Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 10-ти септември
през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 117 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищцовото дружество „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД- гр.София, твърди, че
Ищецът твърди, че на 1.02.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 3136677/06.02.2018 г., е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД. Длъжникът бил уведомен по реда на
чл. 99, ал. З от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт"АД, чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
уведомително писмо от 05.02.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост. Към настоящата искова молба ищецът представя копие
от уведомлението за извършената цесия за връчване на ответника, в случай че
последния оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба
на вземания.
На 06.02.2018
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.Н.В. /Заемател/ бил
сключен Договор за паричен заем № 3136677, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща, съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена на 2384,70
лв., а договорната лихва по кредита възлизала на 384,70 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 04.12.2018 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 238,47 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 09.03.2018
г., а на последната погасителна вноска - 04.12.2018 г. С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи, съгласява се с тях и желае договорът да бъде
сключен. В случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можели да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му
да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер-Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2224,70 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в
размер на 222,47 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен
размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят, била в общ размер
на 460,94 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника, била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 09.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 163,68
лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата,
която била погасена до момента, била в размер на 1212.00 лв., с която били
погасени: неустойка за неизпълнение 667,41лв., такса разходи 27.00 лв.,
договорна лихва -168.26 лева, главница –
349.33 лева.
Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 04.12.2018
г и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
уважил претенцията им за сумите: главница 1650,67 лв., 216,44 лв.- договорна
лихва за периода от 08.04.2018г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва за
забава считано от 30.08.2019г. (датата на входиране на заявлението в районен
съд) до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 1557,29
лв., обезщетение за забава в размер на 163,68 лв. за периода от 09.04.2018г. до
29.08.2019г. и такса разходи в размер на 18,00 лв. и по образуваното ч. гр. д.
5267/2019 г. по описа на Районен съд - Русе била издадена Заповед за
изпълнение.
Длъжникът своевременно
е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това
ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите: 1650,67 лв. –
главница по договор за паричен заем; 216.44 лв. договорна лихва за периода от 08.04.2018
г. до 04.12.2018 г.; 18.00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 1557,29 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 07.06.2018 г. до 04.12.2018 г.; 163,68 лв. обезщетение за забава за
периода от 09.04.2018 г. до 29.08.2019г., както и законната лихва за забава
върху главницата от 30.08.2019г. (датата на входиране на заявлението) до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските,
направени в заповедното производство и по настоящото дело.
В отговора на исковата молба ответникът Д.Н.В., чрез проц.си представител,
излага подробни съображения за неоснователност на иска. Твърди, че клаузата,
уговорена в чл.4 от договора за кредит, е нищожна на основание чл.143, ал.1 от
ЗЗП, тъй като чрез нея кредиторът е добавил към договорната лихва и
допълнителна печалба.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5267/2019
г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Д.Н.В. за сумите, заявени
по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем от 06.02.2018г.,
цедирани им от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху главницата,
считано от 30.08.2019 г., както и 122.12 лв. разноски за заповедното
производство.
На 06.02.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /заемодател/ и Д.Н.В.
/заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 3136677 в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Общата стойност на
плащанията по кредита била договорена на 2384,70 лева, а договорната лихва по
кредита възлизала на 384,70 лева.
Съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 04.12.2018 г.
на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 238,47 лева, като
падежът на първата от тях бил на 09.03.2018 г., а на последната погасителна
вноска бил 04.12.2018г.
С подписването на договора за заем
заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. В случай че
заемателят забави заплащането на падежа на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв., която се начислявала за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски не можели да надхвърлят 45,00 лева.
На основание цитираните по-горе
разпоредби, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията си, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за
размера на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не
е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по него. Предвид
обстоятелството, че заемателят не представил нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2224,70 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в
размер на 222,47 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен
размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят, била в общ размер 460,94
лева.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в преклузивния
срок, предвиден в чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което са процесуално допустими.
По делото са ангажирани доказателства,
че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът са били обвързани от облигационни
правоотношения във връзка със сключен между тях договор за паричен заем при
условия и за суми така, както е заявено по исковата молба. Не се спори за това,
че кредитодателят е предал реално уговорената сума на съконтрахента.
В процесния случай ищецът твърди, че е
кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия. Няма
спор, че с този контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно е прехвърлило
вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са представени доказателства,
че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия. Доколкото цесионерът действа, като пълномощник на цедента, а
не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в
това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на
посоченото условие следва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Съобразно ангажираните в производството доказателства съдът
намира, че ответникът следва да се счита безспорно уведомен за смяната на
кредитора с факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Изхождайки от предмета на
сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по
нея-юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем в
рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закон за потребителския кредит. Същевременно към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази
връзка съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато
е налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза
в потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение №
23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда,
че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите
на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
По делото не се установи ответникът да е
получил преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на
кредита. В този смисъл за лицето се е наложило
да приеме условия, с които не е имало възможност да се запознае преди
сключването на договора, в резултат на което потребителят не е бил в състояние
да прецени икономическите последици от сключването на договора, водещо до
неравноправност на уговорките. Не се доказва ГЛП и ГПР да са били индивидуално
уговорени с ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146,
ал.1 от ЗЗП. По делото липсва представен Стандартне европейски формуляр, както
и Тарифа за таксите, визиран самия договор. При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно
решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на съществените клаузи, като обстоятелството, че договорът е
подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора. Индивидуално уговорена
клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не
е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е
била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. В
случая, обаче, няма данни ответникът да е разполагал с такъв избор. В този
смисъл съдът намира, че посочените клаузи са нищожни като неравноправни и
неиндивидуално уговорени /чл.146, ал.1, вр.чл.143, т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП,
вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова
съществени за процесния договор за паричен заем, че тяхната неравноправност
води до нищожност на целия договор – чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези. Съдът намира, че процесният договор не отговаря
и на изискването за шрифт, заложено в ЗПК. При това положение трябва да се
приеме, че процесният договор е недействителен. Съгласно чл.22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата
установява изискване договорът за потребителски кредит да съдържа подробно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съдът няма доказателства, че това императивно законово изискване
е било спазено. Уговорено е лаконично, че връщането на кредита става на 10
погасителни вноски, с изрично посочени падежни дати на всяка от тях, но няма
приложен погасителен план.
Съдът счита, че по делото липсват
доказателства заемодателят да е извършил действия, за които претендира такса от
18 лв. Дори да се приеме, че ответникът е изразил съгласие по този пункт, то
клаузата би се явила нищожна, като заобикаляща закона. Тя прикрива една
неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва. По
изложените съображения съдът намира, че сумата от 18 лв. - такса разходи за
събиране на просрочени вземания не се дължи от ответника.
Нищожна се явява и клаузата за заплащане
на неустойка при неосигуряване на обезпечения по кредита. В глава четвърта от
ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4
от договора за заем, според която се дължи неустойка при неосигуряване в
3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез
поръчителство на физически лице или банкова гаранция в полза на заемодателя, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията, като в процесния случай то е драстично.
Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да
се извърши преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му,
да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като кредитът е бил разрешен
от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за кредиторо да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин
се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди. Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. По изложените съображения, с оглед
нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не
дължи търсената неустойка.
С оглед
констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона, съгласно
чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по контракта. От събраните
по делото доказателства се установява, че отвеникът
е
заплатил само сумата от 1212,00 лева, която следва да бъде отнесена за погасяване
на главницата. В този случай ответникът ще дължи на цедента сумата от 788,00 лв., ведно със
законната лихва от датата, посочена в заповедта за изпълнение. Мораторна
лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на
договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по
ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на
122.12 лева, а в исковото – 556.20 лева (заплатена държавна такса;
възнаграждение за процесуално представителство). Направените от ответника
разноски по настоящото дело са в размер 350.00 лева, като включват
възнаграждение за един адвокат.
Съобразно изхода на спора ответникът
следва да заплати разноски в размер на 26.69 лева по ЧГД №5267/2019г. В тежест
на ищецът са направените по исковото производство разноски (по компенсация) в
размер на 151.98 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.В. с ЕГН:**********, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25,
офис–сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4, сумата 788,00 лева - главница по
договор за паричен заем № 3136677/06.02.2018г., цедирана от “Изи Асет
Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2019г. до
окончателното й плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2549/02.09.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5267/ 2019 г. по
описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ установителните искове на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, за дължимост по отношение на Д.Н.В. с ЕГН:**********, на следните
суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 5267/2019 г. по описа на РС-Русе: 216.44 лв. договорна лихва за периода от
08.04.2018 г. до 04.12.2018 г.; 18.00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 1557,29 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 07.06.2018 г. до 04.12.2018 г.; 163,68 лв. обезщетение за забава за
периода от 09.04.2018 г. до 29.08.2019г. и главница за сумата над 788,00
лева до претендираните 1650,67 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Н.В. с ЕГН:**********, да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр.София с ЕИК:********* сумата от 26,69 лева разноски за
заповедното производство по ч.гр.дело № 5267/2019
г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр.София с ЕИК:*********, да заплати на Д.Н.В. с ЕГН:********** сумата от 151,98 лева разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: