№ 22694
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110134592 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ю*** Б***“ АД срещу
К. П. С., която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по което
съдът намира, че следва да отложи произнасянето за първото по делото о.с.з. след
изслушване становището на ищеца.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с оглед становището на ответника и представеното копие на платежен
документ, да изрази становище дали претендираните суми са платени и ако има
неизплатена част в какъв размер е същата и за какво вземане е.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 17790/2024 г. по описа на СРС, 178-ми
състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.10.2025 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК и е образувано по подадена от
„Ю*** Б***“ АД срещу К. П. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати сумите както следва: 5410,22 лв., представляваща главница по
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC333858 от 12.05.2022 г.,
ведно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането; 1188,84 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.11.2022 г. до 09.02.2024 г.; 676,57 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
29.11.2022 г. до 14.03.2024 г.; 134,20 лв., представляваща такси за периода от 11.10.2022 г. до
10.03.2023 г.; 213,96 лв., представляваща застраховки за периода от 28.09.2022 г. до
28.02.2023 г.; 96,00 лв., представляваща обезщетение за уведомяване за периода от
02.11.2023 г. до 19.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № VC333858 от 12.05.2022 г. „Ю*** Б***” АД е
предоставило на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 5 500 лв. по персонална кредитна карта „VISA CLASSIC”, който кредит
Картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл. 3 и чл. 4 от Договора. Сочи
се, че съгласно приемо-предавателен протокол № 1403041 от 12.05.2022 г. кредиторът е
предал на картодържателя пластиката за картата по договора. Предвид специфичния
характер на кредитния продукт, ищецът твърди, че Картодържателят усвоява различни
суми, през различните периоди, като може да използва предоставения му кредит, под
формата на кредитен лимит по различни начини. В случая претендира от ответника като
главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата. Аргументира, че
тази величина може да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои
месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива
са заплатени. Излага, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да
има периодичен характер. Твърди, че в процесния случай, ответникът многократно е
усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит. Излага, че претендираната от ищеца
непогасена главница в размер от 5410,22 лв. е формирана като сума от всички усвоявания,
които Картодържателят е правил, като от тях били приспаднати направените от длъжника
погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от Договор, Банката издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща и/или
чрез електронна поща до Картодържателя месечно извлечение, което отразява всички
транзакции с картата, както и всички операции на Картодържателя, извършени през
съответния месечен отчетен период. Съгласно чл. 5 от Договор сочи, че картодържателят
може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в
месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, или на части. При изплащане на
задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислявала възнаградителна
лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения, а
действащият към момента на сключване на договора лихвен процент бил в размер от 18,9 %
ГЛП върху използвания кредитен лимит. Лихвата се начислявала от датата, на която
плащанията са осчетоводени, с изключение на тегления на пари в брой, върху които се
начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена. Поддържа, че в случай, че
Картодържателят избере да погасява задължението си на части, трябва да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички
задължения, с които е превишил кредитния лимит. Съгласно чл. 5.1 от Договора
минималната месечна вноска била в размер на 3 % от общо дължимата сума, но не по-малко
от 15 лв. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа,
Картодържателят дължал обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната
лихва върху дължимите от него плащания. Картодържателят се задължил да заплаща и
2
всички дължими такси и/или комисионни, посочени в приложението към общите условия,
като дължимите по договора такси били в размер на 134,20 лв., от които: 6 бр. такси за
надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 119,20 лв., начислени съгласно Тарифата
за таксите и комисионните, които „Ю*** Б***“АД прилага по извършване на услуги на
клиенти - физически лица; 1 бр. такси за блокиране на карта/кредит лимит на обща стойност
15 лв., начислени съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю*** Б***“АД
прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица раздел XVI, б.В, т.10. Твърди,
че Картодържателят се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма
„Защита на плащанията“, за което подписал декларация. В последната изрично декларирал
своето съгласие, сумата на месечна застрахователна премия, определена съгласно ОУ на
програмата, да бъде начислена като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и
да бъде превеждана на Застрахователя. С оглед изложеното претендира и 213,96 лв.
застрахователни премии. Сочи, че съгласно чл. 7, ал.2 и ал. 3 от Договора, при непогасяване
на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може
да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо. На основание чл. 7, ал. 2 от
процесния договор, Банката обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо, за
което била изпратена Покана-уведомление чрез ЧСИ Сия Халаджова и същата била връчена
при условията на чл. 47 от ГПК на 09.02.2024 г. Посочената дата твърди, че е датата, на
която е обявена предсрочната изискуемост. Претендира сума в размер на 96,00 лв. - такси за
уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
преди образуване на настоящото производство. Твърди, че е заплатил претендираната
главница и възнаградителна лихва. Оспорва размера на мораторната лихва и счита, че е
погрешно изчислен. Счита, че размерът на законната лихва до 14.03.2024 г. е 226,57 лв., а
след дата на подаване на исковата молба – 373,33 лв., които суми също твърди, че е платил.
Въпреки извършените плащания, оспорва Договора за кредит като нищожен. Всички
останали претенции /извън главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва/,
оспорва като неоснователни и счита за недължими. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Прави изрично искане да не се допуска поисканата от ищеца СсЧе с оглед
извършеното плащане. Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC333858 от 12.05.2022 г.; че е
предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5
500 лв., че същият е усвоен, както и предоставянето на кредитната карта; уговорената между
страните възнаградителна лихва и непогасения размер; размерът и основанието за
начисляване на таксите; присъединяването на ответника към застрахователна програма,
както и размера на непогасените застрахователни премии, изискуемост на вземанията;
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; както и сторените
разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна
карта № VC333858 от 12.05.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника
3
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5 500 лв., както и че е издал
и предоставил на ответника персонална кредитна карта.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4