№ 1422
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110133509 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. ЗДР. Б. срещу
......... иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1159.92 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.
за топлоснабден имот, находящ се в ........., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2018г. по ч. гр. д. №
59406/2018г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба се твърди, че е налице новооткрито от ищеца обстоятелство –
дерогирана е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и ищецът е бил лишен от възможността
да оспори в хода на производството по ч. гр. д. № 59406/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 36 –т състав претенцията за съществуването на задължението на .........,
доколкото същият не е бил надлежно уведомен за воденото срещу него съдебно
производство.
Настоящият съдебен състав счита така предявения иск за недопустим,
поради следните съображения:
В разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ГПК е регламентирано, че страната, срещу
която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или
да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни
при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. От фактическия
състав на предявения иск следва да се посочи, че предпоставките за допустимост на
предявения иск са наличие на постановено неприсъствено решение и наличие на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е
могла да се снабди своевременно. Съобразно константната съдебна практика
новооткрити факти са такива, които са от съществено значение за делото, които не са
били известни при решаването на делото, а новооткрити писмени доказателства са
такива, които са от съществено значение за делото, които страната не са били известни
на страната или с които не е могла да се снабди своевременно при решаване на делото.
1
От служебно извършена справка в системата на Софийски районен съд се
установява, че по ч. гр. д. № 59406/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 36 – ти
състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2018г., с която
ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 1159.92 лв.,
представляваща цена на доставена от ответника топлинна енергия за периода от
1.10.2015г. до 30.4.2017г., ведно със законна лихва от 11.9.2018г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва в размер на 133.02 лв. за периода от 15.9.2016г. до
4.9.2018г.; сумата от 44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2015г. до 30.4.2017г., ведно със законна лихва от
11.9.2018г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 10.32 лв. за
периода от 15.9.2016г. до 4.9.2018г. и 76.95 лв. – разноски по делото, а именно: 26.95
лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. №
59406/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 36 – ти състав е депозирано
възражение с вх. № 3078146/05.10.2018г. от Й. ЗДР. Б.. С оглед направеното
възражение ......... е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта по
сумите по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2018 г. и е образувано гр.д.
№ 78251/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав. По него Й. ЗДР. Б., чрез назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен предствител, подава отговор, в който изцяло
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че претенцията не е
доказана по основание и размер. Претендира вземането да е погасено по давност. Моли
съда да отхвърли предявените искове. По гр.д. № 78251/2018 г. по описа на СРС, 36-ти
състав е постановено Решение № 20252505 от 16.11.2020г., с което е признато за
установено, че Й. ЗДР. Б. дължи на ......... следните суми: 1159,92 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 11.09.2018 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 133,02 лева за
периода от 15.09.2016 г. до 04.09.2018 г., сумата от 38,00 лева – главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 11.09.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,32 лева за периода от
15.09.2016 г. до 04.09.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59406/2018 г. по описа на СРС, 36 състав.,
като съдът е отхвърлил искоа за сумата над 38,00 лв. до пълния претендиран размер от
44,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., като неоснователни. Решението по гр.д. №
78251/2018г. по описа на СРС, 36-ти състав е влязло в сила.
От гореизложеното следва да се обоснове извода, че не е налице постановено
неприсъствено решение по гр.д. № 78251/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав,
тъй като в случая ответникът е бил представляван от особен представил, депозирал
отговор на исковата молба. Същевременно следва изрично да се посочи, че ищецът Й.
ЗДР. Б. е депозирал възражение с вх. № 3078146/05.10.2018г. по ч. гр. д. №
59406/2018г.
За пълнота следва да се посочи, че в исковата си молба и допълнителна молба
от 15.07.2021г. ищецът не посочва нито новооткрити факти, нито новооткрити писмени
доказателства по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК, а единствено се излагат правни
доводи. В тази връзка ищецът посочва, че съдът не е установил, че е дерогирана
2
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което твърдение по своята същност е правно
твърдение на ищеца, а не новооткрит факт или новооткрито писмено доказателство.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 12917/11.06.2021г. по описа на СРС,
депозирана от Й. ЗДР. Б., ЕГН ********** с адрес:......... против ........., ЕИК ........., с
адрес: .........
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 33509/2021г. по описа на СРС, I
ГО, 34 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3