О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260288 23.10.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА КЪРПИЧЕВА-ЦИНЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 640 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владайска“ № 27, със съдебен адрес:***, адв. Д.Л. срещу БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. БУРГАС, ул. Сан Стефано № 62, с ЕИК/БУЛСТАТ *********. Твърди се, че ищецът има парично вземане към ответника, произтичащо от заплатена без правно основание от ищеца на ответника сума, като гаранция по влог на Бургаски свободен университет в „Корпоративни търговска банка”АД /в несъстоятелност/, който не подлежи на гарантиране. Ищецът излага фактология, че е юридическо лице, създадено по силата на член 7, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Съгласно член 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Според член 8, т. 3 на посочения закон, една от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете. Твърди се, че на 22.10.2012 г. между „Корпоративно търговска банка“ АД и Бургаски свободен университет, в качеството му на депозант е сключен договор за индивидуален срочен депозит № 26245, по силата на който депозантът депозира за съхранение, а БАНКАТА приема сумата от 1 000 000 лева по сметка с IB AN BG 13 KORP 9220 2032 1790 01, за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне и изтича в 00 часа на 22.10.2013 г. Съгласно член 2 от договора „Корпоративно търговска банка“ АД начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 7.65 %. Ищецът твърди, че след отнемане на лиценза на между „Корпоративно търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и съгласно задължението, което има по закон да гарантира на вложителите в такива банки влоговете, на 08.12.2014 г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на КТБ, ФГВБ е изплатил чрез обслужващата банка - „Обединена българска банка”АД, на Бургаски свободен университет /БСУ/ сумата от 196 000 лева, като гаранция по влога на това дружество в КТБ. В последствие обаче ищецът е установил, че ответникът се е ползвал от привилегирован лихвен процент по олихвяване на влога, като счита, че с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), не му се е дължало гарантиране на влога. С оглед на което се иска осъждането на ответника да върне част от получената от него сума в размер на 173 844,16 лева, като получена без изначална липса на основание. Размерът на търсената сума е по-малка от тази, която ищецът е платил на ответника, тъй като ищецът, в производството по несъстоятелност на КТБ, е бил възмезден със сумата от 22 155,84, в качеството му на суброгирал се в правата на вложителите. Иска се връщане от ответника на сумата от 173 844,16 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба- 28.11.2019г. до окончателното и изплащане.
-относно размяната на книжата и редовността на исковата молба
Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. Исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника от БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ. Искът се счита за недопустим и неоснователен.
Оспорва се твърдението, че ответникът се е ползвал от привилегировани лихвени проценти.
Твърди се, че не е налице хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като към момента на плащането на сумата от ищеца на ответника е било налице валидно правоотношение. Твърди се, че не е налице обедняване на ищеца. Твърди се, че искът е погасен поради изтичане на петгодишен давностен срок. На следващо място, на 08.12.2014г. на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация за квесторите на КТБ, ФГВБ е изплатил чрез обслужваща банка -„Обединена българска банка”АД, на БСУ сумата от 196 000 лв., като гаранция на влога в КТБ, от което следва още, че е налице валидно основание за извършеното плащане. Плащайки задължението си, ищецът е изпълнил своя дълг, без значение дали е знаел или не за съществуващото в негова полза право, което твърди, че има по настоящото дело. Това е така, защото дори и да е знаел за това право, ФГВБ свободно избира да плати. ФГВБ не се е възползвал от твърдяното и неустановено право по настоящото дело и е платило своя дълг. Видно от представените с исковата молба доказателства, а именно Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителения съвет на БНБ, с което е намален лихвеният процент по депозитите на КТБ, е обстоятелство, което предхожда изплащане на сумата от 196 000 лв. към БСУ, което е с дата 08.12.2014г. Така, че реално ФГВБ към момента на изплащане на сумите е бил наясно с наредбата и с посоченото решение и е приел да изплати сумите. Поради което не може да се съгласим и с твърденията на ищеца, обективирани в т. 11 от исковата молба, а именно, че обстоятелствата, че са налице привилегировани лихвени условия по договора с БСУ, са установени след изплащане на гаранцията на БСУ. Всички договорености между КТБ и БСУ са преди изплащането й, което е на дата 08.12.2014г. и са обективирани в съответните договори, така че ФГВБ е бил наясно както с Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ така и с договореното между БСУ и КТБ при изплащане на гаранцията. Поради това и твърдението в т. 16 от исковата молба също е несъстоятелно, а именно че изявленията на Банката по договора за депозит, че влогът е гарантиран, било без правно значение и не променяло правната природа на влога, като негарантиран.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че не е налице изтичане на погасителна давност за предявената претенция.
Поддържа се изложеното в исковата молба, че първоначалната представена информация от квесторите на КТБ на ФГВБ, по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ, ответникът БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ притежава влог в КТБ по депозитна сметка в лева с IBAN ***, наличност в размер на 196 000 лева, като гореописаният влог е означен от квесторите като непривилегирован/непреференциален, като във връзка с това твърдение по делото е представена и извадка от Автоматизираната система за изплащане на Фонда по партидата на ответника. И именно въз основа на тази информация от квесторите на КТБ, ФГВБ е изплатил на ответника гаранция по влога му в КТБ. Но тази информация, подадена от квесторите на КТБ е била невярна. Твърди се, че съгласно Наредба № 23 на БНБ /отм./, информацията, която се подава от квесторите, не включва екземпляр от сключените договори между КТБ и вложителите и при изплащането на гаранция по влога на ответника, ФГВБ не е разполагал със сключените договори между ответника и КТБ, доколкото процедурата по посочената наредба не е изисквала това. Впоследствие ищецът е поискал от синдика на КТБ информация за влоговете с привилегировани лихвени условия. Именно на базата на получената от синдика на КТБ и извършената проверка е установено, че по влога на БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ по депозитна сметка в лева с IB AN BG13 KORP 9220 2032 179001, са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това, същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ.
Ищецът поддържа изложеното от него, че договорът на ответника е бил с преференциална лихва. Оспорва се, че липсва обедняване на ищеца със заплатената на ответника сума.
По делото в срок е постъпил допълнителен отговор. Ответникът прави нови възражение за недопустимост на производството. На основание чл. 166 и чл. 162, т. 2 и т. 8 от ДОПК се счита, че фондът не е надлежен ищец по делото. Твърди се, че в сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките липсва материално правна норма която да предвижда изключване на гарантиране на влоговете при привилегирован лихвен процент, което прави недопустимо воденето на иска от Фонда. Твърди, че заведеният иск е недопустим, тъй като е налице друг процесуален ред за връщане на сумата, за която се твърди, че е неоснователно платена. Ответникът заявява, че самият ищец твърди, че се касае за публично вземане, което съобразно правилата на ДОПК следва да се събере след съставяне на акт за установяването му, а не да се води иск за неоснователно обогатяване. Твърди се, че не може да се говори за привилегирован лихвен процент, следва да се установи, че ползваният лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката-чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995г. относно схемите за гарантиране на депозити. Ответникът твърди, че при плащане на депозити с привилегирован лихвен процент Фондът има право само на отменителни искове по чл. 60 от Закона за банковата несъстоятелност. Ответникът поддържа становището си, че искът е погасен по давност. Твърди се, че давността е започнала да тече от поставяне на КТБ под особен надзор-20.06.2014г. Счита се, че от този момент Фондът встъпва в правата на вложителите по отношение на размера на гарантираната сума. С оглед на което и давността се счита, че е изтекла м. юни 2019г. Счита се, че давностния срок започва да тече от посочения момент, независимо, че сумата е изплатена на ответника по-късно-позоваване на решение на СЕС-Люксембург, С 571/16, с ищец Николай Кантарев.
Прави се възражение за разглеждане на делото по реда на чл. 365 от ГПК.
Правят се възражения за неоснователност на предявения иск.
-относно възражението на ответника, че делото не следва да се гледа по реда на чл. 365-378 от ГПК, като търговски спор, защото няма характер на такъв, съдът намира, че за ответникът е налице преклузия за правене на такова възражение. Съобразно разпоредбата на чл. 369, ал. 1 от ГПК, възражението за разглеждане на делото по общия ред може да се направи само от ответника и то най-късно с отговора на исковата молба. До този срок и съдът може да счете, че спорът не е търговски. Възражението на ответника, че спорът следва да се гледа по общия ред е направено едва в допълнителния отговор на исковата молба, следователно възражението, като подадено извън срока, не следва да бъде разгледано по същество.
-относно
допустимостта на исковете
Направеното от ответника възражение за погасяване на правото на иск не е свързано с допустимостта на предявения иск, като съдът ще се произнесен по съществото на спора, дали е налице твърдението за изтекла погасителна давност за претендиране на правата на ищеца.
Отново по съществото на спора са твърденията, че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като плащането от ищеца на ответника е станало по силата на отношенията, които са възникнали между тях на основание отм. Закон за гарантира на влоговете в банките.
Неоснователно е възражението на ответника, направено с допълнителния отговор, че липсва надлежна активна процесуална легитимация на ищеца да предявява иск, тъй като съгласно сега действащия Закон за гарантира на влоговете в банките не предвижда като изключение от плащането на гарантираните влогове уговорената привилегирована лихва. Отношенията между страните по повод на спорното плащане са сложени времеви към датата на действие на отм. Закон за гарантира на влоговете в банките. Именно въз основа на този закон, ищецът твърди, че е платил на ответника, а не е следвало. Следователно приложимия закон за отношенията между страните е отм. Закон за гарантира на влоговете в банките.
Неоснователно е твърдението на ответника, че искът с правно основание чл. 55 от Закона за задълженията и договорите е недопустим, тъй като е налице друг процесуален ред за връщане на платената сума, ако същата е изплатена неправилно. Твърди, че съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на цитирания кодекс след издаване на съответния акт за установяване по основание и размер на публичното вземане. Така направеното възражение е неоснователно. При извършване на плащането към ответник, ищецът е действал в качеството на специално създадено юридическо лице, което следва да гарантира изплащане на влоговете на вложителите в банка, на която е отнет лиценза от БНБ. Плащанията по цитирания закон нямат характер на публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК в нито една от посочените хипотези. След като плащането е извършено на основание отм. Закон за гарантира на влоговете в банките, дали същото е дължимо платено или не, следва да се отговори отново с оглед разпоредбите на този закон, като ДОПК не намира приложение.
Неоснователно е възражението по допустимостта, обосновано с разпоредбата на чл. 60 от Закона за банковата несъстоятелност. Цитираната разпоредба касае възможност за предявяване на отменителни искове по отношение на конкретен вид сделки, извършени от несъстоятелни длъжник-банка, каквито отношения лисват между страните по делото. Отношенията между ищеца и ответника имат връзка с обявената в несъстоятелност КТБ, но нямат връзка с производството по несъстоятелност на цитираната банка, за да се уреждат в него.
Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество.
-относно
проекта за доклад:
На страните ще се съобщи проект за доклад по делото в следния смисъл:
Предявената
претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона
за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 173 8444,16 лева-част от направеното от ищеца за ответника плащане от
08.12.2014г. в размер на 196 000 лева, за което плащане се твърди, че е
направено при изначална липса на основание, тъй като с оглед разпоредбата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ,
бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015
г.), не му се е дължало гарантиране на влога, тъй като уговорения му лихвен
процент е бил преференциален, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска- 28.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да докаже, че е направил въпросното плащане на ответника, който факт съдът намира, че не е спорен по делото.
Ответникът следва да докаже, че е налице основание да получи платената сума, като с оглед защитната му теза, негова е доказателствената тежест да докаже, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) и е законосъобразно е получил гарантиране на влога си.
Съдът приема за неспорни по делото следните факти:
1.1. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка „Корпоративни търговска банка”АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност.
1.2. С решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ се удължава до 20.11.2014 г. срока, за който КТБ е поставена под специален надзор, като е постановено до 20.11.2014г. да се прилагат мерките, съгласно т.2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, като и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ.
1.3. С решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ.
1.4. Съгласно решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на
изплащане на гаранция по влоговете в КТБ, е 04.12.2014 г.
-доказателствени
искания
Следва да бъдат приети представените и от двете страни писмени доказателства.
Следва да бъде допусната исканата от ищеца и ответника съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице следва да отговори на въпрос 3.2. и 3.3. от първоначалната искова молба, като съдът намира, че въпрос 3.1. не следва да бъде допускан, защото не е спорно плащането по размер. Следва да се допуснат въпросите на ищеца от допълнителната искова молба, както и тези на ответника от допълнителния отговор.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.12.2020 г. от 10,30 часа, за което да се призоват страните и синдика.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, изложен в мотивната част на определението.
УКАЗВА на страните възможността да сключат съдебна или извънсъдебна спогодба.
ДОПУСКА приложените писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите на ищеца,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 600 лева, платими по равно от от ищеца и ответника по сметка на БОС в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Даниел
Хаджиатанасов.
УКАЗВА на страните, че могат да направят нови доказателствени искания в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение с оглед на доклада на съда и дадените указания.
Преписи от определението да се връчи на страните.
На ответника да се връчи препис от становището на ищеца с рег. № 263088/13.10.2020г.
Определението е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: