Решение по дело №310/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20221420200310
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200310 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на К. Д. Г.
против НП № 11-01-532/05.11.2015 г., издадено от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр.София, с което за нарушение на чл.90, ал.1,т.8 ЗОП и на
основание чл. 130, ал.1 ЗОП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 3000.00 лв.
В жалбата се се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон и липса на реално осъществено нарушение. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя моли НП да бъде отменено съгласно
развитите доводи в жалбата, като допълнително се позовава и на изтекла погасителна
давност.
Ответната страна – АДФИ чрез упълномощения си процесуален представител
прави възражение за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие.
Излагат се подробни доводи, че в случая АНО е изпълнил законовите си задължения и
е използвал всички възможни законови способи за редовно връчване на обжалваното
НП на жалбоподателката, които са се оказали неуспешни само по нейна вина. Поради
това е приложен чл.58, ал.2 ЗАНН, обуславящо влизане в сила на обжалваното НП и
просрочие на жалбата. На тази база се отправя искане за оставянето й без разглеждане
и прекратяване на съдебното производство. Други доводи по същество на спора не се
1
излагат.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
възраженията на страните, настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Конкретното административно-наказателно производство е образувано със
съставянето на АУАН №11-01-532/29.05.2015 г. против настоящата жалбоподателка за
извършено нарушение по чл.90, ал.1,т.8 ЗОП. Актът е съставен в присъствието на един
свидетел и е подписан от „нарушителя“-настоящ жалбоподател.
Въз основа на този АУАН, наказващият орган е издал атакуваното НП, с което
при идентично словесно и цифрово описание на нарушението, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. на основание чл.130, ал.1
ЗОП.
Видно от приложените към административната преписка материали, след
издаване на обжалваното НП, АНО е предприел действия по връчването му /както и на
още четири други НП/ на жалбоподателката на известния й настоящ адрес- гр.Враца,
**********, като са използвани възможните способи чрез пощенска пратка /върната в
цялост/ и чрез органите на РУ-Враца, при които жалбоподателката не е открита.
Съгласно изготвена от ст.пол. М.Б. от РУ-Враца докладна записка, след многократни
посещения на горепосочения адрес жалбоподателката не е открита и по данни на РУ-
Враца след извършена официална справка, същата е с постоянен адрес в *******. В
проведен телефонен разговор Кр.Г. потвърдила, че това е адреса на който живее и
желае НП да й бъде изпратено на този адрес.
След горното неуспешно връчване на НП, АНО предприел действия по
връчването му чрез съответните полицейски органи на 06 РУ-СДВР. Според изготвена
от пол.инспектор М. –служител на 06 РУ-СДВР докладна записка, при посещението му
на посочения от АНО адрес на жалбоподателката „**********, жалбоподателката не
само не е открита, но е отворило лице, което заявило, че е собственик на имота и лице
с имена К. Г. никога не е живяло на адреса.
С писмо от 07.03.2016 г. на 06 РУ –СДВР, на АДФИ били върнати невръчени 5
бр. НП, в т.ч и процесното. След това връщане АНО е предприел приложение на чл.58,
ал.2 ЗАНН, полагайки съответни щемпел и печат за дата на връчване и влизане в сила
на НП и последващо изпращане на НП като „влезли в законна сила“ на съответните
изпълнителни органи. От тези изпълни органи настоящата жалбоподателка е и научила
за съществуването на 5-те НП, в т.ч. и процесното, поради което и ги е обжалвала с
жалбата, инициирала настоящето съдебно производство.
Според представеното по делото удостоверение от Столична Община-район
„Красно село“ съществуват два отделни и различни административни адреси: „******.
Според наличните по делото официални справки за постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателката от служба ГРАО, постоянният й адрес е именно и само първия от
2
горепосочените. Той остава непроменен и понастоящем, в т.ч. и е посочен в частта за
личните данни на жалбоподателката в настоящата жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
1.В процесуален аспект:
Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, АНО отбелязва това върху НП и то се счита
за връчено от деня на отбелязването.В случая обаче, и предвид наличните
доказателства се оказва, че жалбоподателката Г. в качеството й на „нарушител“ е била
търсена на адрес, различен от посочения й и известен адрес и очевидно няма как да
бъде намерена на него, като тази грешка не може да й бъде вменена във вина и се
дължи на изцяло техническа грешка на самия АНО. Не е налице не намиране на
посочения адрес поради отсъствие на адресата от него, нито пък е налице хипотезата
на неизвестен адрес, за да се приеме, че АНО е можел да приложи разпоредбата на
чл.58, ал.2 ЗАНН.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая АНО
незаконосъобразно е провел процедурата по връчване на обжалваното НП, съответно и
че незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.В логическа
последователност от това неправилно приложение на процесуалния закон,
обжалваното НП понастоящем се явява не „влязло в сила“, съответно и жалбата срещу
него не е просрочена, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по
същество, противно на твърденията и възраженията на процесуалния представител на
АНО. В този смисъл е и определение №382/18.07.22 г. по ЧКАНД№429/22 г. на АС-
Враца, постановено по идентичен казус по друго дело между същите страни
/НАХД№313/22 г. на ВРС/.
2.В материално-правен аспект:
Горе констатираното процесуално нарушение на чл.58, ал.2 ЗАНН, на свой ред е
довело до запазване висящността на административно-наказателното производство с
всички произтичащи от това законови последици.В конкретния случай тези последици
се изразяват в безпрепятствено изтичане на всички възможни давностни срокове за
реализиране на административно-наказателната отговорност, както обикновена, така и
на абсолютна давност, съгласно чл.80, ал.1,т.5, вр.чл.81, ал.3 НК и които давностни
срокове са приложими в настоящето производство, съгласно чл.11 ЗАНН, вр.т.2 от
ТП№1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. В конкретния случай посочената в обжалваното
НП дата на извършване на нарушението е 25.04.2013 г., спрямо която абсолютния
давностен срок за санкционирането му /четири години и половина/ се явява изтекъл
още на 25.10.2017 г.
При горните съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено, а
3
административно-наказателното производство прекратено.
При този изход от делото на жалбоподателката се дължи присъждане на
разноски, които в случая се претендират и явяват доказани /съгласно представените
договор за правна помощ и списък на разноски/ в размер от 600.00 лв. Този размер се
явява определен над минимума по чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ /в случая 440.
00лв./. Отчитайки, че конкретното дело не се отличава с особена фактическа и правна
сложност и се е развило само в едно с.з. с участие на защитника, то и направеното от
ответната страна възражение за прекомерност се явява частично основателно. Затова и
адвокатското възнаграждение на жалбоподателката следва да бъде присъдено в
горепосочения размер от 440.00 лв., съответно искането следва да се отхвърли в
останалата му част.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.6 ЗАНН, вр.чл.24, ал.1,т.3 НПК,
вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №11-01-532/05.11.2015 г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция, с което за нарушение на чл.90, ал.1,т.8 ЗОП и на
основание чл.130, ал.1 ЗОП, на К. Д. Г., с ЕГН :********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство по това НП.
ОСЪЖДА АДФИ да заплати на К. Д. Г., с ЕГН:********** разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лв., като отхвърля искането в
останалата му част до пълния претендиран размер от 600.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4