUZZZ4BZWN 127 523 двигател AFB033617, скоростна кутия № OEQ0111557 цвят зелен и е обявен за краден на 07.10.2000 г. в Германия . Установява се още , че сл. д. № 13/ 2003 г. на ОСС-К-ли е приключило с осъдителна присъда за въззиваемия и предмет на същото дело е и автомобил “Ауди А6” . Или от доказателствата се установява, че автомобил “АУДИ А6” , който е предмет на делото, се индивидуализира с посочените характеристики . Тези данни обаче не са достатъчни . Предявен е иск по чл.108 от ЗС . За успешното водено на този иск от съществено значение е ищецът- чуждестранно юридическо лице , да е собственик на вещта . В тази насока доказателствата по делото не се събраха , въпреки усилията на съда . Така съдът предостави възможност на въззивника с оглед оказване съдействие при събиране на доказателства ,да представи застрахователен договор № ********* , сключен между застрахования Петра Ангелике Блуме от Германия , пар. 13, т.7 от Общите условия на автомобилното застраховане на Германия , пар. 67 от Закона за застрахователните договори на Германия , действащи към момента на изплащане на застрахователното обезщетение , както и за търговска регистрация на ищеца като юридическо лице . Представиха се доказателства , които са били обсъдени при първоначалното разглеждане на делото и не са оспорени от страните , или протоколното определение на съда не бе изпълнено . При това положение съдът не е в състояние да направи преценка на валидността на процесуалните действия по представените доказателства , които са извършени в Германия и не може да даде отговор на основния въпрос по делото - дали въззивника е собственик на автомобил “АУДИ А6” с посочените технически характеристики. Възможно е ищецът да е застраховател и като такъв да се суброгира в правата на застрахования след заплащане на застрахователно обезщетение , но това към момента на разглеждане на делото е само предположение, което не почива на убедителни данни . По делото липсват доказателства за търговска регистрация на ищеца като застрахователно дружество , за сключен застрахователен договор и за съдържанието на чуждото право . С оглед на тези обстоятелства съдът намира , че от представените доказателства не се установява ищецът да е собственик на процесния автомобил , при което искът се явява неоснователен и недоказан . До този извод е стигнал и районния съд , поради което въззивната жалба е неоснователна , а постановено решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . При този изход на делото следва на РДВР- Кърджали да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 01.06.2005 г. , постановено по гр.д . № 98/ 2005 г. на Районен съд – Кърджали. Осъжда “КАРЕКСПЕРТ-КФЦ-Захферщендиген” ООД , 65396, Валуф, , ул. “Ам. Клингенвент” № 4 , Германия да заплати на РДВР- Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: Членове :1.
2.
|