Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, …………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Силва Абаджиева и в присъствието на прокурора Иван Кадев
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНЧД № 4165/2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК вр. гл. XXI НПК.
С определение от 28.07.2017
година‚ постановено по НЧД № 12614/2017г. по описа на СРС‚ НК‚ 131 състав
съдът е извършил групиране на наказания по влезли в сила съдебни актове, като е
определил на Б.В.С. на основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК едно общо най-тежко наказание по НОХД № 9193/2010г. по описа на
СРС и НОХД № 414/2011г. по описа на Районен съд Кюстендил в размер на един
месец и двадесет и пет дни „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. На
основание чл.25 ал.2 НК от така
определеното наказание е приспадната изтърпяната част от присъдите, включени в
съвкупността. На
основание чл.59 ал.1 и ал. 2 НК е
приспаднато и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” или
друго задържане по реда на НПК и ЗМВР. Със същото
определение на основание чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 НК е определено на осъдения Б.В.С. едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 2149/2016 г. по описа на
СРС и НОХД № 12071/2017 г. по описа на СРС в размер на една година и седем
месеца „Лишаване от свобода”. На основание чл.24 НК е увеличено така
определеното наказание с три месеца, като му е наложено едно общо и увеличено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и 10/десет/ месеца. На
основание чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията, включени
в съвкупността.
На основание чл.59 ал.1 и ал. 2 е приспаднато времето,
през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор
при СРП, с който се иска изменение на първоинстанционното определение, поради
неговата неправилност. Посочват се два варианта, при които според прокурора би
се стигнало до по-благоприятно третиране на осъдения. В протеста не се прави
искане за събирането на нови доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съдебен състав
по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажиране на нови
писмени или веществени доказателства.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения - адв. Г., възразява срещу подадения протест, като намира същия
за неоснователен.
Осъденият Б.С., редовно
призован, се явява пред въззивната инстанция, като поддържа
становището на своя защитник.
Представителят на СГП не поддържа подадения протест,
но не го й оттегля. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт като
правилен и законосъобразен.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на
атакувания акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено
следното:
Б.В.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, основно
образование, трудово ангажиран преди задържането, неженен, с 4 непълнолетни
деца, с пост адрес: гр. Самоков, ул. „********ЕГН **********, е осъждан общо
дванадесет пъти, както следва:
1.
По НОХД № 543/2008г. по описа на РС-Самоков е наложено
наказание Пробация за срок от 8 месеца за деяние, извършено на 15.09.2008г. Съдебният
акт е влязъл в сила на 19.12.2008г.
2.
По НОХД № 447/2008г. по описа на РС-Самоков е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца за деяние, извършено на
02.04.2009. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.03.2010г.
3.
По НОХД № 392/2009г. по описа на РС-Самоков е наложено
наказание пробация за срок от 6 месеца за деяние, извършено на 13.02.2009г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 04.06.2010г.
4.
По НОХД № 11823/2009г. по описа на СРС, НО е наложено
наказание пробация за срок от 1 година за деяние, извършено на 13.06.2009г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 15.06.2010г.
5.
По НОХД № 9193/20 Юг. по описа на СРС е наложено
наказание пробация за срок от 6 месеца за деяние, извършено на 03.04.2010г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 07.12.2010г.
6.
По НОХД № 11419/2010г. по описа на СРС е наложено
наказание пробация за срок от 3 години за деяние, извършено на 19.06.2009г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 07.02.2011г.
7.
По НОХД № 12469/2010г. по описа на СРС е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца за деяние, извършено на
30.04.2009. Съдебният акт е влязъл в сила на 17.02.2011г.
8.
По НОХД № 414/2011г. по описа на РС-Кюстендил е
наложено наказание пробация за срок от 8 месеца за деяние, извършено на
11.06.2010. Съдебният акт е влязъл в сила на 28.06.2011г. С определение на СОС,
влязло в сила на 09.05.2013г., на основание чл.43а т.2 НК остатъкът от
наказанието е заменен с наказание ЛОС в размер на 1 месец и 25 дни.
9.
По НОХД № 90/2012г. по описа на PC-Костинброд е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца за деяние, извършено на 10.09.2011г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 16.03.2012г.
10.
По НОХД № 7433/2013г. по описа на СРС е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца за деяние, извършено на
27.01.2013г. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.06.2013г.
11.
По НОХД № 2149/2016г. по описа на СРС е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 7 месеца за деяние,
извършено на 13.09.2015г. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.02.2017г.
12.
По НОХД № 12071/2017г. по описа на СРС е наложено
наказание лишаване от свобода за-срок от 1 година и 2 месеца за деяние,
извършено на 22.08.2016г. Съдебният акт е влязъл в сила на 14.07.2017г.
Горното въззивният съд прие за безспорно установено
въз основа на изисканите и приложени по делото писмени доказателства, в това
число актуална справка за съдимост с преписи от всички бюлетини за съдимост.
Последната влязла в сила присъда е постановена от СРС, поради което именно този съд е бил
компетентен по въпроса за исканото групиране, съобразно чл. 39 от НПК.
По отношение на наказанията, наложени по НОХД №
543/08, НОХД № 90/12 и НОХД № 7433/13 съдът констатира, че действително същите
не подлежат на кумулиране доколкото извършените по тях деяния се намират в
условията на рецидив. Тоест същите не биха могли да се кумулират нито помежду
си, нито с което и да е било от другите наложени на осъдения наказания. В този
смисъл първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил, че същите
следва да бъдат изтърпени отделно и самостоятелно.
По отношение на останалите осъждания съдът намира,
че са налице предпоставките за тяхното групиране. Законодателят е предвидил
възможност за определяне на едно общо наказание на дадено лице за извършени от
него няколко отделни престъпления, когато въпросните престъпления са извършени
преди деецът да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
По отношение на наказанията, наложени по НОХД №№
447/09, 392/09, 11823/09, 11419/10 и 12469/10 районният съд правилно е приел,
че същите подлежат на кумулиране, тъй като извършените по тях престъпления се
намират в условията на реална съвкупност, като е запазил вече извършеното им
групиране с оглед спазване принципа за най-благоприятното третиране на дееца.
Извършено е ново законосъобразно групиране по НОХД №
9193/10 и НОХД № 414/11, като е определено
едно общо и най-тежко наказание в размер на един месец и двадесет и пет дни
„Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На
основание чл.25 ал.2 НК от така определеното наказание е приспадната
изтърпяната част от присъдите, включени в съвкупността. На
основание чл.59 ал.1 и ал. 2 НК е приспаднато и времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” или друго задържане по реда на НПК и ЗМВР.
По отношение на това групиране въззивният съд намира, че не са допуснати
процесуални нарушения и същото съответства както на разпоредбите на чл.25 и
чл.23 НК, така също и на принципите за най-благоприятно третиране на осъдените
лица.
С процесното определение на
основание чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 НК е определено законосъобразно на осъдения Б.В.С. и още
едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 2149/2016 г. по описа на СРС и НОХД №
12071/2017 г. по описа на СРС в размер на една година и седем месеца „Лишаване
от свобода”. Престъпленията по тези две дела са в условията на реална
съвкупност, поради и което няма пречка наказанията по тях да бъдат кумулирани,
като определеното общо най-тежко наказание отговаря на санкциите, наложени на
дееца.
На основание чл.24 НК е увеличено
така определеното наказание с три месеца, като му е наложено едно общо и
увеличено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и
10/десет/ месеца. На основание чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната
част от наказанията, включени в съвкупността. На основание чл.59 ал.1 и ал. 2 е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е извършил законосъобразно
приложение на разпоредбата на чл.24 НК. Настоящият въззивен състав приема, че в
конкретния случай, предвид съдебното минало на дееца и наложени му наказания, е
било необходимо увеличението на определеното му общо най-тежко наказание. Това
е така, тъй като се касае до лице с разнообразна престъпна активност, автор на
различни по своя характер тежки умишлени престъпления. Същият е започнал своята
престъпна кариера в далечната 2008 година, когато за пръв път е бил осъден по
смисъла на НК, след което през определени периоди от време е проявявал своята престъпна
активност, за което е получавал и съответните наказания, включително и лишаване
от свобода при ефективно изтърпяване. Очевидно е, че деецът не си е взел полука
от досега налаганите му наказания и същите не са изиграли своя предупредителен
и превъзпитателен ефект, което налага използването на по-сериозна санкция от
страна държавата. По отношение на конкретната група от наказания, съдът намира,
че същата касае извършени тежки умишлени престъпления през непродължителен
период от време, за което са наложени две еднородни наказания лишаване от
свобода в размер на 1 година и 7 месеца и 1 година и 2 месеца. Всичко това
налага извод за законосъобразност на постановеното увеличаване, включително и
досежно неговия размер.
Правилен и законосъобразен се явява и определения режим на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода.
По отношение на възраженията, направени от съответния прокурор при СРП,
съдът намира същите за изцяло неоснователни. Констатира се, че и двата
варианта, предлагани от районната прокуратура за групиране на наказания са
невъзможни. По отношение на първия такъв, за групиране на наказанията по НОХД
№№ 414/11, 90/12 и 7433/13, съдът счита, че това е абсолютно недопустимо
предвид обстоятелството, че деянията извършени по тези дела, имайки предвид
датите на влизане в сила на съдебните актове по тях, се намират в условията на
рецидив помежду си. Това от своя страна прави невъзможно както определянето на
едно общо най-тежко наказание по тях, така и приложението на разпоредбата на
чл.24 НК, за увеличаване на същото.
Що се касае до второто предложение от страна на районната прокуратура за
групиране на наказанията, наложени по НОХД 414/11 и НОХД № 90/12, то съдът
намира същото отново за неоснователно по същите аргументи.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд е извършил
правилно и законосъобразно групиране на всички наложени и известни на съда наказания,
като в хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения и еднопосочността на крайните изводите на
двете съдебни инстанции обуславят
потвърждаване на първоинстанционното определение и оставяне без уважение на
въззивната жалбата.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна
проверка на обжалваното определение, въззивната инстанция не констатира наличие
на основания за негово изменение или отмяна.
С оглед
горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-ти въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 28.07.2017
година‚ постановено по НЧД № 12614/2017г. по
описа на СРС‚ НК‚ 131 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.