№ 1434
гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110101094 по описа за 2023 година
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът Г. А. Б., чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК предявява иск,
с който моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника сумата
от общо 16043,14 лева, от които 6042,14 лева главница; 7832,82 лева законна
лихва за периода 1.07.2010 г.- 13.03.2023 г. ; 234,83 лева разноски по ч.гр.д.№
2975/10 г. на ВТРС и 1934,15 лева такси и разноски по изп.дело 131/23 г. на
ЧСИ В.Георгиев. Твърди, че между него и „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е имало договор за потребителски заем. След издадена заповед
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2975/10 г. на ВТРС и изпълнителен лист за
посочените суми е образувано изпълнително дело № 311/2011 г. на ЧСИ
В.Георгиев. Впоследствие вземането е прехвърлено на ответното дружество,
конституирано като взискател по изпълнителното дело. Изтъква, че по
изпълнителното дело взискателят е поискал извършване на изпълнително
действие с молба от 5.06.2018 г., като други искания не са отправяни. Сочи,
че изпълнителното производство е прекратено по перемпция на 8.09.2020 г. с
постановление на ЧСИ, но заявява, че перемпцията е настъпила и по силата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство е било прекратено още
на 7.07.2013 г. поради бездействие на кредитора в период от две години.
Излага, че на 27.01.2023 г. е образувано ново изпълнително дело № 131/23 г.
1
по описа на ЧСИ В.Георгиев, при което ищецът бил поканен да заплати
доброволно посочените суми. Счита, че вземанията са погасени по давност и
навежда съображения за това. Моли съда да приеме за установено, че ищецът
не дължи на ответника-цесионер процесните суми. Претендира разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Х. поддържа исковата
претенция.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД, гр.София, чрез
пълномощник юк Х*** е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
заявява неоснователност на иска. Излага, че е придобил вземането срещу
ищеца по силата на договор за цесия от 22.04.2016 г. Твърди, че след
образуването на изп.д. № 311/2011 г. са предприети изпълнителни действия,
прекъсващи погасителната давност, които описва подробно. След
прекратяването на изпълнителното дело е образувано ново, по което са
поискани изпълнителни действия. Изтъква, че вземането не е погасено по
давност, като излага подробни съображения за това. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище поддържа отговора си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства по делото е видно, че по ч. гр.д.
№2975/2010 г. на ВТРС на 27.07.2010 г. е издаден изпълнителен лист срещу
Г. А. Б. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София за
сумата от 6042,14 лева главница; 699,57 лева мораторна лихва върху
главницата от 30.03.2009 г. до 30.06.2010 г., представляващи облигационно
задължение по договор за кредит № PLUS-01231553/18.07.2008 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 1.07.2010 г. до окончателното изплащане и
сумата от 234,83 лева направени по делото разноски за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По молба на взискателя вх.№
05575/7.07.2011 г., в която на ЧСИ са възложени всички действия по чл.18 от
ЗЧСИ е образувано изп.дело № 311/2011 г. по описа на ЧСИ В.Георгиев с
рег.№ 725 в КЧСИ с район на действие ВТОС. Изпратени са три покани за
доброволно изпълнение , а НАП В.Търново е присъединен като взискател на
2.03.2012 г. С молба изх.№ 39770/20.05.2016 г., заведена с вх.№
15097/20.09.2016 г. по изп.д.№ 311/2011 г. „Кредит Инкасо Инвествънтс БГ“
ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството му на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 22.04.2016 г. На основание чл. 18
от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да извършва всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство. Поискал е да се извърши
2
справка в ТП на НОИ за сключени трудови договори и да се извършат
изпълнителни действия при наличие на секвестируеми вземания. С
постановление от 18.10.2016 г. ЧСИ е конституирал цесионера като взискател
на мястото на прехвърлителя на вземането. С молба изх.№ 42779/8.03.2017 г.
е поискано налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника
и такава е наложена, видно от направено искане за вписването и с изх.№
11636/3.07.2017 г. Със съобщение изх.№ 16809/4.10.2017 г. до „ ЦКБ“ АД е
наложен запор върху всички сметки и банкови касетки на длъжника. На
5.06.2018 г. е изпратена молба за опис, оценка и публична продан и на
17.09.2018 г. видно от съобщение изх.№ 16332/14.08.2018 г. е насрочен опис
на движими вещи. Със съобщение от 13.12.2018 г. е насрочен опис на
движими вещи на 11.01.2019 година. Със запорно съобщение от 10.12.2018 г.
до „ ЦКБ“ АД е наложен запор върху всички сметки и банкови касетки на
длъжника. С призовка за принудително изпълнение от 12.02.2020 г. ЧСИ
уведомява за извършване на опис на движими вещи, насрочен за 27.02.2020 г.
Със запорно съобщение изх.№ 5046/30.01.2020 г. до „ЦКБ“ АД е наложен
запор върху всички сметки и банкови касетки на длъжника. С постановление
от 8.09.2020 г. ЧСИ е прекратил изп.дело № 311/2011 г. на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С молба от 20.01.2023 г. взискателят е поискал
връщане на изпълнителния лист. На същата дата е подал молба за образуване
на изпълнително дело, като е възложил всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ
, поискал е насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори на
сметки и вземания. На 27.01.2023 г. е образувано изпълнително дело №
131/23 г. по описа на ЧСИ В.Георгиев. Наложен е запор върху сметки и
банкови касетки видно от запорни съобщения от 8.02.2023 г. до „ ЦКБ“ и до
НОИ-Пенсионен отдел В.Търново.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право и поради това се реализира по исков ред.
В производството е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез
иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Оспорва се
3
вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за
изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна
давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай следва да се
съобразят задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2020 г. по
т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително дело № 311 е
образувано през 2011 година. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с
които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният
съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не
иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и
в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е
направено противоположно по смисъл тълкуване. Последното ТР № 3 по
тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителното разрешение, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на
ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производство
се установи, че първото изпълнително производство – ИД № 311 е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2011
година. С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Изпълнителното
производство е прекратено с постановление от 8.09.2020 г. на основание чл.
433,ал.1,т.8 от ГПК , но то следва да се счита прекратено по перемпция ex
lege на 2.03.2014 година, тъй като от присъединяването на новия кредитор ТД
НАП В.Търново на 2.03.2012 г., до 2.03.2014 г. не са извършвани
изпълнителни действия. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за
вземания по изпълнителни дела образувани до приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно
ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е започнала да тече от
26.06.2015 г. С постановление от 18.10.2016 г. ЧСИ е конституирал ищеца
като взискател на мястото на прехвърлителя на вземането по сключения
4
между него и първоначалния взискател договор за цесия. Като частен
правоприемник ищецът –цесионер е встъпил в неговото процесуално
качество и положение, поради което самото му конституиране не прекъсва
давността, ако в молбата не е посочен изпълнителен способ. Ако такъв способ
е посочен, или , както в процесния случай има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
то с конституирането на новия взискател давността следва да се счита
прекъсната. / вж. Решение № 50094 /16.11.2023 г. по т.д. №770/22 г. на ВКС,
ТК, Първо отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Така за
процесното вземане давността е била прекъсната на 18.10.2016 г. и
впоследствие е била прекъсвана многократно с налагането на възбрана на
недвижим имот на длъжника по искане на взискателя от 8.03.2017 г.; с
наложен запор на сметки и банкови касетки на длъжника от 4.10.2017 г. ; с
насрочения опис на движими вещи на 17.09.2018 г. по молба от 13.07.2018 г.;
с насрочения опис на движими вещи на 11.01.2019 г., а преди това със
запорно съобщение от 10.12.2018 г. до „ ЦКБ“ АД с наложения запор върху
всички сметки и банкови касетки на длъжника; с насрочения опис на
движими вещи за 27.02.2020 г. Всяко от тези действия по принудително
изпълнение е прекъсвало давността, която към момента не е изтекла. След
прекратяване на изпълнителното дело № 311/2011 г. взискателят е поискал и е
образувано ново изпълнително дело № 131/2023 г., по което също са
предприети изпълнителни действия. Следва да се отбележи още, че
перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността , тъй като
независимо, че изпълнителното дело № 311/ 2011 г. е перемирано по силата
на закона на 2.03.2014 г., новият взискател –ищец по делото е поискал
извършването на изпълнителни действия с възлагането на всички
правомощия по чл.18 от ЗЧСИ в молбата си за конституиране от м.
септември 2016 г., преди изтичане на давността. Това, че съдебният
изпълнител не е образувал ново дело при прекратено по право
изпълнителното дело не води до санкция за кредитора и няма значение за
прекъсването на давността, както се сочи в Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г. на четвърто г.о. на ВКС.
С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен относно сумите от 6042,14 лева главница; 7832,82 лева законна
лихва за периода 1.07.2010 г.- 13.03.2023 г. ; 234,83 лева разноски по ч.гр.д.№
2975/10 г. на ВТРС.
Относно сумата от 1934,15 лева такси и разноски по изп.дело 131/23 г.
на ЧСИ В.Георгиев производството следва да се прекрати поради
процесуална недопустимост на искането , тъй като предмет на иска по чл.
439 ГПК е оспорване дължимостта на вземането по издадения изпълнителен
титул, като разноските за изпълнението не са част от признатото вземане, а
последица от осъщественото изпълнение.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с
чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 300 лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, че Г. А. Б. с ЕГН ********** от гр.В.***“
**** не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул. “ П.
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет.2 сумата от 6042,14 лева /
шест хиляди четиридесет и два лева и 14 ст./ главница; 7832,82 / седем
хиляди осемстотин тридесет и два лева и 82 ст./ законна лихва за периода
1.07.2010 г.- 13.03.2023 г. ; 234,83 / двеста тридесет и четири лева и 83 ст./
разноски по ч.гр.д.№ 2975/10 г. на ВТРС, поради погасяването им по
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1094/23 г. на ВТРС в частта ,
в която Г. А. Б. с ЕГН ********** от гр.В.***“ **** иска да се приеме за
установено, че не дължи на „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин,
ул. “ П. Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет.2 сумата от 1934,15 /
хиляда деветстотин тридесет и четири лева и 15 ст./ такси и разноски по
изп.дело № 131/23 г. по описа на ЧСИ В.Георгиев, поради процесуална
недопустимост.
Решението в тази му част има характер на определение, което подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред
ВТОС, чрез ВТРС.
ОСЪЖДА Г. А. Б. с ЕГН ********** от гр.В.***“ **** да заплати на „
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район Люлин, ул. «П.Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин“ 6 сумата от 300 / триста/ лева направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВТОС , чрез ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6