Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3634 30.10.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16858 по описа на ПРС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Н. Й.Р., с ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. П.В. срещу СНЦ „Народно читалище „Просвета-1862” – гр.
Перущица”, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, пл. „27-ми априлий”, представлявано от п. А. Н., с която са предявени обективно съединени искове да бъде отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и
трудовото му правоотношение е прекратено, да бъде възстановен ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „***” и да бъде осъден работодателя да му
заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното му
уволнение за периода 28.08.2017г. – 28.02.2018г. в размер на 4548, 18 лева.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на
длъжност „***” от повече от 20 години, като съвестно е изпълнявал служебните си
задължения. Твърди на Общо събрание през 2013г. за п. на ч. да е избрана А. Н.,
откогато започнали проблемите между последната и ищцата. Тези проблеми
възникнали поради това, че Н. започнала да изземва функции на ищцата, да взема
еднолични решения и да подписва документи за превод на суми, а напрежението ескалирало,
когато Н. решила да назначи с. си на длъжност „***” и ищцата подала сигнал за
наличие на конфликт на интереси. Оттам насетне п. А. Н. започнала да създава
проблеми на ищцата, след което Н. била незаконно преизбрана за п. през 2017г.
Твърди се вследствие непрестанните конфликти на работното
й място ищцата да се е разболяла и да е ползвала отпуски поради временна
неработоспособност през 2016 и 2017г., като болничните листове, с които тези
отпуски били разрешавани на ищцата, били непрестанно обжалвани от Н., като
жалбите й били оставяни без уважение.
След завръщането на ищцата на работа Н. продължила конфронтациите си с нея. Ищцата имала неползван платен
годишен отпуск от 2016г. и 2017г., като поискала да й бъде разрешено ползването
му, за да не бъде погасен по давност. От своя страна работодателят имал
задължение да й разреши и да й осигури ползването на този отпуск. Ето защо на
15.06.2017г. ищцата подала молба за ползване на платен годишен отпуск за 15
дни, полагащи й се за 2016г., считано от 29.06.2017г., след което излязла в
отпуск и започнала ползването му с яснотата, че същият й е разрешен. Ползването
на същия в този период не пречело на работата на читалището, която била много
малко в летните месеци. След връщането й на работа след отпуска, един ден след
обедната почивка на ищцата била връчена заповед № ***, с която трудовото й
правоотношение се прекратявало на осн. чл. 330, ал. 2 т. 6 от К поради налагане
на дисц. наказание „уволнение” поради неявяването й
на работа за периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г.
Ищцата твърди така извършеното уволнение да е
незаконосъобразно, поради следното:
Съгл. чл. 176, ал. 2 КТ, когато платен год. отпуск бил
отложен или не бил ползван до края на календарната година, за която се отнася,
работодателят бил длъжен да осигури ползването му през следващата календарна
година, не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за
която се полага. В тази връзка ищцата подала жалба до ДИТ П., които извършили
проверка и й отговорили, че са установили нарушения на работодателя по
прилагане на тази норма, който неоснователно с резолюция от 23.06.2017г. не е
разрешил на ищцата да ползва поискания отпуск. Тези работни дни, за които
ищцата била поискала отпуск, били отразени като самоотлъчка във ведомостите. По
този начин работодателят допуснал нарушение на трудовото законодателство, на
чл. 176, ал. 2 КТ, за което следвало да бъде санкциониран. Сочи се какво е
установено от проверката на ДИТ във връзка с начислените и изплатени на ищцата тр. възнаграждения и обезщетения.
Твърди се, че въпреки, че работодателят формално се е
опитал да изпълни процедурата по налагане на дисц.
наказание, като е искал на ищцата писмени обяснения, то са допуснати други
процесуални нарушения от него при налагането на наказанието на ищцата. Твърди
се читалището да е сдружение с нестопанска цел, което се управлява и
представлява от колективен орган – Общо събрание и Читалищно настоятелство, а
не еднолично от П.. Решение за дисциплинарното й наказване следвало да се вземе
от настоятелството, като п. не разполагал с правомощия еднолично да взема
такива решения. Такива решения на ищцата не били връчени, а заповедта за
дисциплинарното й уволнение била издадена еднолично от Н.. Ето защо се твърди
заповедта да е издадена от некомпетентен орган, и се моли на това основание да
се отмени.
Също така се твърди ищцата изобщо да не е извършила
дисциплинарно нарушение, да е действала със съзнанието, че молбата й за
ползване на отпуск е уважена, като фактическата обстановка във връзка с
ползването на отпуск, който съгласно закона се полагал на ищцата, била
използвана незаконосъобразно от работодателя, за да вмени на ищцата нарушение
на тр. дисциплина. Твърди се ищцата да не се е
самоотлъчвала, да е ползвала полагащия й се по закон отпуск съгласно правилата
на КТ, работодателят да е неизправна страна по трудовото правоотношение, тъй
като незаконосъобразно се е опитал да препятства ползване на отпуск, който е
бил длъжен да й разреши, не я е уведомил за отказа си, не й е предоставил
възможност да ползва отпуска си в законоустановения срок, и решението за
дисциплинарното й наказване е взето еднолично от п., а не от компетентния за
това колективен орган. Вследствие на незаконното й уволнение твърди да е
останала без работа и до момента.
С оглед на така изложеното твърди да не е извършила
нарушение на тр. дисциплина и да са налице редица
процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед, поради което се моли
същата като незаконосъобразна да се отмени, да бъде възстановена на заеманата
преди това длъжност „***” и да й се заплати обезщетение за оставането й без
работа в периода 28.08.2017г. – 28.02.2018г. в р-р на 4548, 18 лева, на база
БТВ от 758, 03 лева месечно, и да й се присъдят деловодните разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който
в законоустановения срок е депозирал и писмен отговор, чрез п. адв. М.С. - И..
С отговора се взема становище за недопустимост на
исковата молба, евентуално – за неоснователност на иска.
Твърди се искът да е недопустим, като предявен след
изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се този срок
да не е давностен, както е посочено в КТ, а да е преклузивен, поради което с
изтичането му правото на ищеца да оспори заповедта по съдебен ред било преклудирано. Исковата молба била заведена след изтичане на
двумесечния срок, поради което се прави искане производството да се прекрати
като недопустимо.
По същество се признава, че между страните е съществувало
ТПО и че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен
дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено,
поради следното:
Неоснователно било твърдението на ищцата, че същата е
започнала да ползва заявеният отпуск за календарната 2016г., тъй като
работодателят не я е уведомил за отказа си. Сочи се, че според трайната съдебна
практика работникът/служителят може законосъобразно да започне ползването на
отпуск едва когато работодателят му разреши това, писмено, и изявлението на
работодателя достигне у работника. В закона липсвало задължение за работодателя
да уведомява работника за отказа си да му разреши да ползва отпуск. Ето защо,
след като до ищцата не била достигнала писмена заповед, с която й се разрешава
ползване на отпуск, същата нямала право да излезе в такъв и била задължена да
изпълнява задълженията си като с.. Въпреки, че на ищцата отпуск не бил
разрешен, същата преустановила изпълнението на служебните си задължения в
периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г., и не се явила на работа и на 11.08.2017г.
Сочи се, че съгл. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ неявяването на работа е нарушение на тр. дисциплина, за което в чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ се
предвиждало налагане на дисц. наказание „уволнение”.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че уволнението
й е еднолично извършено от п. Н., поради което е незаконосъобразно. П. на
читалищното настоятелство бил оправомощен да осъществява дисциплинарната власт
по силата на Закона за народните читалища, в който смисъл ВКС се е произнасял
многократно.
Оспорва се твърдението на ищцата работодателят да е бил
длъжен да предостави на ищцата ползването на поискания отпуск, тъй като се
твърди да не са били налице законовите предпоставки за това. Също така липсвало
основание служителката да ползва ПГО за 2016 и 2017г. по свое усмотрение.
Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, като се твърди, че през посочения период ищцата е полагала
труд.
Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. В., моли исковете като основателни и доказани да се
уважат. Заявява, че не претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. си адв. С. – И. взема становище за неоснователност на иска,
счита заповедта да отговаря на нормативните изисквания, да притежава
изискуемите реквизити, П. на ч. да е носител на работодателската власт, поради
което заповедта да е издадена от компетентен орган, да е спазена процедурата, ищцата да не е имала
основание да отлага отпуска си за 2016г. и 2017г. и да ползва същия без
съгласието на работодателя, поради което моли исковете да се отхвърлят. Също
заявява, че не претендира разноски. Депозира и писмена защита, с която детайлно
обосновава тезата си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да
се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената
заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава
изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието,
че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца
са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от
нарушенията, за които същото е наложено,
и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
По възражението за недопустимост, евентуално –
неоснователност на исковете поради това, че е изтекъл двумесечният срок за
предявяване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира следното:
Срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е давностен, а не
преклузивен, поради което е въпрос на доказване по делото с всички допустими
доказателствени средства дали този срок е изтекъл към датата на завеждане на
ИМ, с оглед това кога е връчена заповедта. В случай, че срокът е изтекъл,
поради характера на срока – давностен, а не преклузивен, видно от самата норма
на чл. 358 от КТ, искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност, но не
може производството да се прекрати като недопустимо. Видно от оспорената
заповед, същата е издадена и връчена на 28.08.2017г., двумесечният срок изтича
на 28.10.2017г., събота, тоест – на 30.10.2017г. Исковата молба е входирана в регистратурата на ПРС и делото е образувано на
23.10.2017г., поради което двумесечният срок очевидно не е изтекъл, поради
което и съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорената
заповед.
В настоящия случай между страните не се спори, и от
представените от ищеца по делото писмени доказателства – трудов договор от
01.01.1997г., протокол от 27.12.1996г., ДС от 31.01.2017г., заповед от
30.01.2015г., Заповед за прекр. на ТПО № ***, жалба
до ДИТ от 05.10.2017г., протокол от изслушване от 21.08.2017г., покана за
изслушване по чл. 193, ал. 1 от КТ, искане за даване на обяснения и писмени
такива от 21.08.2017г., сигнал от 18.05.2017г., рег. карта за безработно лице,
фишове за заплати, служебна бележка от ДБТ се установява следното:
Ищцата е работила по ТПО с *** на длъжност „***” въз
основа на тр. договор от 01.01.1997г., като преди
това с протокол от 27.12.1996г. е била избрана от читалищното настоятелство да
заеме тази длъжност. Длъжността е заемана по безсрочно ТПО на пълно раб. време,
като тр. договор е подписан от ищцата, от една
страна, и п. на ч. към момента на подписване на договора, от друга. На
18.05.2017г. в Общински съвет П. е входиран сигнал от
Н.Р. за това, че на 03.05.2017г. председателя на читалището й е взел ключовете
от стаята и е отказал да ги върне, че й било наредено да премахне фейсбук страницата на читалището, и че достъпът до стаята й
да бъде осигурен от трети лица, за да вземе личните си вещи оттам. В този
сигнал, с копия до няколко институции, ищцата обяснява, че тя е *** на ч., но
от дълго време е в болнични, че не ходи на работа по здравословни причини, и че
по тази причина финансовите документи, касаещи работата на читалището, ги е
предала на д.. Обяснява, че недопускането й в стаята, където е а., предполага
неправомерен достъп до информация, за която обаче отговаря единствено тя в
качеството си на ***. На 11.05.2017г. отишла да си вземе служебна бележка, за
което й се наложило да присъства на репетиция, за да изчака лицето, от което да
я вземе, като след репетицията била обвинена от з.. п. на читалището, че ходи
на работното си място, докато е в болнични, и че по този начин застрашава и
злоупотребява с п. на ч., като със заплашителен тон й било казано да отива и да
се лекува. Това било сторено пред лица с високо обществено положение, пред
които бил уронен авторитетът на ищцата като виден читалищен деец и общественик.
Също така се твърди наличие на конфликт на интереси, тъй като п. на читалището,
който е и общински съветник, е назначил на работа свой роднина за служител на
читалището. Моли да се предприемат мерки
в защита на читалището срещу самоуправните действия
на п. му, описани в сигнала.
На 21.08.2017г. на ищцата са поискани писмени обяснения
за причините за унищожаване на регистъра на членовете на читалището и
инициативата на ищцата за набиране на членове за учредяване на ново читалище в
П.. На същата дата тя е дала такива, с които е посочила, че няма информация по
тези въпроси.
На същата дата п. на ч. с писмена покана по повод дадени
от ищцата писмени обяснения от 19.07.2017г. и 24.07.2017г. – общо три броя, е
поканил същата на осн. чл. 193, ал. 1, пр. 1 от КТ на 21.08.2017г. в 11 часа в
канцеларията на читалището, за да бъде изслушана за неявяването си на работа в
периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г. включително, както и на датата 11.08.2017г.
Тази покана е достигнала у ищцата, тъй като се представя от нея.
Видно е от протокол от 21.08.2017г., подписан от ищцата,
п. М. Г., п. на читалището А. Н. и член на проверителна комисия Д. Т., че
ищцата в присъствието на горепосочените лица е изслушана относно неявяването си
на работа в периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г. включително, както и на датата
11.08.2017г. На въпроса относно причините за неявяване същата е посочила, че е
подала заявление за ползване на стар отпуск от 2016г., като за целта е питала с.
колко отпуск за тази година й е останал, а за реда, по който да пусне молба е
питала дирекция Инспекция по труда. Оттам й казали, че трябва да подаде молба
за отпуск 14 дни по-рано, но не попитала нужно ли е разрешение на работодателя
и те не й казали. Сочи, че здравословното й състояние изисквало ползването на
този отпуск. На 11.08.2017г. също подала молба за отпуск, тъй като имала работа
в гр. С., служба „***” и подала молбата за цял ден, за да не закъснее с 15
минути за работа. Изслушването е продължило от 11:00 до 11:10 часа, а ищцата е
подписала протокола без възражения и сама представя същия.
Видно е от оспорената Заповед № ***, П. на „НЧ Просвета
1862г.” – П. А. Н., че със същата на
осн. чл. 188, т. 3 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 К и
на осн. чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ на ищцата е наложено дисц.
наказание „уволнение” и ТПО на ищцата, заемаща длъжността „***” по тр. договор от 01.01.1997г. е прекратено, считано от датата
на връчване на заповедта. Със същата е разпоредено на ищцата да се заплати
обезщетение за неползван ПГО за 2016 и 2017г. заповедта е връчена срещу подпис
на Н. Р. с посочена дата на връчване – 28.08.2017г., удостоверено и с подписите
на двама свидетели – Н. Л. и М. Г., с посочена дата – 28.08.2017г. В екземпляра
на работодателя има отметка от името на ищцата, че я е получила лично на
28.08.2017г.
Заповедта е издадена от П. на читалището А. А. Н. и е
подписана от него.
В мотивите на заповедта е посочено, че работодателят се е
запознал с описани в същата писмени документи, - тр.
договор. ДХ, присъствени листове, искания и писмени обяснения, покана и
протокол от изслушване, доклади, две заявления за отпуск от 15.06.2017г. с
резолюция за отказ от 23.06.2017г. по отношение и на двете, и е установил, че
ищцата – *** на читалището по тр. договор, не се е
явила на работа за периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г. вкл. и на дата
11.08.2017г., като в нарушение на чл. 124, 125, 126, т. 1 вр.
чл. 136 от КТ е отсъствала от работното си място два и повече последователни
раб. дни без уважителна причина. По този начин с неявяването си на работа в
периода 29.06-19.07.2017г. без разрешение на работодателя е извършила нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, за което по чл. 190, ал. 1 т. 2 КТ се предвижда дисц. наказание „уволнение”, и с неявяването си на работа
на 11.08.2017г. без разрешение на работодателя е извършила нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 1 от КТ.
В мотивите е обсъдено, че работодателят приема
неявяването на работа в периода 29.06-19.07.2017г. без негово разрешение да
представлява тежко нарушение на тр. дисциплина, касае
се за 15 последователни работни дни. Работодателят е обсъдил това, че лицето е
отсъствало от работа, след като е подало молба за ползване на отпуск, но е посочил,
че лицето е знаело, че този отпуск му е отказан, и че няма издадена заповед за
пускането му в отпуск. След като на ищцата били поискани обяснения за това, тя
на дата 11.08.2017г. не се явила на работа без уважителна причина. Същевременно
лицето било наясно, че не е подало молба за отлагане на отпуск от предишна
година до 31.12.2016г., липсвало разпореждане за отлагането му, липсвала молба
за ползването му до 29.06.2017г., по която работодателят да е отказал
ползването му, като тези факти били известни на Р.. Същата с отсъствието си без
разрешение, в качеството си на *** на читалището, и изразената увереност, че
може да отсъства без разрешението на работодателя, и последващото си неявяване
на работа на 11.08.2017г., без да подаде молба и да уведоми, и без разрешение,
според работодателя е извършила тежко нарушение на тр.
дисциплина, не е проявила необходимата критичност и отговорност, поради което
работодателят е счел, че следва да й се наложи най-тежкото дисц.
наказание – уволнение.
От отговора на ДИТ от 05.10.2017г. се установява, че
преди уволнението си, на 01.08 и на 15.08.2017г. ищцата е подала две жалби
относно ползването на отпуск от 2016г. при проверката е установено, че на
15.06.2017г. ищцата е искала ползване на 5 дни отпуск за 2016г., на
23.06.2017г. работодателят е отказал, с което според ДИТ е извършил адм. нарушение, тъй като не е осигурил на ищцата възможност
да го ползва според чл. 176, ал. 2 КТ. Било установено, че за дните, за които
работодателят не е разрешил отпуск, я е водил в самоотлъчка, като тр. й
възнаграждения и обезщетението за неползван отпуск, за 35 дни, й били изплатени
на 11.09.2017г., като на ищцата са дадени указания, че спорът за уволнението й
може да се разреши по съдебен ред.
След уволнението ищцата се е регистрирала като безработно
лице в ДБТ, като представя доказателства относно размера на получаваното тр. възнаграждение. От справката от НОИ е видно, че ищцата
не е получавала парично обезщетение за безработица от 28.08.2018г. до
12.04.2018г.
Видно от справката от НАП, в периода 28.08.2017г. –
11.09.2017г. ищцата няма регистрирани ТПО, от 12.09.2017г. до 17.11.2017г.
ищцата е работила по срочен тр. договор с „***” – с.
Й. Г., от 18.11.2017г. до 29.03.2017г. няма други ТПО, като за периода
01.01.2018г. – 28.02.2018г. има данни да е осигурявана от ***„Христо Ботев” – П..
Същите са задължени да представят информация дали ищцата е работила при тях в
периода след 01.01.2018г. и по какво правоотношение, но са отказали да изпълнят
разпореждането на съда и да предоставят такава.
Ответникът от своя страна е представил справка за
ползваните болнични от ищцата, с описани по номера и дати болнични листове, в
периода 2016-2017г., която ищцата не оспорва. Видно от нея, от 09.06.2016г. до
30.09.2016г. и от 17.01.2017г. до 28.06.2017г. вкл. ищцата е ползвала
непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност.
На 15.06.2017г. ищцата е подала две заявления за ползване
на отпуск до работодателя – заявление вх. №*** за ползване на 5 дни платен
отпуск за 2016г. в периода 29.06-05.07.2017г. на осн. чл. 156 от КТ и заявление вх. № *** за ползване на 10 дни
платен отпуск за 2016г. в периода 06.07-19.07.2017г. на осн. чл. 155 от КТ. И
върху двете молби има поставена резолюция „Не разрешавам” с дата 23.06.2017г. ,
и подпис. Не се спори от страните, че заповед за ползване на отпуск не е
издавана.
С писмо изх. №*** п. на читалището е поискал от ищцата на
осн. чл. 193, ал. 1 КТ в срок от 3 дни от получаване на искането да входира в деловодството обяснения за отсъствието си от
29.06.2017г. до момента.
С обяснение вх. № *** ищцата е отговорила, че със
заявление вх. №*** е уведомила работодателя за ползване на платен годишен
отпуск за 2016г., отложен за ползване през 2017г. по реда на чл. 176, ал. 3 от КТ, а с обяснение вх. №*** същата е отговорила, че със заявление вх. № ***. е
уведомила работодателя за ползване на платен годишен отпуск за 2016г., отложен
за ползване през 2017г. по реда на чл. 176, ал. 3 от КТ.
С писмо изх. №*** до ищцата, п. на читалището, в
качеството си на представляващ същото, е указал на ищцата, че по повод двете
подадени заявления за ползване на отпуск по чл. 155 КТ и доп. отпуск по чл. 156 КТ, ищцата е уведомена, че такъв отпуск не й е разрешен по чл. 173, ал. 1 КТ,
обяснява, че тя не е подавала молба за отлагане на такъв отпуск, не е подавала
молба за ползването му до 06.07.2016г., по която да е постановен писмен отказ
на работодателя и поради липса на разрешение за ползване на двата вида отпуск,
считано от 29.06.2017г. тя не изпълнява тр. си
задължения. Работодателят уведомява ищцата какъв счита, че следва да бъде редът
тя да ползва и двата вида отпуск от 2016г. – разрешение за отлагането му, и
отказ на работодателя ад се ползва през годината, за която е отложен – 2017г.,
който да предхожда уведомлението за ползването му по преценка на работника,
като счита, че не са били налице предпоставките ищцата да започне да ползва
отпуска, без да й се разреши това. Отново й се искат обяснения за отсъствието.
Ищцата входира такова с № ***, в което сочи, че има
право на отпуск и може ад го ползва с едностранно писмено уведомление до
работодателя, а за отложения отпуск не й е необходимо съгласието на
работодателя. след като работодателят в срока по чл. 176, ал. 2 КТ не осигурил
на ищцата възможност да го ползва, тя го уведомила едностранно по чл. 176, ал.
3 КТ за решението си да ползва отпуск, а работодателят не я е уведомил писмено
за липсата на разрешение. Ищцата сочи, че е спазила указанията на ДИТ и счита,
че ползва отпуск, за който не й е нужно разрешение.
На 09.08.2017г. ищцата входира
молба за ползване на един ден платен отпуск за 2017г. на 11.08.2017г., и че ще
бъде замествана от Д. П.. Върху молбата има резолюция за отказ с дата
10.08.2017г., като частта за заповедта за отпуск, част от бланката, не е
попълнена.
Оттам насетне работодателят представя останалите искания,
които самата ищца е представила – покана за изслушване и протокол от изслушване
от 21.08.2017г., искане за обяснения и отговор на искането от 21.08.2017г.
Представено е решение № 139/13.04.2017г. на ОС Пловдив по
ф. д. № 2790/1997г., с което е вписано в регистъра на ЮЛНЦ при ОС Пловдив
следното обстоятелство относно „Народно читалище Просвета 1862г. – гр.
Перущица” – освобождаване на досегашния състав на настоятелството и на
проверителната комисия и избор на нови такива, избирането на А. Н. за п., а на Н.Р.
– за *** на читалището, и вписване, че същото се представлява от тях двете,
заедно и поотделно.
Задължена е била ответната страна да представи действащия
към момента на уволнението на ищцата Устав на „Народно читалище Просвета 1862г.
– гр. Перущица”, като същият е изискан и от Окръжен съд Пловдив, ТО, по фирмено
дело № 2790/1997г. на ОС Пловдив.
От ОС Пловдив е постъпил Уставът на читалището, приет на
редовно общо отчетно-изборно събрание на 14.04.2013г., с който се отменя
предишния такъв, приет от Общо събрание, проведено на 28.05.2010г.
В този Устав е посочено, в чл. 14, ал. 1, т. 2, че Общото
събрание избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната
комисия и П.. Според чл. 16, ал. 1 изпълнителен орган на читалището е
настоятелството, което се състои от трима членове, избрани за срок от 3 години.
Според чл. 16, ал. 2, т. 5 настоятелството назначава с. на читалището и
утвърждава длъжностната му характеристика. Според чл. 17, ал. 1 Председателят
на читалището е член на настоятелството и се избира от Общото събрание за срок
от 3 години, но не повече от два последователни мандата. Според ал. 2 същият
ръководи дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на ОС,
представлява читалището, свиква и ръководи заседанията на настоятелството,
отчита дейността си пред настоятелството, сключва и прекратява тр. договори със служителите съобразно бюджета на
читалището и въз основа решение на настоятелството.
Според чл. 18, ал. 1 с. организира изпълнението на
решенията на настоятелството, организира текущата основна и доп. дейност,
отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал, и представлява
читалището – заедно и поотделно с председателя. Според ал. 3 с. се назначава от
настоятелството.
Този устав е подписан от ищцата в качеството й на член на
настоятелството, и е напълно идентичен с екземпляра, представен от ответната
страна по делото.
По делото е изслушано заключение на в. лице З.М.,
изготвено в два варианта, досежно размера на
обезщетението по чл. 225 от КТ, за шест месеца оставане без работа. В първия
вариант, при изчисляване на база БТВ от 758, 03 лева, от които ОМВ 649 лева и
109, 03 ДТВ за ТСПО, за периода 28.08.2018г. – 28.02.2018г. в случай, че е била
без работа и уволнението се признае за незаконно, ищцата би следвало да получи
4548, 18 лева, като вещото лице сочи, че ищцата не е получавала обезщетение за
безработица. Според втория вариант на заключението, на база полученото БТВ за
последния месец преди уволнението – 288, 78 лева за м.07.2017г., изплатено на
ищцата за осем отработени дни, според в. лице следва да се изчисли подневно ТВ, което възлиза на 36, 097 лева, и за периода 28.08.2018г. – 28.02.2018г. в случай,
че е била без работа и уволнението се признае за незаконно, ищцата би получила
при този метод на изчисление 4548, 21 лева.
И двете заключения са оспорени от ответната страна с
аргумент, че сумата 288, 78 лева следва да бъде взета за база и да се умножи по
шест и това според ответната страна е сумата, която реално би могла да получи
ищцата по реда на чл. 225 от КТ, като счита, че няма основание да се изчислява подневно или да се взема за база ОМВ плюс ДТВ за ТСПО за
изчисление на обезщетението.
При така установените факти от значение за спора, съдът
достигна до следните правни изводи:
Оспорената заповед е редовна от външна страна, съдържа
изискуемите от закона реквизити, посочени са нарушенията, кога са извършени, на
кой текст от КТ съставляват нарушение на трудовата дисциплина, поискани са и са
приети от ищеца освен двукратно писмени обяснения във връзка с дисциплинарното
производство, относно периода 29.06-19.07.2017г., ищцата е поканена да бъде
изслушана от работодателя по реда на чл. 193 от КТ както относно отсъствието си
от работа в този период, така и относно отсъствието си на 11.08.2017г., същата
е изслушана, дала е обяснения досежно всички посочени
дати, като тези й обяснения са протоколирани. Същата не оспорва подписа си в
този протокол и сама го представя, изслушването предхожда с една седмица
налагането на наказанието, като е наказана именно за нарушенията, за които са й
изискани и е дала обясненията си. Ето защо съдът намира дисциплинарната
процедура да е спазена, като извършването на най-старото нарушение е започнало
на 29.06.2017г., наказанието е наложено на 28.08.2017г., преди да изтече
двумесечен срок от започването му, поради което и сроковете по чл. 194 от КТ са
спазени.
Досежно възражението за липса на работодателска власт, а именно, че
дисциплинарната процедура не е проведена от носителя на дисциплинарната власт и
че п. на читалището незаконосъобразно еднолично е издал оспорената заповед,
след като компетентен орган да проведе процедурата и да издаде заповедта е било
читалищното настоятелство, съдът намира следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 12 от Закона за народните
читалища, органи на читалището са общото събрание, настоятелството и
проверителната комисия. Съгл. чл. 14, ал. 1, Общото събрание изменя и допълва
устава, избира и освобождава членовете на настоятелството; избира и освобождава
членовете на настоятелството, проверителната комисия и п.; приема вътрешните
актове, необходими за организацията на дейността на читалището; изключва
членове на читалището; определя основни насоки на дейността на читалището;
взема решение за членуване или за прекратяване на членството в читалищно
сдружение; приема бюджета на читалището; приема годишния отчет до 30 март на
следващата година; определя размера на членския внос; отменя решения на
органите на читалището; взема решения за откриване на клонове на читалището
след съгласуване с общината; взема решение за прекратяване на читалището; взема
решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или
отделни читалищни членове.
Съгл. разпоредбата на чл. 16 изпълнителен орган на
читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове,
избрани за срок до 3 години. Същите да нямат роднински връзки по права и
съребрена линия до четвърта степен. Настоятелството свиква общото събрание;
осигурява изпълнението на решенията на общото събрание; подготвя и внася в
общото събрание проект за бюджет на читалището и утвърждава щата му; подготвя и
внася в общото събрание отчет за дейността на читалището; назначава с. на
читалището и утвърждава длъжностната му характеристика.
Съгл. чл. 17 П. на читалището е член на настоятелството и
се избира от общото събрание за срок до 3 години. Председателят организира
дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на общото
събрание; представлява читалището; свиква и ръководи заседанията на
настоятелството и председателства общото събрание; отчита дейността си пред
настоятелството; сключва и прекратява трудовите договори със служителите
съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.
Според чл. 17а. С. на читалището организира
изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за
изпълнението на бюджета; организира текущата основна и допълнителна дейност;
отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; представлява читалището
заедно и поотделно с п.. Същият не може да е в роднински връзки с членовете на
настоятелството и на проверителната комисия по права и по съребрена линия до
четвърта степен, както и да бъде съпруг/съпруга на п. на читалището.
Следователно, съгласно горецитираните
разпоредби, с. на читалището се назначава от Настоятелството, което утвърждава
длъжностната му характеристика. Нито в Закона, нито в Устава на Читалището не е
посочено, че правомощия за освобождаване на с. има орган, различен от П. на
читалището, който съгл. чл. 17 е оправомощен да сключва и прекратява тр. договори със служителите. такова изключение по
отношение на с. не е предвидено. Законодателят изрично е предвидил, че с.
единствено се назначава от колективния орган - настоятелството, но не се
освобождава от него. При липса на изрична разпоредба в закона, същият препраща
за неуредените въпроси към Устава на читалището. Действащия към момента на
уволнението на ищцата такъв е приет на редовно общо отчетно-изборно събрание на
14.04.2013г., с който се отменя предишния такъв, приет от Общо събрание,
проведено на 28.05.2010г., и е подписан и от ищцата в качеството й на член на
настоятелството.
В този Устав е посочено, в чл. 14, ал. 1, т. 2, че Общото
събрание избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната
комисия и П.. Според чл. 16, ал. 1 изпълнителен орган на читалището е
настоятелството, което се състои от трима членове, избрани за срок от 3 години.
Според чл. 16, ал. 2, т. 5 настоятелството назначава с. на читалището и
утвърждава длъжностната му характеристика. Според чл. 17, ал. 1 П. на
читалището е член на настоятелството и се избира от Общото събрание за срок от
3 години, но не повече от два последователни мандата. Според ал. 2 същият
ръководи дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на ОС,
представлява читалището, свиква и ръководи заседанията на настоятелството,
отчита дейността си пред настоятелството, сключва и прекратява тр. договори със служителите съобразно бюджета на
читалището и въз основа решение на настоятелството. Според чл. 18, ал. 1 с.
организира изпълнението на решенията на настоятелството, организира текущата
основна и доп. дейност, отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал,
и представлява читалището – заедно и поотделно с председателя. Според ал. 3 с.
се назначава от настоятелството. Липсва обаче изрична такава разпоредба досежно освобождаването му.
Следователно, в Устава на читалището няма предвидено нищо
по-различно, от уредбата в Закона, а именно – че читалищният с. само се
назначава, но не се и освобождава по решение на настоятелството. По отношение
на неговото освобождаване, вкл. и носител на дисциплинарната власт спрямо него
е компетентен П. на читалището, като
липсва изрично предвидена норма, че за
освобождаването на секретаря е необходимо решение на друг орган – в
случая Настоятелството. В случай, че секретарят е следвало да бъде освобождаван
от органа по назначението, това изключение би следвало да е изрично предвидено
в закона, респ. в устава на читалището. Това не е предвидено, следователно
компетентен на осн. чл. 17, ал. 6 от Закона за народните читалища е П. на
читалището. Същият е носител на дисц. власт по
отношение на всички служители, в т. ч. и на с.. Съгл. Устава на читалището, чл.
17, ал. 2, т. 5 П. сключва и прекратява тр. договори
със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на
настоятелството. Под решение на настоятелството не се разбира санкция по
отношение на работодателската власт, а правомощията му по чл. 16, ал. 2, т. 3 –
същото подготвя и внася в ОС проект за бюджет на читалището и утвърждава
неговия щат, т. е. п. на читалището за назначаване на нови служители следва да
се съобрази с утвърдения с решение на настоятелството щат и в рамките на
бюджета. По отношение на работодателската власт във връзка с прекр. на ТПО нито законодателят, нито Уставът са въвели
сочените ограничения. Същото би противоречало и на разпоредбите на КТ досежно
дисциплинарната власт.
Никъде, нито в закона за Народните читалища, нито в
Устава на СНЦ „Народно читалище Просвета
1862г. – гр. Перущица”, няма разпоредба, предвиждаща, че С. на читалището се
освобождава с решение на Настоятелството.
В случая ограничения по отношение на дисциплинарната
власт на П. на читалището, вкл. и по отношение на секретаря на читалището, не
са въведени. Тяхното въвеждане би следвало да стане с изрична разпоредба,
каквато е налице само по отношение на назначаването, но не и освобождаването на
с.. Предвид липсата на такава, уволнението се явява извършено от единствения
компетентен да стори това орган, носител на работодателската и в частност –
дисциплинарната власт, а именно – П. на читалището. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС.
Ето защо, следва да бъдат разгледани останалите
възражения досежно законосъобразността на
уволнението, по същество, а именно – да се установи дали ищецът действително е
извършил вменените му във вина нарушения и дали същите съответстват по тежест
на наложеното наказание.
В тази връзка съдът намира, че по делото безспорно се
установява сочените нарушения да са налице. Ищцата е предприела ползване на
отпуск самоволно, без да й бъде същият разрешен от работодателя. Съгл. чл. 173,
ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се
ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според
ал. 4 работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на
работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5
работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и
служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от
работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която
се полага. Според ал. 5 работникът или служителят използва платения си годишен
отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е
длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на
съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда
на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване
на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен
годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен
отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: работодателя -
поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5,
изречение трето; и от работника или
служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието
на работодателя. Според ал. 2, когато отпускът е отложен или не е ползван до
края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да
осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6
месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Съгл. нормата на чл. 176, ал. 3 от КТ, когато
работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по
ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването
му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Тази разпоредба е в сила от 17.07.2015 г. и е действала към момента, в който
ищцата е подала молбата за отпуск.
В конкретния случай ищецът твърди, че е имал право сам да
определи времето на ползване на отпуска, тъй като работодателят не му е
осигурил ползването в рамките на първото шестмесечие от годината, следваща
тази, за която отпускът се отнася.
В случая обаче съдът намира, че ищецът не е изпълнил
процедурата по чл. 176, ал. 3 от КТ – да е подал молба за ползване на отложения
отпуск, работодателят да не е разрешил ползването му, въз основа на подадена
молба, в срок от 6 месеца след края на календарната година, за която отпускът
се полага, и едва след този отказ и изтичане на шестмесечния срок, лицето да
уведоми работодателя, че на осн. чл. 176, ал. 3 от КТ заявява, че ще го ползва
в определен период, която молба да се подаде 14 дни преди началото на срока за
ползване. В случая ищецът за пръв път е подал молба за ползване на отпуска и
самоволно е предприел ползване на такъв, без въобще да провери дали му е
разрешен от работодателя. Обстоятелството, че за пръв път молбата е подадена
след изтичане на шестмесечния срок не дава право на служителя, преди веднъж да
е подал молба и да е получил отказ от работодателя, самоволно да си разреши
отпуск с 14 дни предварително уведомление. На първо място, самите страни не
спорят, че ищцата е ползвала продължителен отпуск поради временна
неработоспособност, през 2016 и 2017г., до средата на 2017г., поради което
обективно работодателят не е имал възможност да и разреши ползване на отложен
отпуск от предходна календарна година до средата на 2017г. Ищцата за пръв път е
подала молба за ползване на отложен отпуск по чл. 155 от КТ на 15.06.2017г. – 5
дни за 2016г., считано от 29.06.2017г., до 05.07.2017г., и на същата дата е
подала молба за ползване на отложен отпуск по чл. 156 от КТ – 10 дни за 2016г.,
считано от 06.07.2017г. до 19.07.2017г. Преди това същата не е подавала друга
молба, която да е била отказана от работодателя, за да възникне за нея правото
по чл. 176, ал. 3 от КТ самоволно да си разреши отпуск с 14 дни предварително
уведомление. Нормата на чл. 176, ал. 3 от КТ е категорична – следва отпускът да
е поискан и да не е разрешен, преди подаването на уведомлението за ползването
му по инициатива на работника, без разрешение. Ищцата нито твърди, нито доказва
да е искала ползване на отпуск по-рано, и двете молби са подадени на
15.06.2017г., преди края на първото шестмесечие на 2017г. На 23.06.2017г. с
резолюция председателя на читалището е отказал ползване на този отпуск. Едва
след този отказ, и след 01.07.2017г. за ищцата е възникнало правото по реда на
чл. 176, ал. 3 от КТ с предварително 14-дневно уведомление да заяви, че ще
ползва по своя инициатива и без разрешение на работодателя отпускът, който й е
останал от 2016г., по обективни причини – невъзможност за ползването му поради
ползване на отпуск за временна неработоспособност. Действително за отлагане
ползването на отпуска от 2016г. не е необходимо разрешение на работодателя, но
за ползването му по реда на чл. 176, ал. 3 от КТ е необходимо да са изпълнени
всички посочени в тази разпоредба предпоставки – да е поискано ползването му
през първите 6 месеца на 2017г. и то да е било отказано, и този шестмесечен
период да е изтекъл, т. е да е настъпила датата 01.07.2017г. Едва тогава ищецът
може да подаде повторна молба – уведомление, 14 дни предварително, с което сам
да определи времето за ползване на този отпуск.
Доколкото тези предпоставки не са изпълнени, неявяването
на ищцата на работа, считано от 29.06.2017г., независимо дали е уведомена за
отказа на работодателя или не – същата е била длъжна да провери дали отпускът и
е разрешен, тъй като все още за нея не е възникнало правото сама да определи ползването му, представлява такова без уважителни причини и
представлява дисц. нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от КТ, а неявяването на работа през всички 15 дни – такова по чл. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ, обосноваващо налагането на най-тежкото дисц.
наказание – уволнение. След това нарушение обаче ищцата отново е подала молба
за ползване на един ден отпуск, на 09.08.2017г., и не се е явила на работа на
11.08.2017г., без да провери, че този отпуск не й е разрешен. В молбата е
посочено, че отпускът е за 2017г., поради което при всички положения ищцата е
била длъжна да провери дали й е разрешен. Това й поведение сочи за трайно
незачитане на установения в предприятието на работодателя ред, самоволно
„излизане в отпуск” по свое усмотрение, което е обективирано
като отношение на служителя и в дадените от същия обяснения. Обстоятелството,
че ищцата е била *** и пред трети лица представлява читалището наред с п.,
както и че е била член на настоятелството, не й дава право обаче самоволно да
ползва отпуск, без разрешение на работодателя и без спазване на установения за
това ред. Същата е извършила сочените в заповедта за прекр.
на ТПО нарушения на тр. дисциплина – неявяване на
работа в периода 29.06.2017г. – 19.07.2017г. и на дата 11.08.2017г., като
предвид липсата на разрешение на работодателя и доказателства за други
обективни пречки за неявяването й, същото се явява без уважителни причини и
представлява достатъчно тежко нарушение на тр.
дисциплина, обосноваващо налагането на най-тежкото дисц.
наказание – „Уволнение”.
С оглед на горното съдът намира уволнението да е
законосъобразно извършено, поради което и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът изрично заявява, че не претендира разноски,
поради което такива не му се следват.
Предвид отхвърляне на исковете, разноските за ССЕ от БС
не следва да се възлагат на страните, а ДТ не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Й.Р., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. П.В. срещу СНЦ „Народно читалище „Просвета-1862” - гр.
Перущица”, със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ да бъде
отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №*** на П. на ч. А. Н., с
която на Н. Й.Р. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, да бъде възстановена Н. Й.Р. на заеманата преди уволнението
длъжност „***” в *** и да бъде осъдено СНЦ
„Народно читалище „Просвета-1862” - гр. Перущица” да й заплати
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното й уволнение за
периода 28.08.2017г. – 28.02.2018г. в размер на 4548, 18 лева (четири хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и осемнадесет стотинки), като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на постановяването му – 30.10.2018г., на осн.
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ