РЕШЕНИЕ
……………/13.01.2020 г.
гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч.гр.д. № 15795/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 435, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Образувано е
по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК********срещу постановление за прекратяване на
изпълнително дело 20197900401970 по описа на ЧСИ Р.В.на основание чл. 519 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че неправилно ЧСИ е приел, че длъжникът по
изпълнително дело НАП е „държавно учреждение“, а и по принцип е допустимо
образуване на изпълнително дело в хипотезата на чл.426, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.519, ал.2 от ГПК и срещу държавно учреждение.
Длъжникът НАП
депозира становище, в което налага съображения за статута си на „държавно
учреждение“.
Частният
съдебен изпълнител в становището си по чл. 436, ал.3 от ГПК излага становище за неоснователност на
жалбата, като се сочи, че изпълнителното производство е образувано срещу
субект, по отношение на когото не може да се насочи принудително изпълнение.
Като разгледа
жалбата и приложените доказателства, Съдът намира следното:
Жалбата е
подадена от активно процесуално легитимиран субект, с нея се атакува обжалваем акт
по реда на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК - за прекратяване на изпълнителното дело,
и е подадена в срок (длъжникът е получил съобщение на 08.11.2019 г., а жалбата
е от 13.11.2019 г.).
Следователно,
жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Изпълнителното
производство е образувано по искане на „Н.“ ЕООД, ЕИК********въз основа на
изпълнителен лист от 11.07.2019 г. срещу длъжника НАП за парично вземане.
Основният
спорен въпрос по делото е дали е нарушено ограничението на чл. 519 от ГПК, т.е
дали НАП като длъжник е „държавно учреждение“ по смисъла на чл. 519, ал.2 от ГПК.
При
прилагането на критериите за преценка дали се касае за „държавно учреждение” по
смисъла на ГПК - основният финансов приходоизточник и функциите, които
изпълнява, Съдът намира, че НАП разкрива белезите на такава структура.
Основният/
преимуществен финансов приходоизточник на дейността на НАП е ежегодното
бюджетно финансиране от държавата, което академията получава като субсидия,
отпускана ежегодно като структурен елемент от държавния бюджет с акт на
Народното събрание.
Разпоредбата
на чл. 13 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) (обн. ДВ, бр. 15/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
предвижда, че Народното събрание гласува ежегодно със закон: 1) държавния бюджет; 2) бюджета на държавното
обществено осигуряване и 3) бюджета на Националната здравоосигурителна каса.
Според чл. 42, ал. 1 от ЗПФ, в държавния бюджет се включват: а) централният
бюджет, самостоятелните бюджети; б) на Народното събрание; в) на съдебната
власт; г) бюджетите на органите на изпълнителната власт; д) на другите държавни
органи и е) на бюджетните организации извън тези по ал. 2. В държавния бюджет
не се включват самостоятелните бюджети на общините, бюджетите на
социалноосигурителните фондове и на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4
от Закона за публичните финанси (чл. 42, ал. 2 от Закона за публичните финанси).
Терминът „бюджетна организация” има легално определение, установено в
разпоредбата на § 1, т. 5 ДР на Закона за публичните финанси, според което
„бюджетни организации" са всички юридически лица, чиито бюджети се
включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на
социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито
средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална
програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171 ЗПФ. Според чл. 13, ал. 3 и 4 ЗПФ, не се включват
в държавния бюджет бюджетите на следните бюджетни организации, а именно -
Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската
телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Българското национално
радио и бюджетите на „другите икономически обособени лица и структурни единици,
включени в консолидираната фискална програма”.
Т.е
понятието „държавно учреждение” следва да бъде обвързано с преценката на
въпроса, дали НАП притежава статут на „бюджетна организация“ по смисъла на
Закона за публичните финанси.
Съгласно
чл. 2 от Закона за НАП се създава Национална агенция за приходите като
специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване,
обезпечаване и събиране на публични вземания, и определени със закон частни
държавни вземания, наричана по-нататък "агенцията", като агенцията е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище ***.
Следователно, НАП е „бюджетна организация“ по
смисъла на Закона за публичните финанси,
а бюджетът й е част от държавния бюджет по см. на чл. 42 от ЗПФ. Т.е налице е
първият конститутивен правен белег на държавното учреждение по чл. 519, ал. 1 ГПК - единственият или основният му приходоизточник да са субсидиите от
държавния бюджет, отпускани (гласувани) ежегодно от Народното събрание като
част от държавния бюджет.
Също
така, съгласно Решение № 15/21.12.2010 г. по к. д. 9/2010 г. на Конституционния
съд, характерно за държавните учреждения е това, че те са „подчинени са на
публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни
функции - имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в
интерес на широк кръг лица, респ. в общонационален интерес”. Именно този белег
отличава „държавните учреждения“ по чл. 519 ГПК и т. нар. бюджетно субсидирани
организации по чл. 520, ал. 1 ГПК, които са: 1) търговци по смисъла на частното
право и съответно са регистрирани като такива в съответния регистър, 2)
извършват стопанска дейност и 3) се издържат преимуществено от нея. Бюджетно
субсидирани заведения по см. на чл. 620, ал. 1 ГПК са например лечебните
заведения по Закона за лечебните заведения, които за нуждите на осъществяваната
от тях медицинска дейност са регистрирани като търговци по Търговския закон,
развиват стопанска дейност, влизат в частноправни отношения с други субекти (по
договори за предоставяне на медицинска помощ, доставка, наем и др.) и се
ползват според правилата на ГПК със статут, отделен и различен от този на
държавните учреждения. Бюджетно субсидирани заведения са и правните субекти -
инвеститори по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, които
получават финансово подпомагане от държавата като насърчителна мярка по чл. 2,
т. 4, 5 и 6 от Закона за насърчаване на инвестициите при спазване първичното и
вторичното право на ЕС относно Общия пазар.
Тъй
като НАП не е осъществява търговска дейност, се отличава от бюджетно
субсидирани заведения по см. на чл. 520, ал. 1 ГПК.
Тези
белези характеризират НАП като държавно учреждение по смисъла на чл. 519 от ГПК. Същият е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Качеството
на НАП на държавно учреждение е пречка срещу нея да бъде образувано и
провеждано принудително изпълнение, а вземанията срещу нея следва да бъдат
събирани по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК.
Именно
невъзможността да се осъществява принудително изпълнение срещу НАП по реда сан
ГПК, сочи на извод, и, че не могат действията, извършвани в рамките на такова
производство да се ползват с последиците по чл. 519, ал.2 от ГПК, в какъвто
смисъл са втората група доводи на жалбоподателя.
Горното
налага извод, че обжалването постановление е правилно, а жалбата неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим
от горното , СГС, ТО
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК********срещу
постановление от 28.10.2019 г. за прекратяване на изпълнително дело
20197900401970 по описа на ЧСИ Р.В.на основание чл. 519 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.