№ 2556
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110155537 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „О.А.“
ЕООД срещу „Б.“ ООД.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК съдът приема следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата на
чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на някой
от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и местно
компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл. 411 ГПК,
това е съдът по постоянния адрес на длъжника.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
1000 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 3 от договора е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно цитирания чл. 8, ал. 3 от договора всяка от страните може да прекрати договора
като отправи 1-месечно писмено предизвестие до другата страна, а в случай, че срокът на
предизвестието не бъде спазен дължи неустойка в размер на 1000 лв., респ. негова
съответна на неспазеното предизвестие част.
Съгласно т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 и 3 ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор.
В случая заявителят претендира неустойка, която се основава на клауза за неустойка, във
1
фактическия състав на която са включени и обстоятелства, които не са удостоверени с
документа по чл. 417, т. 3 ГПК (прекратяване на договора, без да е спазен срока на
предизвестие) и не могат да бъдат установени по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК. Независимо от
това, дори да се приеме, че в конкретния случай е допустимо установяването на настъпилото
прекратяване по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК, заявителят не е представил официален или
изходящ от длъжника документ, т.е. и в този случай искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение подлежи на отхвърляне като неоснователно.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, депозирано от „О.А.“ ЕООД, ЕИК ******** против „Б.“ ООД, с ЕИК
********, в частта относно сумата от 1000 лв. – неустойка по чл. 8, ал. 3 от договор от
01.01.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2