№ 16
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 от Търговския закон вр.
чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С Решение № 221 от 06.10.2022 г. по дело по несъстоятелност №
20222100900058/2022г. Бургаският окръжен съд е обявил
неплатежоспособността на ЕТ „ММ - М. Й. - А. И.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „*****, като е определил за
нейна начална дата 01.01.2022 г, открил е производство по несъстоятелност
по отношение на търговеца, обявил го е в несъстоятелност, постановил е
прекратяване на дейността на предприятието му, допуснал е обща възбрана и
запор върху имуществото му и е спрял производството поради невнасяне на
разноски по чл. 629б от ТЗ.
Решението е било постановено по реда на чл. 625 и сл. от
Търговския закон по молба на несъстоятелния длъжник. То е било вписано в
търговския регистър на 07.10.2022 г.
С Решение № 1 от 03.01.2024 г., вписано в търговския регистър на
следващия ден, съдът е възобновил производството по делото на основание
чл. 632, ал. 2 от ТЗ, след като две дружества, легитимиращи се като
кредитори - „Булагро“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к. „Железник“, административна сграда
„Булагро Център“ и „Офис Кеър” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление: гр. София, район „Студентски“ *******, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Доспат“ № 36 - адв. Р. Т. - са внесли определените
разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 12000 лева.
Със същото решение съдът е назначил временен синдик на
несъстоятелния длъжник и е насрочил първо събрание на кредиторите.
Насрочването обаче е било отменено с Решение № 2 от 05.01.2024 г., вписано
в търговския регистър на същия ден.
Длъжникът ЕТ „ММ - М. Й. - А. И.“ е подал въззивна жалба против
решението за възобновяване. Поискал е то да бъде отменено като неправилно
по следните съображения:
В едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 09.10.2023
г., разноските по 629б от ТЗ не били внесени, поради което производството
трябвало да се прекрати, а не да се възобновява.
В този срок дружествата „Булагро“ АД и „Офис Кеър” ЕООД само
подали молби за възобновяване на производството. С определение от
10.10.2023 г. тези страни били напътени в едноседмичен срок да внесат
разноските. Молбата на „Офис Кеър” ЕООД обаче хем била отхвърлена, хем
била оставена без движение.
Съгл. чл. 619, ал. 3 от ТЗ предоставените на молителите
едноседмични срокове започнали да текат на 10.10.2023 г. с вписване на
съдебното определение в книгата по чл. 634в от ТЗ. Те били изтекли на
17.10.2023 г. Неправилно на страните били изпратени нарочни съобщения,
връчени на 24.10.2023 г.
Едва с молби от 1-ви и 3-ти ноември 2023 г. „Офис Кеър” ЕООД и
„Булагро“ АД поискали продължаване на сроковете. Въпреки
недопустимостта на тези искания, съдът се произнесъл по тях като
предоставил нови едноседмични срокове от съобщенията в нарушение на чл.
63, ал. 2 от ГПК. Изпратените до молителите нарочни уведомления, връчени
съответно на 27.11.2023 г. и 04.12.2023 г., не трябвало да бъдат зачитани.
Указанията били изпълнени ненавреме и частично – „Офис Кеър”
ЕООД внесъл само 4000 лева разноски, а „Булагро“ АД – само 8000 лева
(съгл. молби от 4-ти и 6-ти декември 2023 г.).
Отговор на жалбата е постъпил само от „Булагро“ АД. Тази страна е
оспорила доводите за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
закона. Разноските по чл. 629б от ТЗ били поделени с „Офис Кеър” ЕООД и
били заплатени в съответствие с получените указания.
„Булагро“ АД подало молба за възобновяване на производството на
06.10.2023 г. С Разпореждане № 1645 от 10.10.2023 г., връчено на 27.10.2023
2
г., съдът му предоставил 1-седмичен срок за внасяне разноски. С молба от
03.11.2023 г. било поискано продължаване на срока. С Определение № 1022
от 06.11.2023 срокът бил продължен с една седмица считано от съобщението,
връчено на 04.12.2023 г. Разноските били внесени своевременно - на
06.12.2023 г.
С молба от 19.02.2024 г. временният синдик на несъстоятелния
длъжник е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
С обжалваното решение, постановено на основание чл. 632, ал. 2 от
ТЗ, е възобновено производството по несъстоятелност на жалбоподателя ЕТ
„ММ - М. Й. - А. И.“, открито на 06.10.2022 г. То е било спряно по реда на чл.
632, ал. 1 от ТЗ поради невнасяне на определените разноски по чл. 629б от ТЗ
в размер на 12000 лева.
Възобновяването е допуснато след като две дружества,
легитимиращи се като кредитори - „Булагро“ АД с ЕИК ********* и „Офис
Кеър” ЕООД с ЕИК ********* - са внесли разноските по указания на съда.
Спори се по редовността на молбите за възобновяване, подадени от
тези две дружества, както и по надлежното предплащане на разноските.
И двете молби са постъпили своевременно - в едногодишния срок по
чл. 632, ал. 2 от ГПК от извършеното на 07.10.2022 г. вписване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 60, ал. 6 от
ГПК последният ден от този срок е 09.10.2023 г. (понеделник – първият
присъствен ден след 07.10.2023 г. – събота).
Молбата на „Булагро“ АД е била подадена чрез куриер на 05.10.2023
г. и е била регистрирана с вх. № 17051 от 06.10.2023 г. (л. 63 – 85 от делото на
ОС)
Молбата на „Офис Кеър” ЕООД е била подадена чрез Системата за
сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 06.10.2023 г. и е била регистрирана с
вх. № 17095 от 09.10.2023 (л. 87 -106).
Налице е трайна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, че срокът по
чл. 632, ал. 2 от ГПК не се отнася за представянето на доказателства за
предплащане на разноските по чл. 629б от ТЗ (Решение № 99 от 23.06.2011 г.
по т. д. № 59/2011 г. на ІІ търг. отд.; Решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д. №
149/2012 г. на І търг. отд.; Решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012
г. на ІІ търг. отд.; Решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ІI
търг. отд; Решение № 203 от 05.02.2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ІI търг.
отд.; Решение № 87 от 24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ІI търг. отд.).
3
С Разпореждане № 1645 от 10.10.2023 г. и с Определение № 945 от
10.10.2023 г. Бургаският окръжен съд е дал указания на всеки от двамата
молители да внесе разноските по чл. 629б от ТЗ от 12000 лева в
едноседмичен срок. В тази връзка са били изпратени нарочни съобщения,
получени от „Булагро“ АД и „Офис Кеър” ЕООД съответно на 27.10.2023 г. и
на 24.10.2023 г. (л. 124, 125). Вярно е, че цитираното определение от
10.10.2023 г. съдържа и формален диспозитив за оставяне на молбата на
„Офис Кеър” ЕООД без уважение. Той обаче изобщо не кореспондира с
изложеното в мотивите и с дадените указания, поради което следва да се
приеме, че се дължи на очевидна фактическа грешка.
С молби от 03.11.2023 и 31.10.2023 г. (л. 130 и л. 126) „Булагро“ АД
и „Офис Кеър” ЕООД са поискали продължаване на предоставените им
срокове. И двете искания са предявени в рамките на 7 дни от получаването на
съобщенията. Молбата на „Офис Кеър” ЕООД е постъпила по електронен път
чрез ССЕВ именно на 31.10.2023 г., макар да е била регистрирана ден по-
късно - с вх. № 18652 от 01.11.2023 г.
С Определение № 1022 от 06.11.2023 срокът за „Булагро“ АД е
продължен с 1 седмица от съобщението, връчено на 04.12.2023 г. (л. 142).
С Определение № 1013 от 01.11.2023 срокът за „Офис Кеър” ЕООД
е продължен с 1 седмица от съобщението, връчено на 27.11.2023 г. (л. 138).
При спазване на така продължените срокове двете дружества са
представили доказателства за внасяне на разноските. Съгл. молба вх.№ 20948
от 06.12.2023, подадена от „Булагро“ АД и молба вх.№ 20718 от 04.12.2023,
подадена от „Офис Кеър” ЕООД са внесени съответно 8000 лева и 4000 лева
(л. 143-144; л. 139-140).
Вижда се, че указанията на съда са били изпълнени. Резонна е тезата
на жалбоподателя, че дружествата не е следвало да бъдат уведомявани с
отделни съобщения по реда на ГПК, а само чрез вписване в книгата по чл.
634в от ТЗ (съгл. 619, ал. 3 от ТЗ). Тя обаче не държи сметка за правилото на
чл. 62, ал. 3 от ГПК, според което се приемат за своевременни всички
действия на страните, извършени в рамките на неправилно определени от
съда срокове, които са по-дълги от законните. Цитираната разпоредба се
прилага и при некоректно продължаване на сроковете.
След като разноските по чл. 629б от ТЗ, възлизащи общо на 12000
лева, са били внесени в определените от съда времеви предели,
производството по делото по несъстоятелност правилно е било възобновено
по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Разпределението на разноските между
предплатилите ги лица би имало значение единствено за възстановяването на
тези суми.
4
Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
въззивното разглеждане на делото в размер на 25 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25
от НЗПП съдът присъжда в полза на ответника „Булагро“ АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 03.01.2024 г. по дело по
несъстоятелност № 20222100900058 по описа за 2022 г. на Бургаския окръжен
съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЕТ „ММ - М. Й. - А. И.“- в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „***** да
заплати на „Булагро“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к. „Железник“, административна сграда
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
ОСЪЖДА ЕТ „ММ - М. Й. - А. И.“- в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „***** да
заплати по транзитната сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса
за въззивното разглеждане на делото в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5