Р Е Ш Е Н И Е
260000 07.01.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и пети ноември 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 864 20182
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.32 от Семейния кодекс.
Предявена е искова молба
от Н.Г.М.,***, със
съдебен адрес:***- чрез адвокат Г.М. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу С.Д.М.,***.
В исковата си молба М. сочи, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им
е прекратен с решение № 3/15.01.2018г., постановено по ГД 1047/2017 г. по описа
на Районен съд П..
М. твърди, че по време на брака, за задоволяване нуждите
на семейството, вече бившите съпрузи са изтеглили ипотечен кредит от „У.К.Б.“
АД за закупуване на недвижим имот с размер на кредита 25 000 евро и краен
срок за погасяване – 15.10.2036г., като след прекратяване на брака, кредитът се
е трансформирал от СИО в обикновена съсобственост.Ищецът твърди, че по
настоящем месечните вноски по този кредит се обслужват само и единствено от Н.М.,
като ответницата С.М. отказва да заплати и да му възстанови дължимата от нея
половина по месечните вноски, независимо от изпратената от страна на ищеца
покана в същия смисъл.
Н.Г.М. моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъдена ответницата С.Д.М. да му възстанови сумата от 2046,75 лв.,
представляваща половината от общата сума, заплатена от М. (4093,50 лв.) за
погасяване на кредита през периода след влизане в сила на бракоразводното
решение – 15.01.2018г., до датата на предявяване на настоящия иск
-11.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Моли по делото да бъде допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като извърши справка в „У.К.Б.“
АД, клон П., да отговори на въпроса, какъв е точният размер на заплатената от
ищеца сума по Договор за банков ипотечен кредит № ***г. за периода от 15.01.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба.
Представя следните писмени доказателства, в копие:
Решение № 3/15.01.2018г. по гр. дело № 1047/2017г. по описа на Панагюрския
районен съд; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, том ***,
нот. дело № *** от 2011 г., по Общия регистър на Нотариус № 390- ***, с район
на действие РС П.; Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***г.; Погасителен план от 24.10.2011 г.; Информация за
сметка за периода от 01.01.2018г. до 05.10.2018г. на Н.г.М..
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответницата С.Д.М. представя
писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че от представените по делото
доказателства не може да се направи извод, че правото на иск принадлежи на
ищеца, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
недопустима. Сочи, че исковата претенция е неоснователна, тъй като бракът им с
ищеца е прекратен по силата на решение, постановено по гр.дело № 1074/2017г по
описа на Районен съд П., по силата на което, на ответницата е предоставено
ползването на първи етаж от придобитата по време на брака жилищна сграда с
администратиен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ № 15. Ответницата твърди, че въпреки
нейното противопоставяне, ищецът М. е продължил да ползва първия етаж на
жилищната сграда до месец август 2018г., като едва тогава е успяла да го
отстрани от етажа, в който е причинил големи битови поражения, а към настоящия
момент не са платени последните натрупани
от него сметки за използваните вода и електрическа енерги. Сочи, че с
ищеца М. са решили да уредят доброволно своите имуществени отношения, за което М.
му е връчила нотариална покана. Според писмения отговор на исковата молба, по
време на брака им, страните са изтеглили няколко кредита за задоволяване
нуждите на смейството и понеже не са притежавали жилище, като за заплащане на
цената на имота е изтеглен банковия ипотечен кредит, с кредитополучател М. и
солидарен длъжник- С.Д.М.. Ответницата твърди също, че имотът при покупката е
бил в непригодно за живеене съС.ие – течащ покрив, порутени стени, липса на
санитарен възел, водна и ел. инсталация, дограма, и е било необходимо
изграждане на жилищните помещения и
закупуване на цялостно обурудване и обзавеждане на тези помещения, като
е било необходимо жилището да се пригоди за живеене. М. твърди, че тъй като е
била с почти 3 пъти по-висока заплата от ищеца, поетапно е започнала да тегли
кредити, с цел пригаждане на жилището към живот, тъй като с М. са очаквали
раждането на дете. В писмения отговор на исковата молба се твърди, че на
10.04.2012г. М. е изтеглила кредит в размер на 3000,00 лв. от „ОББ“ АД, а на
18.04.2012 г. е изтеглила още 1500,00 лв. от същата банка. Твърди още, че от
кредитната институция „Кредисимо“ е изтеглила 1000,00 лв., а от „БНП П.“
4000,00 лв., които средства поетапно е вложила в изграждането на семейното
жилище. Според писмения отговор на исковата молба, на 30.01.2015г. от „ЦКБ“ АД М.
е изтеглила банков кредит № 81100-КР-АБ-0938 на стойност 30 000,00 лв.- с
цел заплащане на продължаващия ремонт на семейното жилище, като поръчител по
този кредит е станал бащата на ищеца Н.М. – Г. Николов М. и един колег на
ответницата -Петър Захариев. В писмения отговор ответницата твърди, че няколко
месеца след като е изтеглила този кредит от „ЦКБ“ АД бащата на ищеца е започнал
да ги притеснява с нежеланието си да бъде повече поръчител по кредита. Това
обстоятелство е накарало М. да изтегли нов кредит, този път от „Р.Б.“ АД, с № ****************
от 26.10.2015г., за сумата от 41 800,00лв., тъй като заплатата й се е
повишила, а с този кредит е рефинансирала посочените по-горе кредити и Г.М. е
престанал да бъде поръчител, заедно с колегата й. Сочи, че като солидарен
длъжник по кредита е вписан ищеца Н.М.. Според М., тъй като за задоволяване на
нуждинте на семейството е изтеглила в по-голям размер много повече кредити, а
размерът на кредитните вноски, погасени от нея са много по-голяма сума,
претенцията на Н.М. се явява недопустима и неоснователна. Изяснява, че в
претенцията си М. твърди, че е изплатил за погасяване на кредита сума в общ
размер на 4093,50 лв., считано от датата на прекратяване на брака –
15.01.2018г. до месец септември 2018г., която сума не отговаря на действително
изплатената по представените банкови извлечения. Твърди, че от приложената
информация за банковата сметка на ищеца М., общият сбор е в размер на 4093,50
лв., но това са вноските, които М. е правил на каса по банковата си сметка, а
едва в петата вертикална графа от извлечението са отразени плащанията на М. по
процесния банков ипотечен кредит, които възлизат на обща сума в размер на
3417,85 лв. за посочения от него период. Ответницата твърди, че ако
действително дължи на ищеца сума на посоченото от него основание, то тя възлиза
на общ размер от 1**8,92 лв.
С.М. прави съдебно изявление за прихващане на търсената
от ищеца М. сума, която следва да бъде редуцирана до 1**8,92 лв., ведно с
претендираната от него лихва, със сумата, която М. й дължи за платените от нея
месечни кредитни вноски по кредит, получен от „Р.Б.“ АД, с № ****************
от 26.10.2015г.- за периода от
15.01.2018г. до 31.10.2018г., в общ размер на 4273,53 лв. или ищецът й дължи
обща сума в размер на 2136,76 лв. Сочи се, че тази сума се дължи от М. ведно
със законната лихва, считано от датата на погасяване на всяко периодично
плащане от страна на М., до окончателно изплащане на сумата от ищеца.
Моли, да бъдат допуснати до разпит свидетели при режим на
довеждане за доказване на твърденията на ответницата.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Искане
за кредит + кредитна карта на С. М.от 19.10.2015г.; Договор за потребителски
кредит от „Р.Б.“ АД, с № **************** от 26.10.2015г., ведно с погасителен
план; 10 броя извлечения по сметка, издадени от „Р.Б.“ АД; Удостоверение изх. №
ВД-138648/2018г., издадено от „ОББ“ АД; Платежно нареждане за кредитен превод –
4 броя.
В съдебно
заседание, редовно призован, ищецът Н.Г.М. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Г.М. от Пазарджишка АК.
Ответницата
С.Д.М., редовно призована се явява лично и с процесуалния си представител адв. П.А.-А.
от Пазарджишка АК.
По делото
е предявено изявление за прихващане на търсената от ищеца М. сума в размер на
2 046,75 лв., която според ответницата М. следва да бъде редуцирана до
сумата от 1 078,92 лв., ведно с претендираната лихва, тъй като ищецът
дължи на ответницата заплатените от нея месечни кредитни вноски за погасяване
на кредит с № **************** от 26.10.2015 г. за периода на вноски, считано
от 15.01.2018 г. до 31.10.2018 г. в общ размер на 4 273,53 лв. или
половината от сумата от 2 136,76 лв., която според М. й се дължи от М.,
ведно със законната лихва, считано от датата на погасяване на всяко плащане до
окончателно изплащане на цялата сума.
По делото
са разпитани свидетелите С. Р. Б., Г. П. М., Г. П. П..
Видно от
приложеното по делото Решение № 3 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. №
1047/2017 г. по описа на Районен съд - П., бракът между ищеца и ответницата е
прекратен поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите и в
утвърденото споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, е определено
местоживеенето, размера на издръжката, упражняването на родителските права над
роденото от брака дете, като е извършено разпределение на ползването на
придобитото по време на брака семейно жилище в следния смисъл: Първият етаж на
семейното жилище с административен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ № 15 остава за
ползване на ответницата С.Д. М.(М.), заедно с малолетното дете Д.Н. М., а
вторият етаж от семейното жилище, придобито по време на брака, остава за
ползване на ищеца Н.Г.М..
По делото
е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, нот.д. № ***/2011 г. по Общия
регистър на Нотариус № ***– ***, с район на действие Районен съд – П., от който
се констатира, че по време на брака ответницата С.М. и ищецът Н.М. са придобили
чрез покупко-продажба УПИ ***, в кв. ** по тогава действащия план на гр. П., с
площ от 248 кв.м., ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна
сграда на 90 кв.м. и масивен гараж на 21 кв.м., при съседи на УПИ: североизток
– улица „К.Ч.“; северозапад – УПИ ІІ-918; югоизток – улица „Х.Г.“ и югозапад –
УПИ ІV-904, за сумата от 48 895,75 лв. В нотариалния акт изрично е
посочено, че тази сума ще бъде изплатена на продавачите посредством банков
кредит от „У.К.Б.“ АД, на основание сключен между купувачите и банката договор
за кредит, след учредяване на законна ипотека върху имота, предмет на
продажбата. Видно от нотариалния акт, владението върху недвижимия имот е
предадено на страните по делото в деня на подписване на нотариалния акт.
По делото
е приложен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR10190738
от 24.10.2011 г., от който се констатира, че „У.К.Б.“ АД са отпуснали на
кредитополучателя Н.Г.М. и солидарния длъжник С.Д.М. (М.), сумата от
25 000 евро, със срок на погасяване от 24.10.2011 г. до 15.10.2036 г.,
като годишният процент на разходите по кредита, изчислен към момента на
сключване на договора е 9,3205%. В погасителния план е посочено, че общият
размер на дължимите месечни вноски, включващи главници и лихва, стартира при
сумата от 182,60 лв., внася се периодическа такса в размер на 27,00 лв. и при
намаляващ размер на месечната вноска, който достига в края на погасяването до
сумата от 154,74 лв.
От приложената
по делото Информация за сметка за периода 01.01.2018 г. до 05.10.2018 г.- за
системните транзакции на ищеца Н.Г.М. през посочения период, се установява, че М.
на 16.02.2018 г. е погасил дължимата главница, погасяване на лихва за просрочена
главница, погасяване на лихва за редовна главница, погасяване на наказателна
лихва и такса за управление на кредит, ведно със застрахователна премия, чрез
вноска на каса. От тази справка се констатира, че на 15.03.2018 г., чрез вноска
на каса, Н.М. е погасил главница, наказателна лихва, лихва върху просрочена
главница и лихва за редовна главница чрез свои финансови средства. Тези
действия на ищеца се констатират и на 16.05.2018 г., на 15.08.2018 г. и на
17.09.2018 г.
По делото
е приобщено искане за кредит плюс кредитна карта, предявено от С.Д.М. (М.) на
19.10.2015 г. и от което се констатира, че същата работи в „Ш.О.“ ООД и е заявила,
че притежава МПС марка „***“, модел Х6, с година на производство на МПС- 2002
година. Ответницата е посочила, че са налице други два кредита, а именно:
кредит в размер на 25 000,00 евро, обезпечен с ипотека в „У.К.Б.“ АД и
кредит в размер на 4 000,00 лева, без обезпечение, сключен с „ОББ“ АД.
Поисканият размер на кредит е 40 000,00 лв. със срок на кредита -120
месеца, като за цел на кредита е посочено „Рефинансиране на други кредити“.
По делото
е приложен Договор за потребителски кредит № **************** от 26.10.2015 г.,
от който се констатира, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД са отпуснали на С.Д. М.(М.),
като кредитополучател и Н.Г.М., като съдлъжник, кредит в размер на 41 800,00
лв., който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди,
като крайният срок за погасяване на кредита е 20.11.2025 г. Посочено е, че
договорът се счита за неотменяемо искане за усвояване на средства по кредита.
От договора се констатира, че кредитът следва да бъде погасен на 120 анюитетни
месечни вноски, считано от 20.12.2015 г. до 20.11.2025 г., като размерът на
анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на
договора, ведно с дължимата годишна лихва, възлиза на сумата от 487,49 лв.,
като кредитополучателите М. и М. са се задължили да разкрият в банката и да
поддържат пакет „Комфорт“, с месечна такса за обслужване в размер на 4,95 лв. В
договора е посочено също, че месечната вноска е сключена с твърда стойност от
487,49 лв.
По делото
е приложено Извлечение по сметка от 02.10.2018 г., от което е видно, че
ответницата е погасила кредит в „Райфайзенбанк България“ АД. Същото погашение е
извършено и на 03.09.2018 г., на 01.08.2018 г., на 03.07.2018 г., на 01.06.2018
г., на 02.05.2018 г., на 20.04.2018 г., на 20.03.2018 г., на 20.02.2018 г., на
22.01.2018 г.
Видно от
приложеното по делото Удостоверение изх. № ВД-138648 от 2018 г. е, че
ответницата С.Д.М., на 10.04.2012 г. е усвоила овърдрафт по сметка в размер на
3 000,00 лв., а на 18.04.2012 г. е усвоила отворен кредит в размер на 1500,00
лв., като към момента на издаването на удостоверението през 2018 г. всички
задължения към „ОББ“ АД са погасени.
По делото
е приложено Платежно нареждане от ответницата в полза на „ЦКБ“ АД – клон
Пазарджик, от което е видно, че С. М.(М.) е превела сумата от 2 880,00 лв.
за погасяване на потребителски кредит. Съгласно платежно нареждане за кредитен
превод от 27.10.2015 г. се установява, че ответницата е внесла сумата от 3 750,00
лв. в полза на „БНП П.“ АД -за погасяване на потребителски кредит. От
приложеното платежно нареждане като кредитен превод от 27.10.2015 г. се
констатира, че ответницата е превела тази сума на „Кредисимо“ АД за погасяване
на друг кредит. Отново от издадено платежно нареждане за кредитен превод, се
констатира, че на 27.10.2015 г. на С.Д. М.е превела сумата от 4 500,00 лв.
за погасяване на кредитна карта и договор.
По делото
е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
при което вещото лице, след като се е запознало с партидите на страните по
делото в „У.К.Б.“ АД, клон П., е констатирало, че Договорът за банков ипотечен
кредит с № TR10190738 от 24.10.2011 г. е с
титуляр на сметката- Н.Г.М. и за периода от 15.01.2018 г. до 11.10.2018 г. от
сметката на М. са направени плащания по ипотечния кредит в размер на
4 093,50 лв., като от тази сума за погасяване на задълженията по договора
са прехвърлени 3 541,94 лв., от ПОС Терминал са заплатени 512,00 лв. и
банкови такси за поддържане на сметката в общ размер на 39,56 лв. Вещото лице
заключава, че общият размер на сумите, заплатени от сметката на ищеца по този
кредит възлиза на 4 093,50 лв.
Съгласно
служебна бележка изх. № 19/20.03.2019 г., издадена от „Ш.О.“ ООД на ответницата
С.Д.М., същата работи на поС.ен трудов договор, на длъжност „Монтажник“, като
за периода от 01.01.2010 г. до 01.03.2019 г. има начислено брутно трудово
възнаграждение с най-различен размер, като стартира с трудово възнаграждение в
размер на 675,00 лв. през м. януари 2010 г., завършва 2018 г. с трудово
възнаграждение в размер на 1671,65 лв, като през м. ноември на същата година е
получила сумата от 3 057,46 лв., а през месеците януари и февруари 2019 г.
е получила общо сума в размер на 2 790,30 лв.
Видно от
приложеното по делото Извлечение за съС.ие по кредит изх. № PLUS-********
от 10.09.2018 г. е, че всички вноски през периода от 20.05.2016 г. до
20.08.2018 г. са изплатени от ответницата М., като до пълното погасяване на
задължението към онази дата се дължи сума в размер на 18 021,36 лв. и към
10.09.2018 г. ответницата няма текущо просрочие.
Съгласно
служебна бележка от 23.10.2019 г., издадена от „Астроида“ ООД на ищеца Н.Г.М., през
периода м. януари – м. декември 2011 г. брутното му трудово възнаграждение
възлиза на сума в общ размер на 7 986,75 лв. През 2012 г. това брутно
трудово възнаграждение възлиза на 7 652,89 лв., през 2013 г. тази сума се
увеличава и е в размер на 8 261, 27 лв., а през 2014 г. брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в общ размер на 9 137,08 лв., докато през 2015
г. това брутно трудово възнаграждение възлиза на 11 025,32 лв., през 2016
г. то възлиза на обща сума в размер на 14 9**,22 лв., през 2017 г. тази
сума е в размер на 9 893,07 лв.
По делото
е приложена Декларация по смисъла на чл. 54 от ЗМДТ на ответницата С.М., от
която е видно, че на 05.10.2018 г. същата е декларирала, че е придобила лек
автомобил марка „***", модел **, с ДР № ***. Съгласно Договор за
покупко-продажба на МПС, сключен на 22.03.2015 г. ответницата е придобила лекия
автомобил за сумата от 1 200 лв.
Според
приложеното Уведомително писмо изх. № *** от 06.11.2019 г. на Комисия за
финансов надзор, придобитият лек автомобил винаги е имал застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, като последен застраховател е ЗД „Бул Инс“ АД.
По делото
са приложени 24 броя платежни нареждания от чужбина за суми, изпращани от
майката на ищеца през периода 05.09.2012 г. до 05.12.2016 г., от които е видно,
че Д. М.е превеждала на своя син Н.М. различни по размер суми като подарък, а
други суми са изпращани с причина за плащане – вноска.
От
показанията на свидетеля С. Р. Б., които съдът цени изцяло като съответстващи
на събраните по делото доказателства се констатира, че през 2014 г. ответницата
С.М. и нейният баща са помолили ищеца, който им е съсед, да отиде заедно с баща
си в недвижимия имот на страните по делото, тъй като ремонтът на същия бил към
финала си и е следвало в първия етаж на къщата да бъде извършено „обръщане“ на
дограмата на прозорците. Свидетелят сочи, че ремонтът в жилището е правен скоро
преди неговото посещение, като ответницата и баща й са заявили, че покривът
също има нужда от ремонт и след това ще бъде ремонтиран и вторият етаж от
къщата. Твърди, че по-голяма част от ремонта на първия етаж бил приключил, като
напълно завършена била банята. Б. изяснява, че през този период в етажа е
нямало белези да живее някой, макар свидетелят да счита, че през 2014 г.
малолетното дете на страните е следвало да бъде вече родено.
По делото
е разпитан свидетелят Г. П. М., чиито показания съдът цени отчасти, тъй като
същият е баща на ищеца Н.Г.М.. Същият сочи, че до месец август 2013 г. всичко в
жилището на страните по делото вече е било готово, тъй като се очаквало
раждането на детето на ищеца и ответницата. Установява, че от раждането на
детето, семейството се нанесло в новото жилище, като твърди, че след 2013 г. не
са правени никакви други ремонти.
От
показанията на свидетеля Г. П. П., които съдът цени изцяло, като съответстващи
на събраните по делото доказателства се установява, че свидетелят е направил
ремонт на кухнята, трапезарията заедно с хола, като е монтирал допълнително
осветление, положил е гипсокартон с външна изолация, сводове, окачени тавани,
две стени в хола е измазал с минерална мазилка и е направил допълнителни
осветления в коридора, детската стая и спалнята. Твърди, че ответницата е
идвала, за да взема решение кое как да изглежда, както и да види какво става.
Сочи, че до месец юли П. е приключил всички строително-монтажни работи, като
само в коридорите и спалнята е имало довъриштелни работи – вънршните страни е
следвало да се облицоват с фибран, стените с гипсокартон, да се оформят
таваните със съответните форми и осветлението. Твърди, че след като е приключил
ремонта е работил в друг град и близо година и половина не е идвал в П., като изяснява,
че след неговата дейност е довършено само боядисването в жилището на страните
по делото.
По делото
е прието заключение на съдебно-техническа- оценителна експертиза на недвижим
имот, представляващ семейното жилище на страните по делото, като в заключението
си вещото лице оценява, че стойността на извършените СМР в двуетажна масивна
жилищна сграда на 90 кв.м. и масивен гараж на 21 кв.м. възлизат на сумата от
19 361,40 лв. Вещото лице в заключението си сочи, че стойността на
монтираните в жилището движими вещи възлиза на сумата от 7 735,00 лв.,
като общият размер на извършените СМР на покрива възлизат на сумата от 433,42
лв. Вещото лице приспада съответно ДДС и стойността на това ДДС възлиза на сумата
от 3 878,81 лв.
По делото
е приложено Удостоверение изх. № 17** от 13.10.2020 г., издадено от „Б.П.П.Ф.
С.А.“, клон България, от което е видно, че С.Д.М. е била кредитополучател по 7
договора за потребителски кредити, като съгласно договор от 20.04.2016 г. с
размер на кредита от 15 000,00лв. се извършват погасявания и същият е
активен към момента на издаване на удостоверението. С Договор за потребителски
кредит от 18.02.2016 г. в размер на 6 000,00 лв. кредитът е изплатен, като
остатъчното задължение по кредита е рефинансирано с друг кредит. В
удостоверението се сочи, че с договор за потребителски кредит от 17.03.2015 г.,
на ответницата С.М. е отпусната сума в размер на 4 000,00 лв., като
кредитът е изплатен. С ответницата е сключен четвърти договор за потребителски
кредит на 16.12.2014 г., съгласно който М. е получила сумата от 4500,00 лв. и
кредитът е изплатен. Посочено е, че с Договор за потребителски кредит от
30.10.2014 г. на М. е отпусната сумата от 1716,00 лв., като този кредит също е
изплатен, тъй като изцяло е рефинансиран с друг кредит. С договор за
потребителски кредит от 25.08.2014 г. на М. е отпуснат кредит в размер на 852,00
лв. и кредитът е погасен чрез рефинансиране с друг кредит. Съгласно
удостоверението, с Договор за потребителски кредит от 11.07.2013 г. е отпусната
сумата от 729,91 лв., който е напълно изплатен и с Договор за револвиращ
потребителски кредит (кредитна карта) от 17.12.2015 г. е отпуснат максимален
кредитен лимит в размер на 1 000,00 лв., който е активен кредит към момента.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по време на брака
си, страните по делото са закупили, довършили и обзавели недвижим имот,
представляващ УПИ ***, в кв. ** по тогава действащия план на гр. П., с площ от
248 кв.м., ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда на 90
кв.м. и масивен гараж на 21 кв.м., при съседи на УПИ: североизток – улица „К.Ч.“;
северозапад – УПИ ІІ-918; югоизток – улица „Х.Г.“ и югозапад – УПИ ІV-904, за сумата
от 48 895,75 лв. За да осъществят довършителните СМР и за обзавеждането на
жилището до степен на годност за обитаване, се установи, че бившите съпрузи са
сключили множество договори за кредит, посредством някои от които са
рефинансирали старите кредити, а друга част са отредили за потребление.
Установи се безспорно и категорично, че всички тези средства са послужили за
финансиране и задоволяване нуждите на семейството от жилище, в което да се
отглежда роденото от брака им дете и за обзавеждането на един модерен
съвременен дом.
Съдът
констатира, че ищецът М. е получавал различни по размер суми, като дарение от
работещата в Република Италия своя майка, но по делото не се представиха
никакви доказателства, освен вписаното основание- „вноска“, че тези дарения са
използвани за погасяване на вноски по сключените по време на брака договори за
кредит.
Разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК, предвижда,
че съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите
потребности на членовете на семейството, задоволяването, на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. С прекратяването на брака с развод, имуществената общност между
страните се прекратява и се налага принципа за разделност на задълженията,
поети от съпрузите като солидарни длъжници.
С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг,
такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването му. Съгласно теорията и съдебната
практика, когато един от солидарните длъжници (бивш
съпруг), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновесие.
Съдът приема, че за да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД,
на платилия солидарен длъжник М.,
срещу другия солидарен длъжник- М., законодателят е
поставил условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е
изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на ответницата.
Съдът приема, че не е необходимо длъжникът да изплати целия
потребителски кредит, за да може да насочи иска си срещу останалите солидарни
длъжници. Те изпадат в забава при всяко плащане в повече на отделната вноска от
страна на единия солидарен длъжник. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на
Първо Г.О. на ВС и Решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на
IV Г.О. на ВКС).
По делото не се установи ищецът М. да е
изплащал каквито и да било суми за погасяване на другите задължения по кредити,
сключени от ответницата М. по време на вече прекратения им брак- вноски по
Договор за потребителски кредит № **************** от 26.10.2015
г., с който „Райфайзенбанк България“ ЕАД са отпуснали на С.Д.М., кредит в размер на 41 800,00 лв., който
да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като
крайният срок за погасяване на кредита е 20.11.2025 г. От събраните по делото
доказателства се констатира, че тези вноски са правени изцяло от ответницата,
няма предсрочна изискуемост по тях и част от договорите са активни и
обслужвани.
Съдът
счита, че следва да бъде уважено направеното с писмения отговор на исковата
молба възражение за прихващане от страна на ответницата М., като предявеният от
ищеца Н.Г.М. иск за сумата от 2046,75лв., следва да бъде отхвърлен до размера
на възражението за прихващане- 2136,76лв., или следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, прихващането е възможно, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с
момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Решаващо за прихващането е
изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната
страна в правоотношението. С направеното в исковото производство възражение за
прихващане това изявление не се променя от такова насочено към насрещната
страна, в такова отправено до съда, с искане последния да извърши прихващане. Съдът констатира, че възражението на ответницата М. бе направено с писмения
отговор на исковата молба и безспорно и еднозначно достигна до ищеца М. с
предявяването му по делото.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът счита, че следва да
осъди ищеца Н.Г.М. да заплати на ответницата С.Д.М. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 750,00 лв., която сума представлява сбор
от адвокатско възнаграждение, в размер на **0,00 лв. и сумата от 50,00лв.-
депозит за допълнителна задача по съдебно- техническата- оценителна експертиза.
Така мотивиран, на основание чл.32 от Семейния кодекс и чл.127, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Н.Г.М., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Г.М. от
Пазарджишка адвокатска колегия, срещу С.Д.М., с ЕГН- **********,***, иск М. да му
възстанови сумата от 2046,75 лв. (две хиляди четиридесет и шест лева и седемдесет
и пет стотинки), представляваща половината от общата сума, заплатена от М. -4093,50
лв.(четири хиляди деветдесет и три лева и петдесет стотинки) -за погасяване на
кредита през периода след влизане в сила на бракоразводното решение –
15.01.2018г., до датата на предявяване на настоящия иск -11.10.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата от 2136,76(две
хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***-
чрез адвокат Г.М. от Пазарджишка адвокатска колегия, да заплати на С.Д.М., с
ЕГН- **********,***, сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 750,00 лв.(седемстотин и
петдесет лева), която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение, в
размер на **0,00 лв.(седемстотин лева) и сумата от 50,00лв.(петдесет лева)-
депозит за допълнителна задача по съдебно- техническата- оценителна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: