МОТИВИ
по НЧХД № 2135/20г.,
ПРС – ХIV н.с.
Тъжителят В.В.И., ЕГН **********
е повдигнал обвинение срещу подсъдимата В.И.К., ЕГН ********** за престъпление
по чл. 147, ал.1, пр.1 от НК за това, че в началото на м.11.2019 год. в
с.Чехларе, общ.Брезово, обл.Пловдив е приписала на В.В.И., ЕГН ********** престъпление - кражба на ъглошлайф и бормашина.
По делото е предявен граждански иск от тъжителя В.И.
срещу подсъдимата В.К. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.147,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увредата
до окончателно изплащане на сумата.
Частния тъжител В.И. чрез
повереник намира обвинението за доказано по несъмнен
начин и настоява за осъдителна присъда. Също така моли да бъде уважен гражданския
иск като доказан по своето основание и размер. Претендира и разноски.
Подс.В.К.
дава обяснения като отрича да е приписала престъпление на тъжителя. Лично и
чрез своя защитник настоява за оправдателна присъда, както и да бъде отхвърлен
гражданския иск. Претендира и разноски.
Съдът след преценка
становищата на страните и доказателствата по делото, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Подсъдимата В.И.К. е родена на ***г. в **. Тя е с р.г., със **, живуща ***, с висше
образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
Същата се издържала като продавала зеленчуци в малки
населени места около гр.Пловдив. Едно от тези населени места било с.Чехларе,
общ.Брезово, обл.Пловдив. По този повод познавала и свид.С.П., която притежавала недвижим имот в посоченото
населено място, който обитавала. В същия дом, но на отделен етаж често
пребивавал и тъжителя В.И.. Тъй като подсъдимата споделяла различни неща със сид.П., в началото на м.11.2019г. я посетила в двора на
имота й. Последната я поканила и започнали разговор по повод къща, която К.
стопанисвала. Същата се намирала в с.Чехларе, но собственикът й отсъствал в
чужбина. За да наглежда имота, подс.К. била снабдена
с ключ за дворната и входната врати. Именно от този имот били изчезнали ъглошлайф и бормашина, малко употребявани, поради което и подс.К. се притеснила да не си навлече проблеми с липсата
им. Споделила на свид.П. обаче, че имала информация
според която именно подс.В.И. бил автора на кражбата.
Имало съсед в селото, който видял това. Полицаи от селото също казали пред нея,
че тъжителя бил извършителя на това деяние. Свид.П.
изразила скептицизъм относно достоверността на тази информация, тъй като имала
доверие на тъжителя, който работел и по нейната къща и никога нищо не й било
изчезнало. Посъветвала подсъдимата да се обърне към органите на полицията за
случая. Същата споделила все пак с тъжителя за разговора си с подс.К.. В последствие обаче чувал и от други хора в селото
да споменават името му като съпричастен в извършването на кражбата. Ето защо твърдението
на подсъдимата К. силно го разстроило, близо месец след случката не можел да
спи спокойно, както и не можел да се съсредоточи в работата си.
Горната фактическа
обстановка съда намира за установена от частично от обясненията на подс.В.И.К., а изцяло от показанията на свидетелите С.Т.П.,
И.С.Г., М.С.М., К.Й.Д., Л.Й.Г., Р.А.Г., а така също и от писмените доказателсва
по делото.
На първо място настоящата
инстанция не кредитира обясненията на подсъдимата, че тя не е споделяла със свид.П. нищо досежно
съпричастност на тъжителя И. с изчезването на бормашина и ъглошлайф.
Това противоречи на показанията на разпитаната свидетелка П., която дава
показания за които носи отговорност в това си качество, за разлика от
подсъдимата К.. На следващо място няма причина свидетелката П. да посочи
наличието на този разговор, ако той действително не се е провел. Дори същата да
се намира в някакви по-близки отношения с тъжителя И., предвид факта , че
обитават един дом според свидетелите, то пак няма логика тя да иска да злепостави
подсъдимата, тъй като двете са нямали лоши отношения към месец 11.2019г. Ето
защо в тази им част обясненията на подсъдимата не се кредитират с доверие от
настоящата инстанция. А че е имало кражба се установи по несъмнен начин, тъй
като обективно са съществували тези инструменти оставени под навес в дом находящ се в с.Чехларе, а към началото на м.11.2019г. е
установена липсата им. Именно по този повод бил изпратен свид.К.Д. на
03.11.19г. за проверка на сигнала. Той пък бил подаден от подс.К.
чрез **на населеното място свид.М.. От показанията на
свид.Г. е видно, че подс.К.
действително не могла да влезе през дворната врата, тъй като била подпряна с
дърво, вместо както я била оставила заключена. Никой обаче от запознатите с
казуса не излагал пред подсъдимата твърдение кой може да е автора на кражбата. При
това положение не се установи истинност на твърдяното обстоятелство, че
тъжителя е автор на кражбата им, нито се намери съсед очевидец на същото, още по-малко
полицейските служители да са заявили такова твърдение или дори съмнение.
При така установените фактически положения Съда
намира, че подс.В.К. е осъществила състава на престъплението по чл.146, ал.1 НК
за това че в началото на м.11.2019 год. в с.Чехларе, общ.Брезово, обл.Пловдив е приписала на В.В.И.,
ЕГН ********** престъпление - кражба на ъглошлайф и
бормашина.
Безспорно с
действията си по отправяне на това твърдение,че тъж.И.
е откраднал тези предмети, то обрисува в негативна светлина личността на
тъжителя и засягат оценката на другите за него в негативен план. В случая е
приписано престъпление, тъй отнемането на чужди движими вещи от владението на
трето лице, без неговото съгласие с намерение да бъдат присвоени, е
инкриминирано по чл.194, ал.1 и сл. от НК. Твърдението е направено в отсъствие
тъжителя, но в присъствието на свид.П., което е
достатъчно за съставомерност на престъплението „клевета“. За съставомерността на деянието не е нужно подсъдимата да е
посочила точно кога и как е извършена кражбата, достатъчно е само да твърди, че
такава е била извършена от тъжителя. А деянието на подсъдимата при разговора
със свид.П. е момента, в който е извършила
престъплението. Тогава тя посочила, че имало свидетел на кражбата, а и
полицейските служители потвърдили относно авторството на И.. Достатъчно е да се
конкретизира с тъжбата, че този разговор е бил извършен в началото на м.11.19г.
като при липса на данни на коя дата е бил, то това не е пречка за формулиране
на годно обвинение, след като по несъмнен начин се установи авторството на
извършеното деяние. Нищо от казаното обаче за наличие на някакви доказателства
за авторство на кражбата не се потвърди пред съда. При това положение не се
установи истинност на споделеното от подс.К. на свид.П., че тъжителя И. е автор на кражбата. А следва да се
посочи, че не тъжителя трябва да доказва, че не е извършил кражба, а
подсъдимата, ако твърди че информацията е вярна. За съставомерност
на деянието от обективна страна тъжителя следва само да докаже , че такива
твърдения са били направени, а верността им следваше да се докаже от
подсъдимата. Това не бе сторено.
От субективна страна и това престъпление е било
извършено умишлено, което е видно от факта, че е отправено клеветническо
твърдение, каквото е приписването на престъпление по отношение тъжитея, което няма как да стане освен целенасочено. Това е
видно от факта, че е бил проведен спокоен разговор и то по инициатива именно на
подс.К.. Тя отишла в дома на свид.П.,
а не е била подпитвана или разпитвана от последната, с цел да каже нещо
негативно за тъжителя. Разбира се би могло да се приеме, че подсъдимата е била
подведена да направи изявлението си за извършената кражба от някакви трети
лица, като например свидетел на деянието или от полицейски служители, работили
по случая. Нищо от това обаче не се установи по делото. Въпреки положените
усилия не се яви нито един свидетел, който да посочи, че е видял тъж.И. да извършва кражба или поне така да е заявил на подс.К.. Свид.Д. също отрече да е
казвал такова нещо на подсъдимата. А други полицейски служители не са работили
по този сигнал. Тогава остава единствения възможен извод, че подс.К. е отправила лъжливо твърдение пред свид.П., че тъжителя И. е откраднал бормашината и ъглошлайфа. Няма доказателства, които да сочат че тя въз
основа на същите, би могла да формира погрешен извод, че той действително е
откраднал вещите. Това сочи именно на умисъл за приписването на престъпление на
И..
С оглед гореизложеното и като прецени обстоятелствата
по чл.78а НК настоящата инстанция намира, че подсъдимата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност по реда на ал.1 на посочената норма и да й
бъде наложено административно наказание ГЛОБА. В случая са налице всички
кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт: тя
е с чисто съдебно минало, не се е ползвала друг път от нормата на чл.78А от НК,
за осъщественото от нея престъпление, което е умишлено, законът предвижда
наказание по-леко от лишаване от свобода до три години, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. Не са налице и отрицателни предпоставки по ал.7 на
посочената норма. Като се съобрази с наличието на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, тежкото здравословно състояние
на подсъдимата страдаща от редица заболявания, липсата на отегчаващи такива,
настоящата инстанция намира, че следва да се наложи глоба в минимално
предвидения от закона размер – 1000 /хиляда/лева. То е съобразено и с имотното
й състояние без постоянни доходи, а с продажби на дребно на селскостопанска
продукция по същество амбулатна.
По отношение гражданския иск същия е доказани по
своето основание – чл.45 от ЗЗД, видно от показанията на свид.П..
Що касае техния размер настоящия сътав го намира за основателен до размер на 1000 лева. Според съда
тази сума напълно в съотвествие с правилото на чл.52 от ЗЗД ще репарира
нанесените вреди за претърпения стрес и отрицателна емоция, които продължили
около месец, и ще обезщети тези неимуществени вреди от деянието на подсъдимата.
Налице е виновно поведение, противоправно такова от
страна на подсъдимата, тъй като никой не следва да приписва престъпление
другиму и така да уронва доброто му име пред обществото. Настъпила е вреда в
резултат на поведението на подсъдимата за пострадалия, изразила се в смущаване
душевния му мир и неблагоприятни емоции за около месец време. За разликата над
1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лв следва
обаче да бъде отхвърлен като прекомерен. Следва да се посочи, че размера на обзщетението се определя по справедливост дори да няма
ангажирани някакви доказателства за настъпилите вреди, след като деянието е и
престъпление. Винаги в този случай такива биха настъпили. Друг е въпроса, ако
се претенидира някакво настъпило конкретно извънмерно
усложнение. Такова в случая няма. Следва върху сумата от 1000лв да се заплати и
законна лихва от дата на увредата – в случая началото
на м.11.19г. е първото му число, до
окончателното изплащане. При деликт, каквото
представлява и престъплението по чл.147 НК, деецът изпада в забава именно от
момента на деянието.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подс. В.И.К. да заплати на тъжителя В.В.И.
сумата от 322 /триста двадесет и два/ лева разноски по делото, от които 300лева
разноски за повереник съгласно приложения договор,
12лв такса за образуване на делото пред ПР, и 10 лв
за издадени удостоверения. По сметка на ПРС следва да заплати сумата от 50
/петдесет/ лева, което е държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.