Решение по дело №1007/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат А.А. е оспорил решение № 45/20.04.2023г., постановено по АНД № 34/2023г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА с която е потвърдено наказателно постановление № 20-0237-000144 от 06.08.2020г. на началника на РУ – Айтос към ОД на МВР - Бургас.

С наказателното постановление в обжалваната част за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, а за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната му част и иска да бъде отменено частично, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Счита, че деянието не е доказано по безспорен начин, а вмененото му нарушение не е установено по предвидения в закона ред. Евентуално излага съображения за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното притежава характеристиките на маловажен случай.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адв. А., поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде частично отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление в съответната част.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила относно потвърждаването на наказателното постановление за нарушението на чл. 103 от ЗДвП, а в частта относно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - да се приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Р.Х.М. е наказан за това, че на 31.03.2020г. в 16:20 часа в гр.Айтос по ул. „Паскал Янакиев“ управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, черен на цвят, с номер на рама №WVWZZZ1GZKB060163, собственост на К.К. от гр. Айтос, регистриран по надлежния ред, но без поставени регистрационни табели на определените за целта места. При подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил и стоп палка по образец от служител на МВР водачът не спрял плавно на посоченото място и продължил движението си, като е установен на ул. „Караманлиев“ №2, гр. Айтос. При извършената проверка водачът не представил СУМПС и контролен талон към него. В хода на административнонаказателното производство пред органа касаторът дал писмено сведение, в което твърди, че се е уговорил със собственика на автомобила да го закупи, като е управлявал МПС без табели с цел да го закара до село.

Административнонаказващият орган е приел, че са налице три нарушения съответно на нормите на чл.140, ал.1, на чл.103 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че в хода на производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за първото нарушение – по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което в частта, с която за това нарушение е наложена на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и лишаване да управлява МПС за срок от 6 месеца, наказателното постановление е отменено. Тази част от решението не е обжалвана и не е предмет на настоящото производство.

По отношение нарушенията по чл.103 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП районният съд е приел, че липсват съществени нарушения на процедурата по установяване на административните нарушения и при налагане на съответните наказания за тях, поради което е потвърдил наказателното постановление в тези части. Според мотивите на обжалваното решение по делото е установено, че на посочените дата и място жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган, а е продължил движението си, което е наложило да бъде последван от патрулния автомобил до място на значително разстояние от това, на което му е бил подаден сигнала за спиране. За ангажиране на отговорността по чл.103 от ЗДвП е достатъчно водачът да не се подчини на сигнала със стоп-палка, а последващите му действия по управление на л.а. са само индикация за възприемането на сигнала и опит да бъде осуетена проверката. Установено е и, че към момента на проверката жалбоподателят не е носил в себе си СУМПС и контролния талон към него, което сочи на законосъобразно налагане и на това наказание. Районният съд е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на смекчаващи обстоятелства у поведението на водача, който не се е подчинил на подадения сигнал, а напротив необходимо е било неговото преследване от полицейските служители. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Предмет на делото е решение № 45/20.04.2023г. по АНД №34/2023г. на Районен съд Айтос в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление № 20-0237-000144/06.08.2020г., относно нарушението на чл.103 и чл.100, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят твърди, че нарушението на чл.103 от ЗДвП, изразяващо се в това, че не е спрял на подадения сигнал за спиране от контролния орган не е налице, тъй като в момента, в който е установил, че движещата се зад него полицейска кола му дава звукови и светлинни сигнали е спрял. Освен това твърди, че няма умисъл в нарушението, касаещо управлението на автомобила без регистрационни табели. По отношение на последното му деяние настоящата инстанция няма правомощия да се произнася, тъй като решението на районния съд в тази част не е обжалвано, доколкото съдът по отношение на това нарушение е отменил наказателното постановление.

От събраните пред Районния съд гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е спрял, тъй като е навлязъл в улица тупик, като преди това известно време е управлявал автомобила, въпреки че зад него се е движел обозначен със знаци полицейски автомобил, който е давал светлинни и звукови сигнали. Дори да се приеме, че касаторът не е видял подадената през прозореца на движещия се полицейски автомобил стоп-палка, поради обстоятелството, че в този момент автомобилите са се движели един срещу друг и в мига на подаване на стоп-палката е възможно автомобилът на касатора вече да е подминал полицейския автомобил, то той е следвало да спре веднага щом е чул светлинните и звукови сигнали на движещия се вече зад него полицейски автомобил. От показанията на всички разпитани свидетели става ясно, че касаторът не е сторил това, продължил е да управлява автомобила си, движейки се по различни улици и е спрял едва след като е навлязъл в улица тупик (без изход), като именно това е причината за спиране, съдейки по обстоятелството, че до този момент касаторът не се е подчинил на подадените звукови и светлинни сигнали от движещия се след него полицейски автомобил.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, относно извършено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Решението е правилно и относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въпреки че го обжалва в тази част, касаторът не е изложил никакви възражения.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата изрази становище, че решението по отношение на контролния талон следва да бъде отменено, тъй като в закона са настъпили изменения, публикувани в Държавен вестник бр.67 от 2023г., с които е отпаднало задължението на водачите да носят в себе си контролен талон и доколкото тази норма е по-благоприятна следва да се приложи спрямо настоящия случай. Член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в редукцията му към датата на извършване на нарушението, е изисквал от водачите на МПС да носят свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон. След изменението, визирано от представителя на прокуратурата, от разпоредбата е отпаднал изразът „и контролен талон“, но е останало задължението да носи свидетелство за управление на МПС, каквото процесният касатор не е носил на датата на извършване на нарушението.

Съдът счита, че няма основание да се отменя решението в тази част, доколкото отговорността на касатора е била ангажирана както за неносене на контролния картон, така и за неносене на свидетелството за управление на МПС. Санкцията за това нарушение не е променена, затова и не са налице основания за отмяната на решението поради прилагането на по-благоприятен закон.

По изложените съображения решението на районния съд, в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/20.04.2023г., постановено по АНД № 34/2023г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА с която е потвърдено наказателно постановление № 20-0237-000144 от 06.08.2020г. на началника на РУ – Айтос към ОД на МВР - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: